Старобългарска азбука

Старобългарските азбуки са две: глаголица и кирилица. И двете имат ранни употреби и запазени паметници, които датират още от десети век. Създадени са в края на IX век за християнизацията на населението на българската държава, за нуждите на Българската православна църква, просветното дело и образованието на народен език в Първата българска държава.^[1] Съчинението „За буквите“ от Черноризец Храбър е посветено на глаголицата.

Диакриктика

Старобългарската кирилска азбука е съставена въз основа на гръцкото уставно писмо, с добавяне на писмени знаци за специфичните славянски звукове, които не се намират във византийския гръцки език. От момента на създаването си старобългарската азбука започва да търпи влиянието на различните народни говори, на чиято територия влиза в употреба. Така тя се адаптира за конкретните или моментни политически нужди, развивайки върху първоначалната си основа нови варианти, които, заедно с вариациите на езика, са наричани редакции – съобразени с различията между отделните говори (виж сръбска редакция на старобългарския език, хърватска редакция на старобългарския език и руска редакция на старобългарския език).

Диакритически знаци

Диакритическите знаци на кирилицата са заимствани в основата си от Средногръцкото писмо.

Развитие и вариации

След падането на Първата българска държава под византийско владичество старобългарската азбука официално остава предимно в църковна употреба, служейки за размножаване на стари преписи и четене на църковна литература, създадена на старобългарски език, транслиран постепенно в писмения църковнославянски език през Средновековието, който е разпространяван от Православната църква из съседните на българското землище средновековни сръбски земи, Хърватското кралство и Киевска Рус.^[2]

По време на Първата българска държава почти целите територии на днешните Румъния и Молдова са под пряка българска власт. По време на Втората българска държава територията на Влашко до царуването на Иван Асен II е също под пряка българска власт, а след това – с васален статут, като Влашко и Молдова се намират под българско управление и юрисдикция през повечето време с изключение на кратки прекъсвания. Този исторически факт обуславя ползването на развилия се старобългарски в среднобългарски като официален език в княжество Влашко и княжество Молдова до 16 век. Румънската кирилица е в употреба до обединението на Влашко и Молдова, когато под западния натиск на т.нар. Трансилванска школа е изтласкана постепенно от румънската латиница на изкуствено създаваната нова общорумънска писмена култура (виж и Велика Румъния).

Днес съществуват различни версии на кирилицата, основани върху видоизменената основа на първата кирилска азбука, която е официална писменост на Първото българско царство. Понастоящем тези различни версии на кирилицата се ползват на територии в Югоизточна и по-голямата част от Източна Европа, както и в Централна и Северна Азия (виж и Евроазийство).

Старобългарска азбука

Юникод	Название (кирилица)	Произношение (МФА)	Транслитерация	МФА	Произход	Число
А а	азъ	[azŭ]	a	[a]	Гръцко (Α, α)	1
Б б	боукꙑ	[buky], [bukŭi]	b	[b]	Гръцко (Β, β)
В в	вѣдѣ	[vædæ]	v	[v]	Гръцко (Β, β)	2
Г г	глаголи	[glagoli]	g	[g]	Гръцко (Γ, γ)	3
Д д	добро	[dobro]	d	[d]	Гръцко (Δ, δ)	4
Є є	єсть	[ɛstĭ]	e	[ɛ]	Гръцко (Ε, ε)	5
Ж ж	живѣтє	[ʒivætɛ]	ž, zh	[ʒ]	Глаголическо , Живете
Ѕ ѕ / Ꙃ ꙃ	sѣло	[ʣælo]	dz	[dz]		6
З з / Ꙁ ꙁ	землꙗ	[zemlja]	z	[z]	Гръцко (Ζ, ζ)	7
И и	ижє	[iʒɛ]	i	[i]	Гръцко (Η, η)	8
І і / Ї ї	и/ижеи	[i, iʒɛі]	i, I	[i]	Гръцко (Ι, ι)	10
К к	како	[kako]	k	[k]	Гръцко (Κ, κ)	20
Л л	людиѥ	[ljudijɛ]	l	[l]	Гръцко (Λ, λ)	30
М м	мꙑслитє	[myslɛtɛ]/[mŭislɛtɛ]	m	[m]	Гръцко (Μ, μ)	40
Н н	нашь	[naʃĭ]	n	[n]	Гръцко (Ν, ν)	50
О о	онъ	[onŭ]	o	[o]	Гръцко (Ο, ο)	70
П п	покои	[pokoj]	p	[p]	Гръцко (Π, π)	80
Р р	рьци	[rĭʦi]	r	[r]	Гръцко (Ρ, ρ)	100
С с	слово	[slovo]	s	[s]	Гръцко (Ϲ, ϲ)	200
Т т	тврьдо	[tvr̥do]	t	[t]	Гръцко (Τ, τ)	300
Ѹ оу / Ꙋ ꙋ	о͡укъ	[ukŭ]	u	[u]	Гръцко (Ο, ο и Υ, υ)
Ф ф	фрьтъ	[fr̤̥tŭ]	f	[f]	Гръцко (Φ, φ)	500
Х х	хѣръ	[xærŭ]	x	[x]	Гръцко (Χ, χ)	600
Ѡ ѡ	ѡтъ	[otŭ]	ō, w	[oː]	Гръцко (Ω, ω)	800
Ц ц	ци	[ʦi]	c	[ʦ]	Етиопско ሃ(?), Еврейско צ(?), Коптско ϥ(?)	900
Ч ч	чрьвь	[ʧr̤̥vĭ]	č, ch	[ʧ]		90
Ш ш	ша	[ʃa]	š, sh	[ʃ]	Етиопско ሠ(?), Еврейско ש(?), Коптско ϣ(?)
Щ щ	ща	[ʃta]	št, sht	[ʃt]	Лигатура Ш-Т
Ъ ъ	ѥръ; ѥръ (голям)	jɛrŭ	ŭ, u:	[ŭ]
Ꙑ ꙑ/Ы ы	ѥрꙑ	jɛry	y	[y], или [ŭi]	Лигатура Ъ-І
Ь ь	ѥрь; ѥрь (малък)	jɛrĭ	ĭ, i:	[ĭ]
Ѣ ѣ	ѣть	jatĭ	ě	[æ]
Ю ю	ю	[ju]	ju	iu	Лигатура I-ОУ
Ꙗ ꙗ/Я я	ꙗ	[ja]	ja	ia	Лигатура I-А
Ѥ ѥ	ѥ; [ие]; (йотирано е)	[jɛ]	je	[iɛ]	Лигатура І-Є
Ѧ ѧ	ѧсъ; малък юс; малка носовка	[ɛ̃sŭ]	ę, ẽ	[ɛ̃]
Ѩ ѩ	ѩсъ; йотиран малък юс	[jɛ̃sŭ]	ję, jẽ	[jɛ̃]	Лигатура I-Ѧ
Ѫ ѫ	ѫсъ; голям юс; голяма носовка	[ɔ̃sŭ]	ǫ, õ	[ɔ̃]
Ѭ ѭ	ѭсъ; йотиран голям юс	[jɔ̃sŭ]	jǫ, jõ	[jɔ̃]	Лигатура I-Ѫ
Ѯ ѯ	ѯи; кси	[ksi]	ks	[ks]	Гръцко (Ξ, ξ)	60
Ѱ ѱ	ѱи; пси	[psi]	ps	[ps]	Гръцко (Ψ, ψ)	700
Ѳ ѳ	ѳита; тита; фита	[fita]	θ, th, T, F	[t]/[θ]/[f]	Гръцко (Θ, θ)	9
Ѵ ѵ	ѵжица; ижица	[iʒiʦa]	ü	[ɪ], [y]	Гръцко (Υ, υ)	400
Ѵ ѵ	ижица с кендима	[(Ϋ) [ʏ]		[Ϋ], [ʏ]		400
Ҁ ҁ²	ко́па				Гръцко (Ϙ, ϙ)	90
Ѿ ѿ	отъ	[otʌ]	ot	[ot]	Лигатура Ѡ-Т	800
						400

Забележки

1 – Ћ се използва само в сръбската кирилица.
2 – Ҁ се използва само като числото 90.

Източници

↑ Колектив, „История на българите том I“, 2003 г.
↑ Колектив, „История на българите том I“, 2003 г.

Вижте също

Ivan G. Iliev. Short History of the Cyrillic Alphabet. Plovdiv. 2012/Иван Г. Илиев. Кратка история на кирилската азбука. Пловдив. 2012. Short History of the Cyrillic Alphabet
Реформи на Петър I

Външни препратки

[1] Колектив, „История на българите том I“, 2003 г.

[2] Колектив, „История на българите том I“, 2003 г.

[1]

[2]