Направо към съдържанието

Уест Вирджиния (линеен кораб, 1921)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
„Уест Вирджиния“
USS West Virginia (BB-48)
Линейният кораб „Уест Вирджиния“ през 1934 г.
Флаг САЩ
Клас и типЛинеен кораб от типа „Колорадо“
ПроизводителNewport News Shipbuilding в Нюпорт Нюз, САЩ.
Служба
Поръчан5 декември 1916 г.
Заложен12 април 1920 г.
Спуснат на вода19 ноември 1921 г.
Влиза в строй1 декември 1923 г.
Изведен от
експлоатация
9 януари 1947 г., утилизиран през 1959 г.
Състояниеизвън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост32 693 t (нормална);
34 130 t (пълна)
Дължина182,9 m (по КВЛ)
190,27 m (максимална)
Ширина29,7 m
Газене9,2 m
Броняпояс: до 343 mm;
палуба: 89 mm;
барбети: 320 mm;
кули ГК: до 457 mm;
траверси: 203 – 343 mm;
бойна рубка: 406 mm
ЗадвижванеТурбоелектрическо с 2 турбогенератора General Electric;
8 парни водотръбни котли Babcock & Wilcox;
4 гребни винта;
28 900 к.с. (на турбините)
Скорост21 възела
(39 km/h)
Далечина на
плаване
8000 морски мили при 10 възела ход (при пълен запас гориво)[1]
Екипаж1080 души
Въоръжение
Артилерия4x2 406 mm;
12x1 127 mm
Зенитна артилерия:
8x1 76 mm
Торпедно
въоръжение
2x1 533 mm ТА
„Уест Вирджиния“ в Общомедия

Уест Вирджиния (на английски: USS West Virginia (BB-48), „Западна Вирджиния“) е линеен кораб на САЩ. Четвъртият, последен, кораб от типа „Колорадо“ (или тип „Мериленд“), които стават последните супердредноути на ВМС на САЩ, построени в хода на Първата световна война до сключването на Вашингтонския морски договор от 1922 г.. Става третият линкор на ВМС на САЩ в качеството на главен калибър на който се използват 406 мм морски оръдия 16"/45 Mark 1. „Уест Вирджиния“ е вторият кораб във ВМС на САЩ, който е наречен в чест на 35-ия щат.

Неговият кил е заложен на 12 април 1920 г. в Newport News Shipbuilding and Drydock Company of Newport News, щата Вирджиния. Корабът е спуснат на вода на 19 ноември 1921 г. Линкорът влиза в експлоатация на 1 декември 1923 г., за негов първи капитан е назначен Томас Дж. Сен.

„Уест Вирджиния“ става последния „супердредноут“ въведен в строй до сключването на Вашингтонското морско съглашение. „Западна Вирджиния“ към този момент въплъщава най-новите тенденции във военноморската архитектура; водонепроницаеми прегради на корпуса, мащаб на броневата защита, като линейният кораб е проектиран преди Ютландското сражение.

В хода на атаката над Пърл Харбър, на 7 декември 1941 г., получава попадения от 9 торпеда и 2 авиобомби след което ляга на грунта на равен кил. Командирът на линкора, Марвин Бениън, е тежко ранен и скоро след това умира.

Западна Вирджини през юни 1944 г.
Моряци в моторна лодка спасяват човек от водата в съседство с горящия „Западна Вирджиния“ скоро след японското нападение над Пърл Харбър.
  1. Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1906 – 1921 с.118
  • Сергей Сулига. «Большая пятёрка». Москва, 1997, 68 с.
  • Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1906 – 1921. London, Conway Maritime Press, 1986. ISBN 0-85177-245-5.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата USS West Virginia (BB-48) в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​