Христо Даново
Христо Даново | |
Кметство Христо Даново | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 1732 души[1] (15 март 2024 г.) 34,6 души/km² |
Землище | 50,029 km² |
Надм. височина | 701 m |
Пощ. код | 4339 |
Тел. код | 031397 |
МПС код | РВ |
ЕКАТТЕ | 77462 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Пловдив |
Община – кмет | Карлово Емил Кабаиванов (СДС, ГЕРБ; 2011) |
Кметство – кмет | Севдалин Янков (ГЕРБ) |
Христо Даново в Общомедия |
Христо Даново (по-рано Текия) е село в Южна България. То се намира в Община Карлово, област Пловдив.
География
[редактиране | редактиране на кода]Село Христо Даново се намира в планински район. До него има лавандулови полета, както и полета с маслодайна роза. От София се намира на 120 км, от Карлово на 20 км, а от Пловдив на 80 км. Самото село е в подножието на Централен Балкан – Средна Стара планина.
История
[редактиране | редактиране на кода]До селото е разкрита римската пътна станция Суб Радице, в която има и останки от еднокорабна църква от IV век.[2]
Турското име на селото до 1934 г. е било Текке (Текия), след което селото е наречено на Христо Г. Данов. Турското име на селото е било Текке (Текия) поради наличието на мюсюлманско теке (манастир) с дервиши в границите на селото, от което сега е останала само джамията.
Обществени институции
[редактиране | редактиране на кода]Основно училище "Генерал Карцов"
[редактиране | редактиране на кода]Просветното дело в с. Христо Даново започва в през1887година, когато Евтим Радославов, родом от град Сопот, човек интелигентен и образован, обзавежда в собствената си къща училищна стая и сам купува необходимите училищни помагала и пособия. Тогавашното Министерство на Народното Просвещение разрешава откриването на училище в този частен дом. Първият учител в него се казва Павли Кантимирев.[3]
Народно читалище "Пробуда-1927 г."
[редактиране | редактиране на кода]Читалището е основано през 1927 г. по инициатива на учителя Калчо Хаджиминев. Читалищната сграда е общинска собственост, дадена за безвъзмездно ползване. В сградата се помещават Поща, Кметство, Пенсионерски клуб. Към читалището има: Кукерски състав "Текия", Детски състав за модерни танци, Детски народен състав.[4]
Забележителности
[редактиране | редактиране на кода]На центъра на селото се намира паметникът на Христо Груев Данов, който дарява множество книги на селото.
На 600 метра над площада се намира паметникът на капитан Швейбутски. Той е убит от османците по време на слизането от Троянския Балкан на частта на генерал Карцов, на когото е наречено местното училище. Има детска градина, както и игрище за деца.
До западния край на селото се намира и резерват „Чамджа“ с едно от последните съхранени находища на черен бор.[5]
Над селото се намира и пещера Маазата.[6]
Селото се намира в близост до национален парк „Централен Балкан“, в южното подножие на Средна Стара планина. От него се стига до хижите „Козя стена“, „Ехо“, „Дерменка“.
„Субрадице“ е римска пътна станция на пътя Филипопол (Пловдив) – Мелта (Ловеч), отбелязана и на „Певтингеровата карта“. Просъществувала през 1 – 5 век. Днес нейните развалини се намират непосредствено до източния край на селото.
В западния край на селото се намират останките от стара римска крепост.
Недалеч по стария военен път се стига до петия по височина в България водопад – Сувчарско пръскало.
Религии
[редактиране | редактиране на кода]Изповядват се християнството и мюсюлманството. Населението живее в разбирателство и различията в религията не пречи на хората да празнуват заедно и едните и другите празници, да си помагат и уважават.
Редовни събития
[редактиране | редактиране на кода]Всяка година на 3 март се чества Освобождението на България от османска власт, поднасят се цветя и венци на паметника на генерал Карцов, канят се различни танцови състави.
В края на месец юли се провежда и празникът на селото, отново с танцови състави, музика, гости.
От 2016 година се провежда, традиционният празник „Джамали в Текията“, който се организира от кукерската група на селото. Той се организира в зависимост от годината или в края на февруари, или в средата на март. На него се канят различни кукерски, певчески и танцови групи.
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Румен Родопски, народен певец
Други
[редактиране | редактиране на кода]Основен поминък е отглеждането на животни, тютюн, лавандула и маслодайни рози. Част от хората работят в завода в село Кърнаре и в град Сопот, а част от младежите работят като кадрови войници в гр. Карлово.
-
Нови къщи в Христо Даново
-
Стара къща в Христо Даново
-
Улица в Христо Даново
-
Църквата, построена от Недко Несторов.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ Димитров, Димитър. Християнските храмове по българските земи I-IX век. София, Фондация „Покров Богородичен“, 2013. ISBN 978-954-2972-17-4. с. 81.
- ↑ Основно училище "Генерал Карцов"
- ↑ Регистър на народните читалища
- ↑ Поддържан резерват „Чамджа“
- ↑ Пещерите в България : Информация за Маазата
|