Направо към съдържанието

Чийшия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Чийшия
Городнє
село
Знаме
      
Герб
Църквата „Св. Петър и Павел“
Църквата „Св. Петър и Павел“
Украйна
45.89° с. ш. 28.85° и. д.
Чийшия
Одеска област
45.89° с. ш. 28.85° и. д.
Чийшия
Страна Украйна
ОбластОдеска област
РайонБолградски
Площ5,14 km²
Надм. височина80 m
Население5104 души (2001)
Основаване1813
Пощенски код68712
Телефонен код+380 4846
МПС кодBH / 16
Часова зонаEET (UTC+2; Лятно часово времеUTC+3)
Чийшия в Общомедия

Чийший (на украински: Городнє), наричано също Городнее (или Городное) и Градина, е село в Украйна, Одеска област, Болградски район.

Землището му е с площ от 5,14 км2. Населението на селото през 2001 година е 5104 души, преобладаваща част от жителите са българи.

Селото се намира в историческата област Буджак (Южна Бесарабия). Разположено е на 80 метра надморска височина.

Първите 30 семейства се заселват на мястото на бъдещата Чийшия по време на Руско-турската война от 1787 – 1792 година. Следващото заселване е свързано с Руско-турската война от 1806 – 1812 година. В резултат на това заселване селото е създадено окончателно. Официално се смята, че основаването му е през 1813 година.

Пристигналите най-вероятно са от Североизточна България – Провадия. Именно североизточният диалект лежи в основата на сформиралия се в Бесарабия чийшийски говор. Измежду първите семейства на Чийшия са били Богоеви, Иванови, Минковски, Генови, Недови, Червенкови и др.[1]

Въпреки това, много историци и изследователи на селото имат различна версия. Един от тях е Неделчев Степан, който счита, че преселването е било от село Желю Войвода и Градина. Ето какво той казва:

Това е село Жельо Воевода (Сливенско) и село Градина (Генералтошевско) От тези два села основното са се переселили нашите прадеди. На село имахме един дядо Никола, който ми рассказваше за едно писмо. В това писмо сочело, че нашите предци СА от село Жельо Воевода. Тогава то се казвало Чиркишлий. А нашето село е Чийший. Освен това той ми каза, че в северозападната част на това село имало два дъба и един геран (кладенец)

Когато ходих в Жельо Воевода, попросих дядо Иван от селото да отидем до тези дъбове. Те наистина стоят там, само че единия дъб е вече изсъхнал, а на другия закачена табелка „запазено от държавата“, имаго и герана. С дядо Иван много си говорехме на нашия стар диалект.[2]

По указ на Правителствения сенат от 1819 година българската колония Чийшия влиза в Измаилски окръг с център в град Болград (измежду 4-те окръга в състава на Управлението на заддунавските преселници). След Кримската война, когато значителната част от българските и гагаузските колонии преминава към Румъния, колонията Чийшия остава в руската част на Бесарабия и влиза в Попечителството на бесарабските български колонии с център в град Комрат. През 1841 година започва да работи първото училище.[1]

Колонистките права на чийшийци, както и на всички заддунавски преселници, са отменени през лятото на 1871 година. След ликвидирането на колонисткия статут се променя административното устройство на бившите български колонии. От септември 1871 година село Чийшия влиза в Ивановско-Българска, преименувана по-късно в Ивановска (българска) волост на Акерманска околия в Бесарабска губерния. Няколко години преди преломните 1917 – 1918 година Чийшия е волостен център. Има сведения, че през 1913 година в селото съществува сграда на волостното управление, също така са запазени някои документи от този орган на властта, издадени през 1916 – 1917 година.[1]

Година Население
1930 6222
2001 5104

Населението на селото през 2001 година е 5104 души, преобладаваща част (93,75 %) от жителите са българи.

Численост и дял на населението по роден език, според преброяването на населението през 2001 г.:[3]

Роден език Численост Дял (в %)
Общо 5104 100.00
Български 4785 93.75
Руски 148 2.89
Украински 76 1.48
Гагаузки 47 0.92
Молдовски 24 0.47
Цигански 18 0.35
Арменски 1 0.01
Беларуски 1 0.01
Други 4 0.07
  1. а б в Огородное // Информационен портал на българите в Украйна
  2. Вестник „Роден край“ №24 от 12.06.1999 г., Аня Жечева „Историята на селото се пази в музея“
  3. „Linguistic composition, Odeska oblast: 2001 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 19 април 2018. (на украински)

2. Вестник „Роден край“ №24 от 12.06.1999 г., Аня Жечева „Историята на селото се пази в музея“