Исмаил Тръстениклиоглу

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Исмаил Тръстениклиоглу
османски аян
Роден
не по-рано от 1780 г.
Починал

Исмаил Тръстениклиоглу е османски аян, управлявал в Русе през 1795 – 1806 година. Установил контрол над голяма част от Североизточна България, той е основен съперник на Осман Пазвантоглу и дълго време остава лоялен към османското правителство, но в края на живота си се противопоставя остро на Низам-и Джедид и изглежда е убит по заповед на Високата порта.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Исмаил Тръстениклиоглу произлиза от богато семейство с наследствени владения в Тръстеник. През 1791 година, по време на масовите дезертирания от османската армия по време на Руско-турската война, неговият брат Омер, аян на Русе, е осъден на смърт и екзекутиран. Самият Исмаил е осъден като съучастник, но успява да избяга и се укрива първо при Чингиз Мехмед Герай във Върбица, а после във Видин. След това става кърджалия и оглавява банда в Плевенско, извършваща нападения до Свищов и Разград. През 1794 година е нападнат от засада от силистренския валия Хаджи Хасан ага на остров в Дунава, бандата му е унищожена, а самият той едва успява да избяга.[1]

След разгрома на бандата му и с ходатайството на видния фанариот Александър Ипсиланти Стари Тръстениклиоглу е помилван от Високата порта и се връща в Русе, но още през 1795 година се обявява за аян на града. Правителството признава поста му и малко по-късно негови войници подпомагат опитите на Плесли Мехмед паша да превземе контролирания от отцепника Осман Пазвантоглу Плевен. След техния провал, към края на 1796 година Тръстениклиоглу, контролиращ Русенско, Разградско и Свищовско, остава единственият лоялен към султана аян в Северна България. В началото на 1798 година отблъсква опита на свързани с Пазвантоглу кърджалии да превземат Русе.[2]

През следващите години Исмаил Тръстениклиоглу запазва формална лоялност към султана, защитавайки териториите си от кърджалии и от други едри аяни, като Осман Пазвантоглу във Видин и Сюлейман Йълъкоглу в Силистра. През 1800 година ликвидира един от съюзените с Пазвантоглу татарски султани от рода на Гераите, в замяна на което е назначен за управител и на Търново. В края на 1800 година е обявен за командващ проправителствените сили в Северна България с титлата башбог и получава пълномощия да събере финансиране и да наеме 4 хиляди войници, но това изглежда не се реализира.[3]

През октомври 1801 година Тръстениклиоглу извършва значителна мобилизация на селяни от владенията си, за да подпомогне двама правителствени паши в Търновско и Свищовско, претърпели поражение от селска армия, свързана с Пазвантоглу. През пролетта и лятото на следващата година воюва активно с Йълъкоглу, като правителството се надява на посредничеството на влашкия войвода, за да ги помири. Според сведения от този период, той поддържа активни отношения с Русия, подкрепяща го като основна пречка за Пазвантоглу северно от Стара планина.[4]

През лятото на 1802 година Тръстениклиоглу, подобно на Пазвантоглу, започва нападения във Влашко, като си присвоява имения северно от Дунав, в които настанява свои наемници арнаути. През пролетта на 1803 година властите му възлагат ликвидирането на кърджалийски банди южно от Балкана – в района на Месемврия и Анхиало. В същото време военачалникът на Пазвантоглу Манаф Ибрахим отново е във Влашко, воювайки с тамошните части на Тръстениклиоглу, след което изненадващо превзема Тутракан, свързвайки се с отдавнашния съюзник на Пазвантоглу, силистренския аян Сюлейман Йълъкоглу. Не след дълго Манаф Ибрахим и Йълъкоглу влизат в конфликт и Манаф Ибрахим се предава с войските си на обсаждащия го военачалник на Тръстениклиоглу Мустафа Байрактар. Ибрахим е приет от Тръстениклиоглу, но към края на годината е убит по негова заповед и главата му е изпратена в Константинопол.[5]

Към началото на 1803 година Тръстениклиоглу успява да създаде съюз на румелийски аяни. Неговите военни части се формират от отряди на зависими или съюзни аяни, от наемници, както и от местно опълчение.[6]

През лятото на 1804 година Тръстениклиоглу отбранява Северна България от открито разбунтувалия се гюмюрджински аян Сюлейман Токатджикли. През август успява да нанесе решително поражение на Токатджикли при Агакьой и изпраща главата му в Константинопол, където това е прието като изключителен успех в борбата срещу размириците.[7]

През 1805 година Исмаил Тръстениклиоглу, който и дотогава е явен противник на Низам-и Джедид, открито спира да се подчинява на централното правителство. Мобилизира голяма армия с части на подчинените му аяни, прогонва от Силистра отдавнашния си съперник Сюлейман Йълъкоглу, подчинява нови територии до Варна, Добрич и Мангалия и поставя под тежка обсада правителствения гарнизон в Браила. След това се прехвърля на юг от Стара планина, завзема Стара Загора, Нова Загора и Ямбол и настъпва към Бургас и Анхиало, като някои местни аяни доброволно преминават на негова страна. През лятото на 1806 година Тръстениклиоглу застава начело на хаотичните бунтове срещу Низам-и Джедид из цяла Румелия и подготвя поход към Константинопол, който е прекъснат от внезапната му смърт.[8]

Исмаил Тръстениклиоглу е застрелян на 16 август 1806 година в чифлика му в Тръстеник. За извършителите на убийството има различни версии, но то най-вероятно е организирано от правителството. Владенията и политическото влияние на Тръстениклиоглу са наследени от неговия приближен Мустафа Байрактар, който две години по-късно превзема Константинопол и за кратко е велик везир.[9]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Мутафчиева 2008, с. 141 – 142.
  2. ↑ Мутафчиева 2008, с. 150 – 152, 156, 194.
  3. ↑ Мутафчиева 2008, с. 227 – 230, 251, 255 – 256.
  4. ↑ Мутафчиева 2008, с. 272 – 273, 286, 293.
  5. ↑ Мутафчиева 2008, с. 296 – 298, 306 – 307, 328 – 330.
  6. ↑ Грачев, В. П. Балканские владения Османской империи на рубеже ХVІІІ-ХІХ вв. (Внутренее положение, предпосылки национально-освободительных движений), Москва, „Наука“, 1990, с. 65.
  7. ↑ Мутафчиева 2008, с. 319, 321.
  8. ↑ Мутафчиева 2008, с. 354 – 356, 365.
  9. ↑ Мутафчиева 2008, с. 365 – 366.
Цитирани източници
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Исмаил_Тръстениклиоглу&oldid=11805981“.