Константин Гълъбов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Константин Гълъбов
Kgalabov.jpg
Константин Гълъбов ок. 1923 г.
Роден 17 април 1892
Перущица, Княжество България
Починал 25 декември 1980
(на 88 години)
София, НР България
Константин Гълъбов в Общомедия

Проф. д-р Константин Гълъбов е български учен-филолог, писател и публицист. Автор е на литературоведски и езиковедски изследвания, на критика, есеистика, стихове, разкази, повести, хумористичен роман, спомени. Освен това е преводач и редактор.

Житейски път[редактиране | edit source]

Константин Спасов Гълъбов е роден на 17 април 1892 г. в Перущица. През 1910 г. завършва гимназия в Пловдив.

Записва славянска филология в Софийския университет. През 1911 г. заминава за Гьотинген и там следва германистика, философия, история на изкуствата и археология. През 1912 г. се завръща в България, за да вземе участие в Балканската война.

След края на войната продължава следването си в университета в Кил. През 1915 г. защитава докторат на тема „Отношението на Фридрих Шлегел и другите немски романтици към Гьотевия "Вилхелм Майстер" с оглед на първоначалната му редакция“.

През 1918 г. е назначен за кандидат-учител по немски език във Втора софийска мъжка гимназия. През 1921 г. става редовен лектор по немски език в Софийския университет. През 1923 г. е избран за редовен доцент и основава катедра „Немска филология“. През 1926 г. е избран за извънреден професор, а от 1930 г. е редовен професор в СУ. През периода 1933-1936 г. е декан на Историко-филологическия факултет.

Става дописен почетен член на Германската академия в Мюнхен, член на българския ПЕН-клуб, а през 1928 г. - основател на Дружеството на българските есеисти.

През 1948 г. Константин Гълъбов след много перипетии сключва брак с видната германистка и интелектуалка Жана Николова, която приема името му.

През 1958 г. проф. Гълъбов е освободен от длъжността ръководител на катедрата и излиза в пенсия. До 1970 г. остава професор в Софийския университет.

Умира на 25 декември 1980 г. в София

Патрон e на 91-ва гимназия с преподаване на немски език в София.

"В София българинът е много по-беден в емоционалния си живот, отколкото гдето и да било другаде в България. Софиянецът възприе още през първите години след Освобоцдението западния обичай да си прави "коледно дърво", но не и останалото, което съпровожда този обичай - правенето на подаръци. Това вече струва повече пари, а да харчи повече пари за чужди хора, той не ще. В София съзнанието на българина бива обсебено в много по-висока степен от стремежа към материалните блага, отколкото в провинцията, и в това обсебване той обеднява бързо в емоционално отношение."

(Константин Гълъбов - "Психология на българина")

Трудове[редактиране | edit source]

  • 1905: Първи стихотворения, първа статия: „Държавата спрямо народното ни благосъстояние“
  • 1909: Първа литературно-критическа студия: Пшибишевски и децата на сатаната“ в сп. „Съвременник“
  • 1911: Първи книги: „Два разказа“ и „Пролетен сън“
  • 1917: „Die Stellung Friedrich Schlegels und der anderen deutschen Romantiker zu Goethes 'Wilhelm Meister' im Lichte des Ur-Meister“, Göttingen
  • 1922: „Краят на западната култура според Шпенглер, студия
  • 1927: „Пакостната дейност на един критик“, брошура срещу критическото дело на Владимир Василев
  • 1930: „Зовът на родината“, книга с критически есета
  • 1934: „Вълшебният играч“, разкази
  • 1934: „Орнаменти“, философски есета
  • 1938: „Наше село. Весели разкази“
  • 1939: Готска граматика“
  • 1943: „Гологаниада“, хумористичен роман
  • 1947: „Deutsche Dichter. Texte mit Biographien und Erläuterungen. 17. und 18. Jahrhundert“
Konstantin Galabov-Humoreski-1963.jpg
  • 1947: Шилер. Живот и творчество“, литературен очерк
  • 1948: „Deutsche Dichter. Texte mit Biographien, literarischen Würdigungen und Erläuterungen. 19. Jahrhundert“
  • 1950: „Lesebuch zur Geschichte der deutschen Sprache“
  • 1950: „Немска граматика. Фонетика, морфология, етимология, синтаксис“
  • 1950: „Немска фонетика с оглед на българския език“
  • 1953: „Увод в изучаването на готски, старовисоконемски, средновисоконемски и раннонововисоконемски“
  • 1955: „Историческа граматика на немския език“
  • 1956: „Въстанието в героична Перущица, очерк
  • 1957: Лесинг. От барок и рококо към реализъм и класицизъм в литературата“, монография
  • 1958: „Немско-български фразеологичен речник“ (заедно с Жана Николова-Гълъбова)
  • 1959: Шилер. От барок и рококо към реализъм и класицизъм в литературата“, монография
  • 1959: „Спомени весели и невесели за български писатели“
  • 1961: Гьоте. От барок и рококо към реализъм и класицизъм в литературата“, монография
Rechnik.jpg
  • 1963: „Хуморески с грапаво перо“
  • 1967: Хайнрих Хайне, монография
  • 1968: „Българско-немски фразеологичен речник“ (заедно с Жана Николова-Гълъбова)
  • 1970: Петко Р. Славейков. Живот, дейност, творчество“, монография
  • 1994: „Пламъци на висши пориви. За трудната писателска съдба“, СБП в спомените на своите съзидатели, Български писател, 18-24 октомври 1994.
  • 1997: „Безидейността в литературата ни [1943 г.]“, Демокрация, 12 април 1996.
  • 1997: Елин Пелин, Пламък, 1997, 5-6, с.59-62
  • 1998: Христо Смирненски. Спомени, Пламък, 1998, 7-8, 108-111
  • 2002: „Спомени за български писатели“. С послеслов от Жана Николова-Гълъбова
  • 2003: „Оръжието на Ботевата чета“, Пулс, 10, 19 май-8 юни 2003.
  • 2003: Петко Ю. Тодоров, Пулс, 11, 9-22 юни 2003.

Публицистика[редактиране | edit source]

През десетилетието след Първата световна война Константин Гълъбов организира литературния кръг „Стрелец“, а на 6 април 1927 г. излиза първият брой на редактирания от него и Чавдар Мутафов седмичник „Стрелец“, орган на кръга. Гълъбов сътрудничи и на редактирания от него в-к „Изток“.

Отличия[редактиране | edit source]

  • 1939 - Хумболтов медал за научна и културна дейност.
  • 1965 - Почетен диплом за докторат по философия от философския факултет на университета „Кристиан Албрехт“ в Кил.
  • 1965 - Гьотев медал от института „Гьоте“.
  • 1974 - Златен докторат от Килския университет.

Литература[редактиране | edit source]

  • Проф. д-р Константин Гълъбов „Литературна критика и литературна история. Есеистика“. София, 2001 г. Университетска библиотека № 405, серия “Университетска класика”.
  • Професор Константин Гълъбов - основател на българската германистика: [Сб. доклади от юбилейната научна сесия, посветена на 100-годишнината от рождението на проф. К. Гълъбов, София, 17.IV.1992 г.]. - София: Моранг, 1993.
  • Александър Йорданов: „Своечуждите премеждия на духа“, Век 21, 22-28 април 1992
  • Екатерина Клайн: „Всичко, което съм написал, написал съм го за тебе“, Литературен форум, 8-14 април 1992.
  • Жана Николова-Гълъбова: „Под прицела на филистерите“. 100 г. от рождението на Константин Гълъбов, Литературен форум, 8-14 април 1992.
  • Румен Спасов: „Проф. д-р Константин Гълъбов и културното пространство на българския университет“, Аз буки , 29 април-5 май 1992.
  • Румен Шивачев: „"Гологаниада" - един неизследван роман“, Аз буки , 29 април-5 май 1992.
  • Светлозар Игов: „Спомените на Константин Гълъбов“, Аз Буки, 28 ноември-2 декември 2003. (Бележки върху „Спомени весели и невесели за български писатели“, 1959).

Източници[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за