Под сянката на падишаха
| Под сянката на падишаха | |
| Im Schatten Des Grossherrn | |
| Автор | Карл Май |
|---|---|
| Създаден | 1881 – 1888 г. |
| Първо издание | 1892 г. г. Германия |
| Издателство | Фезенфелд |
| Оригинален език | немски език |
| Вид | приключенски роман |
| Публикувано в | „Събрани приключенски романи“ |
| Издателство в България | „Атика“ (1992) |
| Преводач | Мария Нейкова Румен Нейков |
| Под сянката на падишаха в Общомедия | |
„Под сянката на падишаха“ (на немски: Im Schatten Des Grossherrn) е цикъл от 6 (7 в първата му версия) приключенски романа на немския писател Карл Май. Главните герои са Кара Бен Немзи и Хаджи Халеф Омар, историята се развива в Ориента (поради това този цикъл е известен също като цикъл „Ориент“).
Създаване на цикъла[редактиране | редактиране на кода]
В основата на цикъла са текстове, които Карл Май публикува с прекъсване дълги години в католическия седмичник сп. „Дойчер Хаусшац“, Пустет Ферлаг, Регенсбург, между 1881 и 1888 г.
Печатната версия на „Събрани приключенски романи“ на издателство „Фезенфелд“ във Фрайбург от 1892 г. започва с Ориент цикъла. Версията от списанието е преработена и разпределена в шест тома, като в края на шестия том се появява и значително по-късно написаният епилог за смъртта на врания жребец Рих.
Същите имена и номера от 1 до 6 дава на отделните части на цикъла и издателство Karl-May-Verlag, Bamberg в „Събрани съчинения“ (осемдесет и седем тома).
Съдържание на отделните части[редактиране | редактиране на кода]
Повествовател в целия цикъл е Кара Бен Немзи, който пътува „под сянката на падишаха“, с паспорт (ферман), подписан от самия падишах, върховен владетел на Османската империя. По пътя си в цяла Северна Африка, Близкия изток и Балканите, той се придружава от неговия верен слуга и приятел Хажи Халеф Омар, който му измисля арабското име и напразно се стреми да го обърне към исляма. Двамата преживяват поредица от приключения в които тяхната сила, смелост и хитрост помагат винаги да победи доброто. По-специално се опитват да заловят злодея Абу ен Насър, който убива Халефовия приятел Садък. Също са придружени от сина на убития Омар бен Садък.
През пустинята[редактиране | редактиране на кода]
В романа През пустинята (на немски: Durch die Wüste) ние виждаме как Кара Бен Немзи и Хаджи Халеф Омар се движат на север от Сахара – от Алжир до Египет, след това от Кайро срещу течението на реката и обратно, и в плен на морски разбойници. После те избягват, плават с кораб до Джеда, след това отиват в Мека, и през Арабския полуостров до Маскат. Тук Кара Бен Немзи се запознава със смелия английски пътешественик лорд Дейвид Линдзи. С неговия параход героите стигат до Басра, и след това пътуват през Багдад до град Мосул, който се намира на река Тигър в днешния Северен Ирак, в близост до останките на Ниневия, столицата на древното Царство Асирия. В романа се описва също как Халеф се запознава с жена си Ханех и как Кара Бен Немзи получава като подарък расовия арабски жребец Рих (вятър).
През дивия Кюрдистан[редактиране | редактиране на кода]
Действието във втората част на цикъла – романа През дивия Кюрдистан (на немски: Durchs wilde Kurdistan), се развива около град Мосул и Амадие в долината на река Заб, т.е. на територия, където те се запознават с поклонници на различни ритуални практики на източната религия и борбите между тях. Пребивавайки в племето на Джесидите, нашите герои им помагат да се защитят от коварно нападение и предотвратяват кръвни вражди между ислямските кюрди и християнските несторианци. Кара Бен Немзи се запознава с кюрдската принцеса Марах Дуримех, която е един от значителните женски образи в творбите на Карл Май.
От Багдад до Стамбул[редактиране | редактиране на кода]
Романът От Багдад до Стамбул (на немски: Von Bagdad nach Stambul) започва в Кюрдистан в границите на Персия. Оттам нашите приятели пътуват по течението на река Тигър обратно към Багдад, и посещават древния Вавилон. Запознават се с така наречения „Керван на смъртта“, които носи мъртъвци до заравянето им в светите ислямски места (в съответствие с ислямските духовници душите им оттам отиват директно към рая). Този керван разпространява наоколо, не само ужасна смрад от разлагащите се трупове, но е и източник на заразна инфекция. Кара Бен Немзи и Хаджи Халеф Омар наистина се разболяват. Но техните силни тела побеждават болестта. След различни заобикалки (Халеф например посещава жена си и научава, че му се е родил син на име Кара Бен Халеф) те пристигат в Дамаск. Оттам, минават през руините на древния град Баалбек в Бейрут и по Средиземно море до Константинопол. Действието се премества към Балканите в Европа, най-напред в град Одрин.
Из дебрите на Балкана[редактиране | редактиране на кода]
В четвъртата част, романа Из дебрите на Балкана (на немски: In den Schluchten des Balkan), Кара Бен Немзи и неговите приятели преминават от Одрин през територията на днешна Южна България. Първо, минават през долината на река Арда и след това, след разнообразни приключения влизат в Мелник. Оттам продължават до Остромоджа (дн. Струмица), където се натъкват на мнимия светец Мюбарек, който се оказва измамник и сътрудник на банда разбойници, водена от загадъчния престъпник Жълтоликият (Мюбарекът, предрешен като просяк, помага на нападенията на разбойниците).
През страната на скипетарите[редактиране | редактиране на кода]
В началото на петата част, романа През страната на скипетарите (на немски: Durch das Land der Skipetaren), Мюбарекът и неговия пазач избягват от затвора. В своето преследване Кара Бен Немзи и неговите приятели преминават през част от днешна Македония, която е населена с опасни скипетари (старото английско име на албанците). По пътя си те срещат подкупни турски жандарми и съдии, които вършат опасни машинации. Мюбарек е ранен, но все още заедно със загадъчния Жълтолик им се изплъзва. Героите ги преследват до село Румелия, близо до Скопие.
Жълтоликият[редактиране | редактиране на кода]
Последната част на цикъла, романа Жълтоликият (на немски: Der Schut), започва със залавянето на Мюбарека. Кара Бен Немзи и приятелите му го преследват от Румелия директно на запад до планината Шар-Даг на границите на Македония, Косово и Албания, а след преминаване на реките Треска и Вардар до едно село, където Мюбарек умира от отравяне на кръвта, причинено от неправилно лекувани травми. В съседното село, Ругова, разположено на река Дрина на територията на днешна Албания нашите приятели срещат персиеца Кара Нирван и откриват, че той е тъсения престъпник Жълтоликия (името си получава от неговата жълта кожа). Той се опитва да избяга но яздейки пада в бездна заедно с коня. В същото време, е заловен и Абу ен Насър, когото Омар ослепява. С това основно историята приключва. Нашите приятели, биват изпратени до Скутари и от там до крайбрежието на Адриатическо море. Оттам на борда на параход, стигат до Яфа (до Тел Авив), а след това предприемат пътуване до Йерусалим (но то не е в съдържанието на тази книга).
Българска версия[редактиране | редактиране на кода]
Пълното издание на ориенталския цикъл на Карл Май от 1992 година с преводачи Мария Нейкова и Румен Нейков е на издателство „Атика“. То дава на шесттомника едно по-привлекателно за съвременния читател заглавие – „Преследване в Ориента“.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Преследване в Ориента Архив на оригинала от 2007-01-18 в Wayback Machine.