Порция (Венецианският търговец)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Порция.

"Най-добрата награда е личната отрада", перифраза на Шекспир към мъдростта на Солон от устата от Порция. (картина на Томас Съли, 1835 г.)

Порция е главната героиня на Уилям Шекспир във Венецианският търговец.

Най-красивият образ на Шекспир[редактиране | edit source]

Тя е освен красива, интелигентна и одухотвроена, но и богата наследница на баща си, което я прави изключително привлекателна партия за ято ухажори около особата ѝ. Тримата основни претенденти за ръката ѝ (принцовете на Мароко и Арагон и Басанио) имат възможност да избират според завещанието между три ковчежета - златно, сребърно и оловно. Ако искат да участват в играта, за да спечелят ръката на Порция, не трябва да правят погрешен избор, защото в противен случай условието е да напуснат Венеция и никога да не си търсят друга спътница в живота. Порция харесва Басанио, но според правилата няма право да му помага или да му подсказва за правилния избор. Тъй като обаче любовта е лудост, Порция влиза нестандартно в играта за спечелването на ръката ѝ, като се маскира на младия адвокат Балтазарпрототип Балтазар Жерар) - доктор по право.

Трудната стъпка е отбелязана така:

Добра е съдбата на този който сам се учи:

по-лесно ми е да науча двадесет души какво трябва да се направи,

отколкото да бъда един от тези двадесет и да следвам собствените си наставления.

В съдебния процес по изпълнението на лихварския договор, Порция пледира измамно меко за спасението на Антонио, който е приятел на нейния възлюбен Басанио, и когато не успява да убеди Шейлок да прояви милост, го оставя да "повярва", че договорката ще надделее, но му поставя според правилата непреодолимо условие като адвокатски женски трик - разрешено му е да си вземе своя фунт човешко месо от Антонио, но ако в процедурата капне дори и капка кръв, евреинът ще загуби земята и вещите си.

На условието опонира предходната разгорещена реч в защита на евреите от Шейлок:

Ако ни убодете, нима няма да прокървим ?

Ако ни гъделичкате, няма ли да се кикотим ?

Ако ни отровите, няма ли да умрем ?

А, ако ни навредите, нима не трябва да си отмъстим ?

На която репликата на Антонио към Шейлок е:

В съда коя ли тъжба позорна и безчестна,

поднесена с красива реч,

не скрива стореното зло?

А дупликата на Шейлок към Антонио е:

Как прилича той на демагог двуличен!

Защитната пледоария на Балтазар[редактиране | edit source]

Човек не се сдобива с милост по принуда -

ръми тя като нежен дъжд от рая

над нашата земя и дваж благославя -

благословен е който дава, и друг комуто я дарява.

Тя най-могъща е сред най-могъщите и се явява

за възцарения монарх по-ценна от корона,

че скиптърът му символ на тленна власт

и несменяем знак за почит и величие,

а крие вечния му страх и ужас таен.

Но милостта по-висша е от туй владение,

тя възцарена е в сърцата на кралете

и притежава я самият Бог!

Тогава всяка земна власт е като Божия,

ако в строг закон открием милост.

Затова евреино, макар че търсиш справедливост,

ти помни - по пътя ни към нея никой тук от нас

не ще намери изход: ний за милост молим

и точно таз молитва ни научи как

да бъдем милостиви в отплата.

Изводът за обичайната порция[редактиране | edit source]

Шекспир слага обобщението от сагата с изпълнението по лихварската договорка в устата Нериса, която се обръща към Порция:

Тези които преяждат твърде много са точно толкова нещастни,

колкото и тези, които няма какво да ядат.

Тогава да си по средата не означава да си средно щастлив -

излишъкът бързо ти докарва бели коси, а с умереност се живее по-дълго.

В космогонията[редактиране | edit source]

През 1986 г. един от спътниците на Уран е кръстен на знаменитата героиня на Шекспир.

Източници[редактиране | edit source]

Вижте също[редактиране | edit source]