Софийска апостолическа екзархия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Софийска апостолическа екзархия (на латински: Exarchatus apostolicus Sophiae) е административна единица на Католическата църква от византийско-славянски обред в България, обхващаща цялата територия на България. Софийският екзарх има седалище в София, при катедралата „Успение Богородично“.

На север граничи с архиепархията на Фъгъраш - Алба Юлия в Румъния, на запад - със Сръбско-черногорската апостолическа екзархия и с Македонската апостолическа екзархия, на юг - с Гръцката апостолическа екзархия от византийски обред и с Истанбулската апостолическа екзархия от византийски обред.

История на Униатското движение[редактиране | edit source]

Блаженият папа Пий IX приема част от българските православни в лоното на Католическата църква

Униатското движение по Българските земи възниква в средата на 19-ти век. През 1860 г., папа Пий IX приема присъединяването на група българи към Католическата Църква. За глава на новата католическа общност е избран архимандрит Йосиф Соколски, който е ръкоположен от папата в 1861 г. в сан архиепископ.

Скоро след това Йосиф Соколски се разкайва за отстъплението си от православието и напуска Цариград, отпътувайки за Одеса с руския параход "Елбрус" на 6 юни 1861 г., заедно с възрожденския писател Петко Р. Славейков [1]. Според други източници архиепископ Йосиф е отвлечен и заточен в Киев, където умира след 18 години.]].[2] За негов приемник е избран Рафаил Попов. Междувременно папа Пий IX насърчава монаси от обществата на Успенците и Възкресенците да изпратят свои братя в Цариград, Македония и Тракия.

След смъртта на епископ Рафаил Попов за глава на Католическата църква от източен обред е назначен епископ Нил Изворов, който представлява интересите на българските католици пред турските власти.

През 1883 г., с декрет от Рим, Конгрегацията за разпространение на вярата издига 2 викариата - за Тракия и Македония, със съответните епископи - Михаил Петков и Лазар Младенов. По време на Първата световна война и след нея много от верните на тези епархии са принудени да се преселят в България.

През 1925 г. папа Пий XI решава да назначи апостолически визитатор на Светия престол в България и изпраща монс. Анджело Ронкали.

Бъдещият папа Йоан XXIII от 1925 г. до 1934 г. е апостолически делегат в България с мисията, поверена му от папата, да организира живота на Католическата църква от източен обред. С негово съдействие през 1926 г. Рим създава Католическата апостолическа екзархия със седалище София. На 31 юли същата година за първи апостолически екзарх е назначен епископ Кирил Куртев.

Известно време тази длъжност е изпълнявана от епископ Йоан Гаруфалов, а след неговата смърт отново е назначен епископ Кирил Куртев. Същият период е белязан с преследването на Католическата църква в България от комунистическия режим и почти всички свещеници преминават през затворите. След смъртта на Кирил Куртев е назначен от Рим архиепископ Методий Стратиев.

Понастоящем Католическата апостолическа екзархия има 14 енории в цялата страна, обслужвани от 21 свещеници. В нея работят монашеските общества на отците Успенци, Възкресенци, Салезиани, Кармелити и сестри Кармелитки, Евхаристинки, Облатки и Фоколарини от Марииното дело.

От 1995 г. управляващ на Католическа апостолическа екзархия е епископ Христо Пройков.

Епископска курия[редактиране | edit source]

Административно делене[редактиране | edit source]

Католически енории в България
Карта на католическите енории в България
  Софийско-пловдивска епархия
  Никополска епархия
  Софийска екзархия (източен обред)

Софийската екзархия е разделена на 14 енории:

  • София: Катедрална енория "Успение Богородично"
    • ректорални църкви:
      • Църква на монасите боси кармилити "Св. Франциск от Асизи"
      • Църква на сестрите евхаристинки "Св. папа Йоан XXIII"
      • Църква на монахините боси кармилитки "Свети Дух"
  • Пловдив: енория "Възнесение Господне"
  • Бургас: енория "Успение Богородично"
  • Стара Загора: енория "Св. Св. Кирил и Методий"
  • Ямбол: енория "Св. Св. Кирил и Методий"
  • Малко Търново: енория "Света Троица"
  • Шумен: енория "Св. Анна"
  • Казанлък: енория "Св. Йосиф"
  • Присадец: енория "Успение Богородично"
  • Ново Делчево: енория "Успение Богородично"
  • Покрован: енория "Успение Богородично"
  • Куклен: енория "Света Троица"
  • Правдино: енория "Св. Йосиф"
  • Гранитово: енория "Св. Тереза на Младенеца Исус"

Статистика[редактиране | edit source]

Към 2004 г. в екзархията служат 21 свещеници: 6 мирски и 15 монашески. На 1 свещеник се падат 476 католици. Освен това има 15 монаси и 40 монахини от различни ордени.

Вижте също[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Цончев, д-р Петър. Из общественото и културно минало на Габрово, печ. Художник, С. 1934 (Габрово, 1996), с. 637.
  2. История на българите: В 8 тома. Късно средновековие и Възраждане, Том 2 от История на българите, Емил Александров, ISBN 954621213X, 9789546212139, автор Георги Бакалов, редактор Георги Марков , издател TRUD Publishers, 2004, ISBN 9545284676, стр. 593-594.

Външни препратки[редактиране | edit source]