Франческо Бианки

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Франческо Джузепе Бианки
(Francesco Giuseppe Bianchi)
Francesco Bianchi (composer).jpg
Франческо Бианки
Националност: италианец
Рождено име: Франческо Джузепе Бианки
Роден: 1752 г.
Кремона, Ломбардия, Италия
Починал: 27 ноември 1810 г.
(на 58 г.)
Хамърсмит, Лондон, Великобритания
Починал от: самоубил се
Живял в: Италия, Франция, Англия
Професия: композитор

Семейство:
Брак(ове): един - Люси Джаксън

Франческо Бианки (на италиански Francesco Bianchi) е италиански диригент и композитор, написал около 90 опери, които се отличават с приятен и мелодичен стил.[1][2] Епизодично пише и църковна музика.[2]

Италия[редактиране | edit source]

Роден е през 1752 г. в Кремона, Ломбардия. Цялото му име е Франческо Джузепе Бианки.[1][2] Изучава музика в Неапол при Паскуале Кафаро и Николо Йомели. Работи предимно в Лондон, Париж и във всички големи италиански градове – Венеция, Неапол, Рим, Милано, Торино, Флоренция. Не е известно колко точно опери е написал, но се предполага, че са между 78 и 90.[1][3] Творбите му са представители както на драматичната опера-серия, така и на комичната опера-буфа, съобразени главно с италианския и френския стил.[3] Първата му опера е "Джулио Сабино", представена в родния му град през 1772 г.[4] Последвана е от "Grand Cidde", поставена във Флоренция през следващата година.[5]

Париж[редактиране | edit source]

От 1775 до 1778 г. работи в Париж като клавесинист в театър "Comédie-Italienne", под ръководството на италианския композитор Николо Пичини.[5][6] Тук се отдава на композирането главно на комични опери.[1] На 30 септември 1775 г. е премиерата на първата му опера, написана във Франция - "La Réduction de Paris".[5] След Париж, през 1778 г. заминава за Флоренция.[5][6] През 1780 г. написва оратория в полза на сиропиталището "Mendicanti".[1]

Отново в Италия[редактиране | edit source]

От 1782 до 1793 г. е втори капелмайстор в Миланската катедрала.[1][5] Едновременно с това в периодите 1785-1791 и 1793-1797 години е втори органист и в базиликата "Сан Марко" във Венеция, където помага да се реорганизира епархийския архив.[1][4] Тук композира няколко оратории, кантати, меси и инструментални произведения.[4] За период от 5 години, между 1779 и 1784 г. написва около 60 опери, между които "La villanella rapita" и "Френският дезертьор".[1] Впоследствие работи за кратко в Неапол, където написва най-добрата си опера "Отмъщението на Нино", поставена на 12 ноември 1790 г. в същия град.[5]

Лондон[редактиране | edit source]

Заминава за Лондон и от 1794 г. започва да представя поредица от свои опери там, измежду които с най-голям интерес е посрещната "Отмъщението на Нино".[1] Заема поста диригент на Кралския театър и остава в града в продължение на три години, след което заминава за кратко за Дъблин, Ирландия.[4][6] В Лондон освен оперите си пише и инструментална музика.[5] Франческо Бианки е автор или съавтор на пет теоретични трактата, всички останали в ръкопис, с изключение на "Теоретичен и практичен трактат по хармония", който е публикуван на части в тримесечното издание "Quarterly Musical Review".[4]

На 23 април 1798 г. Бианки се жени за оперната певица, сопраното Люси Джаксън.[7][8]

Бианки се проявява и като много добър музикален педагог. Ученикът му, придобил най-голяма известност, е английският композитор и диригент Хенри Бишоп.[5]

Между 1802 и 1807 г. работи отново в Париж, където се занимава с композиране на популярни комични опери, като едноактната "Corali".[1] Тук са създадени най-добрите му опери от жанра опера-буфа.[6] В същия период написва и издава още един теоретичен трактат.[1]

През 1807 г. се завръща в Лондон.[6] Бианки се самоубива на 27 ноември 1810 г.[2] в Хамърсмит, Лондон, вероятно заради семейни неприятности.[3]

Опери[редактиране | edit source]

  • 1772 - "Джулио Сабино" (Giulio Sabino) – първата опера на Бианки, спадаща към жанра опера-серия, с премиера в Кремона.[4]
  • 1773 - "Grand Cidde" - втората опера на композитора, 3-актна опера-серия по либрето на Джовачино Пици с премиера в "Teatro della Pergola" във Флоренция.[5]
  • 1774 - "Деметрио" (Demetrio) – опера-серия по либрето на Пиетро Метастазио. Премиерата е в Кремона.[9]
  • 1775 - "Орион" (Eurione) - 3-актна опера-серия по либрето на Антонио Папи и премиера в Павия.[9]
  • 1775 - "La Réduction de Paris" – е първата опера на Бианки, създадена в Париж. Спада към жанра опера-буфа и е написана по либрето на De Rosoy. Премиерата е на 30 септември в Париж.[5]
  • 1776 - "Le Mort marié" – опера-буфа по либрето на Michel-Jean Sedaine, премиера във Фонтенбло.[9]
  • 1779 - "Кастор и Полукс" (Castore e Polluce) е 4-актна опера-серия с либрето на Карло Фругони по френския текст на Пиер-Жозеф-Жюстин Бернар, написан за същата опера на Жан-Филип Рамо от 1737 г. Музиката на Бианки е доста екстравагантно написана, съобразена с френския стил. Съдържа много елементи, които вече са премахнати от италианските сериозни опери. Това са участието на богове, удивителни промени в сцените, арии без излизане на сцената, масово използване на хора и една адска сцена в подземния свят, придружена с танци. Премиерата е в "Театро дела Пергола" във Флоренция на 10 януари. По-късно операта е преработена на 3-актна и е изпълнена на 8 септември в същия театър и през същата година.[3]
  • 1779 - "Erifile" - опера-серия по либрето на Джовани де Гамера, премиера във Флоренция.[9]
  • 1779 - "L'innocenza perseguitana" - 3-актна опера-буфа с премиера в Рим.[9]
  • 1781 - "Arbace" - 3-актна опера-серия по либрето на Гаетано Сертор. Премиерата е в "Театро Сан Карло" в Неапол на 20 януари. В музиката са използвани силни динамични контрасти, отговарящи на постепенно повишаващото се напрежение във фабулата. Забелязва се и новаторско използване на духовите музикални инструменти.[3]
  • 1781 - "Венера и Адонис" (Venere e Adone) – 2-актна опера по либрето на Фернандо Casori и премиера във Флоренция.[9]
  • 1781 - "Олимпиада" (L'Olimpiade) – 3-актна опера-серия по либрето на Пиетро Метастазио с премиера в Милано.[9]
  • 1781 - "Земира" (La Zemira) - 3-актна опера-серия с либрето на Гаетано Сертор, чиято премиера е на 4 ноември в театър "Сан Карло" в Неапол. Подобно на други негови творби "Земира" е новаторска, с необичайни компоненти. Съдържа бурно трио, кратък дует на два мъжки гласа, продължителен квартет. Версията, изготвена за представянето в Неапол, се отличава с по-широко използване на кларинета, който се включва в оперните композиции тук десетина години преди това да стане в останалите италиански градове. През 1786 г. е преработена отново за "Театро Нуово" в Падуа, като този път композиторът пропуска интродукцията и сцената с намушкване на Земира.[3]
  • 1782 - "Зулима" (La Zulima) - 3-актна опера-серия по либрето на Джузепе Оливиери и премиера в Неапол.[9]
  • 1782 - "Триумфът на мира" (Il trionfo della pace) - 2-актна опера по либрето на Vittorio Amedeo Cigna-Santi. Премиера в Торино.[9]
  • 1782 - "Астрологът" (L'astrologa) - 3-актна драма по либрето на Пиетро Киари с премиера в Неапол.[9]
  • 1783 - "La villanella rapita" е 2-актна опера-буфа с либерто от Джовани Бертати.[3] Приема се за една от най-успешните опера на Бианки.[5] Представена е за първи път в "Театро Сан Морис" във Венеция през есента на 1783 г. На 29 август 1784 отново се играе в театър "Естерхази" в град Süttör (днес част от град Фертьод в Унгария). На 27 февруари 1790 г. е лондонската ѝ премиера в "Little Haymarket Theatre". На 5 юни 1787 г. в "Théâtre Feydeau" в Париж е представен концерт от творби на Паизиело, Гулиелми, Джакомо Готифредо Ферари, Джузепе Сарти и Антонио Солер. В него е включена като музика от Бианки част от операта.[3] По теми от тази опера Моцарт пише квартет и трио.[9]
  • 1784 - "Aspardi, principe di Battriano" - опера-серия по либрето на Гаетано Сертор, премиера в Рим.[9]
  • 1784 - "Briseide" - опера-серия по либерто на Франческо Гамбино. Премиера в Торино.[9]
  • 1784 - "Гай Марий" (Cajo Mario) – 3-актна опера-серия с либретист Гаетано Рокафорте и премиера в Неапол.[9]
  • 1784 - "Фалшивата принцеса" (La finta principessa) – 2-актна опера-буфа. Либрето на Филипо Ливини, премиера в Болоня.[9]
  • 1785 - "Френският дезертьор" (Il disertore francese) е една реформистка опера-серия с комбинация от комични и драматични елементи. Либретото е на Bartolomeo Benincasa, а премиерата е във Венеция.[3][9]
  • 1785 - "Екстравагантният англичанин" (La stravagante inglese) – 2-актна опера-буфа по либрето на Джовани Грепи и премиера в "Teatro San Moisè", Венеция.[9]
  • 1785 - "Александър в Индия" (Alessandro nelle Indie) – 3-актна опера-серия по либрето на Метастазио и премиера във Венеция.[9]
  • 1786 - "Алонсо и Кора" (Alonso e Cora) е опера-серия в три действия. Либретото е на Джузепе Мария Фопа по произведението "Idalide, o sia La vergine del sole" на Фердинандо Морети. Първоначалният текст е на Жан-Франсоа Мармонтел от "Инките, или унищожаването на империята в Перу" от 1777 г. Премиерата е на 7 февруари във венецианския "Театро Сан Бенедето". В операта са включени поредица от зрелищни ефекти, като морски сцени и вулканично изригване. Музиката е пищна с участието на хорове, ансамбли, както и един квинтет. В последното действие участва голяма балетна формация, която допринася за блестящия финал. Друга версия на операта под същото заглавие е написана от Симон Майер за Милано през 1803 г.[3]
  • 1786 - "Le villanelle astute" - 2-актна опера-буфа по либрето на Джузепе Фопа и премиера на карнавала във Венеция в края на годината.[9]
  • 1786 – "Месенцио, крал на Етрурия" (Mesenzio re d'Etruria) – опера-серия с либретист Фернандо Casori и премиера в Неапол.[9]
  • 1787 - "Портретът" (Il ritratto) – опера-буфа по либрето на Saverio Zini, премиера в Неапол.[9]
  • 1787 - "Китайският сирак" (L'orfano cinese) – 3-актна опера-серия по Волтер, представена на карнавала във Венеция в края на годината.[9]
  • 1787 - "Сципион Африкански" (Scipione africano) – 3-актна опера-серия по либрето на Николо Минато. Премиера в Неапол.[9]
  • 1788 - "Калто" (Calto) - 3-актна опера-серия. Либретото е на Джузепе Мария Фопа, написано по келтска поема на Осиан. Премиерата е на 23 януари във Венеция в "Театро Сан Бенедето". За тази си опера Бианки използва по-необичайни духови инструменти като обой, фагот, кларинет, валдхорна и английски рог.[3]
  • 1788 - "Пидзаро" (Pizarro) – 3-актна опера-серия, представена на карнавала във Венеция.[9]
  • 1788 - "Новият Дон Кихот" (Il nuovo Dn Chisciotte) – опера-буфа по либрето на Пиетро Калви.[9]
  • 1788 - "Смъртта на Цезар" (La morte di Cesare) е опера-серия в три действия. Либретото е едно от шестте, написани от Гаетано Сертор за серията на Бианки от венециански опери през 1790-те години. Създадена е по трагедията на Шекспир "Юлий Цезар". Премиерата е на 27 декември в "Театро Сан Самуеле", Венеция. Както и при други свои опери композиторът въвежда някои нововъведения - хорът участва активно в драмата, включени са балет и пантомима, отново има дует за два мъжки гласа. Вместо традиционния трагичен финал, последната сцена показва клетвата над тялото на убития Цезар.[3]
  • 1789 - "Да̀лисо и Да̀лмита" (Daliso e Dalmita) - 2-актна опера-серия по либрето на Джовани де Гамера, премиера в Падуа.[9]
  • 1789 - "La calamità dei cuori" - опера-буфа по либрето на Джовани де Гамера, премиера в Падуа.[9]
  • 1789 - "La fedeltà tra le selve" - 2-актна опера-буфа по либрето на Мекеланджело Прунети, която включва 4 арии от композитора Валентино Фиораванти. Премиерата е в Рим.[9]
  • 1789 - "Nitteti" – 3-актна опера-серия по либрето на Метастазио и премиера в Милано.[9]
  • 1790 - "Арминио" (L'Arminio) – 3-актна опера-серия по либрето на Фердинандо Морети и премиера във Флоренция.[9]
  • 1790 - "Отмъщението на Нино" (La vendetta di Nino) – Една от най-сполучливите и много успешна 2-актна опера-серия. Либретото е на Фердинандо Морети, написано по произведение на Волтер. Премиерата е в Неапол.[10]
  • 1790 - "Фалшивият астролог" (Il finto astrologo) – 2-актна опера-буфа по либрето на Алесандро Мариани и премиера в Рим.[9]
  • 1791 - "Странната дама" (La dama bizzarra) – опера-буфа по либрето на Алесандро Мариани и премиера в Рим.[9]
  • 1791 - "Cajo Ostilio" - 2-актна опера-серия по либрето на Eustachio Manfredi с премиера в Рим.[9]
  • 1791 - "La sposa in equivoco" - 2-актна опера-буфа по либрето на Saverio Zini и премиера във Венеция.[9]
  • 1791 - "Deifile" - 2-актна с премиера във Венеция.[9]
  • 1791 - "Селевк, крал на Сирия" ( Seleuco, re di Siria) е 3-актна опера-серия с либрето от Матиа Ботурини, написано по "Антиохия" от Апостоло Дзено и Пиетро Париати. Премиерата е на 26 декември в "Театро Сан Бенедето" във Венеция. За първи път опера с този сюжет е композирана от Франческо Гаспарини през 1705 г.[3]
  • 1793 - "Taрaрa, или добродетелта се възнаграждава" (Tarara o sia La virtù premiata) – 3-актна опера-серия по либрето на Гаетано Сертор, представена на карнавала във Венеция.[9]
  • 1793 - "Китайци в Италия" (Il chinese in Italia) – 2-актна опера-буфа по либрето на Алесандро Пеполи и премиера във Венеция.[9]
  • 1794 - "La secchia rapita" - 2-актна опера-буфа по либрето на Анджело Анели, премиера във Венеция.[9]
  • 1794 - "Инес де Кастро" (Ines de Castro) – 3-актна опера-серия с либрето на Luigi De Sanctis и премиера в Неапол.[9]
  • 1794 - "La capricciosa ravveduta" - 2-актна опера-буфа по либрето на Катерино Мацола, премиера във Венеция.[9]
  • 1796 - "Антигона" (Antigona) – 2-актна музикална драма по либрето на Лоренцо Да Понте, чиято премиера е в Лондон.[10]
  • 1796 - "Неразумен съвет" (Il consiglio imprudente) – едноактна опера-буфа, написана по либрето на Лоренцо Да Понте с премиера в Лондон.[10]
  • 1797 - "Меропа" (Merope) – 2-актна опера-серия по либрето на Лоренцо Да Понте и премиера в Лондон.[10]
  • 1798 - "Cinna" - опера-серия по либрето на Лоренцо Да Понте и премиера в Лондон.[10]
  • 1801 - "Смъртта на Клеопатра" (La morte di Cleopatra) – 2-актна опера-серия по либрето на S. Bonaiuti. Премиера в Лондон.[9]
  • 1801 - "Алзира" (Alzira) – 2-актна музикална драма по либрето на Гаетано Роси и премиера в Лондон.[9]
  • 1802 - "Антигона" (Antigona) – 2-актна опера-серия по либрето на Гаетано Роси. Премиера в Болоня.[9]
  • 1802 - "Армида" (Armida) – 2-актна опера-серия по либрето на Лоренцо Да Понте с премиера в Лондон.[10]
  • 1804 - "Скъперникът" (L'avaro) – 2-актна комична опера по либрето на Джовани Бертати. Премиера в Париж.[9]
  • 1804 - "Blaisot e Pasquin" - едноактна комична опера по либрето на Лерой, Франсис и Мартинели. Премиера в Париж.[9]
  • 1804 - "Le Maître de chapelle" - комична опера с премиера в Париж.[9]
  • 1804 - "Corali ou La Lanterne magique" - едноактна опера-буфа по либрето на A. J. Grétry с премиера в Лондон.[1]
  • 1804 - "L'Eau et le feu, ou Le Gascon a l'épreuve" - едноактна комична опера по либрето на M. Gangiran-Nanteeuil с премиера в Париж.[9]
  • 1804 - "Предварително подписаният договор, или коя е жена ми?" (Le Contrat signé d'avance ou Laquelle est ma femme?) - едноактна комична опера по либрето на Ligier с премиера в Париж.[9]
  • 1804 - "Le Gascon, gascon malgré lui" - едноактна комична опера с либрето на Guillet и E. Hus. Премиера в Париж.[9]
  • 1806 - "Amour et coquetterie" - едноактна комична опера по либрето на Coffin-Rosny. Премиера в Париж.[9]
  • 1806 - "Книгата на съдбата" (Le Livre des destins) – едноактна комична опера по либрето на F. Nogaret. Премиера в Париж.[9]
  • 1806 - "La Famille venitienne ou Le Château d'Orseno" - 3-актна комична опера по либрето на F. Dupetit-Méne. Премиера в Париж.[9]
  • 1806 - "Monsieur Jugolo ou Les Chercheurs" - едноактна комична опера с премиера в Париж.[9]
  • 1806 - "Le Château mystérieuse ou Le Crime commis et vengé" - 3-актна комична опера по либрето на M. de Redon и C. R. Defresnoy. Премиера в Париж.[9]
  • 1806 - "Le Triomphe d'Alcide à thènes" - 2-актна драматично-героична опера по либрето на P. L. Moline и A. F. Pillon. Премиера в Париж.[9]
  • 1806 - "La Sœur officieuse ou Adresse et mensogne" - 3-актна комична опера по либрето на Rendon и Defresnoy с премиера в Париж.[9]
  • 1806 - "Almeria ou L'Écoissaise fugitive" - 3-актна комична опера по либрето на B. Hadot и премиера в Париж.[9]
  • 1807 - "Les Illustres infortunés ou La Souveraine vindicative" - 3-актна комична опера по либрето на Rendon и Defresnoy с премиера в Париж.[9]
  • 1807 - "Le Pied de bœuf et la queue du chat" - 3-актна комична опера по либрето на P. J. Charrin и Rendon. Премиера в Париж.[9]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б в г д е ж з и к л м ((en)) Oxford Grove Music Encyclopedia: Francesco Bianchi
  2. а б в г ((en)) Requiem Survey/Francesco Bianchi
  3. а б в г д е ж з и к л м н ((en)) Info Rapid Knoledge Portal/Francesco Bianchi (composer)
  4. а б в г д е ((en)) Top Famous Biography/Biography of Francesco Bianchi
  5. а б в г д е ж з и к л ((en)) Online Encyclopedia/Bianchi, Francescо
  6. а б в г д ((en)) Encyclopedia Farlex/Bianchi, Francescо
  7. ((en)) Sir George Grobe - “A Dictionary of Music and Musicians” (AD 1450-1889), vol.2 of 4/London/1900/p.82
  8. ((ru)) Музыкальный словарь/Бьянки, Франческо
  9. а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа аб ав аг ад ае аж аз аи ак ал ам ан ао ап ар ас ат ау аф ах ац ач аш ащ аю ая ба бб бв бг бд ((de)) Bianchi, Giuseppe Francesco
  10. а б в г д е ((en)) New World Encyclopedia/Lorenzo Da Ponte