1984 Голяма награда на Белгия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
 Гран При на Белгия
Золдер
Дължина писта 4,262 km
Обиколки 70
Състезание 298,340 km
Дата 9 май 1984
Време Съхо, топло
Победител
Пилот
време
Микеле Алборето
1:36:32.048
Полпозишън
Пилот
време
Микеле Алборето
1:14.846
Най-бърза обиколка
Пилот
време
Рене Арну
1:19.294 (64)

1984 Голяма награда на Белгия е 31-то за Голямата награда на Белгия и трети кръг от сезон 1984 във Формула 1, провежда се на 29 април 1984 година на пистата Золдер близо до Хьосден-Золдер, Белгия.


Репортаж[редактиране | edit source]

Единствената промяна в стартовият списък бе завръщането на отбора на Спирит, заедно с техния пилот Мауро Балди. Ероуз пуснаха в употреба задвижваният с двигател БМВ болид A7 за техния лидер Тиери Бутсен. Пиеркарло Гинзани се възтанови от контузията, която получи в предишния уикенд в Киалами.

Ферари бяха доминиращият отбор в квалификацията като Микеле Алборето взе пола с време 1:14.846. На около пет десети е съотборника му Рене Арну. След това са Кеке Розберг с Уилямс, Дерек Уорик с Рено, Елио де Анджелис с Лотус-Рено и Манфред Винкелхок със задвижваният с двигател БМВ болид на АТС. Пилотите на Макларън имаха лоша квалификация като Ален Прост е 8-ми, а Ники Лауда 14-ти. Филип Алио бе единственият неквалифициран, след като двигателят на неговият РАМ изгоря, и след това турбото, когато той караше болида на съотборника си Джонатан Палмър.

Кеке Розберг имаше лош старт като едва болида му не загасна. Алборето поведе колоната, докато Уорик изпревари Арну за втора позиция. След края на първата обиколка класирането бе: Алборето, Уорик, Арну, Винкелхок, де Анджелис, Рикардо Патрезе с Алфа Ромео, Прост, Еди Чийвър, Нелсън Пикет и Патрик Тамбей. Джони Чекото отпадна след като съеденителят се повреди на неговият Толеман. След петата обиколка, Прост е вече на шеста позиция след като Патрезе бе втория отпаднал с повреда на запалителя на неговата Алфа. Малко по-късно Прост също трябваше да прекрати участието си. Винкелхок който имаше добра квалификация, се доближи до Ферари-то на Арну. Пикет който след отпадането на Прост се изкачи до шеста позиция, изпревари Лотуса на де Анджелис за пета. Новият болид на Ероуз задвижван с двигател БМВ, управляван от Тиери Бутсен стигна до 11-та позиция, преди да спре в бокса с проблеми по двигателя. Той се върна на трасето, последен преди той окончателно да напусне състезанието. Битката за шеста позиция се водеше между де Анджелис, Чийвър и Розберг, който си върна изгубените позиции. Финландецът мина пред американеца в края на 22-та обиколка. Междувременно Пикет също мина с позиция напред след като изпревари АТС на Винкелхок, преди да се отзове на трета позиция, със спирането на Рене Арну в бокса за смяна на гуми. Чийвър се намираше на пета позиция след пит-стопа на Арну и пред Винкелхок, преди повреда в двигателят на неговата Алфа да прекрати участието си. Розберг се доближи до Пикет, преди финландеца да го изпревари в 32-та обиколка след грешка на бразилеца. Ники Лауда се намираше в средата на колоната, но по всичко изглежда че Макларън няма да вземат точки, след като малко по-късно и той напусна напреварата със счупена водна помпа. Щефан Белоф който стартира на 21-ва позиция се придвижи до 8-ма позиция. Уорик спря в бокса в 34-та обиколка и се върна зад Уилямса на Кеке. Манфред Винкелхок се отзова 12-ти след неговия пит-стоп, но както винаги надежността на болида D7 го предава, и в 39-та обиколка повреда по ауспуха го принуди да напусне състезанието. Розберг спря в 43-та и се върна зад де Анджелис и Белоф. Алборето продъжи да води, макар грешка в началото на 37-ма обиколка да го прати за малко в зоната за сигурност. Но заради огромната разлика която има пред Уорик, той запази лидерството си дори и след като спря за смяна на гуми. Розберг и Арну бяха съответно 6-ти и 7-ми преди финландеца да направи грешка с едната гума излизайки извън трасето. Арну го изпревари в 55-та обиколка, след като французина мина и пред де Анджелис и Белоф. Малко по-късно Розберг направи двойно изпреварване и го прати на 5-та позиция. Белоф бе единственият Тирел в надпреварата след като Мартин Брандъл отпадна в 51-ва обиколка като преди отпадането се намираше на 8-мо място. Арну и Розберг изпревариха и Нелсън Пикет след като първо гумите на неговия Брабам са били износени а след това и повреда по двигателя. Въпреки това бразилеца бе класиран 9-ти. Алборето нямаше никакви проблеми, като това е трета победа за италианеца, и първа за новия си отбор. Уорик финишира на 42 секунди от Ферари-то, а Арну фниншира трети. Розберг финишира четвърти макар че болида му останал без гориво на последната обиколка. де Анджелис и Белоф финишираха съответно 5-ти и 6-ти.

Победата на Алборето бе първи случай в който италианец каращ за черните кончета да печели Гран При, след победата на Людовико Скарфиоти през далечната 1966, когато той спечели ГП на Италия. Също така това е най-доброто класиране на Дерек Уорик, като той ще повтори успеха си в Брандс Хеч по-късно през сезона. Щефан Белоф финишира 6-ти, но със дисквалификацията на Тирел по-късно през сезона, тази позиция е връчена на Аертон Сена който завърши 7-ми в състезанието.

Класиране[редактиране | edit source]

Поз No Пилот Конструктор Оби. Време/Отпадане Място Точки
1 27 Flag of Italy.svg Микеле Алборето Ферари 70 1:36:32.048 1 9
2 16 Flag of the United Kingdom.svg Дерек Уорик Рено 70 + 42.386 4 6
3 28 Flag of France.svg Рене Арну Ферари 70 + 1:09.803 2 4
4 6 Flag of Finland.svg Кеке Розберг Уилямс-Хонда 69 Без гориво 3 3
5 11 Flag of Italy.svg Елио де Анджелис Лотус-Рено 69 + 1 Об. 5 2
6 19 Flag of Brazil.svg Айртон Сена Толеман-Харт 68 + 2 Об. 19 1
7 15 Flag of France.svg Патрик Тамбе Рено 68 + 2 Об. 12  
8 17 Flag of Switzerland.svg Марк Сюрер Ероуз-Форд 68 + 2 Об. 24  
9 1 Flag of Brazil.svg Нелсън Пикет Брабам-БМВ 66 Двигател 9  
10 10 Flag of the United Kingdom.svg Джонатан Палмър РАМ-Харт 64 + 6 Об. 26  
ДКФ 4 Flag of Germany.svg Щефан Белоф Тирел-Форд 69 Дисквалифициран 21  
Отп 21 Flag of Italy.svg Мауро Балди Спирит-Харт 53 Окачване 25  
ДКФ 3 Flag of the United Kingdom.svg Мартин Брандъл Тирел-Форд 51 Дисквалифициран 22  
Отп 26 Flag of Italy.svg Андреа де Чезарис Лижие-Рено 42 Инцидент 13  
Отп 2 Flag of Italy.svg Тео Фаби Брабам-БМВ 42 Завъртане 18  
Отп 14 Flag of Germany.svg Манфред Винкелхок АТС-БМВ 39 Ауспух 6  
Отп 8 Flag of Austria.svg Ники Лауда Макларън-ТАГ-Порше 35 Водна помпа 14  
Отп 23 Flag of the United States.svg Еди Чийвър Алфа Ромео 28 Двигател 11  
Отп 5 Flag of France.svg Жак Лафит Уилямс-Хонда 15 Електро 15  
Отп 25 Flag of France.svg Франсоа Есно Лижие-Рено 15 Радиатор 23  
Отп 18 Flag of Belgium.svg Тиери Бутсен Ероуз-БМВ 15 Двигател 17  
Отп 24 Flag of Italy.svg Пиеркарло Гинзани Осела-Алфа Ромео 14 Трансмисия 20  
Отп 12 Flag of the United Kingdom.svg Найджъл Менсъл Лотус-Рено 14 Съединител 10  
Отп 7 Flag of France.svg Ален Прост Макларън-ТАГ-Порше 5 Разпределител 8  
Отп 22 Flag of Italy.svg Рикардо Патрезе Алфа Ромео 2 Запалване 7  
Отп 20 Flag of Venezuela.svg Джони Чекото Толеман-Харт 1 Съединител 16  
НКв 9 Flag of France.svg Филип Алио РАМ-Харт        

Класиране след състезанието[редактиране | edit source]

Генерално класиране при пилотите
Поз Пилот Точки
1 Flag of France.svg Ален Прост 15
2 Flag of the United Kingdom.svg Дерек Уорик 10
3 Flag of Italy.svg Микеле Алборето 9
4 Flag of Austria.svg Ники Лауда 9
5 Flag of Finland.svg Кеке Розберг 9
6 Flag of Italy.svg Елио де Анджелис 6
7 Flag of France.svg Рене Арну 4
8 Flag of Italy.svg Рикардо Патрезе 3
Генерално класиране при конструкторите
Поз Конструктор Точки
1 Flag of the United Kingdom.svg Макларън-ТАГ-Порше 24
2 Flag of Italy.svg Ферари 13
3 Flag of France.svg Рено 11
4 Flag of the United Kingdom.svg Уилямс-Хонда 9
5 Flag of the United Kingdom.svg Лотус-Рено 6
6 Flag of Italy.svg Алфа Ромео 6
7 Flag of the United Kingdom.svg Толеман-Харт 2
8 Flag of France.svg Лижие-Рено 2

Източници[редактиране | edit source]

Предходно състезание:
1984 ЮАР
ФИА Формула 1 Световен
Шампионат, Сезон 1984
Следващо състезание:
1984 Сан Марино

Предходна година:
1983
Голяма награда на Белгия Следваща година:
1985