Брезнишки извор
Брезнишки извор | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 38 души[1] (15 март 2024 г.) 4,5 души/km² |
Землище | 8,503 km² |
Надм. височина | 811 m |
Пощ. код | 2385 |
Тел. код | 07752 |
МПС код | РК |
ЕКАТТЕ | 06313 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Перник |
Община – кмет | Брезник Васил Узунов (независим политик; 2011) |
Брезнишки извор в Общомедия |
Брезнишки извор е село в Западна България. То се намира в община Брезник, област Перник.
Общи данни[редактиране | редактиране на кода]
Отстои на 9 км западно от гр. Брезник и на 29 км северозападно от гр. Перник. Село Режанци е на 4 км източно. Столицата София е на 58 км в същата посока.
Автобусен транспорт Перник-Лялинци свързва селото с останалите населени места.
През 2014 година населението е намаляло с 2/3 спрямо 2001. Според сайта на община Брезник населението е 36 човека.
На преброяването от 2021 се наблюдава увеличение на населението спрямо 2011
В селото има кметство, магазин и кръчма. Общопрактикуващ лекар работи в близкото с. Режанци. Болница, зъболекарски кабинети и аптеки се намират на територията на град Брезник. Там функционират и най-близките училища, детски градини, както и читалище „Просвещение“
- 1934 г. – 421 д.
- 1946 г. – 385 д.
- 1965 г. – 332 д.
- 1985 г. – 153 д.
- 1992 г. – 100 д.
- 1996 г. – 101 д.
Население (2001 – 2023) | ||
---|---|---|
година | Брой | Прираст |
2001 | 69 | /// |
2007 | 68 | -1 |
2008 | 65 | -3 |
2009 | 64 | -1 |
2010 | 65 | +1 |
2011 | 35 | -30 |
2012 | 28 | -7 |
2013 | 26 | -2 |
2014 | 23 | -3 |
2020 | 24 | +1 |
2021 | 38 | +14 |
2022 | 39 | +1 |
2023 | 39 | ±0 |
География[редактиране | редактиране на кода]
Попада в планински район, в най-ниската част на Изворската котловина, а надморската му височина е около 811 м. То е част от Брезнишката котловина. Климатът е умерен, но под влиянието на планинския релеф зимите са студени, а летата топли. Намира се върху нанос и скала, почвите са черноземи и смолници, а в могилата – канелени горски. Растителността е предимно от бук, смърч, бор, широколистни растения и храсти. Името на селото идва от няколкото извора, чиито дебит е 6 – 8 л/с. През селото минава река Изворщица, през която минават два моста. Тя тръгва от близката могила, от околностите, където се намира каптажа. През селото в нея се вливат още две почти пресъхнали реки, след което реката се влива в язовира на селото, а след това в язовир Бегуновци.
Близки села са Режанци, Садовик, Конска и Ребро.
В миналото основният поминък на селото са били земеделието и животновъдството. Най-разпространените култури, които се отглеждат в района са царевица, жито, слънчоглед и плодни дръвчета. Отглеждат се крави, коне, овце, фазани и кокошки.
Рибно богатство на яз. Брезнишки извор: бял амур, каракуда, лин (каленик), слънчева риба, сом, уклей, уклейка, шаран и др.[2]
История[редактиране | редактиране на кода]
В близост до селото е намерен надпис върху камък с две лични имена на местни траки. В землището на Извор се намира извор, наричан от местните Вискяр. Името има общо с друго богато на води пернишко село – Вискяр, както и река Искър. Името е с тракийски произход и означава „място с изворна вода“.[източник? (Поискан преди 1 ден)] Между Извор и Режанци, в землището на село Режанци е намерено Режанското монетно съкровище от времето на Александър Велики.
През 6 век е построена римска крепост на Изворската могила върху антично селище. През могилата минавал римски път, който свързвал крепостта с другите крепости на другите могили и планини.[източник? (Поискан преди 1 ден)] През 14 век се заражда вековният дъб, един от символите на селото.[източник? (Поискан преди 1 ден)]
Край селото е разположена местност, която местните наричат „Калуджерец“, където навремето българи се криели от турците.[3] В местността се намира каптажа на селото.
Селото съществува още преди освобождението на България от османска власт, като годината на създаването не е ясна. Най-ранното споменаване на селото вероятно е в османски данъчен регистър от 1576 г. Местни разказвали, че селото било основано от две семейства – Кузини и Янколови, които се заселили около двата по-големи извора.[източник? (Поискан преди 1 ден)]
През 50-те години на 19 век е построена църквата „Св. Троица“.
През 1878 г. селото е отбелязано на няколко карти като Изворъ.
През 1929 е каптиран извора и с пари на жителите на селото е изградена чешма. Тогава изворът бил толкова мощен, че хората можели да чуят шума на водата, минаваща под земята. По това време в селото има малко училище.[източник? (Поискан преди 1 ден)]
На 25.10.1960 г. с държавен указ официалното име на селото става Брезнишки извор. Причината за това била честото бъркане със селата в Трън и Радомир, носещи същото име. Това водело до грешки при изпращане на писма и документи. Те били изпращани в другите села. Днес селото често е наричано неправилно от хората Брезнишки Ѝзвор, които не слагат правилно ударението върху „о“. Местните продължават да наричат селото накратко Извор.[източник? (Поискан преди 1 ден)]
През 1962 г. е построено кметството и е асфалтиран площада. По това време до селото е изграден язовир.
Туризъм и забележителности[редактиране | редактиране на кода]
Намиращият се непосредствено до селото язовир Брезнишки извор е място за риболов и почивка.
Място за разходка из планината е манастир „Св. Никола“, който е издигнат в подножието на връх Любаш. Намира се близо до село Ребро. През 2020 година манастирът и пътят за него са ремонтирани и осветени и сега са подходящи за посещение от туристи.[4][5][6]
Природна забележителност е студеният минерален извор Желязна вода в местността Бърдото до Брезник.
Забележителност в района на селото е и вековен дъб, който е на възраст около 700 години и се намира в местност Средни рид. Легенда разказва, че по времето на царуването на Иван Шишман дървото е било млада фиданка. Под величествената му корона са търсели и продължават да търсят закрила не само хората от селото, но и от района. Местните вярват в чудодейната и пречистваща сила на дъба и твърдят, че всеки, който се докосне до ствола му, получава изцеление на болежките си. Жители на Брезнишки извор издигнали каменен кръст, където на големи празници се давали курбани за здраве. На 60 м от дървото извира и кладенче с лековита вода.[източник? (Поискан преди 1 ден)]
През 2015 г. вековният дъб край с. Брезнишки извор е обявен за защитен по Закона за биологичното разнообразие. На 5 декември 2021 дървото е номинирано за конкурса „Дърво с корен“.[7]
На 28.01.22 г. са обявени резултатите от гласуването. Изворският дъб е отличен в категорията „Млад природолюбител“.[8]
Край Извор е разположено възвишението Изворска могила, което е част от планината Стража. На източния му дял се намира късноантичната крепост„Градище“. На върха на могилата има кръст, защото някога там била римската крепост.[3]
На север от селото има местност с обширна борова гора, чиято най-висока точка е Остри връх.
Църквата „Света Троица“ в селото е строена в средата на 19-век. Дарената на храма камбана от 1876 година е на стойност 400 хиляди лева.[9] През 2016 г. камбаната е открадната, но после е намерена и сега се пази в селото. Църквата работи до 80-те години на ХХ век. Първите проблеми с течащия покрив се появяват още тогава. Тя е в окаяно състояние, от 2009 г. има голям отвор в покрива и с времето влизането в нея става опасно. С дарения е построена камбанария до храма. Хора от селото изграждат временен покрив, като през февруари 2023 година той се срутва изцяло, а стенописите започват да се измиват, поради дъждовете. Входът остава блокиран от срутилите се греди и керемиди и дори стените започват да се рушат. Почти целия интериор, без дървения иконостас е пренесен в кметството. Църквата е паметник на културата от местно значение, но не е собственост на общината и това е оправдание да не бъде реставрирана. Според духовници, за реставрация и поддръжка на храмовете в областта са получени 4,5 милиона лева от държавата, чиито следи се губят[10][11].
Непосредствено до храма се намира гробището.
Старите къщи и махали се намират основно в западните и северните части на селото, където са изворите, но има такива и в другите части на селото. Сградите се отличават с това, че са предимно едноетажни, покривите им са четирискатни, като имат частичен скат към страничната фасада. Обикновено имат малки прозорци, боядисани са в бяло и около дворовете има зидове, високи 1 метър.
Кметството е разположено на два етажа. Построено е през 60-те години на XX век. Първоначално е предназначено за училище. На първия етаж има зала за събирания и сцена за представления. Втория етаж дълго време е използван като магазин на селото. Община Брезник закрива кметството на 31 март 2000 г. Оттогава в сградата се помещава наместничеството на кмета на Брезник.
През 2022 г. общината ремонтира чешмата-символ на Извор за 1000 лева. За целта строителите използват теракотени плочки за баня, а автентичния вид на 100-годишната чешма е променен, за да придобие вид на турска чешма с дълго корито, наподобяващо вана и два чучура. В резултат на некачествения ремонт за една зима някои от плочките на чешмата се строшават, поради заледяване.
В селото има местен магазин и бар, който е използван преди като пекарна за хляб.
Крепостта Градище[редактиране | редактиране на кода]
Късноантичната крепост „Градище“ се намира на 1.11 км западно по права линия от центъра на село Брезнишки извор, върху източния дял на възвишението Изворската могила, което е част от планината Стража. Обхващала е площ от около 6 дка. В днешно време все още се вижда част от стените, изградени от ломени камъни, споени с хоросан. Крепостта е имала и втора крепостна стена, широка 1.4 м. Очертавала се е и петоъгълна кула. Изградена е върху по-ранно антично селище по времето на император Юстиниян. Надморска височина – 1062 м.[12]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Брезнишки извор[13]
- проф. Божил Николов – филолог, зам.ректор на Софийски университет „Св. Климент Охридски“
- проф. Елит Николов – социолог
Землячески събор[редактиране | редактиране на кода]
Свети Дух се отбелязва 51 дни след Великден, в деня след празника Петдесетница и е винаги в понеделник. На този празник Православната църква почита Светия Дух – едно от трите лица на Светата Троица. Светия Дух се изобразява в християнската традиция като гълъб.
Празникът поставя край на цикъла от Великденски празници, които всяка година са на различна дата.[14]
Дати на събора
- 2020 г. – 8 юни
- 2021 г. – 21 юни
- 2022 г. – 13 юни
- 2023 г. – 5 юни
- 2024 г. – 24 юни
- 2025 г. – 9 юни
- 2026 г. – 25 май
- 2027 г. – 17 май
- 2028 г. – 5 юни
- 2029 г. – 21 май
- 2030 г. – 10 юни
Галерия[редактиране | редактиране на кода]
-
Язовир Извор
-
Брезнишки извор
-
Магазинът на селото
-
Изворската могила
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.grao.bg
- ↑ Рибно богатство на язовир „Брезнишки извор“
- ↑ а б История, име и география на селото
- ↑ Манастир Св. Николай Чудотворец
- ↑ Обновеният манастир Св. Никола
- ↑ Обновеният път за Св. Никола
- ↑ Информация за номинираните от конкурс „Дърво с корен“
- ↑ Информация за победителите от конкурс „Дърво с корен“
- ↑ Камбаната на храм „Св. Троица“
- ↑ Парите за реставрация на храма
- ↑ Църквата Св. Троица
- ↑ Крепост Градище
- ↑ Родени в Брезнишки извор
- ↑ Празникът Св. Дух
|