Бруно Льорцер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Бруно Льорцер
генералоберст
Льорцер (в ляво) с Гьоринг, 1942 г.
Льорцер (в ляво) с Гьоринг, 1942 г.
Информация
Служба 1911 – 1920
1935 – 1945
Служил на Flag of the German Empire.svg Германска империя
Flag of Germany.svg Ваймарска република
Flag of the German Reich (1935–1945).svg Нацистка Германия
Род войски Луфтщайкрафте
Луфтвафе
Войни Първа световна война
Втора световна война
Отличия Планка Железного креста 2 класс.png D-PRU EK 1914 2 Klasse BAR.svg Железен кръст
DEU EK 1Kl 1939Clasp BAR.svg DEU EK 2Kl 1939Clasp BAR.svg Сребърни пластинки към Железен кръст
D-PRU Pour le Merite 1 BAR.svg Pour le Mérite
Ribbon of Knight's Cross of the Iron Cross.png Рицарски кръст[1][2]

Роден
Починал
23 август 1960 г. (69 г.)
Портал  Портална икона   Втора световна война
Бруно Льорцер в Общомедия

Бруно Льорцер (на немски: Bruno Loerzer) е германски генералоберст от Луфтвафе.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Льорцер е роден в Берлин. Офицер е от преди Първата световна война, който се научава да лети през 1914 г. Херман Гьоринг е наблюдател на Льорцер от 28 октомври 1914 г. до края на юни 1915 г. При прехвърлянето на пилоти, Льорцер лети с два Jagdstaffeln през 1916 г., преди да се присъедини към Jagdstaffel 26 през януари 1917 г. Дотогава той е отбелязал две победи над френски самолети. Достига 20 победи в края на октомври, а през февруари 1918 г. получава отличието Pour le Mérite.

Същият месец поема командването на новосъздадения Jagdgeschwader III, третият от известните "летящи циркове" в Германия. Неговият ас включва и брат му Фриц, който претендира за 11 победи. Водещ Jasta 26 и три други ескадрила, с подкрепата на Херман Далман като адютант, Льорцер се оказва успешен командир. Оборудван с новия BMW-двигател Fokker D.VII, JG III широко навлиза през съюзническите формации през лятото на 1918 г., а собственият му резултат е стабилен. Той постига последните си 10 победи през септември, когато достига до краен резултат от 44 победи. Малко преди примирието, той е повишен до Хауптман (капитан).

Льорцер отчасти се бори заедно с антикомунистическите части от Фрайкорпс от декември 1918 г. до март 1920 г. Той командва FA 427 в района на Балтийско море, подкрепяйки дивизията Eiserne от въздуха. През 1930-те години, Льорцер е лидер в различни организации на гражданската авиация и се присъединява към Луфтвафе през 1935 г. с ранг оберст (полковник).

Льорцер се възползва от дългото си приятелство с Гьоринг, ставайки инспектор на бойците с ранг на генерал-майор през 1938 г. По време на първите бойни действия, той е командир на II Air Corps, награден с Рицарски кръст през май 1940 г. Неговият корпус участва в операция Барбароса през лятото на 1941 г. в подкрепа на фелдмаршал фон Бок. Неговата единица е прехвърлена в Месина, Сицилия през октомври 1941 г. и остава там до средата на 1943 г.

През февруари 1943 г. Гьоринг провъзгласява Льорцер за генералоберст, а през юни 1944 г. е шеф на Националсоциалистическия клон на Луфтвафе. Льорцер се пенсионира през април 1945 г. Умира през 1960 г. на 69-годишна възраст.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Scherzer 2007, p. 512.
  2. Fellgiebel 2000, p. 295.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Walther-Peer Fellgiebel, Walther-Peer. Die Träger des Ritterkreuzes des Eisernen Kreuzes 1939–1945 – Die Inhaber der höchsten Auszeichnung des Zweiten Weltkrieges aller Wehrmachtteile. Friedberg, Germany, Podzun-Pallas, 2000, [1986]. ISBN 978-3-7909-0284-6.
  • Scherzer, Veit. Die Ritterkreuzträger 1939–1945 Die Inhaber des Ritterkreuzes des Eisernen Kreuzes 1939 von Heer, Luftwaffe, Kriegsmarine, Waffen-SS, Volkssturm sowie mit Deutschland verbündeter Streitkräfte nach den Unterlagen des Bundesarchives. Jena, Germany, Scherzers Militaer-Verlag, 2007. ISBN 978-3-938845-17-2.
  • Norman Franks et al. (1993). Above the Lines: A Complete Record of the Fighter Aces of the German *Air Service, Naval Air Service, and Flanders Marine Corps 1914-1918. Grub Street, London.
  • Anthony Kemp (1982, 1990 reprint). German Commanders of World War II. Osprey Pub., London.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Bruno Loerzer“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.