Йоханес Бласковиц

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Йоханес Албрехт Бласковиц
Генерал-полковник
Bundesarchiv Bild 183-S73086, Johannes Blaskowitz.jpg
Информация
Години на служба 1901 - 1918; 1920; - 1945 г.
Служил на Flag of the German Empire.svg Германска империя
Flag of Germany (3-2 aspect ratio).svg Ваймарска република
Flag of German Reich (1935–1945).svg Нацистка Германия
Род войски War Ensign of Germany 1903-1918.svg Райхсхер (1918)
Flag of Weimar Republic (war).svg Райхсвер (1932)
Balkenkreuz.svg Вермахт (1945)
Командвания 8-ма армия
9-та армия
1-ва армия
Група армии „Г“
Група армии „Х“
Войни Първа световна война
Втора световна война
Отличия Германски кръст
Рицарски кръст с дъбови
листа и мечове

Роден 10 юли 1883
Патерсвалд, Вехлау
(Източна Прусия)
Починал 5 февруари 1948 (64 г.)
Нюрнберг, Германия
Националност Flag of Germany (3-2 aspect ratio).svg Германец
Родства Баща: Херман Бласковиц
(протестантски пастор)
Портал  Портална икона   Втора световна война
Йоханес Албрехт Бласковиц в Общомедия

Йоханес Албрехт Бласковиц (на немски: Johannes Blaskowitz) (1883 – 1948) е германски офицер, служил през Първата и Втората световна война, генерал-полковник и кавалер на орден Рицарски кръст с дъбови листа и мечове.

Биография[редактиране | edit source]

Ранни години[редактиране | edit source]

Йоханес Бласковиц е роден на 10 юли 1883 г. в Патерсвалд, Вехлау (днешна Калининградска област) в семейството на лутеранския пастор Херман Бласковиц. От 1894 г. се присъединява към Кошалинското кадетско училище, а малко след това е приет в училище в Лихтерфелд, Берлин. През 1901 г. стартира военната си кариера като офицерски кандидат, от 18-ти пехотен полк „Фон Гролман“, разположен в Острода, Източна Прусия.

Първа световна война[редактиране | edit source]

По време на войната служи на Източния и Западния фронт, както и в Генералния щаб на армията. Малко преди края ѝ е издигнат до пехотен командир и награден с Железен кръст II-ра и I-ва степен, Ордена на „Хоенцолерните“ - с мечове, и Значка за раняване.

Между световните войни[редактиране | edit source]

Службата му през Първата световна война, му осигурява значително място в следвоенния Райхсвер по време на Ваймарското управление. След като нацистите поемат властта по-късно, отношението му към насилието и властта им става безразлично, като смята, че въоръжените сили трябва да бъдат „политическо-неутрални“.

От 1939 г. командва германските части във вече окупираните Австрия и Чехословакия, за което е повишен в чин генерал от пехотата и назначен за командир на 8-ма армия - точно преди избухването на Втората световна война.

Втора световна война[редактиране | edit source]

В стартовата фаза на Полската кампания, неговата армия воюва в Битката за Бзура, за което на 20 октомври 1939 г. е награден с Рицарски кръст (Ritterkreuz Des Eisernen Kreuzes), повишен до звание генерал-полковник и зачислен към главното командване на източния фронт.

Като военен от старата школа, Бласковиц често следи контрола на хората под негово командване, отношенията им с цивилното население и остава възмутен от зверствата, извършвани от СС и айнзацгрупите срещу евреите. Между ноември 1939 и февруари 1940 г. дори пише няколко доклада до Върховното командване, в които описва подробно жестокостите на СС в Полша и тяхното нагло отношение, въздействащо върху войниците на Вермахта. Въпреки това, неговите протести не водят до осъждане на подобни поведения, а само му печелят вражда с лидерите на СС Ханс Франк, Райнхард Хайдрих, Хайнрих Химлер и дори от Адолф Хитлер, а началникът на щаба Алфред Йодл ги определя като наивни и „ненужни“.

През май 1940 г. е командир на 9-та армия, с която взима участие в сраженията по френската граница. След това е зачислен към резерва на армията, а от октомври с.г. поема командването на 1-ва армия, разположена в Северна Франция. На 18 ноември главнокомандващият армията фон Браухич изпраща първия мемоариум, адресиран до Хитлер, с който започва и тирадата на Бласковиц, денонсирана за загриженоста на справедливия процес като "детински" и показващ презрението си към "Спасението на армията". В резултат на това се озовава в черния списък на Хитлер[1], за което е освободен от командния си пост, на 29 май 1940 г.

4 г. по-късно е привикан отново в армията, като поема командването на група армии „Г“, с която се сражава в Елзас, Франция. През октомври с.г. е награден с Дъбовите листа (№ 640) към Рицарския кръст. С идването на арпил 1945 г. е назначен за главнокомандващ на войските в Нидерландия, където си извоюва отличието Мечове (№ 146) към Рицарския кръст с дъбовите листа.

На 5 май е взет в плен от съюзническите сили.

Нюрнбергски процеси и смърт[редактиране | edit source]

Обвинен е от Нюренбергския процес във военни престъпления, но се самоубива в затвора през 1948 г.

Венни отличия[редактиране | edit source]

2 октомври 1939 г.
Фелдмаршал Рундщет и генерал Бласковиц на Варшавския парад
  • Железен кръст (1914)
    • II-ра степен (2 март 1914)
    • I-ва степен (2 март 1915)
  • „Орден Церигенски лъв“ III-ра степен с мечове (Баден, 1915)
  • Австро-унгарски „Орден за военни заслуги“ - III-та степен с военна декорация (10 февруари 1916)
  • Баварски „Орден за военни заслуги“ IV-ра степен с мечове (15 май 1916)
  • Кръст на „Фридрих-Аугуст“ на княжество Олденбург II-ра степен (26 май 1916)
  • Кръст на „Фридрих-Аугуст“ на княжество Олденбург I-ра степен (26 май 1916)
  • „Орден за военни заслуги“ на „Вилхелм фон Брауншвайг“ II-ра степен (4 юни 1916)
  • Турска Галиполска звезда на Османската империя (11 юни 1917)
  • „Орден на Хоенцолерните“ с Рицарски кръст и мечове (Прусия, 1 септември 1917)
  • Кръст на честта (10 ноември 1934)
  • Споменателен медал от 1 октомври 1938
  • Закопчалка към Железния кръст
    • II-ра степен (11 септември 1939)
    • I-ва степен (11 септември 1939)
  • Рицарски кръст с дъбови листа, мечове и диаманти
    • Носител на Рицарски кръст (№ 1) на 30 септември 1939 г.
    • Носител на Дъбови листа (№ 640) на 29 октомври 1944 г.
    • Носител на Мечове (№ 146) на 25 април 1945 г.
  • Упоменат в ежедневния доклад на „Вермахтберихт“ (27 септември 1939)

Източник на Вермахтберихт[редактиране | edit source]

Дата Оригинален текст на немски език Превод на български
27 септември 1939 Der Oberbefehlshaber des Heeres hat den General Blaskowitz beauftragt, die Übergabeverhandlungen zu führen.[2]

Главнокомандващия армията инструктира генерал Бласковиц да води преговорите по капитулацията.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Martin Kitchen. The Cambridge Illustrated History of Germany:- Cambridge University Press 1996 ISBN 0-521-45341-0
  2. Die Wehrmachtberichte 1939–1945 Band 1, p. 40.

Литература[редактиране | edit source]

  • Richard Giziowski. The Enigma of General Blaskowitz. — New York, NY: Hippocrene Books Inc., 1996. — 532 p. — ISBN 0-781-80503-1
  • Gerd F. Heuer. Die Generalobersten des Heeres, Inhaber Höchster Kommandostellen 1933—1945. — 2. — Rastatt: Pabel-Moewig Verlag GmbH, 1997. — 224 p. — (Dokumentationen zur Geschichte der Kriege). — ISBN 3-811-81408-7

Външни препратки[редактиране | edit source]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Бласковиц, Йоханнес“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.  
Военен пост
Предшественик
8-ма армия
(1 септември 1939 - 20 октомври 1939)
Приемник
Gen. der Infanterie
Ото Вьолер
Предшественик
9-та армия
(15 май 1940 - 29 май 1940)
Приемник
Gen. der Infanterie Адолф Щраус
Предшественик
Feldmarschall
Ервин фон Вицлебен
1-ва армия
(24 октомври 1940 - 2 май 1944)
Приемник
Gen. der Panzertruppen
Йоахим Лемелсен
Предшественик
Група армии „Г“
(8 май 1944 - 20 септември 1944)
Приемник
Gen. der Panzertruppen
Херман Балк
Предшественик
Gen. der Panzertruppen
Херман Балк
Група армии „Г“
(24 декември 1944 - 29 януари 1945)
Приемник
Gen. oberst
Паул Хаусер
Предшественик
Gen. oberst
Курт Щудент
Група армии „Х“
(30 януари 1945 - 15 април 1945)
Приемник
Feldmarschall
Ернст Буш