Гюнтер Блументрит

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Гюнтер Блументрит
германски генерал
Звание Генерал от пехотата
Години на служба 1911 – 1918; 1919 – 1945 г.
Служил на Flag of the German Empire.svg Германска империя
Flag of Germany (3-2 aspect ratio).svg Ваймарска република
Flag of Germany (1935–1945).svg Нацистка Германия
Род войски War Ensign of Germany (1903–1919).svg Райхсхер (1918)
War Ensign of Germany (1922–1933).svg Райхсвер (1932)
Balkenkreuz.svg Вермахт (1945)
Командвания 12-ти СС корпус
25-та армия
1-ва парашутна армия
Група армии „Блументрит“
Битки/войни

Източен фронт (1939)

- Западен фронт (1940)

Награди Златен Германски кръст
Рицарски кръст с дъбови
листа

Роден
Починал
Родства Баща – Гюнтер Блументрит
(немски архитект)

Гюнтер Алойс Фридрих Блументрит (на немски: Günther Blumentritt) (1892 – 1967) е немски офицер, участник в Първата и Втората световна война, генерал от пехотата и кавалер на орден Рицарски кръст с дъбови листа.

Ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Роден на 10 февруари 1892 г. в Мюнхен, Германска империя, Блументрит постъпва във военната служба на Имперската армия през май 1911 г. като фанен-юнкер (офицерски кандидат), зачислен към състава на пехотен полк Тюринг.

Първа световна война[редактиране | редактиране на кода]

От началото на войната до 1917 г. играе ролята на батальонен адютант, временно полкови адютант, дори бива повишен до чин старши лейтенант. Преди края и обаче е ранен, след кеот е ескортиран до лазарета. След възтановяването си е повишен до адютант на пехотна бригада.

За службата си през войната е награден с Железен кръст II-ра I-ва степен, плус още два ордена.

Между световните войни[редактиране | редактиране на кода]

През 1919 г. е издигнат до пост ротен командир в доброволческия корпус Тюрингия, с който взима участие в сраженията срещу съветската армия, по-късно. Присъединява се към Райхсвера, като от началото на Втората световна война получава званието полковник. Малко след това поема поста началник оперативния щаб на 12-та армия.

Втора световна война[редактиране | редактиране на кода]

Участва в Полската и Френската кампания като част от щаба на група армии „Юг“ и група армии „А“, а през октомври е назначен за началник-щаб на 4-та армия.

От 22 юни 1941 г. взима участие в Германо-Съветската война, по конкретно в Белорусииските сражения, а след това и при Московското направление.

След още една година по-късно си извоюва званието генерал-майор, след което е назначен за заместник нащалник-щаб на Сухопътните сили. От септември дори и началник-щаб на група армии „Д“ (във Франция). За сраженията си по покрайнините на Москва е награден с Златен Германски кръст. Три месеца след това е повишен в чин генерал-лейтенант.

С април 1944 г. получава званието генерал от пехотата (последно повишение), като през лятото на същата година е изпратен на Западния фронт, където взима участие в предотвратяването на съюзнически десанти. От есента на на същата година получава отличието Рицарски кръст, а от октомври е назначен за командир на 12-ти СС корпус, воюващ в Нидерландия.

За два месеца през 1945 г. поема командването на 25-та армия (в Нидерландия), за което е награден с приставката Дъбови листа (№ 741) към Рицарксия кръст. В края на март и началото на април за кратко е командир на 1-ва парашутна армия, а от средата на април до края на март последно командва група армии „Блументрит“, в Шелвиг-Холщайн.

От 1 юни 1945 г. е пленен от британските части. Държан е в плен до 1 декември 1945 г. във Великобритания, след което е преместен в американски военнопленнически лагер, където остава до 1 януари 1948 г.

Умира на 12 октомври 1967 в Марбург, Германия.

Дати на повишение и Военни декорация[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Цитати
  1. Fellgiebel 2000, pp. 135, 487.
  2. Fellgiebel 2000, p. 97.
Библиография
  • Fellgiebel, Walther-Peer (2000). Die Träger des Ritterkreuzes des Eisernen Kreuzes 1939 – 1945. Friedburg, Germany: Podzun-Pallas. ISBN 3-7909-0284-5

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Военен пост
Предшественик
Gen. leutenant
Курт Бренеке
4-та армия
(25 октомври 1940 – 10 януари 1942)
Приемник
Oberst
Юлиус фон Бернут
Предшественик
Gen. major
Курт Цайцлер
Западното оперативно командване
(24 септември 1942 – 9 септември 1944)
Приемник
Gen. leutenant
Зигфрид Вещфал
Предшественик
СС-Обергрупенфюрер
Карл-Мариа Демелхубер
12-ти СС корпус
(20 октомври 1944 – 20 януари 1945)
Приемник
Gen. leutenant
Фриц Байерлайн
Предшественик
Генерал
Фридрих Кристиансен
25-та армия
(29 януари 1945 – 28 март 1945)
Приемник
Gen. leutenant
Филип Клефел
Предшественик
Gen. der Flieger
Алфред Шлем
1-ва парашутна армия
(28 март 1945 – 10 април 1945)
Приемник
Gen. oberst
Курт Щудент
Предшественик
Група армии „Щудент“
Група армии „Блументрит“
(10 април 1945 – 8 май 1945
Приемник
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Блюментритт, Гюнтер“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.