Гюнтер Блументрит

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Гюнтер Блументрит
Информация
Звание Генерал от пехотата
Служба 1911 – 1918; 1919 – 1945 г.
Служил на Flag of the German Empire.svg Германска империя
Flag of Germany (3-2 aspect ratio).svg Ваймарска република
Flag of Germany (1935–1945).svg Нацистка Германия
Род войски War Ensign of Germany (1903-1918).svg Райхсхер (1918)
War Ensign of Germany (1921-1933).svg Райхсвер (1932)
Balkenkreuz.svg Вермахт (1945)
Командвания 12-ти СС корпус
25-та армия
1-ва парашутна армия
Група армии „Блументрит“
Войни

 – Източен фронт (1939)

- Западен фронт (1940)

Отличия Златен Германски кръст
Рицарски кръст с дъбови
листа

Роден
Починал
Националност Flag of Germany (3-2 aspect ratio).svg Германец
Родства Баща – Гюнтер Блументрит
(немски архитект)
Портал  Портална икона   Втора световна война

Гюнтер Алойс Фридрих Блументрит (на немски: Günther Blumentritt) (1892 – 1967) е немски офицер, участник в Първата и Втората световна война, генерал от пехотата и кавалер на орден Рицарски кръст с дъбови листа.

Ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Роден на 10 февруари 1892 г. в Мюнхен, Германска империя, Блументрит постъпва във военната служба на Имперската армия през май 1911 г. като фанен-юнкер (офицерски кандидат), зачислен към състава на пехотен полк Тюринг.

Първа световна война[редактиране | редактиране на кода]

От началото на войната до 1917 г. играе ролята на батальонен адютант, временно полкови адютант, дори бива повишен до чин старши лейтенант. Преди края и обаче е ранен, след кеот е ескортиран до лазарета. След възтановяването си е повишен до адютант на пехотна бригада.

За службата си през войната е награден с Железен кръст II-ра I-ва степен, плус още два ордена.

Между световните войни[редактиране | редактиране на кода]

През 1919 г. е издигнат до пост ротен командир в доброволческия корпус Тюрингия, с който взима участие в сраженията срещу съветската армия, по-късно. Присъединява се към Райхсвера, като от началото на Втората световна война получава званието полковник. Малко след това поема поста началник оперативния щаб на 12-та армия.

Втора световна война[редактиране | редактиране на кода]

Участва в Полската и Френската кампания като част от щаба на група армии „Юг“ и група армии „А“, а през октомври е назначен за началник-щаб на 4-та армия.

От 22 юни 1941 г. взима участие в Германо-Съветската война, по конкретно в Белорусииските сражения, а след това и при Московското направление.

След още една година по-късно си извоюва званието генерал-майор, след което е назначен за заместник нащалник-щаб на Сухопътните сили. От септември дори и началник-щаб на група армии „Д“ (във Франция). За сраженията си по покрайнините на Москва е награден с Златен Германски кръст. Три месеца след това е повишен в чин генерал-лейтенант.

С април 1944 г. получава званието генерал от пехотата (последно повишение), като през лятото на същата година е изпратен на Западния фронт, където взима участие в предотвратяването на съюзнически десанти. От есента на на същата година получава отличието Рицарски кръст, а от октомври е назначен за командир на 12-ти СС корпус, воюващ в Нидерландия.

За два месеца през 1945 г. поема командването на 25-та армия (в Нидерландия), за което е награден с приставката Дъбови листа (№ 741) към Рицарксия кръст. В края на март и началото на април за кратко е командир на 1-ва парашутна армия, а от средата на април до края на март последно командва група армии „Блументрит“, в Шелвиг-Холщайн.

От 1 юни 1945 г. е пленен от британските части. Държан е в плен до 1 декември 1945 г. във Великобритания, след което е преместен в американски военнопленнически лагер, където остава до 1 януари 1948 г.

Умира на 12 октомври 1967 в Марбург, Германия.

Дати на повишение и Военни декорация[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Цитати
  1. Fellgiebel 2000, pp. 135, 487.
  2. Fellgiebel 2000, p. 97.
Библиография
  • Fellgiebel, Walther-Peer (2000). Die Träger des Ritterkreuzes des Eisernen Kreuzes 1939 – 1945. Friedburg, Germany: Podzun-Pallas. ISBN 3-7909-0284-5

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Военен пост
Предшественик
Gen. leutenant
Курт Бренеке
4-та армия
(25 октомври 1940 – 10 януари 1942)
Приемник
Oberst
Юлиус фон Бернут
Предшественик
Gen. major
Курт Цайцлер
Западното оперативно командване
(24 септември 1942 – 9 септември 1944)
Приемник
Gen. leutenant
Зигфрид Вещфал
Предшественик
СС-Обергрупенфюрер
Карл-Мариа Демелхубер
12-ти СС корпус
(20 октомври 1944 – 20 януари 1945)
Приемник
Gen. leutenant
Фриц Байерлайн
Предшественик
Генерал
Фридрих Кристиансен
25-та армия
(29 януари 1945 – 28 март 1945)
Приемник
Gen. leutenant
Филип Клефел
Предшественик
Gen. der Flieger
Алфред Шлем
1-ва парашутна армия
(28 март 1945 – 10 април 1945)
Приемник
Gen. oberst
Курт Щудент
Предшественик
Група армии „Щудент“
Група армии „Блументрит“
(10 април 1945 – 8 май 1945
Приемник
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Блюментритт, Гюнтер“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.