Гюнтер Блументрит

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Гюнтер Блументрит
германски генерал
Звание генерал от пехотата
Години на служба 1911 – 1918; 1919 – 1945 г.
Служи на Flag of Germany (1867–1919).svg Германска империя
Flag of Germany (3-2 aspect ratio).svg Ваймарска република
Flag of Germany (1935–1945).svg Нацистка Германия
Род войски War Ensign of Germany (1903–1919).svg Райхсхер (1918)
War Ensign of Germany (1921–1933).svg Райхсвер (1932)
Balkenkreuz.svg Вермахт (1945)
Командвания 12-и СС корпус
25-а армия
1-ва парашутна армия
Група армии „Блументрит“
Битки/войни

Източен фронт (1939)

- Западен фронт (1940)

Награди Златен Германски кръст
Рицарски кръст с дъбови
листа

Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
Погребан Мюнхен, Германия
Родства Баща – Гюнтер Блументрит
(немски архитект)
Подпис Signature Blumentritt 8-1941 BArch RH20-4-1210.jpg

Гюнтер Алойс Фридрих Блументрит (на немски: Günther Blumentritt) (1892 – 1967) е немски офицер, участник в Първата и Втората световна война, генерал от пехотата и кавалер на орден Рицарски кръст с дъбови листа.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден на 10 февруари 1892 г. в Мюнхен, Германска империя, Блументрит постъпва в Имперската армия през май 1911 г. като фанен-юнкер (офицерски кандидат), зачислен към състава на пехотен полк „Тюринг“.

Първа световна война[редактиране | редактиране на кода]

От началото на войната до 1917 г. е батальонен адютант, временно полкови адютант, повишен е до звание старши лейтенант. Преди края ѝ обаче е ранен, след което е ескортиран до лазарета. След възстановяването си е повишен в адютант на пехотна бригада.

За службата си през войната е награден с Железен кръст II-ра и I-ва степен и с 2 ордена.

Между световните войни[редактиране | редактиране на кода]

През 1919 г. е издигнат до пост ротен командир в доброволческия корпус Тюрингия, с който взима участие в сраженията срещу съветската армия, по-късно. Присъединява се към Райхсвера, като от началото на Втората световна война получава званието полковник. Малко след това поема поста началник оперативния щаб на 12-а армия.

Втора световна война[редактиране | редактиране на кода]

Участва в Полската и Френската кампания като служи в щаба на група армии „Юг“ и група армии „А“, назначен е за началник-щаб на 4-та армия през октомври 1940 г.

От 22 юни 1941 г. взима участие в Германо-съветската война – в Беларуските сражения, а след това и по Московското направление.

Година по-късно става генерал-майор, след което е назначен за заместник нащалник-щаб на Сухопътните сили. От септември е началник-щаб на група армии „Д“ (във Франция). За сраженията в покрайнините на Москва е награден със Златен германски кръст. 3 месеца след това е повишен в чин генерал-лейтенант.

През април 1944 г. получава званието генерал от пехотата (последно повишение), като през лятото на същата година е изпратен на Западния фронт, където взима участие в предотвратяването на съюзнически десанти. От есента на същата година получава отличието Рицарски кръст, през октомври е назначен за командир на 12-и СС корпус, воюващ в Нидерландия.

За 2 месеца през 1945 г. поема командването на 25-а армия в Нидерландия, за което е награден с приставката Дъбови листа (№ 741) към Рицарския кръст. В края на март и началото на април за кратко е командир на 1-ва парашутна армия, а от средата на април до края на март последно командва група армии „Блументрит“, в Шелвиг-Холщайн.

Пленен е от британските части на 1 юни 1945 г. Държан е в плен до 1 декември 1945 г. във Великобритания, след което е преместен в американски военнопленнически лагер, където остава до 1 януари 1948 г.

Умира в Марбург, Германия на 12 октомври 1967 г.

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Военни награди[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Цитати
  1. Fellgiebel 2000, pp. 135, 487
  2. Fellgiebel 2000, p. 97
Библиография
  • Fellgiebel, Walther-Peer (2000). Die Träger des Ritterkreuzes des Eisernen Kreuzes 1939 – 1945. Friedburg, Germany: Podzun-Pallas. ISBN 3-7909-0284-5

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Военен пост
Предшественик
Gen. leutenant
Курт Бренеке
4-та армия
(25 октомври 1940 – 10 януари 1942)
Приемник
Oberst
Юлиус фон Бернут
Предшественик
Gen. major
Курт Цайцлер
Западното оперативно командване
(24 септември 1942 – 9 септември 1944)
Приемник
Gen. leutenant
Зигфрид Вещфал
Предшественик
СС-Обергрупенфюрер
Карл-Мариа Демелхубер
12-и СС корпус
(20 октомври 1944 – 20 януари 1945)
Приемник
Gen. leutenant
Фриц Байерлайн
Предшественик
Генерал
Фридрих Кристиансен
25-а армия
(29 януари 1945 – 28 март 1945)
Приемник
Gen. leutenant
Филип Клефел
Предшественик
Gen. der Flieger
Алфред Шлем
1-ва парашутна армия
(28 март 1945 – 10 април 1945)
Приемник
Gen. oberst
Курт Щудент
Предшественик
Група армии „Щудент“
Група армии „Блументрит“
(10 април 1945 – 8 май 1945)
Приемник
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Блюментритт, Гюнтер“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.