Направо към съдържанието

Васил Китов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за архитект-реставратор Васил Китов. За археолога вижте Георги Китов.

Васил Бориславов Китов
български архитект, реставратор
Роден
Починал

Националност България
Учил вАрхитектурен факултет, ВИАС, (след 1990 г. УАСГ)
РаботилНИПК (След 2009 г. НИНКН)
Семейство
БащаБорислав Костов Китов
МайкаСтиляна Христова Танушева
СъпругРумяна Сарафова
ДецаМилена и Боряна

Васил Бориславов Китов е български архитект, един от най-изявените специалисти в сферата на реставрацията от втората половина на XX в. и първото десетилетие на XXІ в. в България. Сред неговите по-известни проекти за реставрация са: Боянската църква, църквата „Св. Богородица“ в Драгалевския манастир, базиликата „Св. София“, църквата „Св. Св. Кирил и Методий“ в София, централната синагога в София, сградата на Народното събрание и много други.

Васил Kитов е роден на 14 януари 1944 г. в Самоков като най-голям син от 3 деца (сестра Ана – 1946 г. и брат Николай – 1956 г.) в семейството на Борислав Костов Китов – ставрофорен иконом и талантлив самодеен художник, скулптор и дърворезбар, и Стиляна Христова Танушева. Основното си образование получава в училище „Самоковска комуна“, а средното в гимназия „Константин Фотинов“ в Самоков. От 1964 г. живее в София, където завършва висше образование в Архитектурния факултет на Висшия инженерно-строителен институт (ВИАС, след 1990 г. УАСГ) през 1975 г. През 1972 г. сключва граждански и църковен брак с Румяна Сарафова. Има две дъщери – Милена (1975 г.) и Боряна (1978 г.).

Още по време на следването си през септември 1971 г. започва работа в Националния институт за паметниците на културата (НИПК), след 2009 г. НИНКН) в отдела на арх. Златка Кирова. Върху неговото формиране като архитект-реставратор голямо влияние оказва арх. Никола Мушанов, на чиято работа по реставрацията на джамията в Самоков е свидетел още като юноша. Работи в НИПК от 1971 до 1992 г. като проектант, ръководител група, ръководител ателие „Сердика“ и експерт. През 1981 г. специализира в Центъра по консервация и реставрация ICCROM в Рим.

След 1992 работи в частни фирми: „Архконтекс“, „Толос проект“, „Толос – Китов“ ЕООД, София. Има дългогодишна преподавателска дейност (1998 – 2004 г.) в Нов български университет (НБУ) по направлението „Градоустройствено и архитектурно наследство на България (XVIIIXX в.)“. Член е на множество журита в конкурси на съответните професионални организации.

Въпреки тежкото си заболяване остава активен проектант до смъртта си на 23 октомври 2013 г.[1]

Професионална кариера

[редактиране | редактиране на кода]

Васил Китов е сред най-специализираните архитекти-реставратори с изключителен принос в опазването на архитектурното наследство на България. Като проектант в НИПК работи по реализацията на над 90 обекта за консервация, адаптация и реставрация на къщи и църкви в Мелник, Банско, Самоков, София и др., както и на археологически обекти в София, Мездра и стария град в Несебър.

По-значими обекти и проекти

[редактиране | редактиране на кода]

, 1996 г., 2001 – 2004 г. и 2010 – 2012 г.;

В чужбина
  1. ИКОМОС България : Новини и събития : IN MEMORIAM АРХ. ВАСИЛ КИТОВ - icomos-bg.org // icomos-bg.org. Посетен на 23 юни 2023.
  2. Даниела Бенишева. Проф. Григорий Григоров – вълшебникът реставратор // bnr.bg. 9 март 2015. Посетен на 23 юни 2023.
  3. Константина Манолова. Архитект Васил Китов: ”Базиликата ”Света София” е едно от най-святите места в столицата” // bnr.bg. 24 август 2012. Посетен на 23 юни 2023.
  4. Васил Китов получи голямата награда за архитектура // gradat.bg. 24 декември 2008. Посетен на 23 юни 2023.
  5. ВАСИЛ КИТОВ РЕСТРАВРИРА ХРАМОВЕТЕ В ОДРИН // 10 април 2004. Посетен на 23 юни 2023.