Вицеадмирал Дрозд (голям противолодъчен кораб, 1966)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
„Вицеадмирал Дрозд“
Vitse-admiralDrozd1986b.jpg
„Вицеадмирал Дрозд“, 1986 г.
Флаг Съюз на Съветските Социалистически Републики СССР
Военноморски флот на Русия Русия
Клас и тип Ракетен крайцер
(голям противолодъчен кораб) от проекта 1134
Производител КСЗ №190 „А. А. Жданов“ в Ленинград, СССР.
Живот
Заложен 25 октомври 1965 г.
Спуснат на вода 18 ноември 1966 г.
Влиза в строй 27 декември 1968 г.
Изведен от
експлоатация
утилизиран на 1 юли 1990 г.
Характеристика
Дължина 156,2 m
(148 m по водолинията)
Ширина 16,8 m
(16,2 m по водолинията)
Газене 6,3 m
Задвижване 2 парни турбини ТВ-12;
4 парни котела КВН 98/64
2 гребни винта;
90 000 к.с.
Скорост 34,3 възела
(63 km/h)
Водоизместимост 5335 t (стандартна)
7 125 t (пълна)
Екипаж 312 души
(в т.ч. 30 офицера)
Далечина на
плаване
5000 мили на ход 18 възела
Радиолокационна
станция (РЛС)
РЛС за откриване на ВЦ „Ангара-А (МР-310А)“ +
„Кливер“ (МР-500)
Хидроакустическа
система (ХАС)
ХАС МГ-312, „Титан-1“;
ХАС МГ-311 „Вычегда“;
ХАС за опознаване и звукоподводна свръзка МГ-26.
Апаратура за търсене на ПЛ по топлинната следа: – МИ-110К – с контактен подкилен датчик за температурата на водата;
– МИ-110Р – с въздушен датчик за измерване на температурни аномалии във водата по инфрачервено излъчване.
Радиоелектронно
оборудване
БИУС „Планшет-1134“
САС „Гурзуф А“ (МП150)
и „Гурзуф Б“ (МР-152)

станция за РТР „Залив“
МРП 11 – 14, МРП 15 – 16
Въоръжение
Артилерия 2x2 57 mm
(боезапас – 4400 изстрела)
Радиолокационна станция за управление на огъня МР-103 „Барс“
Зенитна артилерия:
4?6 ЗАУ АК-630 (12 000 изстрела);
Радиолокационна станция за управление на огъня ЗА МР-104 „Рысь“
Ракети 2x2 ПУ за ПКР П-35 (боезапас 4 ПРК „П-35“)
Радиолокационна система за управление на насочването „Бином“. Радиолокационна система за приемане на целеуказания от отдалечени изсточници (предаване на радиолокационната картина) – МРСЦ-1 „Успех“
Зенитно-ракетно въоръжение:
2 ПУ за ЗРК „Волна-М“ (64 ЗУР В-601);
Хеликоптери 2 Ка-25РЦ или 2 Ка-25ПЛ, палубен хангар
Торпеда 2x5 533 mm ПТА-53-1134
(10 торпеда СЕТ-65)
Други Противолодъчно въоръжение:
2x12 РБУ-6000 „Смерч-2“
(боезапас – 144 РГБ-60);
2x6 РБУ-1000 (боезапас – 48 РГБ-10)

Вицеадмирал Дрозд е ракетен крайцер 1-ви ранг на Военноморския флот на СССР от проекта 1134.

История[редактиране | редактиране на кода]

Включен в състава на ВМФ на СССР на 16 юни 1965 г.

Първият командир на кораба става капитан 3-ти ранг Леонид Сергеевич Зиков, старши помощник е капитан 3-ти ранг Владлен Георгиевич Проскуряков, заместник на командира по политическата част е капитан-лейтенант Александър Иванович Михачев.

Военноморския флаг на кораба е вдигнат на 30 юни 1968 г. Първоначално кораба е включен в състава на ДЧБФ (два пъти Червенознаменен Балтийски флот)(войскова част 26858), но след влизането му в строй е преподчинен в състава на ЧСФ (Червенознаменен Северен флот). На 5 май 1969 г. е включен в състава на 120 БрРК (бригада ракетни крайцери), сдава всички курсови задачи и е въведен в състава на силите с постоянна готовност.

От 04.06 до 16 юни 1969 г. ГПК „Вицеадмирал Дрозд“ изпълнява задачи от бойната служба в Северния Атлантик на Фареро – Исландския противолодъчен рубеж (изминати 3792 мили). От 12 до 15 август 1969 г. участва в ученията „Колски берег“ под ръководството на главнокомандващия на ВМФ. В състава на група кораби: гвардейския ГРК „Гремящий“, ГРК „Смишлений“ изпълнява за „отлично“ стрелба със зенитно оръжие и артилерия по радиоуправляеми мишени.

Залагането на кораба се състои на 26 октомври 1965 г. в корабостроителния завод „А. А. Жданов“ (Северная верфь) в Ленинград.

На 18 ноември 1966 г. е спуснат на вода, на 27 декември 1968 г. влиза в строй.

На 8 януари 1969 г. е включен в състава на Балтийския флот, на 5 май 1969 г. е включен в състава на 120 БрРК на ДЧБФ, на 8 април 1975 г. е преведен в състава на Северния флот.

На 24 февруари 1972 г. участва в спасяването на екипажа на бедстващата ПЛ К-19.

На 1 юли 1990 г. кораба е разоръжен, изключен е от състава на ВМФ, разформирован е на 1 октомври същата година.

На 2 юни 1991 г. е спуснат Военноморския флаг. През 1992 г. кораба е продаден на Индия за разкомплектоване за скрап. При буксировката, през март на същата година, за Индия корпуса на кораба потъва.

Източници[редактиране | редактиране на кода]


Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Аверин А. Б.. Адмиралы и маршалы. Корабли проектов 1134 и 1134А. 80, 144 илл. с.. ISBN 978-5-902863-16-8.
  • Апальков Ю. В. Корабли ВМФ СССР:Справочник. В 4-х томах. Т. 2. Ударные корабли. Часть 1. Авианесущие корабли. Ракетно-артиллерийские корабли. – СПб.: Галея Принт, 2003. – 124 с.: ил. ISBN 5-8172-0080-5
  • Васильев А. М. и др.. СПКБ. 60 лет вместе с флотом. ISBN 5-903152-01-5.
  • Коваленко В. А., Остроумов М. Н.. Справочник по иностранным флотам.
  • Кузин В. П., Никольский В. И.. Военно-Морской флот СССР 1945 – 1991. 653 с..
  • Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995. ISBN 1557501327.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Вице-адмирал Дрозд (большой противолодочный корабль)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.