Гражданска авиация в България

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Гражданската авиация в България бива регулирана от Държавно предприятие „Ръководство на въздушното движение“ (ДП РВД), което изпълнява държавни функции по управление на въздушното движение и извършване на аеронавигационни услуги в обслужваното гражданско въздушно пространство, в съответствие със Закона за гражданското въздухоплаване и ратифицираните международни договори в областта на гражданското въздухоплаване, по които Република България е страна. Всички въздухоплавателни средства, които излитат и кацат на гражданските летища и прелитат през обслужваното гражданско въздушно пространство на Република България подлежат на регулация от ДП РВД. [1] Безопасността на въздушното движение на летищата и околностите им и предотвратяването на сблъскване между излитащи и кацащи въздухоплавателни средства биват осигурявана от летищни контролни кули. ДП РВД обслужва контролни кули на летищата София, Варна, Бургас, Пловдив и Горна Оряховица. [2] За използването на радионавигационни средства и полетно обслужване в зоната на летищата, както и за аеронавигационно обслужване при прелитане в обслужваното въздушно пространство се заплащат такси на ДП РВД. [2]

История[редактиране | edit source]

Според Ньойския договор България няма право на военна авиация, а за гражданската авиация са допуснати самолети с обща мощност на двигателите 180 конски сили (132 kW), които могат да бъдат закупувани само от страните-победителки в Първата световна война. През 1919/20 г. самолети биват използвани за пренос на пощата до София, Пловдив, Русе, Варна и Бургас с междинни кацания в Ямбол и Горна Оряховица в следствие на стачка в железницата. [3]

Авиомеханици от Държавната аеропланна работилница в Божурище (ДАР) изпитват двигател на самолет след ремонт

Гражданската авиация в България съществува от 1922 г., когато правителството на Александър Стамболийски взима решение за закупуване на въздухоплавателни средства за граждански цели. [4] На 1 април същата година е основано въздухоплавателно отделение към Министерството на железниците, пощите и телеграфите. Първите самолети биват закупувани от Великобритания, Франция и Чехословакия. Към 1924 г. страната разполага с 18 учебни самолета и два хидроплана. През следващите две години са закупени още 12 пощенски, два учебни и два хидроплана. Същевременно Държавната аеропланна работилница в Божурище (ДАР) започва производството на серийни самолети – най-вече за нуждите на аеропланното училище. На 15 февруари 1924 г. започва първият курс за самолетни техници. [3] Първият вътрешен полет е извършен на 8 ноември 1927 г. по маршрут София-Варна-Русе. От 1930 г. има международни полети до България, обслужвани от „Сидна“ (по-късно „Ер Франс“. Полетите са по маршрут Париж-Прага-София-Бургас-Истанбул. [4] Други европейски авиокомпании правят междинни кацания в България на път за Ориента. Правят се опити за построяването на български пътнически самолет (ДАР-4). [5]

На 16 септември 1937 г. Цар Борис III издава указ за изграждане на летище София във Враждебна. През 1939 г. е открита първата му приемна зала, през 1941 г. е завършено и летателното поле с грундова писта. Девет години по-късно е построена бетонна писта. [6]

Дирекция Въздушни съобщения[редактиране | edit source]

На 27 декември 1946 година с Постановление №8 на Министерския съвет на Народна република България се създава Дирекция Въздушни съобщения. С постановление от 11 март 1947 за нуждите на гражданската авиация се предават самолети от ВВС на България – три военно-транспортни тримоторни самолета Юнкерс Ju 52/3m, (преоборудвани в граждански в Държавна самолетна фабрика), два Не-111 „Ястреб“, четиринадесет Фоке-Вулф 56 „Гълъб“, два двумоторни учебно-тренировъчи Фоке-Вулф 58 и тринадесет едномоторни самолети Физлер-Щорх (Fieseler Fi 156) „Дрозд“. Закупените нови военно-транспортни самолети Ли-2п също са предадени за ползване от гражданската авиация. През първата половина на 1948 г. са доставени и три нови самолета ААС-1 (френско лицензно производство на Ju-52).[7]

Първата редовна въздушна линия София-Бургас е открита от Георги Димитров на 29 юни 1947 година. Първият самолет излита в 10:20 от летище Враждебна и каца два часа по-късно на летище Бургас и е извършен със самолет Ju-52 LZUNL с летателен екипаж на Дирекция „Въздушни съобщения“ – пилоти Никола Александров и Стефан Тосунов, борден механик Тодор Гургулиев и борден радист Павел Александров. Вторият излита половин час по-късно и е извършен с Ли-2п LZ-LIA по същото направление. В него пътуват официални лица и екипаж Никола Дюлгеров, Иван Шивачев, Методи Наков и Георги Сергиев. С двата самолета Ли-2п на 13 февруари 1948 година е открита първата редовна международна линия София-Белград-Будапеща-Прага.[8][9]

На 9 май 1946 г. е открито летище Варна край Аксаково. [10] През същата година е открита третата вътрешна редовна линия за превоз на пътници – София-Горна Оряховица-София. [11]

ТАБСО и авиокомпания „Балкан“[редактиране | edit source]

През 1948 г. Законът за авиацията е допълнен и изменен в Закон за гражданското въздухоплаване. [4] В съответствие с подписаната спогодба на 3 ноември 1948 година в Москва, се създава смесено българо-съветско дружество за граждански авиотранспорт под името „ТАБСО“ (Транспортно-авиационно българо-съветско общество). Авиокомпанията „Български въздушни линии ТАБСО“ започва работа на 1 август 1949 година и продължава дейността си пет години. Съветската страна трябва да осигурява самолети, резервни части, оборудване и наземна техника, а българската страна да обезпечи летища, сгради, персонал и т. н. Основните самолети на ТАБСО са 8 бр., доставени на 9 май 1949 г. от съветската страна като контингент на ТАБСО. [12] Същата година е открита редовна линия София-Пловдив-Бургас-Варна. Първоначално полетите се извършват със самолети Ю-2, а по-късно с Ли-2. [13] През 1961 г. са завършени бетонна писта и светлинна система за нощни полети на летище Варна. [10] На 2 май 1962 г. летище Пловдив се премества в района на село Граф Игнатиево и се разширяват чартърните полети на авиокомпания „Балкан“ до Берлин, Москва, Прага и Виена със самолети Ил-18, Ту-104 и Ту-114. Провеждат се и редовни вътрешни полети до Бургас, Варна, Търговище, Русе, Горна Оряховица и София, предимно с Ил-14. [13]

Ил-14 на ТАБСО

От 1965 г. България е член на комуникационната мрежа SITA. През 1967 г. България ратифицира Международната конвенция за гражданска авиация и става член на Международната организация за гражданска авиация (ИКАО). [4] След 1965 г. вътрешните полети от София са разширени и вече има редовни линии до Варна, Бургас, Русе, Горна Оряховица, Видин и Търговище. [6]

През 1970-те години летище Пловдив обслужва и товари, най-вече на авиокомпания „Аерофлот“, като през 1972 г. са превозени над 5000 тона товар. [13] В периода 1975-1978 г. започва извършването на карго полети от Горна Оряховица до Централна и Източна Европа, СССР, Африка и Близкия Изток. [11] През 1980 г. вътрешните полети от и до летище Пловдив са преустановени, заедно с изваждането от употреба на самолетите Ил-14 и преместването на летището край село Крумово. От 1982 г. на летище Пловдив могат да кацат самолети с големината на Ту-154. [13]

Историята на Балкан е белязана с катастрофи със значителни човешки жертви и материални щети. Според специалисти и летци от авиокомпанията в значителна степен те се дължат на висшия ръководен състав, назначаван единствено заради партийната си принадлежност към БКП. В резултат на ниската квалификация на ръководния персонал, ниското ниво на организация и на контрол и вземането на решения, несъвместими със сигурността на полетите, се застрашава живота и здравето на полетния персонал и пътниците и ниска ефективност на самолетния парк. [14]

Жертвите в самолетните катастрофи с големите пътнически самолети са между 100 и 150 човека пътници и полетен персонал. Общият брой на жертвите за периода 1952-1989 г. е 547. [15]

След 1989 г.[редактиране | edit source]

Боинг 737-500, 1994 г.

От 1995 г. летище Горна Оряховица има право да извършва международни полети. [11]

Як-40 от флота на БГА „Балкан“, преминал през 90-те години на ХХ век в състава на „Хемус ер“, 1996 г.

От началото на 1998 г. летище Търговище е закрито за полети поради това, че не отговаря на изискванията за експлоатационна годност и застрашава безопасността на полетите. Заличено е от регистъра на летищата на България на 10 ноември 1999 г. със заповед на министъра на транспорта Вилхелм Краус. [16]

На 31 юли 1999 г. 75% от капитала на авиокомпания „Балкан“ са продадени на Гад Зееви в рамките на приватизацията на компанията. Тя е обявена в несъстоятелност на 29 октомври 2002 г.[17]

Пътникопотокът за цялата страна през 1999 г. е 2 125 309 и нараства до 5 022 915 през 2005 г. През 2006 г. 99% от пътникопотока е насочен към и от летищата София, Варна и Бургас. [18]

От 2005 г. летище Русе е недействащо. [18] От 2010 г. са подновени редовните полети до летище Пловдив с линия до Лондон (Станстед). [13]

Еърбъс A320 на България Еър, 2011 г.

Летища[редактиране | edit source]

В България има пет функциониращи международни летища, използвани за цели на гражданската авиация – София, Бургас, Варна, Пловдив и Горна Оряховица. [19] През 2012 г. са обслужени 6,8 млн. пътници. [20]

Най-голямото и най-добре оборудвано летище е летище София. [18] През 2012 г. то е обслужило 3 467 455 пътници и 16 248 тона товари и поща. [21] През 2012 г. най-много пътници от София има към Лондон, Виена, Париж и Варна. [22] Най-голям пазарен дял през 2012 г. има България Ер (28%), пред Уиз Еър (21%), Луфтханза (11%) и Австрийските авиолинии (9,4%). [23]

Второ по големина е летище Бургас (пътникопоток от 2 357 829 пътници през 2012 г.[24]), а трето – Варна (пътникопоток от 1 221 468 пътници през 2012 г. [25]). Летищата във Варна и Бургас са натоварени най-вече през лятото (във Варна почти 99% от пътникопотока е през четирите летни месеци). [18] Летището в Пловдив е най-натоварено през зимата благодарение на обслужването на чартърни полети за високопланинските ски курорти. От и до Пловдив има целогодишни редовни полети от и до Лондон и Франкфурт (Хаан). [26]

Летище София предлага наземно обслужване, отговарящо на разпоредбите на Международната асоциация за въздушен транспорт (ИАТА). [27]

Образование[редактиране | edit source]

Подготовка на специалисти за нуждата на гражданската авиация с профили експлоатация и ремонт на въздухоплавателните средства и ескплоатация на електронноприборната авиационна техника се извършва в катедра „Въздушен транспорт“ на Техническия университет в София. [28]

Към летище София има авиационен учебен център в който се обучават и се повишава квалификацията на летищни служители и работници от всички летища в България, както и на външни клиенти в съответствие с изискванията на ИАТА, ИКАО, и препоръките на авиационните оператори. [29]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Статут и организация ДП РВД. // www.atsa.bg. Държавно предприятие „Ръководство на въздушното движение“. Посетен на 16 септември 2013.
  2. а б Управление на въздушното движение ДП РВД. // www.atsa.bg. Държавно предприятие „Ръководство на въздушното движение“. Посетен на 16 септември 2013.
  3. а б д-р дипл. инж. Корел, Петер. Херман Винтер – I част. Българска авиация. История на България. // history.rodenkrai.com. Роден Край, 15 юли 2010. Посетен на 17 септември 2013.
  4. а б в г История ДП РВД. // www.atsa.bg. Държавно предприятие „Ръководство на въздушното движение“. Посетен на 16 септември 2013.
  5. д-р дипл. инж. Корел, Петер. Херман Винтер – III част. Българска авиация. История на България. // history.rodenkrai.com. Роден Край, 15 юли 2010. Посетен на 17 септември 2013.
  6. а б Летище София. История. // www.sofia-airport.bg, официален уебсайт на летище София. Летище София. Посетен на 19 септември 2013.
  7. При шанс едно на сто, сп. Криле, бр. 4, 1986, София
  8. Ставрев, Д.. Pan.bg Авиация ФОТООКО – КАК ОТБЕЛЯЗАХА 65 ГОДИНИ ГРАЖДАНСКА АВИАЦИЯ. // www.pan.bg. pan.bg, 11 юли 2012. Посетен на 16 септември 2013.
  9. Ли-2 у нас, Евгени Андонов, сп. Аеро, бр.10, 2011, с.49
  10. а б Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“. Авиационна индустрия. Летища. Летище Варна.. // caa.gateway.bg. Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“] към Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Посетен на 19 септември 2013.
  11. а б в Летище – Горна Оряховица. Хронология на развитието на летището. // www.gornaoryahovitsa-airport.bg, официален уебсайт на летище Горна Оряховица. Летище Горна Оряховица. Посетен на 19 септември 2013.
  12. Крила на дружбата, сп. Млад конструктор 9/87 г.
  13. а б в г д Летище Пловдив – Официален Уеб Сайт. За нас. История. // www.plovdivairport.bg. Летище Пловдив. Посетен на 20 септември 2013.
  14. Георгиева, Роза, Възторжена безпътица, Записки на една жена летец, Издателство "Слово", Велико Търново, 1991
  15. Цаков, Цветан, "Катастрофите на "Балкан" – мъртвите и виновните", Meridian Pres-EM, 1994 г.
  16. News.bg – Летище Търговище не съществува. // news.ibox.bg. Web Media Group, 1 септември 2009. Посетен на 19 септември 2013.
  17. Андреев, Георги. „Балкан“ умря, да живее „Балкан еър тур“. // Капитал. Икономедиа АД, 2 ноември 2002. Посетен на 18 септември 2013.
  18. а б в г [www.strategy.bg/FileHandler.ashx?fileId=1723 Национална стратегия за интегрирано развитие на инфраструктурата на Република България и оперативен план за изпълнение за периода 2006-2015 г. (стр. 19-)]. // www.strategy.bg. Министерски съвет на Република България. Посетен на 19 септември 2013.
  19. Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“. Авиационна индустрия. Летища.. // caa.gateway.bg. Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“] към Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Посетен на 19 септември 2013.
  20. Пътниците по българските летища са нараснали с 3% през 2012 г.. // www.capital.bg. Икономедиа АД, 22 юли 2013. Посетен на 19 септември 2013.
  21. Летище София. Бизнес информация. Трафик. // www.sofia-airport.bg. Летище София. Посетен на 20 септември 2013.
  22. Летище София. Бизнес информация. Статистика. Топ 20 дестинации. // www.sofia-airport.bg. Летище София. Посетен на 20 септември 2013.
  23. Летище София. Бизнес информация. Статистика. Топ 10 авиокомпании. // www.sofia-airport.bg. Летище София. Посетен на 20 септември 2013.
  24. Летище Бургас. Полезна информация. Летище. // www.bourgas-airport.bg. Летище Бургас. Посетен на 20 септември 2013.
  25. Летище Варна. Полезна информация. Летище. // www.varna-airport.bg. Летище Варна. Посетен на 20 септември 2013.
  26. Летище Пловдив – Официален Уеб Сайт. // www.plovdivairport.bg. Летище Пловдив. Посетен на 20 септември 2013.
  27. Летище София. Обслужване на въздухоплавателни средства. // www.sofia-airport.bg. Летище София. Посетен на 20 септември 2013.
  28. Катедра Въздушен Транспорт. // aero.tu-sofia.bg. Технически университет София. Посетен на 16 септември 2013.
  29. Летище София. Авиационен учебен център. За нас. // www.sofia-airport.bg. Летище София. Посетен на 20 септември 2013.
Portal:Гражданска авиация в България
Уикипедия разполага с
Портал:Авиация