Иван Хаджиберов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Иван Хаджиберов
български търговец, индустриалец, дарител и общественик
Портретна снимка на Иван Хаджиберов
Портретна снимка на Иван Хаджиберов

Роден
Иван Хаджибулов Иванов
Починал

Националност Флаг на България България
Семейство
Баща хаджи Беро Иванов
Майка Иванка Минчева
Деца Беро Хаджиберов
Сава Хаджиберов
Иван Хаджиберов в Общомедия

Иван Хаджибулов Иванов или Иван Хаджиберов е български търговец, индустриалец, дарител и общественик.[1][2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в Габрово през декември 1858 г. в семейството на хаджи Беро Иванов, производител на брашно, търговец и кираджия и Иванка Минчева. Образованието си получава в частното училище на Неофит Соколски. По време на Руско-турката война от 1877 – 1878 г. е куриер в Българското опълчение. Почива на 5 март 1934 г.[1][2][3] Изпратен е с вой на сирените на всички габровски фабрики и непрекъснат звън на църковните камбани.[4]

Професионална дейност[редактиране | редактиране на кода]

След Освобождението се занимава с търговия на риба, барут и хранителни стоки. Управлява мелницата на баща си от 1882 г. Поставя допълнителни сита и започва да произвежда брашно без трици. Участник е в Сръбско-българската война от 1885 г. През 1890 г. с брат си Димитър построяват валцова мелница. Мелницата е електрифицирана чрез закупеното от Германия през 1891 г. динамо и няколко електрически крушки с въглена пръчица, по този начин за първи път в България светва електрическа крушка.[1][2][4][3]

Вълненотекстилна фабрика[редактиране | редактиране на кода]

Снимка с изглед на фабриката за вълнени платове на Иван Хаджиберов в Габрово, 1930 г. Източник: ДА-Габрово
Водноелектрическата централа на Иван Хаджиберов.

През 1892 г. създава първата фабрика за фини вълнени платове в България „Първа царска придворна фабрика за текстилни платове“. До 1902 г. я управлява в съдружие с внука на Христак Момерин Андрей Момерин. Използват се вносни материали от Австро-Унгария, Англия и Италия. В нея работят 12 работници на три дървени и два механични стана. Основният капитал на фабриката е 10 000 лева. По негова инициатива се произвеждат готови дрехи. Обзаведена е по английски образец. През 1906 г. построява водноелектрическа централа на река Янтра, която се състои от две хоризонтални водни турбини по 90 конски сили, система „Брауншвайг“, с два генератора за променлив ток. Стойността ѝ е около 300 000 златни лева. Тя е първата водноелектрическа централа в България за индустриални цели и втората след тази в Панчарево. Освен за собствената си фабрика, електроенергията се използва и от фабриките „Александър“ и „Успех“, както и за осветление на централната градска част на Габрово. Сградата на електроцентралата е изрисувана от художник – на източната страна е изобразено земното кълбо с танцуваща върху него девойка, което символизира електричеството, завладяващо света по това време. Под земното кълбо е нарисувано българско хоро, играно от строителите на централата, водени от Иван Хаджиберов.[3] След обявяването на независимостта на 22 септември 1908 г., цар Фердинанд, на път за София, отсяда в дома на Иван Хаджиберов. През 1912 г., след многократни разширения на фабриката, в нея работят 280 работници, а капитала ѝ възлиза на 1,2 милиона лева. По време на Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война е доставчик на платове за българската армия. През 1915 г. във фабриката работят 72 стана. Внася висококачествени мириносови прежди от Англия, чрез установените връзки с фирмата „Нормантон“. Поради обвинение по член 4 от Закона за съдене виновниците за народната катастрофа – „за забогатяване по време на война“, е арестуван през 1919 г. Прекарва девет месеца в предварителен арест. Оправдан е с амнистията от 26 юли 1924 г. През 1923 г. фабриката е опожарена, а след това и възстановена. През 1930-те години се произвеждат по около 120 km плат годишно. От април 1931 г. е преобразувана в акционерно дружество. Създадени са паркове, игрища за тенис на корт, жилища за работниците, читалищен салон, зоологическа градина, билярд, занималня и частно училище за децата на работниците и е организиран стол.[1][2][4]

Останките на високата сграда от фабриката се намират на координати 42°54'11"N 25°19'23"E зад завод „Коста Стоев“.

Останките от фабриката


Обществена дейност[редактиране | редактиране на кода]

Иван Хаджиберов е сред основателите на Индустриална банка „Габрово“ и дългогодишен председател на библиотеката в Габрово.[1][4] Той е финансов гарант за построяване на железопътната линия Царева ливада-Габрово. Дарява средства за изграждането на училището в Златари. Във фонда за строеж на театрално-библиотечна сграда внася 5000 златни лева.[2]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 12. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104340. с. 4591 – 4592.
  2. а б в г д Иван Хаджиберов. // Онлайн енциклопедия на Габрово. Посетен на 30.09.2015. (на български)
  3. а б в Николова, Силвия. Иван Хаджиберов добил първи електричество в България за производствени цели. // Българско национално радио, 06.03.2014. Посетен на 30.09.2015. (на български)
  4. а б в г Беров, Христо. Габровските фабрики – „биографии“ и снимки. // anamnesis.info. Посетен на 30.09.2015. (на български)