Икономика на Пловдив

Пловдив е един от основните икономически центрове в България.

История[редактиране | редактиране на кода]

Централната железопътна гара Пловдив е открита през 1870 г. като част от линията Любимец – Белово. Първата сграда на гарата е построена през 1873 г. Тогава тя се е намирала на два километра южно от града. Скоро след това до нея започва да се изгражда спиртна фабрика от швейцареца Кристиан Август Бомонти.

Началото на обработката на тютюн в Пловдив започва през 1872 г., когато 15-годишният Мъгърдич Томасян, открива в неговия магазин в Капана специално отделение за рязане на тютюн. После се сдружава с Кеворк Гарабедян и двамата създават работилницата „Златен лев“. Съдружниците обзавеждат помещение за рязане и продажба на тютюн в големия Станчов хан до река Марица.^[1]

След Освобождението[редактиране | редактиране на кода]

На 3 септември 1878 г. на втория етаж на Куршум хан е открит пловдивският клон на Банк Отоман – Цариград и за директор е назначен французинът Крозие. На 7 август 1879 г. е открита тютюневата фабрика „Орфей” на Х. Николов и Сие. На 9 ноември 1879 г. в Пловдив е осъществено първото градско телефонно съобщение в България.^[2]

На 6 февруари 1881 г. официално се поставя началото на Пловдивската общинска пожарна команда. От 1 март 1881 г. метричната система за теглилки и мерки става задължителна в Източна Румелия, а на 19 март 1881 г. в Пловдив е открита градска поща за изпращане на обикновени писма и пратки в града, областта Източна Румелия и извън нея.^[2]

Двама швейцарци с немски произход – Рудолф Фрик и Фридрих Сулцер, които пристигат на Балканите през 1870-те години и работят като механик и машинист в депото на Баронхиршовата железница. По това време срещат предприемача Кристиан Бомонти - швейцарец с италиански произход, който притежавал вече пивоварна в Цариград и изграждал спиртоварна в Катуница. През 1879 г. тримата решават да стартират производството на бира. Тримата швейцарци започват да търсят подходящо място за строеж на пивоварна. Избират Каменица тепе - зелено мочурище с постоянно бликаща леденостудена вода.^[3] През 1881 г. те регистрират търговската марка за бира Каменица, и това се смята за началото на пироварната индустрия в България. Бомонти инвестира в бизнеса на Фрик и Сулцер и през 1882 г. официално регистрират компанията „Фрикъ и Сулцеръ Пивоварница „Каменица“. На 7 декември 1882 г. започва дейност спиртна фабрика на италианската фамилия Бомонти, а на 13 декември се издигат първите сгради на пивоварната фабрика. На 9 юли 1884 г. е основана първата сапунена фабрика „Родопска пчела“, разположена в южната част на Пловдив.^[2]

Пивоварната фабрика „Лаушман и Джевизов“ е основана през 1887 г. в пловдивското село Коматево от германеца Фридрих Лаушман в съдружие с български търговци. Тогава пивоварната притежава и инсталация за изкуствен лед.

През 1889 г. Никола Либенов, Никола Дерменджопулос, Полимерис Димитриядис и Константин Манджанидис създават тютюнева работилница „Слънце“. През следващата година събирателно дружество „Орел“ на Димитър Ставридис и Димитър Маринов открива също работилница, където първоначално се обработвал само рязан тютюн. Първата памукотъкачна работилница в Пловдив е основана през 1890 г.

Фабрика за спирт и ориз на А. Бомонти
Пивоварна „Каменица“ на Фрик & Сулцер
Фабрика за въжа на Д. Г. Арнаудов & С-ие
Българско акционерно кариерно дружество

На 18 септември 1891 г. открит е новият водопровод в Пловдив, който докарва планинска вода от Родопите. Това е така наречения „Сотирски водопровод“. През 1892 г. тридесетгодишният тогава Антон Папазов създава в Пловдив фабрика за парфюми и сапуни. Папазов е потомък на известния казанлъшки род Папазоглу, който още през 1820-те години е успял да превърне производството на розово масло в успешен бизнес.^[2]

На Първото българско изложение през 1892 г. в Пловдив Първа българска парфюмерийна фабрика „А. Папазов“ получава златен медал. Изложението е организирано като еднократно събитие. Изложението достига обща площ 80 000 m², участниците са от 24 различни страни. За двата месеца и половина на панаира павилионите му са посетени от над 160 хил. души. Българските изложители показват успехите си в копринарството, винарството, тютюнопроизводството, текстилната промишленост, производството на етерични масла, кожухарството, растениевъдството. По време на изложението за пръв път в България е демонстрирано електрическо осветление и телефонна връзка (със София), организирани са големи художествена и етнографска изложба.^[4] В чуждестранните павилиони силно впечатление правят техническите новости – електрически крушки, фонографът на Томас Едисън, оръжието на германската фирма „Круп“. Така на 23 август 1892 г. в Пловдив светват първите електрически крушки и по време на изложението се състои първата колективна картинна изложба в България.

Парадният вход на Пловдивското изложение през 1892 г.
Изглед от Пловдив в дните преди откриването на изложението
Павилионът на „Д. Ставридис и сие“ от Пловдив
Унгарският павилион

Карло Алберти Вакаро се установил в Пловдив непосредсвено след Освобождението с намерение да продава земеделски машини на българите. На Първото българско изложение в Пловдив през 1892 г. покава техника от САЩ, Германия, Чехия, Австрия. Някои го наричат „баща на българското модерно земеделие”.

На 11 юни 1895 г. в залата на Народната библиотека и музей се провежда учредително събрание на Пловдивската търговско-индустриална камара. Избрано е бюро с председател Нестор Абаджиев и подпредседател Костаки Пеев. За секретар е назначен Янко Чакалов. Съгласно приетия правилник камарата има четири секции – търговска, занаятчийско-индустриална, земеделска и финансова. Търговско-индустриалните камари скоро се превръщат в стопанска институция с изключително ползотворна дейност и в продължение на десетилетия активно присъстват в икономическия живот на Пловдив и България.

През 1896 г. Павел Калпакчиев се установява в Пловдив и с парите от зестрата на съпругата си на юг от жп линията на площ от 477 дка изгражда фабрика за тухли и керемиди. През 1907 Павел Калпакчиев дарява тухли за новата сграда на гара Пловдив.^[5]

На 17 юни 1898 г. започва работа фирма „Лазар Велегонов“ за леене на камбани. През 1900 г. във всички тютюневи фабрики в Пловдив се произвеждат и цигари. На 13 април 1906 г. се създава Областна ветеринарна служба в Пловдив. На 25 октомври 1906 г. Пловдивският общински съвет взема решение за отдаване на концесия добива на каменен материал от хълмовете на дружество „Изида“. На 7 април 1908 г. започва дейност първата в България фабрика за консерви на Пантелей Генов.^[2]

През 1901 г. Вакаро се насочил към тютюневата промишленост. На базата на бившата фабрика „Ставридис“, той създава в Пловдив най-голямото, модерно и добре оборудвано тютюнево предприятие в България. Заради силната конкуренция на 29 юли 1909 г. Вакаро основава акционерното дружество „Съединени тютюневи фабрики“, известно по-късно като „Картела“. Това дружество обхваща две трети от тютюневата промишленост в страната и около 35% от обработката на тютюна. Неговият син Едмондо Вакаро открива първия модерен киносалон в Пловдив - легендарното кино „Екзелсиор”.^[1]

На 16 септември 1910 г. открито е Средно търговско училище при Пловдивската Търговско-индустриална камара. През 1911 г. салонът на хотел „Шести август“, използван преди това за представления и кинопрожекции, е превърнат на тютюнев склад от Едмондо Вакаро.

След Първата световна война[редактиране | редактиране на кода]

През 1920-1923 г. Димитър Кудоглу строи свой тютюнев склад в Пловдив, печалбите от който, той дарява за благотворителни цели. С неговите средства са открити 11 безплатни трапезарии, детска градина и др. А през 1926 г. в Пловдив отваря врати Дом на благотворителността и народното здраве, издъжан от приходите на скалда. През 1923 г. в Пловдив съществуват 30 тютюневи фирмите, които разполагат с 32 склада за манипулация и съхраняване на тютюни, от които 20 са построени за тази цел.^[1]

Фирма АКА – съкращение от Анастас Куцооглу – Амстердам, е една от най-големите в България. Куцооглу е също известен блгодател в Пловдивско. Той е основател на безплатна трапезария за ученици в Асеновград. С дарените от него 4 млн. златни лева е построена жп линията Пловдив-Асеновград през 1927 г. Сградата на склада на Куцооглу на ъгъла между ул. „Иван Вазов“ и „Авксентий Велешки“ дълги години е централа на Цигарената фабрика в Пловдив.

През 1929-1930 г. в Пловдив стотина фирми и индивидуални предприемачи се заявяват като тютюнотърговци. Тогава районът между улиците „Иван Вазов“, „Христо Ботев“, „Авксентий Велешки“, между Централна и Сточна гара се превръща в истинско тютюнево градче.

На 15 ноември 1927 г. е открит първата българска фабрика за болтове и гайки на братя Цанови в Пловдив. На 18 ноември 1927 г. започва електрификацията на Пловдив от немската фирма „Бергман“. На 19 декември 1927 г. е тържествено осветен новия Кооперативен дом „Левски“ в Пловдив. На 19 февруари 1933 г. е открит ресторант на пловдивското „Сахат тепе“, съборен през 1975 г.^[2]

На 4 март 1933 г. в Пловдив се открива Промишлена изложба в новопостроената сграда на Промишленото училище е организирана Национална стопанска изложба. Изложителите са 424. С постановление на Министерския съвет от 16 май 1934 г. Пловдивският панаир е признат за постоянен и единствен в България за търговия на едро. През 1936 г. поредният мострен панаир в Пловдив е обявен за международен. Тогава освен над хиляда български фирми в Панаира взимат участие и 385 чуждестранни.

На 6 юли 1936 г. първите омнибуси на Общинското предприятие за транспорт тръгват по линията Гара Пловдив – Гара Филипово. На 22 юли 1934 г. е открит новият ресторант на „Хълма на освободителите“, емблематичен за Пловдив до края на ХХ в. На 23 октомври 1938 г. е освещаването на новите Градски хали, построени върху площа на бившия Куршум хан.^[2]

Тютюнопреработката в достига своя апогей по време на Втората световна война.

След Втората световна война[редактиране | редактиране на кода]

През 1947 г. по силата на гласувания от Великото народно събрание Закон за учредяване в България на държавен тютюнев монопол складовете, съоръженията, машините и инвентарът на 81 чуждестранни и български фирми в Пловдив стават държавна собственост. На тази база се създава предприятието „Държавен тютюнев монопол“, което започва да работи от 1 юни 1947 г. На национално ниво се създава „Булгартабак“ като индустриална и търговска компания.

През 1947 г. производството на „Каменица“ достига 50 000 хектолитра на година. Тогава тя е национализирана и преименувана на Пивоварна „Родопи“, която става част от системата на държавното обединение „Винпром“. През 1948 г. парфюмерийна фабрика „А. Папазов“ е преватизирана и се нарича „Аленмак“. От 1948 до 1990 г. то е едно от малкото в Пловдив, което е на самоиздръжка.

На 3 септември 1949 г. са завършени първите палати, административната сграда и кулата на комплекса на Международния панаир в Пловдив.

През август 1952 г. в Пловдив се обединяват няколко текстилни фабрики - фабрика за памучни произведения „Дъб“ и памуко-предачна фабрика „Пловдивска прежда“ и др., съществуващи на територията на града, в единно текстилно предприятие, свързвайки всички цикли на производството и започва изграждането на нова производствена база върху 8,5 дка. По-късно предприятието е наречено Текстилен комбинат „Марица“ и се пускат в експлоатация нови мощности за производство на платове за ризи, спортно облекло, конфекция за битов текстил и др.^[2]

През 1950-те години започва тежката индустриализация в Пловдив. През 1950 г. в Пловдив е създаден Автомобилен завод „Васил Коларов“. Първият мотокар е представен през 1965 г. Пловдивският завод е преименуван на Завод за електрокари и мотокари „Рекорд“ през 1967 г. През 1953 г. започва да разботи Обувен завод „Петър Ченгелов“. На 15 март 1953 г. в Пловдив е създаден Трактороремонтен завод. Първият електродвигател в завода е произведен на 20 януари 1961 г. От същата година предприятието се обособява като Завод за асинхронни електродвигатели.

На 24 декември 1961 г. тържествено е открит Комбинат за цветни метали край Пловдив. През 1962 г. е основан Стъкларският завод „Дружба“.

На 6 септември 1963 г. в Пловдив е открит Електроапаратурен завод. По-късно прераства в комбинат Електроапаратурни заводи, в който са включени Научнопроизводствено предприятие „КАМ“, Комбинат „КАМ“, Заводът за сензори, Заводът за силова електроника, Българо-съветското смесено предприятие „Автоелектроника“, апаратурните заводи в Асеновград, Елхово, Харманли, Ивайловград, Перущица, Брезово, Петрич и на три площадки в Пловдив – Инструментален завод „Балкан“, Апаратурен завод „Искра“ и Завод за електроавточасти.

Nа 20 август 1966 г. е подписан договор между тогавашния шеф на френската фирма „Рено“ Морис Бадиш и инж. Емил Разлогов - генерален директор на сформираното за целта в България Държавно стопанско предприятие „Булет“. Договорът е за сглобяване, монтаж, техническа помощ и продажба на 10 хиляди автомобила годишно, а според моделите продажните цени са между 1440 и 1540 долара. Първото „Булгаррено“ е сглобено във военния завод в Казанлък, след това поточната линия е пренесена в Пловдив. Първоначално сглобките се правят в една от панаирните палати, а после в специално построено хале на Асеновградско шосе. До 1970 г. когато следката е прекратена са произведени 6700 автомобила.^[6]

На 17 септември 1966 г. е открит Заводът за безалкохолни напитки. Той е построен за по-малко от година. Заводът е първият в системата на СИВ, който започва производство на Кока кола. Главна заслуга за това има Георги Найденов - генералният директпр на Външнотърговското предприятие „Тексим“. В сградата на предприятието е монтирана първата алуминиева дограма в Пловдив и е сложен мокет.През 1969 г. в трите цена на завода са произведени 223 милиона бутилки газирани напитки и 58 милиона бутилки газирана вода. Преприятието е първото в България със собствен превоз за работниците.^[7]

Заводът за запаметяващи устройства е създаден със секретно постановление 51 на Министерския съвет от 19 ноември 1968 г., като „Завод за периферна техника“, заедно с още седем завода за производство на изчислителна техника. През 1968 г. започва работа Заводът за пишещи машини. Там се произвеждат едни от най-масово използваните през 1970-те и 1980-те г. устройства – пишещи машини „Марица“.

На 19 август 1979 г. започва строежът на Стоманолеярен завод край град Раковски и на 14 юни 1982 г. е направена първата отливка в завода.

Завод за лазерна техника в Пловдив е създаден през 1980 г., по-късно прераства в комплекс Оптоелектроника, лазерна техника и лъчеви технологии. През 1986 г. Завод за лазерна техника е преструктуриран като Стопанско обединение „Оптични технологии“ и е създаден Институт по лазерна техника и оптика „Квант“.

След Политическите промени през 1989 г.[редактиране | редактиране на кода]

През 1991 г. Текстилен комбинат „Марица“ е преименуван на „Марицатекс“ ООД. Две години по-късно е пререгистриран като „Марицатекс“ ЕООД, а от 1997 г. е „Марицатекс“ АД. Производството на дружеството рязко спада и се затварят десетки външни пазари.

През 1996 г. е обосовена индустриална зона „Марица“ с първи инвеститор – „Фереро България. През 1997 г. държавната фирма „Оптични технологии“ е приватизирана и е трансформирана в публично акционерно дружество „Оптела – лазерни технологии“ със 100% частен капитал. През 1996 г. Стоманолеярният завод край град Раковски е обявен в несъстоятелност.

Πpeз 1998 г. „Барек Овърсийз Лимитид” пpидoби плoвдивcĸoтo пpeдпpиятиe „Дpyжбa“ и формира Дpyжбa cтъĸлapcĸи зaвoди AД като ocнoвeн пpoизвoдитeл нa cтъĸлeни бyтилĸи и бypĸaни зa xpaнитeлнaтa пpoмишлeнocт в Бългapия и peгиoнa.

През 2005 започва изграждането на Индустриална зона „Раковски“, с основни инвеститори: „АББ България“, „Магна Пауъртрейн“, „Кауфланд“, а три години по-късно е обосовена и Индустриална зона „Куклен“. През 2008 г. електроапаратурният завод е обявен в несъстоятелност.

На практика „Марицатекс“ функционира като текстилно предприятие до 31 август 2010 г. Текстилното производство в Пловдив се съживява през 2011 г., от друга фирма с приблизително същото име „Марицатек“. Дружеството е закупило терен и сгради принадлежащи на текстилния комбинат „Марица“.

През 2012 г. шест индустриални зони в девет общини и два клъстера са обединени в Индустриална зона Тракия.

„БА Глас“ пpeз 2017 г. пpидoби „Дpyжбa cтъĸлapcĸи зaвoди“ AД. Фaбpиĸaтa в Πлoвдив e нaй-гoлeмият пpoизвoдитeл нa aмбaлaж в Югoизтoчнa Eвpoпa.