Железопътна линия Крумово – Асеновград
| Железопътна линия 19 | |
| Информация | |
|---|---|
| Тип | нормална (1435 mm) |
| Статус | действаща |
| Крайни гари | Крумово, Асеновград |
| Започва от | Крумово |
| Свързани линии | Железопътна линия 1 |
| Станции | 3 |
| Номер линия | 19 |
| Пусната | 1 ноември 1928 г. |
| Собственик | НКЖИ |
| Дължина | 10 km |
| Брой линии | единична |
| Междурелсие | 1435 mm |
| Електрификация | да |
| Работна скорост | 80 km/h |
| Максимален наклон | 12,6 ‰ |
| Минимален радиус | 300 m |
 | |
Железопътната линия Крумово – Асеновград е единична, електрифицирана железопътна линия с нормално междурелсие (1435 mm), намираща се в южна България, област Пловдив.
История
[редактиране | редактиране на кода]През 1920 г. по предложение на министъра на железниците, пощите и телеграфите Народното събрание приема „Закон за местни и индустриални железници“, съставен по френски образец. За първи път той прави отклонение от установената със закона от 1885 г. държавна собственост на железниците в България. Заинтересованите окръзи и общини могат да строят местни железници под надзора и съдействието на държавата, експлоатирани от Главната дирекция на железниците.
Проучванията за строежа на тази линия са направени през 1911 г. като част от линията Пловдив – Крумово – Асеновград – Хвойна – Чепеларе – Пашмаклъ. След 10 години Асеновградската община предлага на правителството тя да извърши долното строене с трудова повинност, да достави траверсите и да внесе 1 млн. лв. По-късно общината поисква разрешение да построи линията изцяло със свои средства като местна железница съгласно новия „Закон за местните и индустриални железници“. Това предложение е одобрено от Народното събрание през 1922 г. През 1924 г. Асеновградската община сключва с Българска народна банка заем за 7 млн. лв., а през 1925 г. – още за 2 млн. лв. Линията е завършена и открита за експлоатация на 1 ноември 1928 г. Тя струва на Асеновградската община около 9 170 000 лв. без дадените от държавата релси и 6000 броя траверси. Многото задължения, заемите за построяване на линията и слабите постъпления от нейната експлоатация през първите години принуждават общината да поиска правителството да откупи линията. Назначена е държавна комисия, която установява, че действителните разходи, направени от общината за строеж на линията, са в размер на 8 182 235 лв. На тази цена през април 1931 г. държавата откупува единствената железопътна линия, построена и експлоатирана като местна. Законът за местните линии по-нататък остава неприложим.
Линията Крумово – Асеновград е дълга 10,038 km, построена е с минимален радиус на или десните, или левите завои 300 m и максимален наклон на или изкачванията, или спусканията 12,6 ‰. Положени са релси тип „Виталис“, които от 1956 до 1965 г. са подменени с релси тип „ГЕО-41“.
| Крумово – Асеновград | ||
|---|---|---|
|
Линия 1 (Пловдив) | |
|
163+746 (0+000) Крумово | |
 
|
Линия 1 (Свиленград) | |
|
3+780 „Маврудово“ | |
|
10+038 Асеновград | |
В наши дни
[редактиране | редактиране на кода]Влаковете по линията се обслужват основно от мотрисни влакове – дизелови серия 18.00, а след електрификацията на участъка в началото на 90-те години на 20-и век – със серия 32.00. Последните отстъпват мястото си на мотрисите серии 30 и 31 след 2008 г.
Технически съоръжения
[редактиране | редактиране на кода]Гари
[редактиране | редактиране на кода]| име на гарата | приемно-отправни коловози (ПОК) | осигурителна инсталация | ||
|---|---|---|---|---|
| брой ПОК | максимална полезна дължина | минимална полезна дължина | ||
| Крумово | 4 | 863 | 268 | МРЦ |
| Асеновград | 2 | 322 | 284 | РУКЗ |
Съоръжения
[редактиране | редактиране на кода]| Вид | намира се на km | обща дължина, m | изграден от | препятствие |
|---|---|---|---|---|
| прелез | 2+500 | 8,00 | АПУ (Автоматични Прелезни Устройства) с полубариери | път Крумово - летище Пловдив |
| прелез | 3+870 | 6,00 | охраняем прелез | път Маврудово - ВВС база ,,Крумово" |
| мост | 5+590 | 18,00 | стомана | канал |
| прелез | 6+107 | 6,00 | прелезна сигнализация | индустриален път |
| прелез | 8+830 | 18,00 | охраняем прелез | градска улица |
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Симеонов, Начо. Железопътният транспорт в България – 1866 – 1983 година. София, Държавно издателство „Техника“, 1987.
- Деянов, Димитър. Железопътната мрежа в България – 1866 – 1975 година. София, ВТУ „Т. Каблешков“, 2005.
