Близнак (село)
| Близнак | |
  Близнак  Близнак | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 41 души[1] (15 март 2024 г.) |
| Надм. височина | 333 m |
| Пощ. код | 8365 |
| Тел. код | 05959 |
| МПС код | А |
| ЕКАТТЕ | 04412 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Бургас |
| Община – кмет | Малко Търново Илиян Янчев (ГЕРБ; 2011) |
Близнàк е село в Югоизточна България, община Малко Търново, област Бургас.
География
[редактиране | редактиране на кода]Село Близнак се намира на около 40 km юг-югозападно от областния център Бургас и около 27 km северозападно от общинския център Малко Търново. Разположено е в западната част на странджанския планински рид Босна. Надморската височина в центъра на селото на площада е около 336 m.
Общински път свързва Близнак на югоизток през село Евренозово с първокласния републикански път I-9 (Европейски път Е87) в село Звездец, а на североизток – с третокласния републикански път III-908.
Землището на село Близнак граничи със землищата на: село Индже войвода на север; село Младежко на изток; село Евренозово на юг; село Граничар на югозапад; село Кирово на запад; село Варовник на северозапад; село Богданово на северозапад.
При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 41 лица, за 40 лица е посочена принадлежност към „българска“ етническа група.[2]
Землището на село Близнак е на територията на Природен парк „Странджа“.[3]
Характерни за околностите на селото са старите гори от благун, цер, източен бук и източен горун. Край реките и доловете се срещат отделни странджански дъбове.
История
[редактиране | редактиране на кода]Селото се споменава за пръв път в османски данъчни регистри от 17 век. По това време то се нарича Каравиран или Караеврен (в превод от турски означава „черен змей“).
През есента на 1803 година Каравиран е голямо турско село и е нападнато от кърджалийския отряд на бившия аян на Фере Али Молла, който отстъпва от Източна Тракия, преследван от правителствени войски и части на гюмюрджинския аян Сюлейман Токатджикли. Жителите на селото са изградили укрепления, побиращи цялото население с добитъка, и удържат на тридневна обсада, след което Али Молла подпалва укрепленията и 600 – 700 души изгарят живи. Вестта за клането предизвиква паника в цяла Странджа, като хората масово изоставят селата си и бягат към Анхиало, молейки властите за защита.[4]
Каравиранското клане е основа на легенда сред българите в Странджа, в която някои историци, като комунистическия функционер Щерю Атанасов, търсят реални елементи. Според нея към 1802 година в Странджа е създаден български заговор за бунт, начело с Вълко Шейтан от Факия. През 1810 година по някакъв начин заговорниците провокират клането, подклаждайки конфликт между каравиранския бей Омер Драза и кърджалийския главатар Кара Фейзи с цел да привлекат на своя страна друг кърджалия, българина Индже Стоян.[4]
В 1900 година Караеврен брои 80 мюсюлмански къщи[5].
Присъединено е към България след Балканската война от 1913, след което жителите му се изселват в Османската империя, а на тяхно място идват български бежанци от Източна Тракия – от село Кулата (36 семейства), Ереклер (19 семейства), Алмаджик (11 семейства), Кадиево (9 семейства), Пирок (9 семейства) и други.[6]
Население
[редактиране | редактиране на кода]Населението на село Близнак наброява 721 души при преброяването към 1934 г. и 838 към 1946 г., намалява до 135 към 1975 г. и 41 (по текущата демографска статистика за населението) към 2021 г.[7] През 1926 година населението на селото е 608 души, през 1985 г. – 92 души, а през 2007 г. – 52 души.
Етнически състав
[редактиране | редактиране на кода]- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[8]
| Численост | |
| Общо | 41 |
| Българи | 40 |
| Турци | - |
| Цигани | - |
| Други | - |
| Не се самоопределят | - |
| Неотговорили | 1 |
Обществени институции
[редактиране | редактиране на кода]Изпълнителната власт в село Близнак към 2022 г. се упражнява от кметски наместник.
В селото има параклис „Света Богородица“.[9]
Културни и природни забележителности
[редактиране | редактиране на кода]В землището на село Близнак се намират защитените територии:
- защитена местност „Батака“ – естествено находище на странджански дъб;[10]
- природна забележителност „Пещери и извори на река Младежка“.[11]
В близост до селото, освен изворите на Младежка река, има и няколко долмена.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ Етнически състав на населението на България – 2011 г., село Близнак, община Малко Търново, област Бургас
- ↑ Регистър на защитените територии и защитените зони в България. Защитени територии. Природен парк „Странджа“. Местоположение: област Бургас; общини Малко Търново и Царево Справка на 24.12.2022 г.
- ↑ а б Мутафчиева, Вера. Кърджалийско време. Пловдив, Издателска къща „Жанет 45“, 2008. ISBN 978-954-491-452-3. с. 310 – 311.
- ↑ Райчевски, Стоян. Източна Тракия. История, етноси, преселения XV-ХХ век, С. 2002, с. 172
- ↑ Райчевски, Стоян. Източна Тракия. История, етноси, преселения XV-ХХ век, С. 2002, с. 248 – 249
- ↑ Справка за населението на с. Близнак, общ. Малко Търново, обл. Бургас
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.
- ↑ Българска православна църква, Структура, Епархии, Габровска епархия, Храмове, Малко Търновска духовна околия, с. Близнак – параклис „Св. Богородица“ – 1999 г.
- ↑ Регистър на защитените територии и защитените зони в България. Защитени територии. Защитена местност Батака. Местоположение: област Бургас; община Малко Търново; населено място с. Близнак Справка на 24.12.2022 г.
- ↑ Регистър на защитените територии и защитените зони в България. Защитени територии. Природна забележителност Пещери и извори на река Младежка. Местоположение: област Бургас; община Малко Търново; населено място с. Близнак, с. Младежко Справка на 24.12.2022 г.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Топографска карта, мащаб 1:100000 Картен лист: K-35-067. Издание 1978 г.
- Топографска карта, мащаб 1:50000 Картен лист: K-35-067-4. Издание 1978 г.
- Странджа в територията на България. Географска карта
- Природен парк „Странджа“. Интернет базирана географска информационна система на Природен парк „Странджа“
- „Исторически личности в две странджански песни“. Автор: проф. дин Иван Карайотов. Морски вестник | Морски колекции | Изследвания: Исторически личности в две странджански песни Към 25.12.2022 г.
| ||||||||