Направо към съдържанието

Кримскотатарски език

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Кримско-татарски език)
Кримскотатарски език
qırımtatarca / tatarşa / къырымтатарджа
СтранаУзбекистан, Украйна, Румъния, България, Турция
Региончерноморие
Говорещи540 000
Писменостлатиница, кирилица
Систематизация по Ethnologue
-Алтайски
.-Тюркски
..-Къпчакски
...→Кримскотатарски
Официално положение
Официален в Автономна република Крим
Малцинствен в Румъния
Кодове
ISO 639-1
ISO 639-2crh
ISO 639-3crh

Кримскотатарски говорещи области
Кримскотатарски език в Общомедия

Кримскотатарският език, кримскотурски (Qırımtatarca, Qırımtatar tili), или както кримските татари в Добруджа го наричат, татарски език (Tatarşa, Tatar tĭlĭ/Tatar tili) е тюркски език, който е майчин за около 300 000 души.

Голяма част от тях живеят в Узбекистан, където са насилствено преселени през 1944 г. от съветските власти, но от 1990-те години известен брой кримски татари се връщат в Крим. Езикът се говори и от около 21 000 души в Румъния и 6000 души в България, главно в Добруджа.

Трите кримско-татарски диалекта са се оформили през Средновековието въз основа на къпчакските и огузките говори на тюркоезичното население на Крим. Големите разлики между диалектите са следствие от сложния етнически произход на кримските татари, които са смесица от тюркски и нетюркски народи.

Съвременният кримско-татарски език възниква в края на 19 век покрай дейността на просветителя Исмаил Гаспрински. Неговата дейност дава възможност на кримско-татарската култура да се възроди след вековете на упадък, последвали включването на Крим в състава на Руската империя. Гаспрински фактически създава книжовния кримско-татарски език, който за разлика от съвременния се базира на южния огузки диалект.

През 1928 г. проведената в Крим лингвистична конференция взима решение за създаване на нов книжовен език въз основа на централния диалект, защото именно той е най-разпространен и е еднакво разбираем за останалите два диалекта. Именно този втори книжовен език, чиято кодификация започва през 1920-те години, се използва най-общо казано.

Оспорвана принадлежност

[редактиране | редактиране на кода]

Традиционно кримско-татарският език е включван в къпчакско-половецката подгрупа на къпчакските езици, в която са също и карачаево-балкарският, кумикският и караимският език. Централният диалект, който оформя съвременния книжовен език, заема междинно положение между къпчакските и огузките езици и затова такава класификация не е съвсем правилна.

  • Южният (ялъбойски) диалект принадлежи към огузкия клон и е много близък до турския, като се различава от литературния турски не повече, отколкото някои чисто турски диалекти. Сред особеностите на този диалект са и значителният брой гръцки и италиански заемки.
  • Степният (северен, ногайски) диалект, на който говорят ногаите, принадлежи към къпчакската група и е сроден с карачаево-балкарския, ногайския и кумикския език. На степния диалект говорят кримските татари в Румъния и България и мнозинството от кримските татари в Турция.
Кримскотатарски език
  • Най-разпространеният, централен или татски диалект, на който говорят в планинската и предпланинската част на полуострова, е междинен. Той има както къпчакски, така и огузки черти и на тяхна основа се създава съвременният книжовен кримско-татарски език. Независимо от съществената прилика с огузките езици, централният диалект е пряк продължител на куманския език, говорен на полуострова през 14 век (на него е написан Куманският кодекс (Codex Cumanicus)).

До 1928 г. кримско-татарският език използва арабската азбука, от 1928 до 1939 г. – латинската „нова тюркска азбука“, известна още като Яналиф, а от 1939 г. – кирилицата.

От 1990-те години се осъществява постепенен преход към латинска азбука, утвърдена с постановление на Върховния съвет на Крим от 1997 г. Тази азбука е различна от използваната през 1930-те години и представлява всъщност турската латиница с прибавка на 2 допълнителни букви – Q и Ñ.

Използват се както кирилицата, така и латиницата. Трябва да се отбележи, че в интернет се използва почти изключително латиница, а в печата – предимно кирилица.

Латиница (от 1992):

A a B b C c Ç ç D d E e F f G g
Ğ ğ H h I ı İ i J j K k L l M m
N n Ñ ñ O o Ö ö P p Q q R r S s
Ş ş T t U u Ü ü V v Y y Z z
  • Татари в Румъния използват също буквите Ĭ ĭ и W w[1]

Кирилица (от 1938):

А а Б б В в Г г Гъ гъ Д д Е е Ё ё
Ж ж З з И и Й й К к Къ къ Л л М м
Н н Нъ нъ О о П п Р р С с Т т У у
Ф ф Х х Ц ц Ч ч Дж дж Ш ш Щ щ Ъ ъ
Ы ы Ь ь Э э Ю ю Я я

Правилата за четене не са много сложни. Буквите [a], [b], [d], [f], [h], [m], [n], [o], [p], [r], [s], [t], [u], [v], [z] се четат както българските [а], [б], [д], [ф], [х], [м], [н], [о], [п], [р], [с], [т], [у], [в], [з]. Буквата "Ъ" е част от кирилските диграфи. При останалите важат следните правила:[2]

Латиница (от 1992) Кириллица IPA Забележка
А а А а /a/
â я /ʲa/, /ja/
B b Б б /b/
C c Дж дж /ʤ/ [дж] (както в джудже).
Ç ç Ч ч /ʧ/
D d Д д /d/
E e Э э, е /e/
F f Ф ф /f/
G g Г г /g/
Ğ ğ Гъ гъ /ɣ/ украинско [г].
H h Х х /x/
I ı Ы ы /ɯ/
İ i И и /i/
J j Ж ж /j/
K k К к /k/
L l Л л /l/
M m М м /m/
N n Н н /n/
Ñ ñ Нъ нъ /ŋ/ английското [ŋ] в sing.
O o О о /o/
Ö ö Ё ё /ø/, /jo/ турско [ö].
P p П п /p/
Q q Къ къ /q/
R r Р р /r/
S s С с /s/
Ş ş Ш ш /ʃ/
T t Т т /t/
U u У у /u/
Ü ü ю /y/, /ju/ турско [ü].
V v В в /v/, /w/
Y y Й й /j/
Z z З з /z/
ts Ц ц /ʦ/
şç Щ щ /ɕ/
- Ь ь -
- Ъ ъ -
  1. Ismail H. A. Ziyaeddin, Ali Cafer Ahmet-Naci, Nida Ablez and Risa Iusein. ALFABE. Constanta, Editura Imperium, 2015. ISBN 978-606-93788-8-5. с. 78).
  2. Darya Kavitskaya. Crimean Tatar. LINCOM EUROPA, 2010.