Направо към съдържанието

Летище „Никола Тесла Белград“

Летище „Никола Тесла Белград“
Belgrade Nikola Tesla Airport
Аеродром Никола Тесла Београд
IATA: BEG • ICAO: LYBE
Данни
Тип летищегражданско
СобственикРепублика Сърбия
ОператорVinci SA
ОбслужваБелград
МестоположениеБелград, Сърбия
Открито28 април 1962 г.
Хъб на
РъководителСаша Влаисавлевич
Служители1556 (2018)
Часова зонаCET (UTC+1)
 • Лятно времеCEST (UTC+2)
Надм. височина336 ft / 102 m
Уебсайтbeg.aero
Карта
44.8194° с. ш. 20.3069° и. д.
BEG
Местоположение в Белград
Писти
Посока Дължина Повърхност
ft m
12/30 11 155 3400 асфалтобетон
Статистика (2023)
Пътници общо7 948 202 Повишение 41.5%
Летище „Никола Тесла Белград“ в Общомедия

Летище „Никола Тесла Белград“ (на сръбски: Међународни аеродром Никола Тесла Београд) е най-голямото летище в Сърбия. Отваря врати през 1910 г. Разположено е на 12 км западно от центъра на сръбската столица. Летището разполага с два терминала. Реконструираният втори терминал отваря на 14 май 2006 г.

Интернационално летище Белград

[редактиране | редактиране на кода]

Планирано е летището да бъде построено и да пресича река Сава, в община Нови Белград. Отворено е 25 март 1927 година под името Международно летище Белград. От следващата година (1928) започват полетите на местната компания Aeroput. Аеропортът е имал 4 писти, покрити с трева с дължина 1100 – 2900 м. Модерен терминал е построен през 1931 година, а 5 години по-късно е инсталирана и екипировка за кацане при метеорологични лоши условия. До Втората световна война летището е използвано от авиокомпании като Air France, Deutsche Luft Hansa, Imperial Airways, KLM. От април 1941 година немските окупационни сили използват летището. През 1944 година летището е разрушено.

Летището бива отново построено през 1944 година и е използвано от СССР и Югославия. Гражданската авиация и карго полетите се раждат през 1945 г. От 1948 година авиокомпании като JAT Yugoslav Airlines и JUSTA започват да изпълняват полети – вътрешни и международни. Същата година западноевропейските страни възстановяват полетите си до летището.

Следвоенният период налага изграждането на ново летище и това се превръща в икономически и социален приоритет. През 1947 година започват проучвания и през 1950 година летището е включено в устройствения градски план на Белград. Документът определя бъдещия авиотрафик и включването на летището в световната система. Местоположението на новото летище е на платото Сурчин, на 15 километра разстояние от центъра на града. Благодарение на оригиналността на вижданията на планировачите на летището са изпълнени 2 условия: местоположението благоприятства навигационните, метеорологичните, конструкционните, техническите и трафиковите изисквания; и има място за развитие на летището в дългосрочен план. Планът е летището да има 1 писта, 1 скоростна пътека за рулиране, успоредна на пистата и терминален комплекс. Строежът започва през април 1958 година и приключва на 28 април 1962 година. Построена е 3000 метрова писта, успоредно на нея – и скоростна пътека за рулиране и стоянки за самолетите. Площта на терминала е 8000 м2.

Летището е в застой по време на Югославските войни. ООН налага санкции на страната, включително и забрана за пътуване със самолет. Летището отчита загуби, както и минимален пътникопоток. Междувременно летището се нуждае от поддръжка.

През 2001 година полетите са възстановени. Терминал 2 претърпява реконструкция. Изградена е нова система CAT IIIb, която позволява кацане по време на мъгли и бури.

През 2006 година летището е преименувано в сегашния си вид – "Международно летище Белград „Никола Тесла“".

През 2007 година е обявено, че терминалите ще бъдат свързани. Построена е нова контролна кула 3 години по-късно.

Терминали и дестинации

[редактиране | редактиране на кода]

Летището разполага с два терминала и заема площ от около 33 000 км2. Терминалите са разположени непосредствено един до друг, свързани чрез коридор, вторият терминал е по-голям. В първия има ресторанти и магазини. Аеропортът разполага с 27 изхода, 16 от които с ръкави. Бъдещите планове за летището са то да уголеми капацитета си до 10 милиона пътници годишно и допълнителна площ от 17 000 км2.

Терминал 1 е единственият терминал при отварянето на летището. От него са се изпълнявали вътрешни полети в бившата СФР Югославия. През 80-те години аеропортът претърпява цялостна реконструкция, следващата такава е през 2002 година. От 1 януари 2010 година терминалът обслужва само нискотарифни компании и чартърни полети.

Авиокомпания Град – Летище
easyJet Switzerland Женева
Transavia Амстердам (от 4 април 2017)
Wizz air Айндховен, Базел/Мюлхаус, Гьотеборг, Дортмунд, Карлсруе – Баден Баден, Ларнака, Лондон „Лутън“, Малмьо, Малта (от 21 май 2017), Мюхнен „Мемингем“, Нюрнберг (от 19 май 2017), Стокхолм, Париж „Бове“, Фридрихсхафен (от 19 май 2017), Хановер (от 20 май 2017)

Терминал 2 е отворен през 1979 година. Той е реконструиран 2 пъти и отворен отново през 2006 година. Капацитетът му е 5 милиона пътници. Има 33 чек-ин гишета, офиси на авиопревозвачите, трансферни гишета.

Авиокомпания Град – Летище
Aegan Airlines Атина
Aeroflot Москва „Шереметиево“
Air Serbia Абу Даби, Амстердам, Атина, Баня Лука, Бейрут, Берлин „Тегел“, Брюксел, Букурещ „Отопени“, Виена, Дюселдорф, Загреб, Истанбул „Ататюрк“, Киев, Копенхаген, Ларнака, Лондон „Хийтроу“, Любляна, Милано „Малпенса“, Москва „Шереметиево“, Ню Йорк, Париж „Шарл дьо Гол“, Подгорица, Прага, Рим „Фиумичино“, Санкт Петербург, Сараево, Скопие, Солун, София, Стокхолм, Тел Авив, Тиват, Тирана, Франкфурт, Хамбург, Цюрих, Щутгарт
Alitalia Рим „Фиумичино“
Austrian Airlines Виена
Etihad Airways Абу Даби
FlyDubai Дубай „Интърнешънъл“
LOT Варшава
Lufthansa Мюнхен, Франкфурт
Norwegian Air Shuttle Осло, Стокхолм-Арланда
Qatar Airways Доха
Swiss International Air Lines Цюрих
TAROM Букурещ „Отопени“
Turkish Airlines Истанбул „Ататюрк“
Развитие на трафика през годините'[1]
Година Пътници Промяна Карго (т) Промяна Самолетодвижение Промяна
2002 1 621 798 6827 28 872
2003 1 849 148 Повишение14% 6532 Понижение4% 32 484 Повишение13%
2004 2 045 282 Повишение11% 8946 Повишение37% 36 416 Повишение12%
2005 2 032 357 Понижение1% 7728 Понижение14% 37 614 Повишение3%
2006 2 222 445 Повишение9% 8200 Повишение6% 42 360 Повишение13%
2007 2 512 890 Повишение13% 7926 Понижение3% 43 448 Повишение3%
2008 2 650 048 Повишение5% 8129 Повишение3% 44 454 Повишение2%
2009 2 384 077 Понижение10% 6690 Понижение18% 40 664 Понижение8%
2010 2 698 730 Повишение13% 7427 Повишение11% 44 160 Повишение9%
2011 3 124 633 Повишение16% 8025 Повишение8% 44 923 Повишение2%
2012 3 363 919 Повишение8% 7253 Понижение10% 44 990 Повишение0%
2013 3 543 194 Повишение5% 7679 Повишение6% 46 828 Повишение4%
2014 4 638 577 Повишение31% 10 222 Повишение33% 58 695 Повишение25%
2015 4 776 110 Повишение3% 13 091 Повишение28% 58 513 Повишение0%
2016 (1.1 – 31.10.) 4 249 497 Повишение2% 11 630 Повишение15% 50 327 Повишение0%

Най-натоварени маршрути

[редактиране | редактиране на кода]
Списък с 5-те най-натоварени маршрути:[2]
Град Летище (а) Излитания на седмица
(лято 2016)
Авиолинии
Тиват Тиват 50 Air Serbia, Montenegro Airlines
Подгорица Подгорица 35 Air Serbia, Montenegro Airlines
Виена Виена 33 Air Serbia, Austrian Airlines
Москва Москва „Шереметиево“ 28 Aeroflot, Air Serbia
Истанбул Истанбул „Ататюрк“, „Сабиха Гьокчен“ 25 Air Serbia, Pegasus Airlines, Turkish Airlines
  1. Traffic Figures Archive // Nikola Tesla Airport Official Website. Архивиран от оригинала на 2016-03-14. Посетен на 5 май 2016.
  2. Airport Nikola Tesla Seasonal Timetable, архив на оригинала от 15 септември 2018, https://web.archive.org/web/20180915155142/http://www.beg.aero/en/strana/7731/timetable, посетен на 22 ноември 2016