Малкотърновци
Това е списък на личности, свързани с Малко Търново.
Списък
[редактиране | редактиране на кода]Родени в Малко Търново
[редактиране | редактиране на кода]- Андон Киров Рачев (1875 – след 1943), деец на ВМОРО
- Ангел Заберски – баща (1931 – 2011), композитор, аранжьор и педагог;
- Васил Иванов, български свещеник и революционер, служил в цьрквата „Свети Георги“ в Чонгара[1]
- Васил Мръчков, професор по трудово право, главен прокурор в периода 1987 – 1989 г.
- Веселин Янчев (р. 1963), историк, преподавател в Софийския университет
- Владимир Бурилков (1882 – 1968), журналист
- Войно Роянов (1877 – 1944), революционер
- Вълкан Стойчев, революционер от ВМОРО, четник на Михаил Герджиков[2]
- Георги Верянов, деец на ВМОРО[3]
- Георги Вълев (1868 – след 1943), деец на ВМОРО
- Георги Градев – Шарап чауш, революционер от ВМОРО, четник при Д. Халачев през 1903 година[4]
- Георги Костадиев (1879 – 1942), революционер
- Георги Тодоров (1880 – ?), деец на ВМОРО, участник в Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година с четата на Димитър Ташев[5]
- Георги Т. Калканджиев (1863 – ?), деец на ВМОРО, участник в Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година[5]
- Георги Пашата, куриер на ВМОРО в Одринско[6]
- Георги Чепов (1871 – ?), революционер
- Григор Дяков (1865 – 1945), бивш кмет на Бургас
- Дамян Заберски (1929 – 2006), художник;
- Дико Джелебов (1874 – 1909), революционер;
- Димитър Върбанов, учител в Малко Търново, деец на ВМОРО[3]
- Димитър Халачев, революционер;
- Димо Райков (р. 1954), писател;
- Димо Янков (1875 – 1965), революционер;
- Дражо Киров, деец на ВМОРО в Свиленградско, четник и санитар през Илинденско-Преображенското въстание[7]
- Ефтим Попов (1874 – 1960), български свещеник и революционер, деец на ВМОРО
- Желязко Грънчаров (1925 – 2016), български и австралийски анархист
- Иван Берберов, търговец и революционер
- Иван Гаруфалов (1887 – 1951), апостолически екзарх на българите католици от източен обред
- Иван Ефтимов, революционер от ВМОРО, четник на Михаил Даев[2]
- Иван Стамболиев – Камберов (1879 – ?), революционер
- Илиян Янчев (р. 1968), политик и настоящ кмет на Малко Търново
- Йордан Георгиев Мешков (1883 – ?), революционер;
- Йордан Мутафчиев (р. 1940), висш офицер от Българската армия, военен министър и дипломат;
- Лефтер Мечев (1875 – 1953), революционер;
- Магда Пушкарова (1920 – 2006), народна певица;
- Манол Янев (1866 – ?), деец на ВМОРО, участник в Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година с четата на Георги Тенев[5]
- Мартин Николов, български революционер от ВМОРО, четник на Тане Николов[8]
- Недялко Куртев (1878 – ?), деец на ВМОРО, участник в Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година с четата на Иван Варналиев[5]
- Никола Мутафчиев (?), офицер и горянин;
- Нико Радев, революционер от ВМОРО, четник на Михаил Даев[2]
- Никола Вълков, революционер от ВМОРО, четник на Михаил Даев[2]
- Петко Димитров (1881 – ?), деец на ВМОРО, участник в Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година с четата на Димитър Ташев[5]
- Петко Мутафов (1863 – ?), деец на ВМОРО, участник в Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година с четата на Георги Тенев[5]
- Петко Пухов (1880 – 1946), революционер;
- Райко Петров (1876 – 1933), революционер;
- Рафаил Вълчанов Тодоров (1880 – ?), завършва прогимназия в католическия пансион в Малко Търново, четник на Димитър Халачев, участва в превземането на Ново Василико през Преображенското въстание, подпомага прехвърлянето на бежанци в България[9]
- Стамат Икономов (1866 – 1912), революционер, един от ръководителите на ВМОРО в Одринско;
- Стамо Недев, български революционер от ВМОРО, четник на Христо Цветков[10]
- Стамо Янков (1882 – 1940), революционер;
- Станю Георгиев, революционер от ВМОРО, четник на Михаил Даев[2]
- Стойчо, деец на ВМОРО, четник и санитар през Илинденско-Преображенското въстание[11]
- Стойчо Гаруфалов (1868 – 1924), военен и революционер;
- Стоян Димитров (1878 – ?), деец на ВМОРО, участник в Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година с четата на Иван Варналиев[5]
- Стоян Петров (1874 – 1914), революционер;
- Стоян Сталев (1884 – ?), революционер
- Ст. Стоянов, революционер от ВМОРО, четник на Михаил Даев[2]
- Тодор Попов Томов (1877 – след 1943), български революционер от ВМОРО
- Янко Керемидчиев, историк и краевед;
- Янаки Коларов (1926 – 1989), дългогодишен преподавател по физика в ЕСПУ „Васил Левски“ – гр. Малко Търново, носител на орден „Кирил и Методий“ – III степен (24 май 1980 г.)
- Янко Маслинков (1898 – 1944), комунистически деец и съветски военен
- Янко Стоянов (1879 – 1906), революционер
- Янко Тодоров (1879 – ?), деец на ВМОРО, участник в Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година с четата на Димитър Ташев[5]
- Македоно-одрински опълченци от Малко Търново
- Георги Анастасов, 1 рота на 8 костурска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[12]
- Димитър Ф. Арнаудов, 32-годишен, родом от Малко Търново, жител на Бараклии, търговец, IV клас, 1 рота на Лозенградската партизанска дружина, 4 рота на 15 щипска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[13]
- Димо Петров, 32-годишен, търговец, V клас, 2 рота на Лозенградската партизанска дружина, сребърен медал „За заслуга“[14]
Починали в Малко Търново
[редактиране | редактиране на кода]- Райко Петров (1876 – 1933), български революционер
- Стефан Тошев (1883 – 1930), български революционер и юрист
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Маджаров, Панайот. Да положиш душата си за народа. Български свещенослужители, участници в освободителното движение на Одринско (1895–1913). София, ИК „Ваньо Недков”, 2007. ISBN 9789549462166. с. 18.
- ↑ а б в г д е Недкова, Надежда, Евдокия Петрова (съставители). Михаил Герджиков и подвигът на тракийци 1903 г. Документален сборник: Посветен на 100-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание и 125-годишнината от рождението на Михаил Герджиков. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, Главно управление на Архивите, 2002.
- ↑ а б Герджиков, Михаил. Михаил Герджиков: Спомени, документи, материали. София, Наука и изкуство, 1984. с. 397.
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 105.
- ↑ а б в г д е ж з Недкова, Надежда, Евдокия Петрова (съставители). Михаил Герджиков и подвигът на тракийци 1903 г. Документален сборник: Посветен на 100-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание и 125-годишнината от рождението на Михаил Герджиков. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, Главно управление на Архивите, 2002.
- ↑ Герджиков, Михаил. Михаил Герджиков: Спомени, документи, материали. София, Наука и изкуство, 1984. с. 398.
- ↑ Герджиков, Михаил. Михаил Герджиков: Спомени, документи, материали. София, Наука и изкуство, 1984. с. 404.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.50
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 468.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.52
- ↑ Герджиков, Михаил. Михаил Герджиков: Спомени, документи, материали. София, Наука и изкуство, 1984. с. 414.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 21.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 52.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 559.