Михаил Комнин Врана Палеолог
| Михаил Комнин Врана Палеолог Μιχαὴλ Κοµνηνὸς Βρανᾶς Παλαιολόγος | |
| Роден |
след 1259 г.
|
|---|---|
| Семейство | |
| Род | Палеолози |
| Баща | Константин Палеолог |
| Майка | Ирина Комнина Вранина Палеологина |
| Братя/сестри | Теодора Палеологина Синадина Мария Торникина Палеологина Смилцена Палеологина Андроник Врана Дука Палеолог |
Михаил Комнин Врана Палеолог (на средногръцки: Μιχαὴλ Κοµνηνὸς Βρανᾶς Παλαιολόγος[1], роден след 1259 г. – починал на 6 юни, преди 1321 г.[1]) е византийски аристократ от втората половина на XIII век и началото на XIV век – първи братовчед на император Андроник II Палеолог и брат на българската царица Смилцена.
Роден е вероятно след 1259 г.[1] в семейството на севастократор Константин Палеолог, полубрат на византийския император Михаил VIII Палеолог, и на Ирина Ласкарина Вранина, която била внучка на византийския генерал Теодор Врана и на византийската императрица Анна[2]. Има още един брат и три сестри, една от които по-късно е омъжена за българския цар Смилец и управлява България като регентка на сина им. Друга сестра – Теодора Синадина, по-късно основава константинополския манастир „Света Богородица Сигурна надежда“ и съставя неговия типик.[3].
Михаил Врана Палеолог е първи братовчед на император Андроник II Палеолог, който през 1304 г. го изпратил на мисия в България, при крънския деспот Алдимир[1], когото императорът се опитвал да привлече на своя страна срещу енергичния български цар Теодор Светослав. Вероятно императорът разчитал Михаил Палеолог да повлияе на Алдимир, който му бил роднина по сватовство, тъй като крънският деспот е женен за неговата племенница Марина, която била дъщеря на сестра му Смилцена.
Михаил Врана Палеолог притежавал обширни поземлени владения в Здравикион в Стримон (Струмско).[1] Към края на живота си приел монашество и се споминал с монашеското име Макарий. Към момента на написването на манастирския типик на „Света Богородица Сигурна надежда“ той вече бил покойник, тъй като в документа сестра му Теодора Синадина поръчва паметта на брат ѝ да бъде почитана ежегодно на 6 юни чрез отслужване на заупокойни служби при специално осветление и отпускане на по-обилни дажби за монахините, защото приживе Михаил дарил на манастира ѝ за спасение на собствената си душа декорирана икона на архангел Михаил с бронзов обков, две сребърни лампи и сумата от 300 хиперперона.[4]
Родословие
[редактиране | редактиране на кода]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д PLP, с. 3933 - 3944, 2153 Παλαιολόγος, Μιχαὴλ Κοµνηνὸς Βρανᾶς.
- ↑ Nicol 1968, с. 10; Angold 2011, с. 55; PLP, с. 661, 3149 Βράναινα, Εἰρήνη Κοµνηνὴ Λασκαρίνα Καντακουζηνὴ Παλαιολογίνα (Branaina, Eirene Komnene Laskarina Kantakuzene Palaiologina).
- ↑ Polemis 1968, с. 162, no.151.
- ↑ Thomas & Hero 2000, с. 1561, Typikon of Theodora Synadene, XXIV, 136.
Използвана литература
[редактиране | редактиране на кода]- ((en)) Thomas, J.; Hero, A.C. (eds) (2000). Typikon of Theodora Synadene for the Convent of the Mother of God Bebaia Elpis in Constantinople (trans. Alice-Mary Talbot). Byzantine Monastic Foundation Documents: A Complete Translation of the Surviving Founder's Typika and Testaments. Washington D.C.: Dumbarton Oaks Research Library and Collection, архив на оригинала от 6 януари 2014, https://web.archive.org/web/20140106200159/http://www.doaks.org/resources/publications/doaks-online-publications/byzantine-monastic-foundation-documents/typ071.pdf
- ((en)) Nicol, Donald M. (1968). The Byzantine Family of Kantakouzenos (Cantacuzenus), ca. 1100 – 1460: A Genealogical and Prosopographical Study, Dumbarton Oaks studies 11. Washington, DC: Dumbarton Oaks Center for Byzantine Studies, OCLC 390843
- ((en)) Angold, Michael (2011). The Latin Empire of Constantinople, 1204–1261: Marriage Strategies, In: Saint-Guillain, Guillaume; Herrin, Judith (eds). Identities and Allegiances in the Eastern Mediterranean after 1204. Farnham: Ashgate Publishing Limited, pp. 47–68, ISBN 9781409410980, https://books.google.com/books?id=p_mazcfdpVIC
- ((en)) Polemis, Demetrios I. (1968). The Doukai: A Contribution to Byzantine Prosopography. London: The Athlone Press, OCLC 299868377, https://books.google.com/books?id=Sx5dAAAAIAAJ
- ((de)) Trapp, Erich; Beyer, Hans-Veit; Walther, Rainer et al. (2001) [1976–1996]. Prosopographisches Lexikon der Palaiologenzeit, CD-ROM. Wien: Verlag der Österreichischen Akademie der Wissenschaften, ISBN 3-7001-3003-1, https://archive.org/details/ErichTrappProsopographischesLexikonDerPALAIOLOGENZEIT/mode/2up