Обединени арабски емирства
| Обединени арабски емирства на арабски: دولة الإمارات العربية المتحدة | |
| Химн: عيشي بلادي | |
.svg) Местоположение на ОАЕ | |
| География и население | |
|---|---|
| Площ | 83 600 km² (на 114-то място) |
| Столица | Абу Даби |
| Най-голям град | Дубай |
| Официален език | арабски |
| Религия | ислям |
| Население (2018) | 9,599,353 (на 93-то място) |
| Гъстота на нас. | 118 души/km² (на 110-то място) |
| Управление | |
| Форма | Абсолютна монархия |
| Президент | Халифа бин Зайед ал-Нахаян |
| Министър-председател | Мохамед бин Рашид ал-Мактум |
| История | |
| Независимост | от Великобритания 2 декември 1971 |
| Икономика | |
| БВП (ППС, 2018) | $732.861 млрд. (на 32-ро място) |
| БВП на човек (ППС) | $70,262 (на 7-мо място) |
| БВП (ном., 2018) | $432.612 млрд. (на 28-мо място) |
| БВП на човек (ном.) | $41,476 (на 19-то място) |
| ИЧР (2017) |  0.863 (висок)(на 34-то място) |
| Джини (2008) | 36 (среден) |
| Валута | ОАЕ дирхам (AED) |
| Други данни | |
| Часова зона | UTC+4 |
| Автомобилно движение | дясно |
| Код по ISO | AE |
| Интернет домейн | .ae, امارات. |
| Телефонен код | +971 |
| ITU префикс | UAE |
| Официален сайт | u.ae |
| Обединени арабски емирства в Общомедия | |
Обединените арабски емирства (на арабски: دولة الإمارات العربية المتحدة) (съкратено: ОАЕ, разговорно: Емиратите) са арабска държава, разположена в югоизточната част на Арабския полуостров в Югозападна Азия.
Тя включва 7 емирства: Абу Даби, Аджман, Дубай, Рас ал-Хайма, Ум ал-Куейн, Фуджейра и Шарджа.
География
Обединените арабски емирства са разположени в Югозападна Азия, на бреговете на Персийския и Оманския залив. Стратегическото географско разположение на страната на южните подстъпи към Ормузкия проток я прави важна транзитна точка в транспорта на нефт.[1] ОАЕ имат общи граници с Оман (около 450 km на югоизток и на североизток), Саудитска Арабия (около 530 km на юг и на запад) и Катар (около 19 km на северозапад).[2]
Площта на ОАЕ е около 77 700 km². Тази стойност е приблизителна, тъй като голяма част от границите на страната преминават през пустинни райони, не са строго определени и са предмет на спорове между отделните страни.[3] Не е изяснена и принадлежността на някои острови, оспорвани от Иран и Катар.[4]
Бреговата линия на ОАЕ на Персийския залив е с дължина над 650 km. Голяма част от крайбрежните райони са заети от пресъхнали солени езера, достигащи далеч навътре в сушата. Най-голямото естествено пристанище е Дубай, но и на няколко други места, като Абу Даби и Шарджа, са изградени пристанища, позволяващи акостирането на големи кораби. Това се налага от малката дълбочина на Персийския залив и множеството малки острови и коралови рифове, разположени в близост до брега. ОАЕ имат и излаз на Оманския залив, но бреговата линия на страната е прекъсната от оманския полуанклав Мусандам, разположен на южния бряг на Ормузкия пролив.
В южните и западни части на страната крайбрежната низина преминава в пясъчната пустиня Руб ел-Хали, продължаваща и в Саудитска Арабия. В тези пустинни области са разположени 2 големи оазиса – Лиуа на юг и Бурайми на изток (голяма част от който е на територията на Оман). В източната част на страната се намира планината Хаджар.
Климатът на ОАЕ е сух и горещ. През най-топлите месеци юли и август средните максимални температури по крайбрежието надхвърлят 48 °C.[5] Средните минимални температури през януари и февруари са между 10 °C и 14 °C.[6] В края на лятото влажният югоизточен вятър, наричан шарки (на арабски: източен), прави крайбрежните области особено неприятни. Средното годишно количество на валежите по крайбрежието е под 120 mm, но в планинските части достига до 350 mm. Дъждовете често падат във вид на кратки интензивни порои, които наводняват сухите през останалото време речни корита.[7] Не са рядкост и силните пясъчни бури.
История
Преди откриването на нефта по тези земи през 1950 г. ОАЕ е група от силно изостанали и неразвити държавици под закрилата на Великобритания. Петролната индустрия довежда до бърз икономически растеж и модернизация, което помага на емирствата да се освободят от британска зависимост през първата половина на 1970-те г. По-голямата част от петрола на страната е открита в Абу Даби, което го прави най-богатото и силно измежду седемте емирства.
Държавно устройство
Със стабилна икономика, поддържана от нефтената индустрия, ОАЕ се славят с един от най-високите стандарти на живот в света. Конституцията на ОАЕ, приета с независимостта през 1971 г. временно, а през 1996 г. – окончателно, постановява федерално правителство, като оставя много власт на емирствата. Правителството има изпълнителна, законодателна и съдебна власт, като изпълнителната има най-големи правомощия. В страната няма политически партии и избори. От самото начало пред ОАЕ стоят много предизвикателства, за които мнозина смятат, че ще доведат новата федерация до провал. Страната е имала спорове за границите със Саудитска Арабия и Оман, а наред с това и вътрешни конфликти за власт между емирствата. Освен това още през 1971 г. Иран завзема островите Абу Муса, Тунб ал Кубра и Тунб ас Сухра в Персийския залив, за които ОАЕ са предявявали претенции преди това.
Политически страната е стабилна от десетилетия, водена от емира на Абу Даби шейх Зайед бин Султан ал-Нахаян до неговата смърт през 2004 г. Той е наследен на поста владетел на Абу Даби от най-големия си син, шейх Халифа бин Зайед ал-Нахаян, който става и президент на ОАЕ. Въпреки че държавните институции са близки с тези в демократичните страни, най-важните и отговорни постове се предават по наследство, като всяка управляваща фамилия представя своя народ. Политиката е процес на задоволяване на претенциите на управляващите фамилии, а също така и на заможните търговци и духовни водачи.
Седемте емирства и техните сегашни владетели
Абу Даби – шейх Халифа бин Зайед ан-Нахаян, от 2004 г.
Аджман – шейх Хумаид бин Рашид ал-Нуайми, от 1981 г.
Дубай – шейх Мохамед бин Рашид ал-Моктум, от 2006 г.
Фуджейра – шейх Хамад бин Мухамад ал-Шарка, от 1974 г.
Рас ал-Хайма – шейх Сауд бин Сакр ал-Касими, от 2010 г.- Шарджа – д-р шейх Султан бин Мухамад ал-Куасими, от 1987 г.
Ум ал-Куейн – шейх Рашид бин Ахмад ал-Муала, от 1981 г.
Население
Населението на ОАЕ към 2007 г. е 4,62 млн. души, като 3,23 млн. не са граждани на държавата. Около 50% от населението са южноазиатци, а останалите са араби, европейци и източноазиатци. Някои от местните жители имат персийски и индийски произход.
Повечето от гражданите са мюсюлмани. Ислямът е официална религия в ОАЕ, като има и значителни малцинства, проповядващи християнство и други религии. Арабският език е официалният език на страната и се използва от правителството и държавните служители, докато английският е все по-важен в търговията и икономиката.
Според статистика от 2005 г. около 90% от населението е грамотно.
По-големи градове в страната са Абу Даби, Аджман, Алайн, Рувайс, Диба, Диба ал-Хесн, Диба ал-Бая, Дубай, Фуджейра, Калба, Кавр Факкан, Мина Джабал Али, Мина Сакр, Мина Заийд, Рас ал-Хайма, Ум ал-Куейн, Ютуф, Шарджа, Сила.
Българска общност и отношения с България
През октомври 2015 г. българското правителство решава да открие посолство в град Абу Даби. Мотивацията е, че „ОАЕ придобива значително влияние на регионално и международно равнище и се превръща в световен икономически и търговски център с огромно влияние и авторитет.“[8]
Към 2015 г. българската общност в ОАЕ наброява около 3500 души и е една от най-големите български общности в Близкия изток.[8]
Икономика
БВП: 192 млрд. $, БВП на човек: 42 934 $.
Богатството на ОАЕ основно се основава на износа на нефт и природен газ, който формира 33% от БВП на страната. ОАЕ е третият най-голям нефтопроизводител в Персийския залив след Саудитска Арабия и Иран (поради военните действия иракското нефтено производство се мени постоянно и не се отчита). От 1973 г. ОАЕ претърпява пълно преобразуване от беден регион на малки пустинни емирства до модерна страна с висок стандарт на живот. БВП на човек от населението не е много под тези на западноевропейските държави, а приходите от петролни продажби и умерената външнополитическа позиция са позволили на държавата да играе важна роля по въпросите, засягащи региона.
В последните години правителството търси начини да намери други източници на доходи и да намали зависимостта от нефтените залежи. Сред резултатите на тези усилия е постоянното развитие на туризма, основан на крайбрежни, пустинни и спортни курорти и инфраструктура. Успехът на тези начинания, заедно с други фактори като сравнително евтините стоки, високите температури, които преобладават през цялата година, инженерните чудеса като Бурж Ал Араб и Палмовите острови, както и добрите отношения със Запада, довеждат до това, че в днешни дни много хора наричат малката държава Хонконг на Близкия изток.
Бележки
- ↑ UAE Oil and Gas // Uae.gov.ae, 19 юни 1999. Посетен на 15 юли 2009.
- ↑ Saudi-UAE Disputes // Arabmediawatch.com, 21 август 1974. Посетен на 15 юли 2009.
- ↑ About Abu Dhabi // Aldar.com. Посетен на 15 юли 2009.
- ↑ UAE Disputes, International UAE Disputes, UAE Boundary Dispute, UAE National Disputes, UAE Emirate Disputes, Claims Three Islands, Abu Musa Island, Greater & Lesser Tumb, The History of Islands, Human Resources UAE, Arab Emirates // Uaeprison.com, 14 май 2007. Посетен на 15 юли 2009.
- ↑ » UAE Climate // Manmm.net. Посетен на 15 юли 2009.
- ↑ Abu Dhabi Weather // Abudhabi.ms, 8 март 2007. Посетен на 15 юли 2009.
- ↑ In Pictures | Flooding in the UAE // BBC News, 15 януари 2008. Посетен на 15 юли 2009.
- ↑ а б България открива посолство в Абу Даби // Дневник, 30 октомври 2015.
| |||||||
| |||||||||||||||||
| |||||||
