Паметник на Незнайния воин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Вечният огън
Лъвската статуя

Паметникът на Незнайния воин[1] се намира в центъра на София, столицата на България.

Разположен е на южната страна на софийската катедрала „Света София“ на улица „Париж“ №2. Монументът е издигнат като възпоменание на стотиците хиляди български войници, загинали за родината във войните, водени от българската държава.

Монумента съчетава "вечен огън", пръст от Старозагорското сражение и Шипченската битка, които са едни от най-важните битки в Руско-турската война от 1877-1878 година, статуята на легналия лъв от стария паметник - българският национален символ, дело на известния скулптор Андрей Николов, прилони със българското знаме и каменна плоча с надпис:

БЪЛГАРИЙО, ЗА ТЕБЕ ТЕ УМРЯХА,
ЕДНА БЕ ТИ ДОСТОЙНА ЗАРАД ТЯХ
И ТЕ ЗА ТЕБ ДОСТОЙНИ, МАЙКО, БЯХА!

—из Новото гробище над Сливница, Иван Вазов

История на паметника[редактиране | редактиране на кода]

През 1918 г. в България е създадена комисия за направа на паметника. Министърът на народното просвещение Стоян Омарчевски предлага през декември 1922 г. да се създаде фонд за изграждане на паметник на българските воини, паднали за родината. На 14 декември 1926 г. специална комисия оглавяване от военния министър ген. Иван Вълков възлага изпълнението на проекта на известният по целия свят български скулптор Андрей Николов да създаде монумента и мястото – от южната страна на църквата „Света София”, както е решено да представлява символичен гроб на всички знайни и незнайни български воини, паднали в борбите за освобождението, обединението и защитата на България. На 8 юли 1931 г. паметникът бил готов, но не е одобрен заради претрупаност - 17 скулптурни фигури. Николов приема критиката и след 6 месеца новият вариант е приет.през декември 1931 г.

През 1933 г. е готов проекта , прави се макет, терена се огражда с дъски. Окончателно скулптурният комплекс бил завършен на 14 септември 1936 г, но не е открита официално да 1941, когато с решаващата дума на цар Борис III това е сторено. Композицията е: бронзов лъв дълъг 4 м, който днес е в подстъпите към монумента, увенчаващ гранитен саркофаг-постамент широк 3 м и висок 2,55 м с бронзов релеф и два метални кръста "За храброст" с надпис "На загиналите за Родината - вечна слава!" фланкиран с барелефи със скарбящи жени от двете му страни - от едната плачеща върба – символ на скръбта и две българки в добруджанска и тракийска носии, а от другата – две българки със свещи в македонска и поморавска носии, покрусени от мъка и с наведени глави със забрадки. При англо-американските бомбардировки над София паметникът е сериозно увреден и след деветосептемврийския преврат 1944, вместо да бъде възстановен, мястото е „почистено”, неговият шведски полираният гранит с едър кристал и особен черно-зелен цвят отива за Мавзолея на Георги Димитров, , а скулптурата на лъва е преместена отначало в детския град в Панчарево, после през 1952 г. отива до моста на р. Искър край Горубляне, сложен на брега на реката, по-късно ген. Иван Винаров, министър на строежите и пътищата, го вдига на кръгъл постамент край пътя за Пловдив току пред входа на царската резиденция "Врана". При строежа на магистрала “Тракия” следите му се губят и през 1975 г. по сигнал на граждани е открит край къмпинг “Врана” и прибран в двора на Военноисторическия музей в София на съхранение.

През 70-те г. на XX в. отново се поставя въпроса за изграждане паметник на Незнайния воин Провеждат се конкурси, изменя се мястото,но проектите не се одобряват. Във връзка с честванията по случай 1 300 годишнината на българската държава по  идея на Пенчо Кубадински, член на Политбюро на ЦК на БКП, Българската комунистическа партия взема решение за възстановяване на паметника на Незнайния воин, на същото място, но с променен вид. През 1980 г. се възлага на колектив от арх.Никола Николов и скулптор проф.Г. Димитров да изработят нов проект.  Художественият образ носи всички белези на изискванията на програмата – тържествен изпълнен с достойнство и национален дух, но без патетика.  Открит е с голямо военно тържество на 22 септември 1981 година. Паметникът се състои от саркофаг, в които са поместени 15 гилзи със свещена земя от всички краища на България и тленните останки на незнайни воини от различни исторически значими места, като по този начин паметникът се превръща в символ на честта, родолюбието и саможертвата на всички български воини, паднали в защита на Отечеството, без значение кога и къде се е случило това. Зад саркофага е поставен вечният огън, който е запален с пламък, донесен от Шипка. Вечният огън символизира връзката на сегашните поколения с миналите и показва почитта на потомците към великите ни предци. 

Днес[редактиране | редактиране на кода]

От възстановяването му до днес паметникът на един от най-тачените в България.

Паметникът Незнайния воин е мястото, на което се извършват някои от най-важните държавни церемонии. Тук започва ежегодното честване на националният празник на България - 3 март като официално се издига българският национален трибагреник, пак тук се извършва празничен Богоявленския водосвет за войската и Военения парад по случай Деня на храбростта и празник на българската армия - 6 май Гергьовден. Отново тук по държавния и дипломатически Протокол поднасят венци всички официални чужди делегации.

Той винаги присъства като ключов пункт във всички ежегодни патриотични шествия в София - Български марш, отбелязващ разкъсването на България в 1919г. с Ньойският договор, Луковмарш, факелното шествие в деня на Народните будители и др.

В 2014 столичани подемат инициатива лъвът на паметника да дрестане да стои настрани в тревата, а да бъде поставен на автентичното му място както е бил в оригиналния вид преди войната.

Източници, литература и външни препратки,[редактиране | редактиране на кода]

  1. Среща се и дублетното изписване войн