Паметник на Незнайния воин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Вечният огън
Лъвската статуя

Паметникът на Незнайния воин[1] се намира в центъра на София, столицата на България.

Разположен е на южната страна на софийската катедрала „Света София“ на улица „Париж“ №2. Монументът е издигнат като възпоменание на стотиците хиляди български войници, загинали за родината във войните, водени от българската държава.

Монумента съчетава "вечен огън", пръст от Старозагорското сражение и Шипченската битка, които са едни от най-важните битки в Руско-турската война от 1877-1878 година, статуята на легналия лъв от стария паметник - българският национален символ, дело на известния скулптор Андрей Николов, пилони с българското знаме и каменна плоча с надпис:

БЪЛГАРИЙО, ЗА ТЕБЕ ТЕ УМРЯХА,
ЕДНА БЕ ТИ ДОСТОЙНА ЗАРАД ТЯХ
И ТЕ ЗА ТЕБ ДОСТОЙНИ, МАЙКО, БЯХА!

—из Новото гробище над Сливница, Иван Вазов

История на паметника[редактиране | редактиране на кода]

През 1918 г. в България е създадена комисия за направа на паметника. През декември 1922 г. министърът на народното просвещение Стоян Омарчевски предлага да се създаде фонд за изграждане на паметник на българските воини, паднали за родината. На 14 декември 1926 г. специална комисия, оглавена от военния министър ген. Иван Вълков, възлага изпълнението на проекта на световно известния български скулптор Андрей Николов да създаде монумента и определя мястото – от южната страна на църквата „Света София”, като е решено да представлява символичен гроб на всички знайни и незнайни български воини, паднали в борбите за освобождението, обединението и защитата на България. На 8 юли 1931 г. паметникът е готов, но не е одобрен заради претрупаност - 17 скулптурни фигури. Николов приема критиката и, 6 месеца по-късно, новият вариант е приет през декември 1931 г.

През 1933 г. е готов проектът, прави се макет, теренът се огражда с дъски. Окончателно скулптурният комплекс е завършен на 14 септември 1936 г, но не е открит официално до 1941 г., когато с решаващата дума на цар Борис III това е сторено. Композицията е: бронзов лъв с дължина 4 м, който днес е в подстъпите към монумента, увенчаващ гранитен саркофаг-постамент, широк 3 м и висок 2,55 м с бронзов релеф и два метални кръста "За храброст" с надпис "На загиналите за Родината - вечна слава!", фланкиран с барелефи със скърбящи жени от двете му страни: от едната - плачеща върба (символ на скръбта) и две българки в добруджанска и тракийска носии, а от другата – две българки със свещи в македонска и поморавска носии, покрусени от мъка и с наведени глави със забрадки. При англо-американските бомбардировки над София паметникът е сериозно увреден и след деветосептемврийския преврат 1944 г., вместо да бъде възстановен, мястото е „почистено”, шведският полиран гранит с едър кристал и особен черно-зелен цвят се ползва за мавзолея на Георги Димитров, а скулптурата на лъва е преместена отначало в "детския град" в Панчарево, по-късно, през 1952 г., - на брега на р. Искър до моста край с. Горубляне, впоследствие ген. Иван Винаров, министър на строежите и пътищата, разпорежда да бъде поставен върху кръгъл постамент край пътя за Пловдив току пред входа на бившата тогава царска резиденция "Врана". При строежа на магистрала “Тракия” следите му се губят и през 1975 г. по сигнал на граждани е открит край къмпинг “Врана” и прибран в двора на Военноисторическия музей в София на съхранение.

През 70-те г. на XX в. отново се поставя въпросът за изграждане на паметник на Незнайния воин. Провеждат се конкурси, изменя се мястото, но проектите не са одобрени. Във връзка с честванията по случай 1 300 годишнината на българската държава по идея на Пенчо Кубадински, член на Политбюро на ЦК на БКП, Българската комунистическа партия взема решение за възстановяване на паметника на Незнайния воин - на същото място, но с променен вид. През 1980 г. се възлага на колектив начело с арх.Никола Николов и скулптора проф.Г. Димитров да изработи нов проект. Художественият образ носи всички белези на изискванията на програмата – тържествен, изпълнен с достойнство и национален дух, но без патетика.  Открит е с голямо военно тържество на 22 септември 1981 година. Паметникът представлява саркофаг, в които са поместени 15 гилзи със свещена земя от всички краища на България и тленните останки на незнайни воини от различни исторически значими места, като по този начин паметникът се превръща в символ на честта, родолюбието и саможертвата на всички български воини, паднали в защита на Отечеството, без значение кога и къде се е случило това. Зад саркофага е поставен вечният огън, който е запален с пламък, донесен от Шипка. Вечният огън символизира връзката на сегашните поколения с миналите и показва почитта на потомците. В скулптурната композиция е включен и лъвът от стария паметник.

Днес[редактиране | редактиране на кода]

Паметникът на Незнайния воин е мястото, където се извършват някои от най-важните държавни церемонии. Тук започва ежегодното честване на националният празник на България - 3 март, като официално се издига българският национален трибагреник, пак тук се извършва празничен Богоявленския водосвет за войската и Военен парад по случай Деня на храбростта и празника на българската армия - 6 май Гергьовден. Отново тук по държавния и дипломатически Протокол поднасят венци всички официални чужди делегации.

Той винаги присъства като ключов пункт във всички ежегодни патриотични шествия в София - Български марш, отбелязващ разкъсването на България през 1919 г. с Ньойския договор, Луковмарш, факелното шествие в деня на Народните будители и др.

В 2014 г. столичани подемат инициатива лъвът на паметника да престане да лежи настрани в тревата, а да бъде поставен на автентичното му място, както е бил в оригиналния вид преди войната.

Източници, литература и външни препратки,[редактиране | редактиране на кода]

  1. Среща се и дублетното изписване войн