Самоковска котловина

Самоковската котловина
	Самоковската котловина
	Изглед от Боровец на север към Самоковската котловина
	Местоположение на картата на България Координати: 42°20′17″ с. ш. 23°33′34.99″ и. д. / 42.338056° с. ш. 23.559722° и. д.
Общи данни
Местоположение	Западна България
Надм. височина	950 m
Дължина	55 km
Ширина	10 km
Площ	185 km2
Инфраструктура
Селища	Самоков
Пътища	Републикански път II-62 и II-82

Самоковската котловина е котловина в Западна България, Софийска област, част от Краищенско-Средногорската физико-географската зона.

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Географско полжение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]

Котловината е разположена между планините Рила (на юг), Верила (на запад), Витоша (на северозапад), Плана (на север) и Шипочански рид (на който е Парк Ридо, гр.Самоков), част от Ихтиманска Средна гора (на изток)^[1]. На север чрез Панчаревският пролом на река Искър се свързва със Софийската котловина. На северозапад чрез седловината Бука преслап (1090 м) се свързва с Радомирската котловина, на югозапад чрез Клисурската седловина (1025 м) – с Дупнишката котловина, а на югоизток чрез Боровецката седловина се свързва с Костенецко-Долнобанската котловина.

Има неправилна форма наподобяваща изпъкнала на югоизток дъга с дължина от 55 км и максимална ширина 10 км. Площта ѝ е около 185 км², а средната ѝ надморска височина 950 м, което я прави една от най-високите котловини в България. Състои се от западна – Палакарийска (Палакарска) и източна – Искърска част. Западната част има посока северозапад-югоизток, а източната север-юг. Искърската (Източна) част се състои от Горно и Долно Самоковско поле, свързани помежду си чрез късия Калковски пролом. След 1955 г. Долното Самоковско поле е залято от водите на язовир „Искър“.

Геоложки строеж[редактиране | редактиране на кода]

Котловината е образувана през неоген-кватернера в резултата на потъване по околните разседи. През плиоцена част от нея представлява сладководно езеро. През кватернера се запълва с мощни алувиални и речно-ледникови наноси с рилски произход.

Климат, води, почви[редактиране | редактиране на кода]

Климатът на котловината е типично умереноконтинентален с планинско влияние. Средна годишна температура 7,3 °C, средна януарска -3,4 °C, средна юлска 17,3 °C. Средна годишна валежна сума 653 мм. Отводнява се от река Искър и притоците ѝ Палакария (ляв) и Шипочаница (десен). Преобладаващата почвена покривка е представена от алувиално-ливадни почви. Има благоприятни условия за отглеждане на по-студеноустойчиви земеделски култури – зърнени храни, лен, картофи, овощия. Развито животновъдство.

Селища[редактиране | редактиране на кода]

В котловината и по нейната периферия с оградните планини са разположени град Самоков и 13 села: Алино, Белчин, Белчински бани, Доспей, Драгушиново, Злокучене, Ковачевци, Поповяне, Продановци, Райово, Рельово, Широки дол и Ярлово.

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

През котловината в различни направления преминават участъци от 5 пътя от Републиканската пътна мрежа:

От запад на изток, в южната ѝ част, на протежение от 12,1 км – участък от второкласен път № 62 Кюстендил – Дупница – Самоков.
От юг на север, в източната ѝ част, от Боровецката седловина до стената на язовир „Искър“, на протежение от 32,9 км – участък от второкласен път № 82 Костенец – Самоков – София.
От север на юг, в западната ѝ част, между селата Ковачевци и Поповяне, на протежение от 6,2 км – участък от третокласен път № 181 София – Железница – Поповяне.
От югоизток на северозапад, по цялото протежение на областта Палакария, на протежение от 27,5 км – участък от третокласен път № 627 Самоков – Долна Диканя – Радомир. Участъкът от пътя през седловината Бука преслап не изграден и представлява полски (горски) път.
В най-източната ѝ част, от Самоков до село Шипочане, на протежение от 3 км – участък от третокласен път № 822 Самоков – Ново село – Ихтиман.