Сванетия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Сванети)
Сванетия
регион
Сванетия на картата на ГрузияСванетия на картата на Грузия
Страна Грузия
Площ5776,4 km²
Население23 000 души
3,98 души/km²
Сванетия в Общомедия

Сванетия (на грузински: სვანეთი Сванети) е историческа високопланинска област в Западна Грузия, на границата с Русия, един от най-самобитните и живописни райони на страната. Тя е част от историческата Колхида, разположена на южните склонове на Голям Кавказ. В нея се намират най-високите и най-красиви планински върхове в тази планина. Териториално и исторически се дели на Горна Сванетия (Земо-Сванети) и Долна Сванетия (Квемо-Сванети).[1][2] От своя страна Горна Сванетия се състои от Свободна (Източна) и Княжеска (Западна), разделени от Угирския проход.[3] Всяка от двете части на областта има свой административен център.[4] На Горна Сванетия е селището от градски тип Местия с население 2500 души. На Долна Сванетия е Лентехи, разположен при сливането на 3 планински реки, с население от 1900 жители.[5]

География[редактиране | редактиране на кода]

Горна Сванетия
Долна Сванетия

Сванетия се намира в подножието на най-високите кавказки върхове, на границата с Русия.[3] Именно там се намират най-големите ледници в страната, които обхващат територия от 300 км2. Там са разположени и главните върхове на Кавказ – Цурунгал (4220), Айлама (4550), Шхара (5068), Джангитау (Джанга) (5060), Гестола (4860), Тихтингени (4620), Тетнулд (4860), Мазери (4010) и Чатини (4370).[6]

Горна и Долна Сванетия заемат две високопланински котловини, отделени една от друга от Сванетския хребет. Горна Сванетия заема долината по горното течение на река Енгури, обградена от всички страни с високи планини. На север се издига Главният кавказки хребет, а на юг – Сванетският хребет. Единственият път за връзка с областта върви по каньона на Енгури, известен с буйните си притоци и големи стръмнини. Само в продължение на 120 км реката пада с 2500 м височина. Там се издига и привлекателният за алпинистите двуглав, остър връх Ушба (4700).[3]

Долна Сванетия заема долина, разположена по горното течение на река Цхенисцкали и притока ѝ Хеледула. На север се отделя от Горна Сванетия чрез Сванетския хребет. На югозапад чрез Егриският хребет граничи с Мегрелия, а Лечхумският хребет я разделя от областите Лечхуми на юг и Рача на изток.[3]

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Ледник в Сванетия
Принц Геги Дадешкелиани

Най-ниските райони на Сванетия, между 800 и 1200 м надморска височина, се характеризират с дълго, топло лято и относително студена и снежна зима. Лятото в средно високите земи, до 1800 м над морското равнище, е относително топло, а зимата – студена. Областите над 2000 м височина попадат в зона, характеризираща се с кратко, прохладно лято и продължителна, студена зима. По-голямата част от Сванетия е разположена на надморска височина над 3000 метра, където лятото реално почти не се чувства. Заради непосредствената близост на областта до Черно море, регионът е запазен от крайни ниски температури, характерни за високите планини.[7]

В Горна Сванетия зимата обикновено продължава 8 месеца, а най-ниската температура достига до -32 °С. Средната зимна температура е -15 °С, а дълбочината на снежната покривка достига до 2 м. Средната лятна температура е 25 °С, а през нощите пада на 7 – 10 °С.[7]

История[редактиране | редактиране на кода]

През Бронзовата епоха в Западна Грузия се развива цивилизацията на Колхида. През ІІ хилядолетие пр.н.е. започва формирането на отделните грузински общности – свани, картли, мегрели и лази (чани). Започва възникването на единна, обща култура в пределите на Колхидското царство.[8]

Според Страбон, през І век пр.н.е., сваните владеят територията Диоскурия до Кавказките планини. Ареалът на обитаване обхваща северната и източната част на Колхидската низина, включително басейна на река Риони до Кодорското дефиле. Глава на общността е базилевсът, управляващ с помощта на съвет от 300 души. По това време те могат да съберат около 200 хилядна войска. Реките носят златоносен пясък, а сваните събират златото с помощта на сита и гъста овча козина. Вероятно оттук възниква и митът за златното руно.[8]

От 4 век до 470-те години Сванетия влиза в състава на Егриското царство, наричано още Лазика. От 11 до 16 век е ериставство в Грузинското царство. До 14 век е подчинена на еристав-ериставите от рода Варданисдзе, които заемат ключови длъжности в двора на грузинските царе и разполагат със значителни военни сили. От средата на 14 век еристави стават представители на местния род Геловани, които управляват областта до 16 век.[1]

След разпада на Грузинското царство Долна Сванетия и част от Горна Сванетия са подчинени на Имеретинското царство.[1][3] В течение на векове малочисленият народ на Свободна Сванетия води постоянни войни с чужди завоеватели, със съседните племена и с Княжеска Сванетия. Високите и труднопроходими планини са една от най-добрите защити на района. За разлика от други части на Грузия, Свободна Сванетия никога не е била завоювана или побеждавана, дори от монголите.[2]

Управляващи на Княжеска Сванетия, територията на запад от река Дорла, остават князете Дадешкелиани. В останалата част от областта, на югоизток от превала Загар, укрепва властта си фамилията Дадиани, мтавари на Мегрелското княжество.[1][3] Само източната част на Горна Сванетия по горното течение на Енгури, от Загар до Дорла, остава свободна и независима.[3]

След покоряването на Имеретинското и Мегрелското княжества от Русия, двете отделни части на Сванетия също признават властта на Русия – западната през 1833, а източната – през 1840 г. Правата на управляващата фамилия Дадешкелиани са съхранени, но през 1850-те години се разгаря вражда между два от клоновете на този владетелски дом. В края на периода значително укрепва позициите си по-старата фамилия Константин, която възнамерява да покори и свободните свански общини, приели руско поданство. През 1859 г. княжеската власт е отменена и областта влиза в състава на Кутаиска губерния.[1]

Кавказ
Църква в Ушгули

През 1874 г. сваните вдигат голямо въстание против царския режим, когато Русия се опитва да вдигне данъците им. Последният руски губернатор в областта е свален през 1905 г. Революцията в Русия почти подминава Сванетия и областта остава независима до 1924 г., когато в нея е установена съветска власт.[2]

Население[редактиране | редактиране на кода]

Областта е населена от народа свани, който има свой, свански език от картвелското езиково семейство. Никога не са имали собствена писменост и за нуждите си ползват грузинската.[4] За тях Страбон пише: „Сваните са най-могъщият и най-храбрият народ в света“.[9] Характерно за сваните е, че са най-консервативната етническа група в Грузия, почти изцяло запазили традициите си през вековете. Занимават се със създаване на изделия от злато, мед, бронз, каменни и дървени съдове. Развити са пчеларството, ловът и алпинизмът.[5]

В миналото, в течение на столетия, сваните рядко се спускат от планината и то само през лятото. През зимата проходите са засипани със сняг и лед и областта остава напълно изолирана от външния свят. В резултат от тази изолация е съхранена уникалната култура на сваните, много малко променена до наши дни. Пак поради трудния достъп територията им никога не е била завоювана от чужди войски.[10] Сваните никога не са водели завоевателни войни, но яростно са отбранявали територията си.[9]

Манталитетът на сваните е типичен за изолираните планински общности. Те винаги са се делили на кланове, които са воювали помежду си. Техен главен враг обикновено не са чуждестранни завоеватели, а вътрешният враг. Кръвното отмъщение (лицври), което се е практикувало между тях е достигнало големи размери. Според историците за 5 века, заради кръвното отмъщение, са унищожени напълно над 200 свански рода.[10]

Причините за изграждането на характерните свански кули са защитата от външен и вътрешен враг, както и кръвното отмъщение. Приема се, че са строени между 9 и 12 век.[9] Някои историци смятат, че кулите са изградени малко по-късно – през 12 – 13 век, по време на управлението на царица Тамара.[2] Те са каменни, с височина 20 – 30 м.[7] В случай на опасност фамилията складира в тях хранителни припаси и вода, а на първия етаж се пазят домашните животни. Жилищата са съединени с кулите с тайни проходи, известни само на старейшините на рода. Понякога са строени и лъжливи пасажи, завършващи с капани. На над 2 метра от повърхността кулите нямат нито врати, нито прозорци. По-нагоре, на нивото на втория или третия етаж, се предвижда малка врата, достъпът до която става само с подвижна стълба. На върха на кулата се изгражда наблюдателна площадка. Понякога се е налагало в тях да се живее в продължение на години, докато заплахата отмине.[10] Кулите, заедно с жилищните сгради към тях, са включени в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.[11]

Флора[редактиране | редактиране на кода]

За Сванетия е характерен сложен и многообразен релеф, богат на ледници, стръмни планински склонове, плата и долини. Всичко това създава екзотичен ландшафт, покрит с богата растителна покривка. Главният Кавказки хребет защитава територията от влиянието на студените северни ветрове, а близостта на Черно море повишава влажността. Този специфичен климат благоприятства развитието на пищна растителност и нейното широко разпространение.[12]

Местия
Ушгули

В областта има ясно изразено вертикално зониране на растителния свят. На надморска височина от 2450 до 3200 м се разполага алпийския пояс. Горната граница на зоната на горите е 2500 м. Територията е покрита с гъсти, широколистни и смесени гори, представени от грузински дъб, източен бук, кавказки габър, кавказка липа, ясен, планински клен, бреза, елша и други. Растат още дрян, калина, офика, бъз, касис, шипка, глог, горски круши и ябълки, къпини и други.[12]

Сванетия е богата на екологически чисти лекарствени растения, които виреят около многочислените минерални извори и съставят основата на народната медицина. По-нагоре горският пояс е обхванат от субалпийска растителност – клен, бреза, високопланински дъб, кавказка ела и много други. Много колоритен представител на субалпийския свят на растенията са вечнозелените храсти, който се разпростират върху голяма част от северните и западните склонове. Тук може да се открие хвойна, и кавказка и синя боровинка.[12]

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

  • Сванските каменни кули, включени в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. В Сванетия те са около 300, най-високите от които се намират в община Ушгули, състояща се от 4 села.[4]
  • Местия – административния център, в който има исторически и етнографски музей, Сванска кула-музей, Свански дом-музей, Музеен комплекс на фамилията Маргиани.[4]
  • Ушгули – в общината се намира второто най-високо разположеното селище в Европа след дагестанското Куруша. Намира се в подножието на най-високия грузински връх Шхара. В него се намират Краеведчески музей, манастирът Ламария и Кулата на царица Тамара. В селото са запазени около 30 полуразрушени свански кули.[4][5][10]
  • Село Латали с 30 интересни родови храма и старинната църква „Свети Георги“. Запазени са също и древни свански кули.[4]
  • Дом-музей на Михаил Хергиани (Скалният тигър) в село Лагами, известен грузински алпинист, 7 кратен шампион на СССР по алпинизъм, загинал в Италия през 1969 г.[4][2] На него посвещават свои произведения Владимир Висоцки, Юрий Визбор и Евгений Евтушенко.[10]
  • Хацвали – един от четирите съвременни високопланински ски-курорти в Грузия, разположен на височина 2400 м, на 8 км от Местия и снабден с лифт.[10]
  • Стената на Ингуския язовир, най-големият в Кавказ, с височина 271 м и дължина 728 метра.[4]
  • Високите планински върхове Тетнулд и Шхелда, известни сред любителите алпинисти. Двуглавият връх Ушба, покрит със сняг и лед, се счита за най-красивия и най-трудния за покоряване в Кавказ.[4]
  • Ледниците Чаалди, Лардаад и Шхара.[4]

Източници[редактиране | редактиране на кода]