Световно първенство по художествена гимнастика

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Световни първенства по художествена гимнастика започват да се провеждат от 1963 г. До 1991 г. те се провеждат на 2-годишен цикъл, от 1991 до 1999 г. – ежегодно, от 1999 г. всяка една или две години.

Списък на шампионатите и призьорите по медали[редактиране | редактиране на кода]

Номер Година Град Държава Състезания 1 място по медали 2 място по медали 3 място по медали Забележка
1 1963 Будапеща  Унгария 3  Съветски съюз  България Само индивидуално
2 1965 Прага  Чехословакия 3 Флаг на Чехословакия Чехословакия  Съветски съюз Само индивидуално
3 1967 Копенхаген  Дания 5  Съветски съюз Флаг на Чехословакия Чехословакия  България
4 1969 Варна  България 6  България  Съветски съюз Флаг на Чехословакия Чехословакия
5 1971 Хавана  Куба 6  България  Съветски съюз Флаг на Северна Корея Северна Корея
6 1973 Ротердам  Нидерландия 6  Съветски съюз  България Флаг на Чехословакия Чехословакия
7 1975 Мадрид  Испания 6  Западна Германия  Япония Флаг на Италия Италия
8 1977 Базел  Швейцария 6  Съветски съюз  България
Флаг на Чехословакия Чехословакия
9 1979 Лондон  Великобритания 6  Съветски съюз  България Флаг на Чехословакия Чехословакия
10 1981 Мюнхен  Западна Германия 6  България Флаг на СССР СССР Флаг на Чехословакия Чехословакия
11 1983 Страсбург  Франция 6  България Флаг на СССР СССР Флаг на Северна Корея Северна Корея
12 1985 Валядолид  Испания 6  България Флаг на СССР СССР Флаг на Северна Корея Северна Корея
13 1987 Варна  България 8  България Флаг на СССР СССР Флаг на Китай Китай
14 1989 Сараево  Югославия 9 Флаг на СССР СССР  България Флаг на Испания Испания
15 1991 Атина  Гърция 9 Флаг на СССР СССР Флаг на Испания Испания Флаг на България България
16 1992 Брюксел  Белгия 8  Русия  Беларус Флаг на България България
17 1993 Аликанте  Испания 7 Флаг на България България Флаг на Украйна Украйна Флаг на Испания Испания Само индивидуално
18 1994 Париж  Франция 8 Флаг на Украйна Украйна Флаг на България България Флаг на Русия Русия
19 1995 Виена  Австрия 9 Флаг на България България Флаг на Русия Русия Флаг на Украйна Украйна
20 1996 Будапеща  Унгария 7 Флаг на Украйна Украйна  Беларус Флаг на Русия Русия
21 1997 Берлин  Германия 6 Флаг на Украйна Украйна Флаг на Русия Русия  Беларус Само индивидуално
22 1998 Севиля  Испания 3  Беларус Флаг на Испания Испания Флаг на Русия Русия Само групово
23 1999 Осака  Япония 9 Флаг на Русия Русия Флаг на Гърция Гърция Флаг на Украйна Украйна
24 2001 Мадрид  Испания 6 Флаг на Украйна Украйна Флаг на България България  Беларус Само индивидуално
25 2002 Нови Орлеан  САЩ 3 Флаг на Русия Русия Флаг на Гърция Гърция Флаг на Украйна Украйна Само групово
26 2003 Будапеща  Унгария 9 Флаг на Русия Русия Флаг на Украйна Украйна Флаг на България България
27 2005 Баку  Азербайджан 9 Флаг на Русия Русия  Италия Флаг на България България
28 2007 Патра  Гърция 9 Флаг на Русия Русия Флаг на Украйна Украйна Флаг на Италия Италия
29 2009 Мие  Япония 9 Флаг на Русия Русия Флаг на Италия Италия  Беларус
30 2010 Москва  Русия 9 Флаг на Русия Русия Флаг на Италия Италия  Беларус
31 2011 Монпелие  Франция 9 Флаг на Русия Русия Флаг на Италия Италия Флаг на България България
32 2013 Киев  Украйна 8 Флаг на Русия Русия Флаг на Украйна Украйна Флаг на Беларус Беларус
33 2014 Измир  Турция 9 Флаг на Русия Русия Флаг на България България Флаг на Испания Испания
34 2015 Щутгарт  Германия 9 Флаг на Русия Русия Флаг на Италия Италия Флаг на Беларус Беларус
35 2017 Пезаро  Италия 8 Флаг на Русия Русия Флаг на Италия Италия Флаг на Япония Япония
36 2018 София  България 9 Флаг на Русия Русия Флаг на Италия Италия Флаг на България България
37 2019 Баку  Азербайджан Бъдещо събитие

Медалистки[редактиране | редактиране на кода]

Доминиращите нации са Съветският съюз (както и неговите последващи независими държави, а именно Русия, Украйна, Беларус и Азербайджан) и България.

Индивидуално на всички уреди[редактиране | редактиране на кода]

Индивидуални медалистки на всички уреди
Година Място Златен Сребърен Бронзов
1963 Flag of Hungary.svg Будапеща, Унгария Flag of the Soviet Union.svg Людмила Савинкова Flag of the Soviet Union.svg Татяна Кравченко Flag of Bulgaria.svg Юлия Трашлиева
1965 Flag of the Czech Republic.svg Прага, Чехословакия Flag of the Czech Republic.svg Хана Мицечова Flag of the Soviet Union.svg Татяна Кравченко Flag of the Czech Republic.svg Хана Maшaтoва-Бoгусoвска
1967 Flag of Denmark.svg Копенхаген, Дания Flag of the Soviet Union.svg Елена Карпухина Flag of East Germany.svg Уте Леман Flag of the Soviet Union.svg Любов Середа
1969 Flag of Bulgaria.svg Варна, България Flag of Bulgaria.svg Мария Гигова Flag of Bulgaria.svg Нешка Робева
Flag of the Soviet Union.svg Любов Середа
Flag of the Soviet Union.svg Галима Шугурова
1971 Flag of Cuba.svg Хавана, Куба Flag of Bulgaria.svg Мария Гигова Flag of the Soviet Union.svg Елена Карпухина Flag of the Soviet Union.svg Алифа Назмутдинова
1973 Flag of the Netherlands.svg Ротердам, Нидерландия Flag of Bulgaria.svg Мария Гигова
Flag of the Soviet Union.svg Галима Шугурова
Flag of the Soviet Union.svg Наталия Крачиннекова
1975 Испания Мадрид, Испания Flag of Germany.svg Кармен Ришер Flag of Germany.svg Кристиана Розенберг Испания Мария Хесус Алегре
1977 Flag of Switzerland.svg Базел, Швейцария Flag of the Soviet Union.svg Ирина Дерюгина Flag of the Soviet Union.svg Галима Шугурова Flag of Bulgaria.svg Кристина Гяурова
1979 Flag of the United Kingdom.svg Лондон, Англия Flag of the Soviet Union.svg Ирина Дерюгина Flag of the Soviet Union.svg Eлeнa Toмaс Flag of the Soviet Union.svg Ирина Габашвили
1981 Flag of Germany.svg Мюнхен, Западна Германия Flag of Bulgaria.svg Анелия Раленкова Flag of Bulgaria.svg Лилия Игнатова
Flag of Bulgaria.svg Илияна Раева
1983 Flag of France.svg Страсбург, Франция Flag of Bulgaria.svg Диляна Георгиева Flag of the Soviet Union.svg Галина Белоглазова
Flag of Bulgaria.svg Лилия Игнатова
Flag of Bulgaria.svg Анелия Раленкова
1985 Flag of Spain.svg Валядолид, Испания Flag of Bulgaria.svg Диляна Георгиева Flag of Bulgaria.svg Лилия Игнатова Flag of Bulgaria.svg Бианка Панова
1987 Flag of Bulgaria.svg Варна, България Flag of Bulgaria.svg Бианка Панова Flag of Bulgaria.svg Адриана Дунавска
Flag of Bulgaria.svg Елизабет Колева
1989 Flag of Serbia and Montenegro (1992–2006).svg Сараево, Югославия Flag of the Soviet Union.svg Александра Тимошенко Flag of Bulgaria.svg Бианка Панова Flag of Bulgaria.svg Адриана Дунавска
Flag of the Soviet Union.svg Оксана Скалдина
1991 Flag of Greece.svg Атина, Гърция Flag of the Soviet Union.svg Оксана Скалдина Flag of the Soviet Union.svg Александра Тимошенко Flag of Bulgaria.svg Мила Маринова
1992 Flag of Belgium.svg Брюксел, Белгия Русия Оксана Костина Flag of Bulgaria.svg Мария Петрова Беларус Лариса Лукяненко
1993 Flag of Spain.svg Аликанте, Испания Flag of Bulgaria.svg Мария Петрова Flag of Ukraine.svg Катерина Серебрянска Русия Амина Зарипова
1994 Flag of France.svg Париж, Франция Flag of Bulgaria.svg Мария Петрова Беларус Лариса Лукяненко
Flag of Russia.svg Амина Зарипова
1995 Flag of Austria.svg Виена, Австрия Flag of Bulgaria.svg Мария Петрова
Flag of Ukraine.svg Катерина Серебрянска
Flag of Russia.svg Янина Батирчина
Flag of Belarus.svg Лариса Лукяненко
1997 Flag of Germany.svg Берлин, Германия Flag of Ukraine.svg Олена Витриченко Flag of Russia.svg Наталия Липковская Flag of Russia.svg Янина Батирчина
1999 Flag of Japan.svg Осака, Япония Flag of Russia.svg Алина Кабаева Flag of Belarus.svg Юлия Раскина Flag of Russia.svg Юлия Барсукова
2001 Flag of Spain.svg Мадрид, Испания Flag of Ukraine.svg Тамара Йерофеева Flag of Bulgaria.svg Симона Пейчева Flag of Ukraine.svg Анна Бессонова
2003 Flag of Hungary.svg Будапеща, Унгария Flag of Russia.svg Алина Кабаеваa Flag of Ukraine.svg Анна Бессонова Flag of Russia.svg Ирина Чащина
2005 Flag of Azerbaijan.svg Баку, Азербайджан Flag of Russia.svg Олга Капранова Flag of Ukraine.svg Анна Бессоноваa Flag of Russia.svg Ирина Чащина
2007 Flag of Greece.svg Патра, Гърция Flag of Ukraine.svg Анна Бессонова Flag of Russia.svg Вера Сесина Flag of Russia.svg Олга Капранова
2009 Flag of Japan.svg Мие, Япония Flag of Russia.svg Евгения Канаева Flag of Russia.svg Даря Кондакова Flag of Ukraine.svg Анна Бессонова
2010 Flag of Russia.svg Москва, Русия Flag of Russia.svg Евгения Канаева Flag of Russia.svg Даря Кондакова Flag of Belarus.svg Мелитина Станиута
2011 Flag of France.svg Монпелие, Франция Flag of Russia.svg Евгения Канаева Flag of Russia.svg Даря Кондакова Flag of Azerbaijan.svg Аля Гарайева
2013 Flag of Ukraine.svg Киев, Украйна Flag of Russia.svg Яна Кудрявчева Flag of Ukraine.svg Анна Ризатдинова Flag of Belarus.svg Мелитина Станиута
2014 Flag of Turkey.svg Измир, Турция Flag of Russia.svg Яна Кудрявчева Flag of Russia.svg Маргарита Мамун Flag of Ukraine.svg Анна Ризатдинова
2015 Flag of Germany.svg Щутгарт, Германия Flag of Russia.svg Яна Кудрявчева Flag of Russia.svg Маргарита Мамун Flag of Belarus.svg Мелитина Станиута
2017 Flag of Italy.svg Пезаро, Италия Flag of Russia.svg Дина Аверина Flag of Russia.svg Арина Аверина Flag of Israel.svg Линой Ашрам
2018 Flag of Bulgaria.svg София, България Flag of Russia.svg Дина Аверина Flag of Israel.svg Линой Ашрам Flag of Russia.svg Александра Солдатова
2019 Flag of Azerbaijan.svg Баку, Азербайджан

Спечелени медали от български състезателки[редактиране | редактиране на кода]

  • 1963 г. – Будапеща (Унгария), състезанията са в 2 дисциплини: свободен стил и с уред.
    • участват 28 състезателки от 10 страни; в крайното класиране България е на 2-ро място след СССР с 2 бронзови медала
    • бронзов медал – Юлия Трашлиева, игра с уред, 9,533 т.
    • бронзов медал – Юлия Трашлиева, многобой, 18,933 т.
  • 1965 г. – Прага (Чехословакия), състезанията се провеждат подобно на първото световно птървенство, с участие на 32 състезателки от 12 държави. Участието на България не е успешно и няма спечелени медали.
  • 1967 г. – Копенхаген (Дания), състезанията са в 4 дисциплини: свободен стил, въже, обръч и ансамбъл. Участват 32 индивидуални състезателки и 11 ансамбъла.
    • България се класира на 2-ро място с 1 златен и 3 бронзови медала
    • златен медал – Мария Гигова, обръч, 9,466 т.
    • бронзов медал – Красимира Филипова, свободен стил, 9,466 т.
    • бронзов медал – Нешка Робева, свободен стил, 9,466 т.
    • бронзов медал – ансамбъл, 18,200 т.
  • 1969 г. – Варна (България), с участие на 44 индивидуални състезателки и 15 ансамбъла от 18 държави. Състезанията се провеждат по 5 дисциплини: свободен стил, въже, обръч, топка и ансамбъл.
    • България печели първо място с 4 златни, 6 сребърни и 1 бронзов медали
    • златен медал – Мария Гигова, свободен стил, 9,800 т.
    • златен медал – Мария Гигова, обръч, 9,800 т.
    • златен медал – Мария Гигова, многобой, 38,450 т.
    • златен медал – ансамбъл, 18,500 т.
    • сребърен медал – Нешка Робева, свободен стил, 9.700 т.
    • сребърен медал – Румяна Стефанова, свободен стил, 9,700 т.
    • сребърен медал – Нешка Робева, обръч, 9,700 т.
    • сребърен медал – Мария Гюрова, въже, 9,700 т.
    • сребърен медал – Мария Гюрова, топка, 9,250 т.
    • сребърен медал – Нешка Робева, многобой, 38,050 т.
    • бронзов медал – Нешка Робева, въже, 9,550 т.
  • 1971 г. – Хавана (Куба), с участие на индивидуални състезателки и ансамбли от 15 държави. Състезанията се провеждат по 5 дисциплини: отпада свободен стил, на негово място е включена лента.
    • България печели 1-во място в класирането по медали с 4 златни, 2 сребърни и 2 бронзови медали.
    • златен медал – Мария Гигова, въже, 19,500 т.
    • златен медал – Мария Гигова, обръч, 19,500 т.
    • златен медал – Мария Гигова, многобой, 38,150 т.
    • златен медал – ансамбъл, 18,675 т.
    • сребърен медал – Нешка Робева, въже, 19,250 т.
    • сребърен медал – Красимира Филипова, обръч, 19,350 т.
    • бронзов медал – Красимира Филипова, въже, 19,100 т.
    • бронзов медал – Нешка Робева, обръч, 19,050 т.
  • 1973 г. – Ротердам (Нидерландия), с участие на 63 индивидуални състезателки и 18 ансамбъла. Състезанията се провеждат с 4 уреда: лента, обръч, топка и бухалки (за първи път).
    • България заема 2-ро място в крайното класиране по медали, с 2 златни, 1 сребърен и 4 бронзови медала.
    • златен медал – Мария Гигова, обръч, 19,500 т.
    • златен медал – Мария Гигова, многобой, 37,850 т.
    • сребърен медал – Красимира Филипова, обръч, 19,200 т.
    • бронзов медал – Мария Гигова, бухалки, 18,250 т.
    • бронзов медал – Нешка Робева, обръч, 19,150 т.
    • бронзов медал – Нешка Робева, топка, 19,100 т.
    • бронзов медал – Мария Гигова, лента, 19,150 т.
  • 1977 г. – Базел (Швейцария), с участие на 73 индивидуални състезателки и 21 ансамбъла. Индивидуални състезания се провеждат по 4 уреда: обръч, топка, въже и лента.
    • България дели 2-ро място в крайното класиране по медали с Чехословакия, с 1 сребърен и 2 бронзови медали.
    • сребърен медал – ансамбъл, 38,300 т.
    • бронзов медал – Кристина Гюрова, обръч, 19,150 т.
    • бронзов медал – Кристина Гюрова, многобой, 38,250 т.
  • 1979 г. – Лондон (Великобритания), само с индивидуални състезатели по 4 уреда: въже, топка, бухалки и лента.
    • България заема 2-ро място в крайното класиране – след СССР и преди Чехословакия, с 2 златни, 1 сребърен и 1 бронзов медал.
    • златен медал – Кристина Гюрова, въже, 19,650 т.
    • златен медал – Илиана Раева, бухалки, 19,300 т.
    • сребърен медал – Илиана Раева, топка, 19,350 т.
    • бронзов медал – Кристина Гюрова, лента, 19,300 т.
  • 1981 г. – Мюнхен (ФРГ), с участието на 85 индивидуални състезателки и 21 ансамбъла. Индивидуалните състезания се провеждат по 4 уреда: въже, бухалки, лента и обръч.
    • България се класира на първо място в класирането по медали с 5 златни, 7 сребърни и 3 бронзови медала.
    • златен медал – Анелия Раленкова, многобой, 39,150 т.
    • златен медал – Лили Игнатова, въже, 19,700 т.
    • златен медал – Лили Игнатова, обръч, 19,600 т.
    • златен медал – Анелия Раленкова, бухлаки, 19,700 т.
    • златен медал – ансамбъл, 38,575 т.
    • сребърен медал – Лили Игнатова, многобой, 39,050 т.
    • сребърен медал – Илиана Раева, многобой, 39,050 т.
    • сребърен медал – Анелия Раленкова, въже, 19,600 т.
    • сребърен медал – Илиана Раева, обръч, 19,550 т.
    • сребърен медал – Анелия Раленкова, обръч, 19,550 т.
    • сребърен медал – Лили Игнатова, бухалки, 19,650 т.
    • сребърен медал – Илиана Раева, лента, 19,600 т.
    • бронзов медал – Илиана Раева, въже, 19,550 т.
    • бронзов медал – Илиана Раева, бухалки, 19,550 т.
    • бронзов медал – Анелия Раленкова, лента, 19,550 т.
  • 1983 г. – Страсбург (Франция), с участие на 92 индивидуални състезателки по 4 уреда: въже, топка, бухалки и обръч, и 21 ансамбъла.
    • България печели първо място по медали със 7 златни, 2 сребърни и 5 бронзови медала.
    • златен медал – Диляна Георгиева, многобой, 39,650 т.
    • златен медал – Анелия Раленкова, обръч, 19,900 т.
    • златен медал – Лили Игнатова, топка, 20,000 т.
    • златен медал – Диляна Георгиева, бухалки, 20,000 т.
    • златен медал – Лили Игнатова, бухалки, 20,000 т.
    • златен медал – Диляна Георгиева, лента, 19,900 т.
    • златен медал – ансамбъл, 39,300 т.
    • сребърен медал – Лили Игнатова, многобой, 39,600 т.
    • сребърен медал – Анелия Раленкова, многобой, 39,600 т.
    • бронзов медал – Лили Игнатова, обръч, 19,650 т.
    • бронзов медал – Диляна Георгиева, топка, 19,950 т.
    • бронзов медал – Анелия Раленкова, топка, 19,950 т.
    • бронзов медал – Анелия Раленкова, 19,900 т.
    • бронзов медал – Анелия Раленкова, лента, 19,750 т.
  • 1985 г. – Валядолид (Испания), с участие на 93 индивидуални състезателки по 4 уреда: въже, топка, бухалки и обръч, и 21 ансамбъла.
    • България се класира на първо място по медали с 6 златни, 1 сребърен и 3 бронзови медала.
    • златен медал – Диляна Георгиева, многобой, 39.900 т.
    • златен медал – Диляна Георгиева, бухалки, 20,000 т.
    • златен медал – Лили Игнатова, бухалки, 20,000 т.
    • златен медал – Диляна Георгиева, топка, 19,950 т.
    • златен медал – Лили Игнатова, топка, 19,950 т.
    • златен медал – Бианка Панова, лента, 20,000 т.
    • сребърен медал – Лили Игнатова, многобой, 39.800 т.
    • бронзов медал – Бианка Панова, многобой, 39.750 т.
    • бронзов медал – Лили Игнатова, въже, 19,850 т.
    • бронзов медал – Диляна Георгиева, лента, 19,950 т.

Забележка: Данните след 1987 г. са оскъдни

  • 1987 г. – Варна (България)
    • България печели отборното първо място с 6 златни, 1 сребърен и 1 бронзов медал (не са включени данните за ансамбъла). За първи път в историята на световните първенства една състезателка (Бианка Панова) печели златен медал на всички уреди.
    • златен медал – Бианка Панова, многобой
    • златен медал – Бианка Панова, лента
    • златен медал – Бианка Панова, топка
    • златен медал – Бианка Панова, обръч
    • златен медал – Бианка Панова, бухалки
    • златен медал – Адриана Дунавска, лента
    • сребърен медал – Адриана Дунавска, многобой
    • бронзов медал – Елизабет Колева, лента
  • 1989 г. – Сараево (Югославия)
    • България печели отборно първо място с 3 златни, 6 сребърни и 1 бронзов медал
    • златен медал – Бианка Панова, лента
    • златен медал – Бианка Панова, топка
    • златен медал – ансамбъл, многобой
    • сребърен медал – Бианка Панова, многобой
    • сребърен медал – Юлия Байчева, лента
    • сребърен медал – Бианка Панова, бухалки
    • сребърен медал – Бианка Панова, обръч
    • сребърен медал – Адриана Дунавска, лента
    • сребърен медал – Адриана Дунавска, топка
    • бронзов медал – Адриана Дунавска, многобой
  • 1991 г. – Атина (Гърция)
    • България е на второ място по медали, с 3 сребърни и 2 бронзови медала (не са намерени данни за ансамбъла)
    • сребърен медал – Кристина Шикерова, въже
    • сребърен медал – Мила Маринова, обръч
    • сребърен медал – Мила Маринова, бухалки
    • бронзов медал – Мила Маринова, топка
    • бронзов медал – Мила Маринова, многобой
  • 1992 г. – Брюксел (Белгия)
    • България е на второ място отборно, с 3 сребърни и 2 бронзови медала, като не е известно класирането на ансамбъла
    • сребърен медал – Мария Петрова, многобой
    • сребърен медал – Мария Петрова, бухалки
    • сребърен медал – Мария Петрова, топка
    • бронзов медал – Диана Попова, бухалки
    • бронзов медал – Мария Петрова, обръч
  • 1993 г. – Аликанте (Испания)
    • България е на първо място в класирането по медали, печелейки 3 златни и два бронзови медала (не е известно класирането на ансамбъла)
    • златен медал – Мария Петрова, многобой
    • златен медал – Мария Петрова, обръч
    • златен медал – Мария Петрова, лента
    • бронзов медал – Мария Петрова, бухалки
    • бронзов медал – Юлия Байчева, въже
  • 1994 г. – Париж (Франция)
    • България заема 2-ро място в отборното класиране с 2 златни, 2 сребърни и 1 бронзов медал. (не е известно класирането на ансамбъла)
    • златен медал – Мария Петрова, многобой
    • златен медал – Мария Петрова, обръч
    • сребърен медал – Мария Петрова, бухалки
    • сребърен медал – Мария Петрова, лента
    • бронзов медал – Мария Петрова, топка
  • 1995 г. – Виена (Австрия)
    • България заема 2-ро място в отборното класиране с 2 златни и 1 сребърен медал при индивидуалните изпълнителки (не е известно класирането на ансамбъла)
    • златен медал – Мария Петрова, многобой
    • златен медал – Мария Петрова, бухалки
    • сребърен медал – Мария Петрова, въже
  • 1996 г. – Будапеща (Унгария)
    • няма данни за отборното класиране, както и за класирането на ансамбъла
    • сребърен медал – Мария Петрова, топка
    • бронзов медал – Диана Попова, въже
    • бронзов медал – Мария Петрова, бухалки
  • 1997 г. – Берлин (Германия) – няма спечелени медали индивидуално, няма данни за класирането на ансамбъла
  • 1998 г. – Севиля (Испания) – няма спечелени медали индивидуално, няма данни за класирането на ансамбъла
  • 1999 г. – Осака (Япония) – няма спечелени медали индивидуално, няма данни за класирането на ансамбъла
  • 2005 г. – Баку (Азербайджан)
    • Българският ансамбъл завоюва златен медал в надпреварата с 5 ленти
  • 2010 г. – Москва (Русия)
    • Българският ансамбъл завоюва бронзов медал в надпреварата с 5 обръча

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]