Корница

Корница
	Корница
	Корница Координати: 41°38′26″ с. ш. 23°40′35″ и. д. / 41.640556° с. ш. 23.676389° и. д. Корница
Общи данни
Население	1637 души (15 март 2024 г.); 25,7 души/km²
Землище	63 584 km²
Надм. височина	660 m
Пощ. код	2970
Тел. код	07520
МПС код	Е
ЕКАТТЕ	38666
Администрация
Държава	България
Област	Благоевград
Община; – кмет	Гоце Делчев; Владимир Москов ; (БСП за България; 1995)
Кметство; – кмет	Корница; Рамадан Бялк; (ДПС)
Уебсайт	www.kornitsa.com/forum/

Ко̀рница е село в Югозападна България. То се намира в община Гоце Делчев, област Благоевград.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Корница се намира в планински район – в подножието на Пирин планина. Отличава се с красивата си природа.

Най-близкият град в околността е Гоце Делчев, на около 12 километра.

История[редактиране | редактиране на кода]

От османски поименен регистър от 1478 година става ясно, че към тази дата в Корница са живели 99 немюсюлмански домакинства и 4 вдовици.^[2] Селото се споменава и в османски регистър за доганджиите в Румелия от 1482 година. От Корница (Корниче) са регистрирани 2 домакинства с доход 260 акчета.^[3] В списък на селищата и броя на немюсюлманските домакинства във вилаета Неврокоп от 13 март 1660 година село Корница (Корниче) е посочено като село, в което живеят 13 немюсюлмански семейства.^[4]

В XIX век Корница е мюсюлманско село в Неврокопска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Корница (Cornitsa) е посочено като село с 90 домакинства и 210 жители помаци.^[5] Според Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) към края на XIX век Корница има мюсюлманско мъжко население 312 души, което живее в 90 къщи.^[6]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

„

Корница, на СЗ от Неврокоп, до един приток от Места. Овчари, козари и дърводелци. Наоколо гора.^[7]

“

Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Корница е българо-мохамеданско селище. В него живеят 680 българи-мохамедани^[8] в 90 къщи.^[9]

Към 1 декември 1912 година жителите на селото, в което има 250 мюсюлмански семейства, са насилствено покръстени от български паравоенни части и БПЦ.^[10]

В 1930 година в селото българите християни бежанци от Егейска Македония, заселени в Корница, построяват църквата „Свети Димитър“.^[11]

След принудителното сменяне на имената на помаците в началото на 1970-те в Гоцеделчевско, незасегнати от Възродителния процес остават само селата Корница, Брезница и Лъжница, обособени на десния бряг на Места. Жителите им решават да се обявят за турци, надявайки се по този начин да избегнат преименуванията, засягащи до този момент само помаците, и координират действията си, подговяйки се за съпротива в случай на намеса на властите. През зимата на 1972 – 1973 година голяма част от жителите на трите села се събират непрекъснато в центъра на Корница, където българското знаме е заменено с турско, а децата спират да посещават училище.^[12]

Местните структури на Българската комунистическа партия правят опити да създадат ядро от свои поддръжници в общността, но не постигат успех и решават да използват сила. Селото е превзето на сутринта на 28 март 1973 година, като акцията се ръководи от генерала от Държавна сигурност Петър Стоянов, като трима души са убити, много от местните жители са бити и измъчвани, десетки са арестувани и изселени, а 11 души получават присъди.^[12]

Население[редактиране | редактиране на кода]

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:^[13]

	Численост
Общо	1666
Българи	202
Турци	1234
Цигани	23
Други	8
Не се самоопределят	63
Неотговорили	136

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Всяка година на 28 март се провежда събор в памет на убитите по време на Възродителния процес в началото на 1973 г. В тяхна чест в центъра на Корница е издигнат и паметник.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Зейнеп Ибрахимова Келеш (Зейнеп Зафер)
Байрям Гетов
Аруш Хаджи – народен представител в VII велико народно събрание от листата на ДПС;^[14]
Убити по време на Възродителния процес през март 1973 година:
- Хюсеин Караалилов
- Мохарем Барганов
- Салих Амидеин
- Тефик Хаджиев
- Исмаил Кальоров

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

↑ www.grao.bg
↑ Радушев, Евгени. Демографски и етнорелигиозни процеси в Западните Родопи през XV-XVIII век (Опит за преосмисляне на устойчиви историографски модели) // Историческо бъдеще 1. 1998. ISSN – 0144 1311 – 0144. с. 73.
↑ Цветанкова, Бистра и др. Турски извори за българската история. Том I. София, Българска академия на науките, 1964. с. 180.
↑ Горозданова, Елена. Архивите говорят № 13 – Турски извори за българската история. София, Главно управление на архивите при МС, 2001. ISBN 954-9800-14-8. с. 293.
↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 128-129.
↑ Стоян Райчевски – „Българите Мохамедани“. София 2004, стр. 112. ISBN 954-9308-51-0
↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 11.
↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 196.
↑ Кънчов, Васил. Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско // Избрани произведения. Том I. София, Наука и изкуство, 1970, [1894 – 1896]. с. 273.
↑ Bulgarian Helsinki Committee. „The Human Rights of Muslims in Bulgaria in Law and Politics since 1878“, Sofia, November 2003, p. 25.
↑ Даутов, Николай. Черква „Св. Димитър“ – с. Корница // Български турист. Посетен на 19 януари 2021 г.
↑ ^а ^б Груев, Михаил и др. Възродителният процес. Мюсюлманските общности и комунистическият режим. София, Институт за изследване на близкото минало; Фондация „Отворено общество“; Сиела, [2008]. ISBN 978-954-280-291-4. с. 82 – 84.
↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.
↑ Иванов, Васко. Великият депутат Ш. Поюков издъхна 2 сни след като Доган не се прости с него заради сараите в Девин // Струма (5196). 3 юни 2009. Посетен на 15 юни 2009.^{[неработеща препратка]}

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

1973 г.: Корница пише на министъра на просветата срещу „възродителния процес“, документи публикувани в сайта Държавна сигурност.com, Христо Христов, 13 март 2014
Корница 1973 г.: Преименуване с бой, убийства и съд в сайта Държавна сигурност.com, Христо Христов, 15 март 2014
Форум на село Корница Архив на оригинала от 2010-04-16 в Wayback Machine.
ЗЕЙНЕП ИБРАХИМОВА: „ПОМНЯ СТУДА И СТРАХА, КОИТО БЯХА СКОВАЛИ ВСИЧКО - И ПЪТИЩАТА, И ДУШИТЕ НИ“

[wikidata-95f251fd940ca2e01395eb466cf810ac1eac6886-v6-1] www.grao.bg

[2] Радушев, Евгени. Демографски и етнорелигиозни процеси в Западните Родопи през XV-XVIII век (Опит за преосмисляне на устойчиви историографски модели) // Историческо бъдеще 1. 1998. ISSN – 0144 1311 – 0144. с. 73.

[3] Цветанкова, Бистра и др. Турски извори за българската история. Том I. София, Българска академия на науките, 1964. с. 180.

[4] Горозданова, Елена. Архивите говорят № 13 – Турски извори за българската история. София, Главно управление на архивите при МС, 2001. ISBN 954-9800-14-8. с. 293.

[5] Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 128-129.

[6] Стоян Райчевски – „Българите Мохамедани“. София 2004, стр. 112. ISBN 954-9308-51-0

[7] Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 11.

[8] Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 196.

[9] Кънчов, Васил. Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско // Избрани произведения. Том I. София, Наука и изкуство, 1970, [1894 – 1896]. с. 273.

[10] Bulgarian Helsinki Committee. „The Human Rights of Muslims in Bulgaria in Law and Politics since 1878“, Sofia, November 2003, p. 25.

[Български_турист-11] Даутов, Николай. Черква „Св. Димитър“ – с. Корница // Български турист. Посетен на 19 януари 2021 г.

[груев-12] а ^б Груев, Михаил и др. Възродителният процес. Мюсюлманските общности и комунистическият режим. София, Институт за изследване на близкото минало; Фондация „Отворено общество“; Сиела, [2008]. ISBN 978-954-280-291-4. с. 82 – 84.

[pop-stat.mashke.org,_2009_census-13] Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.

[14] Иванов, Васко. Великият депутат Ш. Поюков издъхна 2 сни след като Доган не се прости с него заради сараите в Девин // Струма (5196). 3 юни 2009. Посетен на 15 юни 2009.^{[неработеща препратка]}

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]

[9]

[10]

[11]

[12]

[13]

[14]