Къпчакски езици: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-\"([а-яА-Я0-9,\.\–\-\s]*?)\" +„\1“) |
не е мъниче |
||
Ред 39: | Ред 39: | ||
* [[Дифтонг]]изация на крайносричково */g/ и */b/ (сравни *''{{IPA|tag}}'' > ''{{IPA|taw}}'' „планина“, *''{{IPA|sub}}'' > ''{{IPA|suw}}'' „вода“) |
* [[Дифтонг]]изация на крайносричково */g/ и */b/ (сравни *''{{IPA|tag}}'' > ''{{IPA|taw}}'' „планина“, *''{{IPA|sub}}'' > ''{{IPA|suw}}'' „вода“) |
||
* Широко-застъпена вокална хармония. |
* Широко-застъпена вокална хармония. |
||
</br> |
|||
⚫ | |||
⚫ | |||
{{мъниче|лингвистика}} |
|||
[[Категория:Тюркски езици]] |
[[Категория:Тюркски езици]] |
Версия от 16:04, 10 юли 2020
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
Западнотюркски езици Къпчакски езици | |
Разпространение на къпчакските езици | |
Разпространение | Източна Европа и Средна Азия |
---|---|
Говорени от | 12 000 000 души |
Систематизация по Ethnologue виж | |
Къпчакските езици са тюркски езици, говорени главно в степната зона на Източна Европа и Средна Азия.
Къпчакските езици включват:
- аралокаспийски езици
- каракалпакски език — в Северен Узбекистан
- казахски език — в Казахстан
- киргизки език — в Киргизстан
- ногайски език — в Южна Русия
- понтокаспийски езици
- кримчакски език — в Крим и Израел
- караимски език — в Литва
- карачаево-балкарски език — в Северен Кавказ
- кумикски език — в Южна Русия
- уралски тюркски езици
Фонетична характеристика
- Промяна на пратюркско /d/ в /j/ в позиция между гласни (например *hadaq > ajaq „крак, стъпало“)
- В някои къпчакски езици (казахски, киргизки, карачаево-балкарски) има промяна на началното пратюркско *j- в звучна африката *ǯ- (сравни *jetti > ǯetti „седем“). В татарски това явление не е напълно проявено и в това отношение татарският заема междинна позиция между огузките и къпчакските езици.
- Дифтонгизация на крайносричково */g/ и */b/ (сравни *tag > taw „планина“, *sub > suw „вода“)
- Широко-застъпена вокална хармония.
|