Чешки език: Разлика между версии

Чешки език
český jazyk
	Чешки език český jazyk
Страна	Чешка република
Регион	Централна Европа
Говорещи	12 000 000
Писменост	латиница
Систематизация по Ethnologue
	Индоевропейски; Славянски; Западнославянски; Чешко-словашки; Чешки;
Официално положение
Официален в	Чехия; Европейски съюз
Малцинствен в	Австрия; Босна и Херцеговина; Хърватия; Полша; Румъния; Словакия
Регулатор	Институт за чешки език
Кодове
ISO 639-1	cs
ISO 639-2	cze
ISO 639-3	cze
	Уикипедия на Чешки език
	Чешки език в Общомедия

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 13:17, 25 март 2021

Чешкият език е един от западнославянските езици. Говорен е главно в Бохемия, Моравия, части от Силезия. Той е официалният език на Чехия.

История

Най-стари сведения за чешкия език се черпят от старославянските паметници (Киевски листове), 10 век, Пражки глаголически листове, 11 век), също и от съчинения на латински език (легенди, хрониката на Козма Пражки), повечето от 12 – 13 век, в които се срещат отделни чешки думи и изрази. През 14 век на чешки език се създават значителен брой научни и литературни съчинения. Като книжовен език постепенно се налага средночешкият диалект около Прага. Към 15 век завършват присъщите за чешки език процеси:

изчезване на носовите гласни;
еровете в слаба позиция отпадат, а в силна се изясняват;
извършват се прегласи на съгласните (r –> ř);
g –> звучна гласилкова проходна h [ɦ];
y и i се изравняват по гласеж;
именното склонение се групира в зависимост от граматическия род. Изчезват формите за минало свършено време (аорист) и имперфект (минало несвършено време) при глаголите.

Диалектните различия постепенно намаляват под влияние на езиковите норми, наложени от Ян Хус. През 16 век за развитието на книжовния език допринасят хуманистите, преводът на Кралицката библия и трудовете на Ян Коменски. Окончателното формиране на чешкия книжовен език се извършва от писателите и филолозите през 19 век (Павел Шафарик), които обогатяват речниковия му състав и го изчистват от чужди заемки.

Особености

Чешкият език притежава дълги и кратки гласни, които означават различни думи и грам. форми (напр. pan „господин“ – pán „господар“). Звуците l, r, m са във функцията на гласни. Чешкото ударение е експираторно и фиксирано върху първата сричка от думата. Съществителните имена имат 7 падежа – именителен, родителен, дателен, винителен, звателен, местен и творителен.

Основни диалекти:

чешки
ханацки
моравско-словашки
ляшки

Азбука

буква	чешко название	звук (МФА)	алофон
A a	á	[a]
Á á	dlouhé á	[a:]
B b	bé	[b]	[p]
C c	cé	[ts]	[dz]
Č č	čé	[tʃ]	[dʒ]
D d	dé	[d]	[t]
Ď ď	ďé	[ɟ]	[c]
E e	é	[ɛ]
É é	dlouhé é	[ɛ:]
Ě ě	ije	[ɛ], [jɛ]
F f	ef	[f]
G g	gé	[g]	[k]
H h	há	[ɦ]	[x], [h]
Ch ch	chá	[x]	[ɣ], [ɦ]
I i	í	[ɪ]
Í í	dlouhé í	[i:]
J j	jé	[j]
K k	ká	[k]	[g]
L l	el	[l]
M m	em	[m]	[ɱ]
N n	en	[n]	[ŋ]

буква	чешко название	звук (МФА)	алофон
Ň ň	eň	[ɲ]
O o	ó	[o]
Ó ó	dlouhé ó	[o:]
P p	pé	[p]	[b]
Q q	kvé	qu=[kv]
R r	er	[r]
Ř ř	eř	[r̝]	[r̝°]
S s	es	[s]	[z]
Š š	eš	[ʃ]	[ʒ]
T t	té	[t]	[d]
Ť ť	ťé	[c]	[ɟ]
U u	ú	[ʊ]
Ú ú	dlouhé ú	[u:]
Ů ů	ů s kroužkem	[u:]
V v	vé	[v]	[f]
W w	dvojité vé	[v]	[f]
X x	iks	[ks]	[gz]
Y y	ypsilon	[ɪ]
Ý ý	dlouhé ypsilon	[i:]
Z z	zet	[z]	[s]
Ž ž	žet	[ʒ]	[ʃ]

Литература

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Външни препратки

Уикипедия на Чешки език

@@ Ред 12: / Ред 12: @@
 | сем4           = Чешко-словашки
 | сем5           = Чешки
-| официален      = {{CZE}}<br>{{EU}}
+| официален      = {{флагче с име|Чехия}}<br>{{флагче с име|Европейски съюз}}
+| малцинствен    = {{флагче с име|Австрия}}<br>{{флагче с име|Босна и Херцеговина}}<br>{{флагче с име|Хърватия}}<br>{{флагче с име|Полша}}<br>{{флагче с име|Румъния}}<br>{{флагче с име|Словакия}}
-| регулатор      = [[Институт за чешки език]]
+| регулатор      = Институт за чешки език
 | iso639-1       = cs
 | iso639-2       = cze
@@ Ред 24: / Ред 25: @@
 == История ==
-Най-стари сведения за чешкия език се черпят от старославянските паметници ([[Киевски листове]]), 10 век, [[Пражки глаголически листове]], 11 век), също и от съчинения на [[латински език]] (легенди, хрониката на [[Козма Пражки]]), повечето от 12-13 век, в които се срещат отделни чешки думи и изрази. През 14 век на чешки език се създават значителен брой научни и литературни съчинения. Като книжовен език постепенно се налага средночешкият диалект около Прага. Към 15 век завършват присъщите за чешки език процеси:
+Най-стари сведения за чешкия език се черпят от старославянските паметници ([[Киевски листове]]), 10 век, [[Пражки глаголически листове]], 11 век), също и от съчинения на [[латински език]] (легенди, хрониката на [[Козма Пражки]]), повечето от 12 – 13 век, в които се срещат отделни чешки думи и изрази. През 14 век на чешки език се създават значителен брой научни и литературни съчинения. Като книжовен език постепенно се налага средночешкият диалект около Прага. Към 15 век завършват присъщите за чешки език процеси:
 * изчезване на носовите гласни;
 * еровете в слаба позиция отпадат, а в силна се изясняват;
@@ Ред 35: / Ред 36: @@
 == Особености ==
-Чешкият език притежава дълги и кратки гласни, които означават различни думи и грам. форми (напр. ''pan'' „господин“ – ''pán'' „господар“). Звуците ''l, r, m'' са във функцията на гласни. Чешкото ударение е експираторно и фиксирано върху първата сричка от думата. Съществителните имена имат 7 падежа - именителен, родителен, дателен, винителен, звателен, местен и творителен.
+Чешкият език притежава дълги и кратки гласни, които означават различни думи и грам. форми (напр. ''pan'' „господин“ – ''pán'' „господар“). Звуците ''l, r, m'' са във функцията на гласни. Чешкото ударение е експираторно и фиксирано върху първата сричка от думата. Съществителните имена имат 7 падежа – именителен, родителен, дателен, винителен, звателен, местен и творителен.
 Основни диалекти: