Света Неделя (Заграде): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м форматиране: 2 интервала, кавички, тире (ползвайки Advisor) |
м Премахване на Категория:Община Гърмен; Добавяне на Категория:Гърмен, ползвайки HotCat |
||
| Ред 37: | Ред 37: | ||
{{Портал|Православие|Македония|България}} |
{{Портал|Православие|Македония|България}} |
||
| ⚫ | |||
| ⚫ | |||
[[Категория:Произведения на Банската художествена школа|Неделя (Заграде)]] |
[[Категория:Произведения на Банската художествена школа|Неделя (Заграде)]] |
||
| ⚫ | |||
| ⚫ | |||
Версия от 13:59, 26 април 2021
- Вижте пояснителната страница за други значения на Света Неделя.
| „Света Неделя“ | |
 Храмовата икона на Света Неделя | |
 Местоположение | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  България |
| Населено място | Заграде |
| Религия | Българска православна църква - Българска патриаршия |
| Епархия | Неврокопска |
| Архиерейско наместничество | Гоцеделчевско |
| Изграждане | 1902 г. |
| Статут | действащ храм |
„Света Неделя“ е късновъзрожденска манастирска църква в Заграде (Хисарлъка), днес квартал на Гърмен, България, част от Неврокопската епархия.[1]
История
Според местна легенда на мястото на храма, североизточно от Хисарлъка, е имало раннохристиянски манастир, унищожен при османското нашествие. В началото на XX век дядо Стоян Котоков сънувал Света Неделя, която му казала, че там има заровена нейна икона. Дядо Стоян я открил заедно с основите на стария манастир и отгоре построил църквата.[1]
В рапорт до Иларион Неврокопски от 1909 година пише:
| „ | Накрай селото се намира манастирът „Св. Неделя“, който е открит през 1902 г. от Стоян Мариков Потоков. Храмовият празник на манастира е 7. VIII. Събират се селяни от околните села на поклонение.[2] | “ |
В 1970 година Васил и Стефчо Дойнови от Гърмен се заемат с довършването на храма. В нощта срещу храмовия празник много хора нощуват край църквата.[1]
Бележки
- ↑ а б в Днес празнува храмът „Света Неделя“ край село Гърмен // Darik News. Благоевград, 7 юли 2016. Посетен на 5 януари 2016.
- ↑ Рапорт за положението и въвеждането на учебното дело през първото полугодие на 1908 – 1909 г. в Неврокопска каза – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 79.
| |||||||||||
