Махмуд II: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Addbot (беседа | приноси)
м Bot: Migrating 46 interwiki links, now provided by Wikidata on d:q174791 (translate me)
Редакция без резюме
Ред 5: Ред 5:
наставка= |
наставка= |
роден-дата=[[20 юли]] [[1785]] |
роден-дата=[[20 юли]] [[1785]] |
роден-място=[[Истанбул]], [[Османска империя]] |
роден-място=[[Константинопол]], [[Османска империя]] |
починал-дата=[[1 юли]] [[1839]] |
починал-дата=[[1 юли]] [[1839]] |
починал-място=[[Истанбул]], [[Османска империя]]
починал-място=[[Константинопол]], [[Османска империя]]
}}
}}
'''Махмуд II''' е 30-ият султан на [[Османската империя]] от [[28 август]] [[1808]] до [[1 юли]] [[1839]] г. Роден на [[20 юли]] [[1785]] г. в [[Истанбул]]. Умира от [[туберкулоза]].
'''Махмуд II''' е 30-ият султан на [[Османската империя]] от [[28 август]] [[1808]] до [[1 юли]] [[1839]] г. Роден на [[20 юли]] [[1785]] г. в [[Константинопол]]. Умира от [[туберкулоза]].


Идва на власт в резултат от братоубийство на султан [[Мустафа IV]].
Идва на власт в резултат от братоубийство на султан [[Мустафа IV]].

Версия от 21:24, 14 юли 2014

Махмуд II
محمود ثانى
Султан на Османската империя

Роден
Починал
ПогребанТюрбе на Махмуд II, Истанбул, Турция

Религияислям
Семейство
РодОсманска династия
БащаАбдул Хамид I
МайкаНакшидил валиде султан
Братя/сестриМустафа IV
СъпругаБезмиалем
Пертевниял валиде султан
ДецаАбдул Меджид I
Абдул Азис
Подпис
Махмуд II в Общомедия

Махмуд II е 30-ият султан на Османската империя от 28 август 1808 до 1 юли 1839 г. Роден на 20 юли 1785 г. в Константинопол. Умира от туберкулоза.

Идва на власт в резултат от братоубийство на султан Мустафа IV.

Баща му е Абдул Хамид I (17251789), майка — Накшидил валиде султан (17661817). Той успява да реформира и изведе държавата от смутното кърджалийско време от края на XVIII век и началото на XIX век. През 1826 година по негова заповед е ликвидиран еничарски корпус. Премахва остарялата тимарска система. Създава Министерски съвет на мястото на Дивана.

Неговото реформаторско и революционно за ориенталските представи и възприятия управление бележи "началото на края" на Османската империя и династия. На Веронския конгрес, последвал Виенския, е дефиниран като казус източния въпрос касаещ наследството на "болния човек" край Босфора.

Наследен е от синовете си Абдул Меджид I и Абдул Азис, управлявали империята до избухването на Априлското въстание в българските земи.

Вижте също


Шаблон:Турция-мъниче