Германска демократична република: Разлика между версии
м нов раздел-мъниче външна политика |
Drzewianin (беседа | приноси) форматиране: 7x тире, 11 интервала (ползвайки Advisor) |
||
Ред 51: | Ред 51: | ||
|горна_камара = |
|горна_камара = |
||
|вид_камара1 = |
|вид_камара1 = |
||
|долна_камара1 = |
|долна_камара1 = |
||
|площ-общо = 108,333 |
|площ-общо = 108,333 |
||
|площ-год = |
|площ-год = |
||
Ред 61: | Ред 61: | ||
|площ-год3 = |
|площ-год3 = |
||
|площ-общо4 = |
|площ-общо4 = |
||
|площ-год4 = |
|площ-год4 = |
||
|население-ценз = 16 028 000 |
|население-ценз = 16 028 000 |
||
|население-ценз-година = 1990 |
|население-ценз-година = 1990 |
||
Ред 111: | Ред 111: | ||
Образуването на ГДР е резултат на [[Студена война|Студената война]] и противопоставянето между Запада и [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]]. През 1949 г., пет месеца след образуването на [[Германия|Федерална република Германия]] (ФРГ) на териториите на трите западни окупационни зони, е провъзгласено създаването на ГДР. За президент е избран Вилхелм Пик, сформирано е временно правителство начело с Ото Гротевол и Валтер Улбрихт. |
Образуването на ГДР е резултат на [[Студена война|Студената война]] и противопоставянето между Запада и [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]]. През 1949 г., пет месеца след образуването на [[Германия|Федерална република Германия]] (ФРГ) на териториите на трите западни окупационни зони, е провъзгласено създаването на ГДР. За президент е избран Вилхелм Пик, сформирано е временно правителство начело с Ото Гротевол и Валтер Улбрихт. |
||
Още от самото образуване на държавата пълна политическа хегемония в нея получава управляващата 4-партийна коалиция начело с Германската единна социалистическа партия (ГЕСП), създадена (1946) чрез обединяването на комунистическата и социалдемократичната партия. ГДР става преден пост в противопоставянето на капиталистическия Запад, след като влиза в социалистическия блок |
Още от самото образуване на държавата пълна политическа хегемония в нея получава управляващата 4-партийна коалиция начело с Германската единна социалистическа партия (ГЕСП), създадена (1946) чрез обединяването на комунистическата и социалдемократичната партия. ГДР става преден пост в противопоставянето на капиталистическия Запад, след като влиза в социалистическия блок – в неговите [[Съвет за икономическа взаимопомощ]] (1950) и [[Организация на Варшавския договор]] (1955). |
||
Други по-важни дати: |
Други по-важни дати: |
||
* 1960 г. |
* 1960 г. – създаден е Държавен съвет с председател В. Улбрихт; |
||
* 1968 г. |
* 1968 г. – приета е новата конституция; |
||
* 1971 г. |
* 1971 г. – подписано е 4-странно споразумение (между окупационните сили [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]], [[Съединени американски щати|САЩ]], [[Великобритания]] и [[Франция]]) за [[Западен Берлин]]; |
||
* 1972 г. |
* 1972 г. – подписан е двустранен договор с ФРГ; |
||
* 1973 г. |
* 1973 г. – влиза в [[Организация на обединените нации|ООН]] едновременно с ФРГ. |
||
== Държавно и административно устройство == |
== Държавно и административно устройство == |
||
Ред 128: | Ред 128: | ||
* [[Християн-демократически съюз (Източна Германия)|Християн-демократически съюз]], след 1990 година присъединен към [[Християн-демократически съюз|ХДС]] на обединена Германия. |
* [[Християн-демократически съюз (Източна Германия)|Християн-демократически съюз]], след 1990 година присъединен към [[Християн-демократически съюз|ХДС]] на обединена Германия. |
||
* [[Демократическа земеделска партия на Германия]], представляваща източногерманските селскостопански работници, също присъединена към ХДС след 1990. |
* [[Демократическа земеделска партия на Германия]], представляваща източногерманските селскостопански работници, също присъединена към ХДС след 1990. |
||
* [[Либерал-демократична партия на Германия]] |
* [[Либерал-демократична партия на Германия]] – по-либерално настроена партия, присъединена през 1990 година към [[Свободна демкратическа партия на Германия|Свободната демократическа партия]] на обединена Германия. |
||
* [[Национална демократична партия на Германия]], също присъединена към СДП след 1990 година. |
* [[Национална демократична партия на Германия]], също присъединена към СДП след 1990 година. |
||
Ред 161: | Ред 161: | ||
== Население == |
== Население == |
||
{{основна|Население на Германската демократическа република}} |
{{основна|Население на Германската демократическа република}} |
||
Таблицата показва населението на ГДР между 1950 и 1990 г. <ref name="StatJahrbuch2012-26">{{cite book |title=Statistisches Jahrbuch. Deutschland und Internationales |editor1-first=Susanne |editor1-last=Hagenkort-Rieger |year=2012 |publisher=Statistisches Bundesamt |location=Wiesbaden |isbn=978-3-8246-0990-1 |
Таблицата показва населението на ГДР между 1950 и 1990 г. <ref name="StatJahrbuch2012-26">{{cite book |title=Statistisches Jahrbuch. Deutschland und Internationales |editor1-first=Susanne |editor1-last=Hagenkort-Rieger |year=2012 |publisher=Statistisches Bundesamt |location=Wiesbaden |isbn=978-3-8246-0990-1 |url= https://www.destatis.de/DE/Publikationen/StatistischesJahrbuch/StatistischesJahrbuch2012.pdf?__blob=publicationFile Statistisches Jahrbuch 2012 |pages= 26 |accessdate=20 януари 2013}}</ref> |
||
{| class="wikitable" |
{| class="wikitable" |
||
!Година |
!Година |
Версия от 20:32, 6 януари 2016
Германска демократична република Deutsche Demokratische Republik | |
1949 – 1990 | |
Девиз: Пролетарии от всички страни, съединявайте се! | |
Химн: Възраждане от руините | |
ГДР на картата на Европа | |
Континент | Европа |
---|---|
Столица | Източен Берлин |
Официален език | немски |
Религия | католицизъм |
Форма на управление | социалистическа парламентарна република |
Председател на Държавния съвет | |
Манфред Герлах | |
Председател на Народната палата | |
Сабине Бергман-Пол | |
Законодателна власт | |
История | |
Основаване | 1949 |
Народно въстание | 1953 |
Построяване на Берлинската стена | 1961 |
Договор с ФРГ | 1972 |
Падане на Берлинската стена | 1989 |
Обединение с ФРГ | 1990 |
Площ | |
108,333 km2 | |
Население | |
Преброяване | 16 028 000 |
Валута | Източногерманска марка |
Часова зона | +2 |
| |
Германска демократична република в Общомедия |
Герма̀нската демократѝчна репу̀блика (съкратено ГДР), неофициално наричана Ѝзточна Герма̀ния, е социалистическа държава, основана на 7 октомври 1949 г. в съветската окупационна зона на следвоенна Германия и в източния (съветски) сектор на Берлин. ГДР просъществува до 3 октомври 1990, когато се присъединява към Федерална република Германия.
История
Образуването на ГДР е резултат на Студената война и противопоставянето между Запада и СССР. През 1949 г., пет месеца след образуването на Федерална република Германия (ФРГ) на териториите на трите западни окупационни зони, е провъзгласено създаването на ГДР. За президент е избран Вилхелм Пик, сформирано е временно правителство начело с Ото Гротевол и Валтер Улбрихт.
Още от самото образуване на държавата пълна политическа хегемония в нея получава управляващата 4-партийна коалиция начело с Германската единна социалистическа партия (ГЕСП), създадена (1946) чрез обединяването на комунистическата и социалдемократичната партия. ГДР става преден пост в противопоставянето на капиталистическия Запад, след като влиза в социалистическия блок – в неговите Съвет за икономическа взаимопомощ (1950) и Организация на Варшавския договор (1955).
Други по-важни дати:
- 1960 г. – създаден е Държавен съвет с председател В. Улбрихт;
- 1968 г. – приета е новата конституция;
- 1971 г. – подписано е 4-странно споразумение (между окупационните сили СССР, САЩ, Великобритания и Франция) за Западен Берлин;
- 1972 г. – подписан е двустранен договор с ФРГ;
- 1973 г. – влиза в ООН едновременно с ФРГ.
Държавно и административно устройство
Държавно устройство
За разлика от останалите комунистически държави в Източна Европа, в ГДР е налице многопартийна система. Това се дължи на Потсдамското споразумение от 1945 година, според което СССР е задължен да подкрепи демократична форма на управление в своята окупационна зона. Въпреки това политическото пространство е доминирано от Единната социалистическа партия на Германия. Другите четири основни партии са:
- Християн-демократически съюз, след 1990 година присъединен към ХДС на обединена Германия.
- Демократическа земеделска партия на Германия, представляваща източногерманските селскостопански работници, също присъединена към ХДС след 1990.
- Либерал-демократична партия на Германия – по-либерално настроена партия, присъединена през 1990 година към Свободната демократическа партия на обединена Германия.
- Национална демократична партия на Германия, също присъединена към СДП след 1990 година.
Тези партии, както и редица масови сдружения (например Свободна германска младеж, Обединение на свободните германски профсъюзи и Народна солидарност) са включени в т.нар. Национален фронт на демократична Германия.
Парламентът на ГДР се нарича фолкскамер, който е еднокамарен и има 400 депутати. Това е законодателният орган на страната, който назначава членове в Държавния съвет, Министерския съвет и Националния съвет по отбраната.
Административно деление
ГДР е образувана в съветската окупационна зона, в която влизат 5 исторически германски провинции: Мекленбург-Предна Померания, Бранденбург, Саксония, Саксония-Анхалт и Тюрингия. През 1952 г. страната официално е разделена на 15 окръга:
- Дрезден (Dresden)
- Карлмарксщат (Karl-Marx-Stadt), в днешно време Кемниц (Chemnitz)
- Лайпциг (Leipzig)
- Гера (Gera)
- Ерфурт (Erfurt)
- Зул (Suhl)
- Хале (Halle)
- Магдебург (Magdeburg)
- Котбус (Cottbus)
- Потсдам (Potsdam)
- Франкфурт на Одер (Frankfurt/Oder)
- Нойбранденбург (Neubrandenburg)
- Шверин (Schwerin)
- Рощок (Rostock)
Самостоятелна административна единица е Източен Берлин.
Въоръжени сили
Население
Таблицата показва населението на ГДР между 1950 и 1990 г. [1]
Година | Население | Гъстота |
---|---|---|
1950 | 18 388 000 | 171 |
1960 | 17 188 000 | 159 |
1970 | 17 068 000 | 158 |
1980 | 16 740 000 | 155 |
1990 | 16 028 000 | 148 |
Икономика
Култура
Външна политика
До 1954 г. гражданите на Германската демократична република нямат право да пътуват за почивка в чужбина. След това получават правото да пътуват до Полша и Чехословакия, а с разрешително за пътуване и до Унгария, Румъния, България и Съветския съюз. [2]
Връзки
- http://www.ddr-im-www.de/ (на немски език)
- http://ddr-geschichte.de/ (на немски език)
- http://www.der-demokrat.de/ (на немски език)
Литература
- Nefjodov V. V. SED a kultura NDR. Historicka monografie. Hradec Kralove, 2009.
- Нефёдов В. В. СЕПГ и культура ГДР. Историческая монография. Градец-Кралове, 2009.
Източници
- ↑ Statistisches Jahrbuch 2012 Statistisches Jahrbuch. Deutschland und Internationales. Wiesbaden, Statistisches Bundesamt, 2012. ISBN 978-3-8246-0990-1. с. 26. Посетен на 20 януари 2013.
- ↑ Kuntz, Michael. FKK und FDGB // www.sueddeutsche.de. Süddeutsche Zeitung Digitale Medien GmbH, 13 август 2015. Посетен на 14 август 2015. (на немски)