Козарника (община Димово): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Защото е грешно!
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
мРедакция без резюме
Ред 4: Ред 4:
| картинка_описание =
| картинка_описание =
| карта_страна = България
| карта_страна = България
| локация = [[област Видинско{{Br}} [[Стара планина]], [[България]]
| локация = [[Община Димово]], [[България]]
| lat_d =43 | lat_m = 39 |lat_s =10.24 | lat_NS = N
| lat_d =43 | lat_m = 39 |lat_s =10.24 | lat_NS = N
| long_d =22 | long_m = 41 | long_s =43.26 | long_EW = E
| long_d =22 | long_m = 41 | long_s =43.26 | long_EW = E
Ред 11: Ред 11:
| температура =
| температура =
| влажност =
| влажност =
| откриване = 1984
| откриване = 1984
}}
}}
'''„Козарника“''' е името на [[пещера]] в [[Стара планина]], [[община Белоградчик]], [[България]].
'''„Козарника“''' е името на [[пещера]] в [[Стара планина]], [[община Димово]], [[България]].


==Местонахождение==
== Местонахождение ==
Разположена е между град [[Белоградчик]] и [[Гара Орешец]].
Разположена е между град [[Белоградчик]] и [[Гара Орешец]].


==Име==
== Име ==
== Откриване и изследване ==

==Откриване и изследване==
Нейната обща дължина е 210 m.
Нейната обща дължина е 210 m.


Ред 26: Ред 25:
От [[1996]] в пещерата се извършват [[археология|археологически]] разкопки, организирани от [[Археологически институт|Археологическия институт]] на [[Българска академия на науките|Българската академия на науките]] в [[София]] и [[Институт за геология и праистория на квартернера|Института за геология и праистория на квартернера]] в [[Бордо]] и ръководени от [[Николай Сираков]] и [[Жан-Люк Гуадели]]. Те разкриват [[късен палеолит|къснопалеолитна]] култура от [[37 хилядолетие пр.н.е.|37]]-[[34 хилядолетие пр.н.е.]]. Тя значително се различава от нейните съвременни находки в [[Темната дупка]] и [[Бачо Киро (пещера)|Бачо Киро]], като показва сходства с култури, разпространени в [[Западна Европа]] няколко хилядолетия по-късно.
От [[1996]] в пещерата се извършват [[археология|археологически]] разкопки, организирани от [[Археологически институт|Археологическия институт]] на [[Българска академия на науките|Българската академия на науките]] в [[София]] и [[Институт за геология и праистория на квартернера|Института за геология и праистория на квартернера]] в [[Бордо]] и ръководени от [[Николай Сираков]] и [[Жан-Люк Гуадели]]. Те разкриват [[късен палеолит|къснопалеолитна]] култура от [[37 хилядолетие пр.н.е.|37]]-[[34 хилядолетие пр.н.е.]]. Тя значително се различава от нейните съвременни находки в [[Темната дупка]] и [[Бачо Киро (пещера)|Бачо Киро]], като показва сходства с култури, разпространени в [[Западна Европа]] няколко хилядолетия по-късно.


Пещерата е обитавана през [[среден палеолит|средния палеолит]], но най-голямо значение имат най-долните пластове. Те са датирани на възраст от преди 1,4 милиона години. В тях е открит [[зъб]] на представител на рода ''[[Homo]]'', може би ''[[Homo erectus]]''. Ако датировката е коректна, това би било най-старото сведение за присъствие на хора в [[Европа]].
Пещерата е обитавана през [[среден палеолит|средния палеолит]], но най-голямо значение имат най-долните пластове. Те са датирани на възраст от преди 1,4 милиона години. В тях е открит [[зъб]] на представител на рода ''[[Homo]]'', може би ''[[Homo erectus]]''. Ако датировката е коректна, това би било най-старото сведение за присъствие на хора в [[Европа]].


Силни спорове предизвиква и друга находка от [[ранен палеолит|раннопалеолитните]] пластове в пещерата Козарника. Това са няколко кости, датирани от преди 1,2-1,4 милиона години, по които има нанесени поредици от резки. Според археолозите, извършващи разкопките, те са направени умишлено, а не са случаен резултат от обработката на месото на животното. Тази хипотеза е спорна, тъй като според преобладаващото схващане способността за символно мислене се появява едва при ''[[Homo sapiens]]'' преди 50 хиляди години.
Силни спорове предизвиква и друга находка от [[ранен палеолит|раннопалеолитните]] пластове в пещерата Козарника. Това са няколко кости, датирани от преди 1,2 – 1,4 милиона години, по които има нанесени поредици от резки. Според археолозите, извършващи разкопките, те са направени умишлено, а не са случаен резултат от обработката на месото на животното. Тази хипотеза е спорна, тъй като според преобладаващото схващане способността за символно мислене се появява едва при ''[[Homo sapiens]]'' преди 50 хиляди години.


В късно-плейстоценските отложения (вюрм 80 000 - 19 000 г.) от палеоорнитолога проф. Златозар Боев по костни останки са установени 43 вида птици, един от които - праяребицата (''Perdix paleoperdix'') е фосилен, а 4 други са изчезнали от съвременната орнитофауна на страната - тетрев (''Tetrao tetrix''), снежна яребица (''Lagopus lagopus''), снежен бухал (''Bubo scandiacus'') и червеноклюна хайдушка гарга (''[[Pyrrhocorax pyrrhocorax]]''). Плейстоценските птици от Козарската пещера дават отлични примери за т. н. "смесени фауни", съдържащи видове, които днес никъде в Европа и света не обитават съвместно, напр. снежни бухали и кеклици, снежни яребици и червенокръсти лястовици, тетреви и жълтоклюни хайдушки гарги, скални лястовици и снежни яребици и др. Този състав доказва съществуването на открити тревисти пространства в съчетание с иглолистни и широколистни гори, т. е. мозаична лесостеп.<ref>Boev, Z. 2001. Late Pleistocene birds from the Kozarnika Cave (Montana District; NW Bulgaria). – In: Delchev, P., St. Shanov, Al. Benderev (Eds.). Karst. Vol. I. Proceedings of the First National Conference on Environment and Cultural Heritage in Karst. Sofia, 10.-11.11.2000. Earth and Man National Museum. Association of Environment and Cultural Heritage in Karst. Sofia, 113-128.</ref>
В късно-плейстоценските отложения (вюрм 80 000 – 19 000 г.) от палеоорнитолога проф. Златозар Боев по костни останки са установени 43 вида птици, един от които – праяребицата (''Perdix paleoperdix'') е фосилен, а 4 други са изчезнали от съвременната орнитофауна на страната – тетрев (''Tetrao tetrix''), снежна яребица (''Lagopus lagopus''), снежен бухал (''Bubo scandiacus'') и червеноклюна хайдушка гарга (''[[Pyrrhocorax pyrrhocorax]]''). Плейстоценските птици от Козарската пещера дават отлични примери за т. н. „смесени фауни“, съдържащи видове, които днес никъде в Европа и света не обитават съвместно, напр. снежни бухали и кеклици, снежни яребици и червенокръсти лястовици, тетреви и жълтоклюни хайдушки гарги, скални лястовици и снежни яребици и др. Този състав доказва съществуването на открити тревисти пространства в съчетание с иглолистни и широколистни гори, т. е. мозаична лесостеп.<ref>Boev, Z. 2001. Late Pleistocene birds from the Kozarnika Cave (Montana District; NW Bulgaria). – In: Delchev, P., St. Shanov, Al. Benderev (Eds.). Karst. Vol. I. Proceedings of the First National Conference on Environment and Cultural Heritage in Karst. Sofia, 10.-11.11.2000. Earth and Man National Museum. Association of Environment and Cultural Heritage in Karst. Sofia, 113 – 128.</ref>


== Прилепите в пещера Козарника ==
== Прилепите в пещера Козарника ==
== Туризъм ==

==Туризъм==
== Източници ==
== Източници ==
<references />
<references />


* Маргарит Дамянов, ''„Балканският маршрут“'', National Geographic България, бр. 3 (5), март 2006, ISSN 1312-6571
* Маргарит Дамянов, ''„Балканският маршрут“'', National Geographic България, бр. 3 (5), март 2006, ISSN 1312 – 6571
* „Голяма енциклопедия България“, БАН, т. 6 (ЗНА-КРУ), ИК „Труд“, София, 2012, ISBN 978-954-8104-28-9 / ISBN 978-954-398-141-0, с. 2357-2358.
* „Голяма енциклопедия България“, БАН, т. 6 (ЗНА-КРУ), ИК „Труд“, София, 2012, ISBN 978-954-8104-28-9 / ISBN 978-954-398-141-0, с. 2357 – 2358.
* Paul Rincon, [http://news.bbc.co.uk/go/pr/fr/-/2/hi/science/nature/3512470.stm ''„Early human marks are 'symbols'“''], BBC News, 16 март 2004
* Paul Rincon, [http://news.bbc.co.uk/go/pr/fr/-/2/hi/science/nature/3512470.stm ''„Early human marks are 'symbols'“''], BBC News, 16 март 2004


== Външни препратки ==
== Външни препратки ==
* [http://gallery.belogradchik.biz/bg/belogradchik/kozarnika/ '''Козарника''' - Снимки]
* [http://gallery.belogradchik.biz/bg/belogradchik/kozarnika/ '''Козарника''' – Снимки]


[[Категория:Пещери в България]]
[[Категория:Пещери в България]]

Версия от 12:57, 3 ноември 2016

Козарника
МестоположениеОбщина Димово, България
Дължина210 m
Откриване1984
Козарника в Общомедия

„Козарника“ е името на пещера в Стара планина, община Димово, България.

Местонахождение

Разположена е между град Белоградчик и Гара Орешец.

Име

Откриване и изследване

Нейната обща дължина е 210 m.

Археологически разкопки

От 1996 в пещерата се извършват археологически разкопки, организирани от Археологическия институт на Българската академия на науките в София и Института за геология и праистория на квартернера в Бордо и ръководени от Николай Сираков и Жан-Люк Гуадели. Те разкриват къснопалеолитна култура от 37-34 хилядолетие пр.н.е.. Тя значително се различава от нейните съвременни находки в Темната дупка и Бачо Киро, като показва сходства с култури, разпространени в Западна Европа няколко хилядолетия по-късно.

Пещерата е обитавана през средния палеолит, но най-голямо значение имат най-долните пластове. Те са датирани на възраст от преди 1,4 милиона години. В тях е открит зъб на представител на рода Homo, може би Homo erectus. Ако датировката е коректна, това би било най-старото сведение за присъствие на хора в Европа.

Силни спорове предизвиква и друга находка от раннопалеолитните пластове в пещерата Козарника. Това са няколко кости, датирани от преди 1,2 – 1,4 милиона години, по които има нанесени поредици от резки. Според археолозите, извършващи разкопките, те са направени умишлено, а не са случаен резултат от обработката на месото на животното. Тази хипотеза е спорна, тъй като според преобладаващото схващане способността за символно мислене се появява едва при Homo sapiens преди 50 хиляди години.

В късно-плейстоценските отложения (вюрм 80 000 – 19 000 г.) от палеоорнитолога проф. Златозар Боев по костни останки са установени 43 вида птици, един от които – праяребицата (Perdix paleoperdix) е фосилен, а 4 други са изчезнали от съвременната орнитофауна на страната – тетрев (Tetrao tetrix), снежна яребица (Lagopus lagopus), снежен бухал (Bubo scandiacus) и червеноклюна хайдушка гарга (Pyrrhocorax pyrrhocorax). Плейстоценските птици от Козарската пещера дават отлични примери за т. н. „смесени фауни“, съдържащи видове, които днес никъде в Европа и света не обитават съвместно, напр. снежни бухали и кеклици, снежни яребици и червенокръсти лястовици, тетреви и жълтоклюни хайдушки гарги, скални лястовици и снежни яребици и др. Този състав доказва съществуването на открити тревисти пространства в съчетание с иглолистни и широколистни гори, т. е. мозаична лесостеп.[1]

Прилепите в пещера Козарника

Туризъм

Източници

  1. Boev, Z. 2001. Late Pleistocene birds from the Kozarnika Cave (Montana District; NW Bulgaria). – In: Delchev, P., St. Shanov, Al. Benderev (Eds.). Karst. Vol. I. Proceedings of the First National Conference on Environment and Cultural Heritage in Karst. Sofia, 10.-11.11.2000. Earth and Man National Museum. Association of Environment and Cultural Heritage in Karst. Sofia, 113 – 128.
  • Маргарит Дамянов, „Балканският маршрут“, National Geographic България, бр. 3 (5), март 2006, ISSN 1312 – 6571
  • „Голяма енциклопедия България“, БАН, т. 6 (ЗНА-КРУ), ИК „Труд“, София, 2012, ISBN 978-954-8104-28-9 / ISBN 978-954-398-141-0, с. 2357 – 2358.
  • Paul Rincon, „Early human marks are 'symbols'“, BBC News, 16 март 2004

Външни препратки