Кулакия: Разлика между версии
м без right/дясно в картинки (x1) |
Редакция без резюме |
||
Ред 7: | Ред 7: | ||
| изглед = |
| изглед = |
||
| изглед-описание = |
| изглед-описание = |
||
| гео-ширина = 40.6286 |
|||
| гео-дължина = 22.7328 |
|||
| област = Централна Македония |
| област = Централна Македония |
||
| дем = Делта |
| дем = Делта |
Версия от 12:05, 5 ноември 2016
Кулакия Χαλάστρα | |
Страна | Гърция |
---|---|
Област | Централна Македония |
Дем | Делта |
Географска област | Вардария |
Надм. височина | 3 m |
Население | 7 298 души (2001) |
Пощенски код | 573 00 |
Телефонен код | 2310-74 |
Кулакия в Общомедия |
Кулакия или Халастра (Шаблон:Lang-el, Халастра, по-старо Κουλακιά, Кулакия, Κουλιακιὰ, Кулякия или Κωλακία, Колакия) е град в Република Гърция, част от дем Делта в област Централна Македония със 7 298 жители (2001). Кулакия е център на архиерейското наместничество Камбания на Берската, Негушка и Камбанийска епархия.[1]
География
Градът е разположен в делтата на Вардар в областта Вардария на 20 километра западно от град Солун.
На три километра югоизточно от Кулакия, на мястото на бившето село Чалъково, е запазена църквата „Свети Димитър“ – трикорабна базилика от 1858 година, обявена за защитен паметник.[2]
История
Античност
В Античността Халастра е град в Мигдония, споменат от Херодот в неговата „История“. Градът по-късно е известен и на Страбон, но в Средновековието престава да се споменава.
В Османската империя
Сведения за Кулакия има от XV век като християнско селище, вакъф на Гази Евренос бег.[3] Кулакия е център на Камбанийската епископия, подчинена на Солунската митрополия,[4] което позволява на елинизма да се задържи в селото. В XIX век Кулакия е единственото гръцко село в иначе напълно българската област Вардария.
В 1806 година английският учен и дипломат Уилям Лийк пише за Кулакия:
„ | ...Кулакия, голямо гръцко село... Кулакия, което се намира на пътя от Солун за Катерина, както и за Верия, резиденция на митрополита на Кампания, един от подчинените на митрополитския управител в Солун. Митрополитът на Кампания някога е пребивавал в Капсохори, друго гръцко село, разположено между Караазмак, Мавронери и Инджекара или Бистрица в добре заселената част на равнината, около които има няколко други гръцки села. Цялото останало население на тези огромни равнини в Долна Македония се състои от български селяни ратаи по турските чифлици, които са разпръснати по нея.[5] | “ |
В 1831 година френският консул в Солун Еспри-Мари Кузинери пише:
„ | Кулакия... голямо село изцяло населено от гърци, които както изглежда живеят там открай време, въпреки владичеството на българите, които ги заобикалят по цялото околно поле.[6] | “ |
От XV век е известно, че жителите на паланката се ползват с определени привилегии, тъй като работят в солниците. Кулакийци се занимават с рибарство и по време на Гръцкото въстание в 1821 година са принудени да дадат кораби за османския флот. В средата на века Кулакия има мъжко и женско училище с 4 учители и около 200 ученика.[4] През XIX век Кулакия е център на зографска художествена школа.[7]
В 1863 година в Кулакия е направено Кулакийското евангелие – превод на Неделното евангелие, писан с гръцки букви на местния български диалект.[8] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Колякия (Koliakia), Камбанийска епархия, живеят 1000 гърци.[9]
Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Кулакия живеят 1 720 гърци[10], като селото се състои от българско погърчено мнозинство и една стара гръцка колония.[11] Според професор Йордан Иванов в една от махалите му в началото на 20 век селяните все още са двуезични – говорят и гръцки и български.[12] Тази информация се потвърждава и от Андре Мазон, който определя една четвърт от населението на Кулакия преди Балканските войни (1912 – 1913) като съставена от българи-патриаршисти, които са двуезични.[13] Рафаел Жакмен в изследването си на историята на народния костюм от 1863 – 1869 година публикува илюстрация на „българка от Колакия“ (Bulgare de Collakia) в народна носия.[14]
Цялото село е под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Колакия (Kolakia) има 400 жители българи патриаршисти гъркомани и 1 450 гърци, като в селото работят две гръцки училища.[15]
В Гърция
През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Кулакия остава в Гърция.
В „Етнография на Македония“, издадена в 1924 година, Густав Вайганд описва Кулакия като гръцко село на българо-гръцката езикова граница:
„ | От другата страна на Вардар само селото Колакия е гръцко. Валмаса (Валмадес) е, напротив, българско (Гопчевич го дава гръцко), също и Йонджида, която Гопчевич съвсем е забравил.[16] | “ |
След 1918 година в Кулакия се заселват гръцки преселници от Кавказ, Тракия и Мала Азия.
Личности
От Кулакия са двама неомъченици за Християнската вяра от XVIII век – Атанасий Солунски (около 1750 – 1774) и Йоан Кулакийски (? – 1776). В XIX век градчето е зографски център и дава няколко видни зографи и иконописци – от първата половина на века братята Маргаритис, Димитриос и Константинос Ламбу, а от втората Ставракис Маргаритис, Атанасиос Маргаритис, Николаос Константину и Димитриос Хадзистаматис. По време на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония Кулакия е гръцка база и дава доста андартски дейци като лекаря Константинос Думблас. В ХХ век художествената традиция в градчето продължава – от Кулакия са видните художници Сотирис Зисис (1902 – 1989) и Костас Карамбукукис (1954 – ).
Бележки
- ↑ Ιερά Μητρόπολη Βεροίας, Ναούσης και Καμπανίας. Ενορίες
- ↑ Δημοτικό Διαμέρισμα Χαλάστρας, πρώην Δήμος Χαλάστρας // Δήμος Δέλτα. Посетен на 2014-07-31.
- ↑ Ευγενίδου, Δέσποινα. Μια „Συντεχνία“ αγιογράφων του 19ου αιώνα από την Κολακιά. Θεσσαλονίκη, Μακεδονικά, Τόμος ΚΒ (1982) 180-204, 1982. с. 182-183. Посетен на 2014-06-10.
- ↑ а б Ευγενίδου, Δέσποινα. Μια „Συντεχνία“ αγιογράφων του 19ου αιώνα από την Κολακιά. Θεσσαλονίκη, Μακεδονικά, Τόμος ΚΒ (1982) 180-204, 1982. с. 183. Посетен на 2014-06-10.
- ↑ Leake, W.M. Travels in Northern Greece. London, 1835, р. 259.
- ↑ Cousinéry, Esprit Marie. Voyage dans la Macédoine: contenant des recherches sur l'histoire, la géographie, les antiquités de ce pay, Paris, 1831, 1 vol, р. 61.
- ↑ Ευγενίδου, Δέσποινα. Μια „Συντεχνία“ αγιογράφων του 19ου αιώνα από την Κολακιά. Θεσσαλονίκη, Μακεδονικά, Τόμος ΚΒ (1982) 180-204, 1982. с. 181. Посетен на 2014-06-10.
- ↑ Иванов, Йордан. „Българите в Македония“, С., 1917, стр. 198.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 37.
- ↑ Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 141.
- ↑ Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 76.
- ↑ Иванов, Йордан. „Българите в Македония“, С., 1917, стр.302.
- ↑ Mazon, Andre et Andre Vaillant. L'evangeliaire de Kulakia un parler slave du Bas-Vardar, Paris 1938, p. 4-5
- ↑ Jacquemin, Raphäel. Iconographie générale et méthodique du costume du IVe au XIXe siècle (315-1815), L'Auteur, Paris, 1863 – 1869.
- ↑ Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, рр. 218-219.
- ↑ Вайганд, Густав. Етнография на Македония, т. 1, София, 1992, стр. 465-466.
|