Ботевградска котловина: Разлика между версии

Ботевградска котловина
	Ботевградска котловина
	Язовир Правец
	Местоположение на картата на България Координати: 42°55′46.66″ с. ш. 23°47′12.9″ и. д. / 42.929628° с. ш. 23.786917° и. д.
Общи данни
Местоположение	България (Софийска област
Надм. височина	320 – 420 m
Дължина	30 km
Ширина	12 km
Площ	150 km2
Реки	Бебреш
Инфраструктура
Селища	Ботевград, Правец

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 16:42, 11 юни 2018

Ботевградска котловина или Жлеба или Коритище е котловинно понижение в Западния Предбалкан, разположена между планините Било и Мургаш на юг, Голема планина на югозапад и Ржана планина на северозапад, които са части от Западна Стара планина. На север и северозапад котловината опира до склоновете на планинските ридове Гола глава и Лакавица, части от Предбалкана. При село Разлив чрез ниския праг Лопатна котоловината се поделя на две части – на запад същинската Ботевградска котловина, а на изток малката Правешка котловина. По южната периферия на котловината преминава условната граница между Предбалкана на север и Стара планина на юг.

Цялата дължина на котловината от северозапад на югоизток е 28 – 30 км, а максималната ѝ ширина е около 12 км. Площта ѝ е 150 км². Котловинното дъно лежи на 320 – 420 м н.в., като е леко наклонено на север, запълнено с алувиални наноси и частично заблатено в централната част. В средата на котловината се издигат няколко вътрешнокотловинни възвишения: Медвен (520 м), Темуша (480 м), Литаковски височини (417 м) и др. Южната покрайнина на котловината, издигаща се към Стара планина е заета от големи наносни конуси.

Климатът е умереноконтинентален, като през зимния сезон често се наблюдават температурни инверсии. Средната годишна тнемпература е 10 – 11°С, а годишното количество на валежите – около 680 мм. Ботевградската котловина се отводнява от река Бебреш и нейните притоци Лакавица, Боговина, Рударка, Стара река и др. В източната част, в района на село Разлив е изграден язовир „Правец“. В ниските части на котловината и по поречията на реките почвите са наносни, делувиални, блатни и лесивирани, а по периферните по-високи части – сиви горски. Южните оградни склонове са обрасли с дъбови и букови гори, а северните са обезлесени и подложени на ерозия.

Голяма част от земите в котловината са обработваеми. Отглеждат се зърнени култури, зеленчуции овощия, а южните склонове на рида Лакавица са заети от лозови насаждения. Заблатените и влажни участъци се използват за пасища.

В Ботевградската котловина са разположени 12 населени места, в т.ч. 2 града Ботевград и Правец и 10 села Врачеш, Гурково, Краево, Литаково, Новачене, Радотина, Разлив Рашково, Скравена и Трудовец.

В най-югоизточната част на котловината преминава малък участък от автомагистрала „Хемус“. Освен това през нея преминават и участъци от 4 пътя от Държавната пътна мрежа:

15,2 км от Новачене до Врачеш от първокласен път № 1 Видин – София – ГКПП „Кулата“.
13,6 км от Ботевград до Правец от първокласен път № 3 Ботевград – Велико Търново – Варна.
6 км (околовръстен път на Ботевград) – второкласен път № 17.
18,7 км от Рашково до Ботевград от третокласен път № 161 Ребърково – Рашково – Ботевград.

Топографска карта

Шаблон:Карта

Източници

Енциклопедия България, том 1, Издателство на БАН, София, 2011, стр. 345 – 346.
Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 60.

@@ Ред 6: / Ред 6: @@
 | изглед-описание  = Язовир Правец
 | карта            = България
 | гео-ширина       = 42.929627
 | гео-дължина      = 23.786916
 | пояснение        =
 | местоположение   = България ([[Софийска област]]
-| височина         = 320-420
+| височина         = 320 – 420
 | дължина          = 30
 | ширина           = 12
@@ Ред 26: / Ред 26: @@
 }}
-'''Ботевградска котловина''' или '''Жлеба''' или '''Коритище''' е котловинно понижение в [[Предбалкан|Западния Предбалкан]], разположена между планините [[Било (планина)|Било]] и [[Мургаш]] на юг, [[Голема планина]] на югозапад и [[Ржана планина]] на северозапад, които са части от [[Стара планина|Западна Стара планина]]. На север и северозапад котловината опира до склоновете на планинските ридове [[Гола глава]] и [[Лакавица (рид)|Лакавица]], части от [[Предбалкан]]а. При село [[Разлив (село)|Разлив]] чрез ниския праг Лопатна котоловината се поделя на две части — на запад същинската Ботевградска котловина, а на изток малката Правешка котловина. По южната периферия на котловината преминава условната граница между [[Предбалкан]]а на север и [[Стара планина]] на юг.
+'''Ботевградска котловина''' или '''Жлеба''' или '''Коритище''' е котловинно понижение в [[Предбалкан|Западния Предбалкан]], разположена между планините [[Било (планина)|Било]] и [[Мургаш]] на юг, [[Голема планина]] на югозапад и [[Ржана планина]] на северозапад, които са части от [[Стара планина|Западна Стара планина]]. На север и северозапад котловината опира до склоновете на планинските ридове [[Гола глава]] и [[Лакавица (рид)|Лакавица]], части от [[Предбалкан]]а. При село [[Разлив (село)|Разлив]] чрез ниския праг Лопатна котоловината се поделя на две части – на запад същинската Ботевградска котловина, а на изток малката Правешка котловина. По южната периферия на котловината преминава условната граница между [[Предбалкан]]а на север и [[Стара планина]] на юг.
-Цялата дължина на котловината от северозапад на югоизток е 28-30 км, а максималната и&#768; ширина е около 12 км. Площта и&#768; е 150 км<sup>2</sup>. Котловинното дъно лежи на 320-420 м н.в., като е леко наклонено на север, запълнено с алувиални наноси и частично заблатено в централната част. В средата на котловината се издигат няколко вътрешнокотловинни възвишения: Медвен (520 м), Темуша (480 м), Литаковски височини (417 м) и др. Южната покрайнина на котловината, издигаща се към Стара планина е заета от големи наносни конуси.
+Цялата дължина на котловината от северозапад на югоизток е 28 – 30 км, а максималната и&#768; ширина е около 12 км. Площта и&#768; е 150 км<sup>2</sup>. Котловинното дъно лежи на 320 – 420 м н.в., като е леко наклонено на север, запълнено с алувиални наноси и частично заблатено в централната част. В средата на котловината се издигат няколко вътрешнокотловинни възвишения: Медвен (520 м), Темуша (480 м), Литаковски височини (417 м) и др. Южната покрайнина на котловината, издигаща се към Стара планина е заета от големи наносни конуси.
-Климатът е умереноконтинентален, като през зимния сезон често се наблюдават [[температурни инверсии]]. Средната годишна тнемпература е 10-11°С, а годишното количество на валежите — около 680 мм. Ботевградската котловина се отводнява от река [[Бебреш]] и нейните притоци Лакавица, Боговина, Рударка, Стара река и др. В източната част, в района на село [[Разлив (село)|Разлив]] е изграден язовир "Правец". В ниските части на котловината и по поречията на реките почвите са наносни, делувиални, блатни и лесивирани, а по периферните по-високи части — сиви горски. Южните оградни склонове са обрасли с дъбови и букови гори, а северните са обезлесени и подложени на ерозия.
+Климатът е умереноконтинентален, като през зимния сезон често се наблюдават [[температурни инверсии]]. Средната годишна тнемпература е 10 – 11°С, а годишното количество на валежите – около 680 мм. Ботевградската котловина се отводнява от река [[Бебреш]] и нейните притоци Лакавица, Боговина, Рударка, Стара река и др. В източната част, в района на село [[Разлив (село)|Разлив]] е изграден язовир „Правец“. В ниските части на котловината и по поречията на реките почвите са наносни, делувиални, блатни и лесивирани, а по периферните по-високи части – сиви горски. Южните оградни склонове са обрасли с дъбови и букови гори, а северните са обезлесени и подложени на ерозия.
 Голяма част от земите в котловината са обработваеми. Отглеждат се зърнени култури, [[зеленчуци]]и овощия, а южните склонове на рида [[Лакавица (рид)|Лакавица]] са заети от лозови насаждения. Заблатените и влажни участъци се използват за пасища.
@@ Ред 37: / Ред 37: @@
 В най-югоизточната част на котловината преминава малък участък от [[Хемус (магистрала)|автомагистрала „Хемус“]]. Освен това през нея преминават и участъци от 4 пътя от Държавната пътна мрежа:
-* 15,2 км от [[Новачене (Област София)|Новачене]] до [[Врачеш]] от първокласен път № 1 [[Видин]] — [[София]] — ГКПП "Кулата".
+* 15,2 км от [[Новачене (Област София)|Новачене]] до [[Врачеш]] от първокласен път № 1 [[Видин]] – [[София]] – ГКПП „Кулата“.
-* 13,6 км от [[Ботевград]] до [[Правец]] от първокласен път № 3 [[Ботевград]] — [[Велико Търново]] — [[Варна]].
+* 13,6 км от [[Ботевград]] до [[Правец]] от първокласен път № 3 [[Ботевград]] – [[Велико Търново]] – [[Варна]].
-* 6 км (околовръстен път на [[Ботевград]]) — второкласен път № 17.
+* 6 км (околовръстен път на [[Ботевград]]) – второкласен път № 17.
-* 18,7 км от [[Рашково]] до [[Ботевград]] от третокласен път № 161 [[Ребърково]] — [[Рашково]] — [[Ботевград]].
+* 18,7 км от [[Рашково]] до [[Ботевград]] от третокласен път № 161 [[Ребърково]] – [[Рашково]] – [[Ботевград]].
 == Топографска карта ==
@@ Ред 46: / Ред 46: @@
 == Източници ==
-* Енциклопедия България, том 1, Издателство на БАН, София, 2011, стр. 345-346.
+* Енциклопедия България, том 1, Издателство на БАН, София, 2011, стр. 345 – 346.
 * Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 60.
 {{Портал|География|Ботевград|България}}
 [[Категория:Котловини в България]]
 [[Категория:Предбалкан]]