Ботевградска котловина: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 6: Ред 6:
| изглед-описание = Язовир Правец
| изглед-описание = Язовир Правец
| карта = България
| карта = България
| гео-ширина = 42.929627
| гео-ширина = 42.929627
| гео-дължина = 23.786916
| гео-дължина = 23.786916
| пояснение =
| пояснение =
| местоположение = България ([[Софийска област]]
| местоположение = България ([[Софийска област]]
| височина = 320-420
| височина = 320 – 420
| дължина = 30
| дължина = 30
| ширина = 12
| ширина = 12
Ред 26: Ред 26:
}}
}}


'''Ботевградска котловина''' или '''Жлеба''' или '''Коритище''' е котловинно понижение в [[Предбалкан|Западния Предбалкан]], разположена между планините [[Било (планина)|Било]] и [[Мургаш]] на юг, [[Голема планина]] на югозапад и [[Ржана планина]] на северозапад, които са части от [[Стара планина|Западна Стара планина]]. На север и северозапад котловината опира до склоновете на планинските ридове [[Гола глава]] и [[Лакавица (рид)|Лакавица]], части от [[Предбалкан]]а. При село [[Разлив (село)|Разлив]] чрез ниския праг Лопатна котоловината се поделя на две части на запад същинската Ботевградска котловина, а на изток малката Правешка котловина. По южната периферия на котловината преминава условната граница между [[Предбалкан]]а на север и [[Стара планина]] на юг.
'''Ботевградска котловина''' или '''Жлеба''' или '''Коритище''' е котловинно понижение в [[Предбалкан|Западния Предбалкан]], разположена между планините [[Било (планина)|Било]] и [[Мургаш]] на юг, [[Голема планина]] на югозапад и [[Ржана планина]] на северозапад, които са части от [[Стара планина|Западна Стара планина]]. На север и северозапад котловината опира до склоновете на планинските ридове [[Гола глава]] и [[Лакавица (рид)|Лакавица]], части от [[Предбалкан]]а. При село [[Разлив (село)|Разлив]] чрез ниския праг Лопатна котоловината се поделя на две части – на запад същинската Ботевградска котловина, а на изток малката Правешка котловина. По южната периферия на котловината преминава условната граница между [[Предбалкан]]а на север и [[Стара планина]] на юг.


Цялата дължина на котловината от северозапад на югоизток е 28-30 км, а максималната и&#768; ширина е около 12 км. Площта и&#768; е 150 км<sup>2</sup>. Котловинното дъно лежи на 320-420 м н.в., като е леко наклонено на север, запълнено с алувиални наноси и частично заблатено в централната част. В средата на котловината се издигат няколко вътрешнокотловинни възвишения: Медвен (520 м), Темуша (480 м), Литаковски височини (417 м) и др. Южната покрайнина на котловината, издигаща се към Стара планина е заета от големи наносни конуси.
Цялата дължина на котловината от северозапад на югоизток е 28 – 30 км, а максималната и&#768; ширина е около 12 км. Площта и&#768; е 150 км<sup>2</sup>. Котловинното дъно лежи на 320 – 420 м н.в., като е леко наклонено на север, запълнено с алувиални наноси и частично заблатено в централната част. В средата на котловината се издигат няколко вътрешнокотловинни възвишения: Медвен (520 м), Темуша (480 м), Литаковски височини (417 м) и др. Южната покрайнина на котловината, издигаща се към Стара планина е заета от големи наносни конуси.


Климатът е умереноконтинентален, като през зимния сезон често се наблюдават [[температурни инверсии]]. Средната годишна тнемпература е 10-11°С, а годишното количество на валежите около 680 мм. Ботевградската котловина се отводнява от река [[Бебреш]] и нейните притоци Лакавица, Боговина, Рударка, Стара река и др. В източната част, в района на село [[Разлив (село)|Разлив]] е изграден язовир "Правец". В ниските части на котловината и по поречията на реките почвите са наносни, делувиални, блатни и лесивирани, а по периферните по-високи части сиви горски. Южните оградни склонове са обрасли с дъбови и букови гори, а северните са обезлесени и подложени на ерозия.
Климатът е умереноконтинентален, като през зимния сезон често се наблюдават [[температурни инверсии]]. Средната годишна тнемпература е 10 – 11°С, а годишното количество на валежите – около 680 мм. Ботевградската котловина се отводнява от река [[Бебреш]] и нейните притоци Лакавица, Боговина, Рударка, Стара река и др. В източната част, в района на село [[Разлив (село)|Разлив]] е изграден язовир „Правец“. В ниските части на котловината и по поречията на реките почвите са наносни, делувиални, блатни и лесивирани, а по периферните по-високи части – сиви горски. Южните оградни склонове са обрасли с дъбови и букови гори, а северните са обезлесени и подложени на ерозия.


Голяма част от земите в котловината са обработваеми. Отглеждат се зърнени култури, [[зеленчуци]]и овощия, а южните склонове на рида [[Лакавица (рид)|Лакавица]] са заети от лозови насаждения. Заблатените и влажни участъци се използват за пасища.
Голяма част от земите в котловината са обработваеми. Отглеждат се зърнени култури, [[зеленчуци]]и овощия, а южните склонове на рида [[Лакавица (рид)|Лакавица]] са заети от лозови насаждения. Заблатените и влажни участъци се използват за пасища.
Ред 37: Ред 37:


В най-югоизточната част на котловината преминава малък участък от [[Хемус (магистрала)|автомагистрала „Хемус“]]. Освен това през нея преминават и участъци от 4 пътя от Държавната пътна мрежа:
В най-югоизточната част на котловината преминава малък участък от [[Хемус (магистрала)|автомагистрала „Хемус“]]. Освен това през нея преминават и участъци от 4 пътя от Държавната пътна мрежа:
* 15,2 км от [[Новачене (Област София)|Новачене]] до [[Врачеш]] от първокласен път № 1 [[Видин]] [[София]] ГКПП "Кулата".
* 15,2 км от [[Новачене (Област София)|Новачене]] до [[Врачеш]] от първокласен път № 1 [[Видин]] – [[София]] – ГКПП „Кулата“.
* 13,6 км от [[Ботевград]] до [[Правец]] от първокласен път № 3 [[Ботевград]] [[Велико Търново]] [[Варна]].
* 13,6 км от [[Ботевград]] до [[Правец]] от първокласен път № 3 [[Ботевград]] – [[Велико Търново]] – [[Варна]].
* 6 км (околовръстен път на [[Ботевград]]) второкласен път № 17.
* 6 км (околовръстен път на [[Ботевград]]) – второкласен път № 17.
* 18,7 км от [[Рашково]] до [[Ботевград]] от третокласен път № 161 [[Ребърково]] [[Рашково]] [[Ботевград]].
* 18,7 км от [[Рашково]] до [[Ботевград]] от третокласен път № 161 [[Ребърково]] – [[Рашково]] – [[Ботевград]].


== Топографска карта ==
== Топографска карта ==
Ред 46: Ред 46:


== Източници ==
== Източници ==
* Енциклопедия България, том 1, Издателство на БАН, София, 2011, стр. 345-346.
* Енциклопедия България, том 1, Издателство на БАН, София, 2011, стр. 345 – 346.
* Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 60.
* Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 60.


{{Портал|География|Ботевград|България}}
{{Портал|География|Ботевград|България}}

[[Категория:Котловини в България]]
[[Категория:Котловини в България]]
[[Категория:Предбалкан]]
[[Категория:Предбалкан]]

Версия от 16:42, 11 юни 2018

Ботевградска котловина
Язовир Правец
Язовир Правец
42.9296° с. ш. 23.7869° и. д.
Местоположение на картата на България
Общи данни
МестоположениеБългария (Софийска област
Надм. височина320 – 420 m
Дължина30 km
Ширина12 km
Площ150 km2
РекиБебреш
Инфраструктура
СелищаБотевград, Правец

Ботевградска котловина или Жлеба или Коритище е котловинно понижение в Западния Предбалкан, разположена между планините Било и Мургаш на юг, Голема планина на югозапад и Ржана планина на северозапад, които са части от Западна Стара планина. На север и северозапад котловината опира до склоновете на планинските ридове Гола глава и Лакавица, части от Предбалкана. При село Разлив чрез ниския праг Лопатна котоловината се поделя на две части – на запад същинската Ботевградска котловина, а на изток малката Правешка котловина. По южната периферия на котловината преминава условната граница между Предбалкана на север и Стара планина на юг.

Цялата дължина на котловината от северозапад на югоизток е 28 – 30 км, а максималната ѝ ширина е около 12 км. Площта ѝ е 150 км2. Котловинното дъно лежи на 320 – 420 м н.в., като е леко наклонено на север, запълнено с алувиални наноси и частично заблатено в централната част. В средата на котловината се издигат няколко вътрешнокотловинни възвишения: Медвен (520 м), Темуша (480 м), Литаковски височини (417 м) и др. Южната покрайнина на котловината, издигаща се към Стара планина е заета от големи наносни конуси.

Климатът е умереноконтинентален, като през зимния сезон често се наблюдават температурни инверсии. Средната годишна тнемпература е 10 – 11°С, а годишното количество на валежите – около 680 мм. Ботевградската котловина се отводнява от река Бебреш и нейните притоци Лакавица, Боговина, Рударка, Стара река и др. В източната част, в района на село Разлив е изграден язовир „Правец“. В ниските части на котловината и по поречията на реките почвите са наносни, делувиални, блатни и лесивирани, а по периферните по-високи части – сиви горски. Южните оградни склонове са обрасли с дъбови и букови гори, а северните са обезлесени и подложени на ерозия.

Голяма част от земите в котловината са обработваеми. Отглеждат се зърнени култури, зеленчуции овощия, а южните склонове на рида Лакавица са заети от лозови насаждения. Заблатените и влажни участъци се използват за пасища.

В Ботевградската котловина са разположени 12 населени места, в т.ч. 2 града Ботевград и Правец и 10 села Врачеш, Гурково, Краево, Литаково, Новачене, Радотина, Разлив Рашково, Скравена и Трудовец.

В най-югоизточната част на котловината преминава малък участък от автомагистрала „Хемус“. Освен това през нея преминават и участъци от 4 пътя от Държавната пътна мрежа:

Топографска карта

Източници

  • Енциклопедия България, том 1, Издателство на БАН, София, 2011, стр. 345 – 346.
  • Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 60.