Разлика между версии на „Летище Божурище“

Направо към навигацията Направо към търсенето
м
с.г.--> същата година; козметични промени
м (Добавяне на Категория:Икономика на Божурище, ползвайки HotCat)
м (с.г.--> същата година; козметични промени)
Развитието на българския авиопарк на летище Божурище продължава в началото на 1930-те години, когато авиацията получава 1 пощенски 2-местен 1-моторен „Junkers А-20“ (LZ-UNK) – целометалически долноплощник с много добри качества, а българският почетен търговски консул в [[Бремен]] купува 1 „Focke-Wulf 43“ (1-моторен горноплощник с 1 пилот и 3 места за пътници) и след лични неблагополучия го подарява на българската авиация за пътнически превози. В статията „Въздушен транспорт“ в „Енциклопедия България“, том 1 се сочи, че през 1934 г. за нуждите на гражданския въздушен транспорт в България от Франция са закупени 2 бр. 6-местни пътнически самолета тип „Геоланд“ (Caudron C.444 Goeland). Според други сведения през 1936 г. е направен нов опит за организиране на редовни пътнически превози. Поръчани са 3 модерни за времето си френски самолета – „Goeland 440“. Само 1 от тях („LZ-REA“) лети до Божурище с 2 пилоти Никола Кокилев и Станислав Кръчмаров, аероинженера Васил Анастасов, техника Милитаров, представителя Фоке на фабриката „Codron“ и пътника Димитър Молов. Гаранцията за самолетите обаче не е поета от държавата и поръчката е отказана, още повече, че на самолетите не са поставени картечни гнезда, за да бъдат лесно пригодени за бомбардировачи в случай на война, както настоява командването. Запазена е снимка на Junkers Ju52/3m Sova с обозначения LZ-UNB, който е регистриран в България през 1938 г. По случай международната въздухоплавателна изложба от 7 до 28 юни 1936 г. са проведени въздушни демонстрации и любителски полети.
 
С Божурище е тясно свързана и кариерата на споменатия виден български летец и конструктор Христо Лазаров. Първоначално в 1925 г. е инструктор в авиационното училище, а след това е началник на ДАР. През 1930 г. напуска ДАР и става пилот в международното въздухоплавателно дружество с мажоритарно френско участие „СИДНА“, което започва експлоатация на въздушната линия Париж – Прага – София – Бургас – Истанбул. Договорът с френското дружество е подписан в началото на 1927 г., одобрен на 28 април с.г.същата година от Народното събрание и публикуван в „Държавен вестник“, с което е дадена концесия за използване въздушното трасе Драгоман – София – Свиленград като част от трансевропейската линия до Цариград. В началото се лети без свързочни средства. Ориентират се по светлинни фарове, поставени на дървени стълбове. Самолетите са 8 – 10 местни, но често кацат принудително, когато моторите им дефектират. Летците при лошо време загубват ориентировка и с дни не могат да ги открият. По-късно на самолетите са монтирани радиостанции и към екипажите се включват радисти. В 1933 г. дружеството се обединява с други и е преименувано на „Ер Франс“, а Христо Лазаров лети до 1946 г. по този маршрут.
 
До [[Втората световна война]] над територията на България през Божурище са организирани въздушни линии на [[Ер Франс]], Аеропут, [[Аерофлот]], [[Луфтханза|Дойче луфтханза]], Империал, [[ЛОТ]]<ref>Цаков, Цветан, Мъже и криле, Държавно издателство „Техника“, София, 1987</ref>.
== Външни препратки ==
{{Портал Авиация}}
* [http://wikimapia.org/3579297/bg/Бивше-летище-Божурище Летище Божурище, Wikimapia]
* [http://hadjigeorgiev.blogspot.com/2013/03/blog-post_13.html Фотогрофии на Летище Божурище, Аеропланното училище и Българската авио фабрика тук]
* [http://www.lostbulgaria.com/?s=божурище Снимки на Летище Божурище] – от сайта „Изгубената България“
* [http://www.finint.com/it/le-nostre-attivita/investimenti-proprietari/real-estate.php Finanziaria Internazionale (Finint) – Investimenti Proprietari: Industrial Park Sofia AD – Redevelopment of the 1 million sq m area in Bozhuriste – Sofia (former military airport), logistics and services hub.]
 
{{Български авиобази}}

Навигация