Николай Овчаров: Разлика между версии
м Добавяне на Категория:Почетни граждани на София, ползвайки HotCat |
Добавяне на информация и връзки, за да може по-лесно да се намерят детайлите. Обособяване на нови секции, за по-лесно навигиране на страницата. Също така, прибавяне на няколко книги и научни трудове , както и корекция на грешки. Етикети: добавен етикет nowiki в статията Визуален редактор етикет: премахнати източници/бележки |
||
Ред 19: | Ред 19: | ||
| повлиял = }} |
| повлиял = }} |
||
}} |
}} |
||
'''Николай Димитров Овчаров''' е [[България|български]] [[археолог]], придобил известност с археологическите разкопки на обекта |
'''Николай Димитров Овчаров''' е [[България|български]] [[археолог]], придобил известност с археологическите разкопки на обекта [[Перперикон]], както и [[Татул (светилище)|праисторическия култов комплекс край село Татул]] в [[Родопи|Източните Родопи]], [[България|Югоизточна България]]. |
||
== Биография == |
== Биография == |
||
Николай Овчаров е роден на [[19 юли]] [[1957]] г. във [[Велико Търново]], син е на археолога проф. д-р [[Димитър Овчаров]]. |
Николай Овчаров е роден на [[19 юли]] [[1957]] г. във [[Велико Търново]], син е на археолога проф. д-р [[Димитър Овчаров]]. Завършва история в [[Софийски университет|Софийския държавен университет]] през [[1981]] г., във випуска на [[Георги Първанов]], и започва работа в [[Национален археологически институт с музей|Археологическия институт с музей]] към [[БАН]]. Кандидат на историческите науки (днес равно на образователната и научна степен „доктор“) с дисертация на тема „Образът на човека в българското средновековно изкуство VII-XIV в.“ (1985). Доктор на науките с дисертация на тема „Вардарска Македония през XIV в. и мястото на Охридската област в нея“ (1998). От 1994 г. е старши научен сътрудник II-ра степен в [[Национален археологически институт с музей|Археологическия музей]] към БАН. |
||
Доктор по археология (диплома № 15290/08.01.1986), Доктор на историческите науки (диплома № 26118/19.05.1999, старши научен сътрудник (доцент) в [[Национален археологически институт с музей|Националния археологически институт с музей към Българска академия на науките]], където работи от 1981 г. (диплома № 17057/20.07.1994). Дипломиран професор в [http://www.slavinst.ru/ Международния славянски университет (институт)] - Москва, където преподава между 2000 и 2005 г. (диплома № ПФ 021/25.04.2003, протокол № 14). Преподавал е също в Славянския университет (1995-1999), [[Нов български университет]] (1999-2002), [[Пловдивски университет|Пловдивски университет „Паисий Хилендарски”]], филиал-Кърджали (2009-2012) и [[Варненски свободен университет|Варненския свободен университет „Черноризец Храбър”]] (2017-2018 г.), Изнасял е лекции по археология в университетите в Илиноис и Кълъмбъс в САЩ (2008 г.) и [[Карлов университет|Карловия университет]] в Прага, Чехия (2009 г.) При организираната от българското правителство „Мисия България” във връзка с [[Председателство на Съвета на ЕС|българското председателство на ЕС]] през пролетта на 2018 г. изнася лекции за културно-историческото наследство по българските земи в [[Тараклийски държавен университет|университетите на Тараклия]] (Молдова), [[Гентски университет|Гент]] (Белгия), Никозия (Кипър) , [[:ru:Уральский_федеральный_университет|Уралския държавен университет]] в Екатеринбург (Русия), [[Атински университет|Атинския университет]] (Гърция), [http://global.bfsu.edu.cn/bg/ университета за чужди езици и култури в Пекин] (Китай). |
|||
Освен като учен, Николай Овчаров се изявява и като автор на научнопопулярни текстове за по-широка читателска аудитория. Такава е книгата му „Разказите на българския Индиана Джоунс“, публикувана на 7 декември 2006 г. от в. „[[Стандарт (вестник)|Стандарт]]“.<ref name="pape_Прем">{{Цитат уеб| заглавие = Индиана Джоунс превърна археологията в приказка |
|||
| автор = | труд = в-к [[Стандарт (вестник)|Стандарт]]| дата = 07 декември 2006| достъп_дата = 23 април 2013| уеб_адрес = http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2006-12-07&article=170657| език =bg }}</ref> |
|||
Николай Овчаров е член на [http://naim.bg/bg/content/category/100/86/department/23/ Научния съвет на Националния археологически институт с музей] (2011-2014 г.). Член на Изследователския борд на [http://www.abiworldwide.com/ Американския биографичен институт]. Член на [[Македонски научен институт|Научния съвет на Македонския научен институт]] (1998-2002). Председател на [http://mc.government.bg/page.php?p=58&s=429&sp=502&t=578&z=0 Националния специализиран експертен съвет за опазване на недвижимите паметници на културата] към Министъра на културата на Република България (от 2010 г.) <ref>[https://hermesbooks.com/avtori/nikolaj-ovcharov.html Николай Овчаров]</ref>. Удостоен с титлата „академик” на [[Българска академия на науките и изкуствата|Българската академия на науките и изкуствата]], 2012 г. От декември 2014 г. е съветник на [[Министър на културата на България|Министъра на културата на Република България]] (Вежди Рашидов, Рашко Младенов, Боил Банов). На [[17 май]] [[2011]] г. е посочен от [[Румен Ралчев]], Велик приор на българския Приорат на ордена на [[тамплиери]]те, като Велик офицер на приората и ръководител на неговия институт по средновековна история. |
|||
На [[17 май]] [[2011]] г. е посочен от [[Румен Ралчев]], Велик приор на българския Приорат на ордена на [[тамплиери]]те, като Велик офицер на приората и ръководител на неговия институт по средновековна история.<ref name="frog_БГта">{{Цитат уеб|заглавие = БГ тамплиери вдигат замък в София|издател = frognews.bg|достъп_дата = 23 април 2013|уеб_адрес = http://frognews.bg/news_35592/BG_tamplieri_vdigat_zamak_v_Sofiia/||език=bg}}</ref> |
|||
== Археологическа дейност == |
|||
Интересите на Николай Овчаров са в областта на древното изкуство, архитектура и епиграфика, проблемите на [[Средновековие|средновековната история]], както и на [[Морска история|морската история]] и [[археология]]. Името му нашумя със сензационните открития в областта на археологията. Той е член на колектива, разкрил южните части на [[Велики Преслав|царския дворец на Симеон във Велики Преслав]]. Научен ръководител е на проучванията, при които бяха намерени [[Кърджалийски манастир|уникалните епископски златни одежди и проучен средновековния манастир „Св. Йоан Продром”]] в Кърджали. Венец на археологическата му дейност е разкриването на скалния град [[Перперикон]] и [[Татул (светилище)|светилището на Орфей край с. Татул]] в [[Източни Родопи|Източните Родопи]]. |
|||
== Медийни изяви == |
|||
В продължение на 7 години Николай Овчаров води седмичното авторско предаване за археология „[[Изгубеният Граал]]” по телевизия „[[Евроком]]” . От 2005 г. насам има съботната страница „Индиана Джоунс” на вестник „[[Стандарт (вестник)|Стандарт]]”. На 01. 09. 2007 г. по немско-френския канал Arte бе показан 30-минутен филм, посветен на най-големите находки на Николай Овчаров. На 23.09. същата година пък те влязоха в „[[Майкъл Палин: Новата Европа]]” – втората по зрителски интерес популярна програма на [[Би Би Си]], гледана от повече от 12 млн британци. Заснемане и излъчване през септември 2010 г. от Японската национална телевизия [[:en:NHK|NHK]] по канала си „[[Хай вижън]]” 90-минутен филм за [[Тракиец|траките]], в който централно място е отредено на [[Перперикон]] . През 2016-2018 г. от Николай Овчаров са реализирани филми за американската „[[Travel channel]]” и „[[Discovery Channel]]”. |
|||
През последните години обемисти статии за неговите открития се появиха в британските вестници [[The Guardian]] , [[:en:The_Independent|The Independent]] , американския [[Таймс|Times]], френския [[Le Figaro]], италианския [[Република (италиански вестник)|La Republica]] и много други. В последната книжка на [[National Geographic]] за 2006 г. излезе голяма статия за тракийските съкровища по българските земи . |
|||
== Награди == |
|||
[[Почетен гражданин]] на гр. [[Кърджали]] (2000 г.), на [[Златоград]] (2017 г.), на [[Търговище]] (2018), и на [[София]] (2018). Избран за „Достоен българин на 2005 г.” в класацията на в-к „[[24 часа]]”. Носител на Голямата [http://www.bas.bg/%D0%BD%D0%B0%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B8%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%84-%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D1%8A%D1%80-%D1%84%D0%BE/ награда за приноси в изследването на тракийската култура „Проф. Александър Фол”], 2009. Кавалер на [[Св. св. Кирил и Методий (орден)|орден „Св.св. Кирил и Методий”]] с огърлие за изключителни заслуги в областта на културата, 2010 г<ref>[[Носители на орден „Св. св. Кирил и Методий“]]</ref>. Специална награда за изключителен принос в популяризирането на българското културно-историческо наследство от [https://holidayfair-sofia.com/ Международната туристическа борса] „Ваканция-Холидей”, София 2011. Носител на почетен знак „20 лет Московская областная дума”<ref>[http://docs.cntd.ru/document/537937592 Об учреждении знака Московской областной Думы "20 лет Московской областной Думе"]</ref>. Носител на най-високото отличие на Министерството на културата – [[Златен век (отличие)|„Златен век”]] с огърлие (2017) . Носител на наградата „[http://www.eagleonthedanube.org/ Златен орел]” за опазване на културно-историческото наследство за 2018 г. Носител на почетния знак на [[Стопанска академия|Стопанската академия „Димитър Ценов”]] – Свищов (2018). |
|||
== Спорни моменти == |
== Спорни моменти == |
||
Според Овчаров професорската му титла е придобита в Международния славянски университет в [[Москва]] (такъв не съществува в руската столица, местоположението на Международен славянски университете е в град [[Харков]]. Директорът на Националния археологически институт с музей към БАН, [[Людмил Вагалински]] е съобщава за медиите, че научната степен, която Николай Овчаров е удостоверил е доцент). Към 2003 г. Международния славянски университет в Москва не съществува. Още на 5 декември 1994 г. Международният славянски университет и обществената организация ''Руско земско движение'' образуват ''Международен славянски институт'', който на следващата година получава лиценз за образователна дейност, а едва на 23 декември 2002 г. му е даден държавен регистрационен номер, но във въпросното учебно заведение не съществува няма исторически факултет. |
Според Овчаров професорската му титла е придобита в Международния славянски университет в [[Москва]] (такъв не съществува в руската столица, местоположението на Международен славянски университете е в град [[Харков]]. Директорът на Националния археологически институт с музей към БАН, [[Людмил Вагалински]] е съобщава за медиите, че научната степен, която Николай Овчаров е удостоверил е доцент). Към 2003 г. Международния славянски университет в Москва не съществува. Още на 5 декември 1994 г. Международният славянски университет и обществената организация ''Руско земско движение'' образуват ''Международен славянски институт'', който на следващата година получава лиценз за образователна дейност, а едва на 23 декември 2002 г. му е даден държавен регистрационен номер, но във въпросното учебно заведение не съществува няма исторически факултет. |
||
През 2013 година името на Овчаров за пореден път е забъркано в скандал. Участник в разкопките на обекта Перперек е заловен и осъден за иманярство във връзка с кражба на монети, а срещу Овчаров е започнато раследване. |
През 2013 година името на Овчаров за пореден път е забъркано в скандал. Участник в разкопките на обекта Перперек е заловен и осъден за иманярство във връзка с кражба на монети, а срещу Овчаров е започнато раследване. |
||
През 2012 година Николай Овчаров е поканен за разпит в прокуратурата по сигнал на неучредената партия „Политическо обединение за многообразие, автентичност и култура“ (ПОМАК), чийто евентуален лидер е Ефрем Моллов, който е автор на сигнала. Овчаров определя членовете на въпросното обединение като ''сепаратисти''. |
През 2012 година Николай Овчаров е поканен за разпит в прокуратурата по сигнал на неучредената партия „Политическо обединение за многообразие, автентичност и култура“ (ПОМАК), чийто евентуален лидер е Ефрем Моллов, който е автор на сигнала. Овчаров определя членовете на въпросното обединение като ''сепаратисти''. |
||
== Библиография == |
== Библиография == |
||
Ред 43: | Ред 53: | ||
* ''Най-кратката история на България'', Пловдив: Летера, 2006, 72 с. (също на англ.) ISBN 9545165820 |
* ''Най-кратката история на България'', Пловдив: Летера, 2006, 72 с. (също на англ.) ISBN 9545165820 |
||
* ''Светилището на Орфей при село Татул, Момчилградско'', Варна: лавена, 24 с. ISBN 954579481X |
* ''Светилището на Орфей при село Татул, Момчилградско'', Варна: лавена, 24 с. ISBN 954579481X |
||
*''От Златоград до Перперикон'', Варна: Славена, 2007, 58 с. [https://ciela.com/ot-zlatograd-do-perperikon.html ISBN 9789545796333] |
|||
* |
*''Образът и подобието. Естетика на образа в българското средновековно изкуство'', София: Захарий Стоянов, 2007, 80 с. ISBN 9789540900070 |
||
⚫ | |||
*О''ткритията на българския Индиана Джоунс. Изчезнали градове, забравени храмове, древни писмености, потънали кораби'', София: Захарий Стоянов, 2008, 160 с. ISBN 9789540901855 |
|||
⚫ | |||
*''Археологически пътувания из Македония'', Варна: Славена 2009, 93 с. ISBN 9789545797910 |
|||
*''Шифърът на Перперикон'', София: Стандарт 2009, 64 с. |
|||
*''Златоград – врата към Егейско море'', София: Уникарт 2010, 22 с. ISBN 3800217941<nowiki/>113 |
|||
*''Един археолог пътешества по света'', София: Сиела, 2010, 355 с. ISBN 978-954-28-0785-8 |
|||
*''Българската епопея на виното. История на виното по българските земи'', София: Стандарт, 2011, 65 с.ISBN 9789549457064 |
|||
*''Предречено на Перперикон'', София: Стандарт, 2011, 63 с. ISBN 9789542934035 |
|||
*''Орфей – оракулът от Татул'', София: Стандарт 2011, 64 с. ISBN 9789542934059 |
|||
*''Царственият Търновград'', София: Стандарт, 2011, 64 с. ISBN 9789542934110 |
|||
*''Велики Преслав – столицата на Българската империя'', София: Стандарт, 2011, 65 с. ISBN 9789542934141 |
|||
*''Урвич – между легендите и историческата истина'', София: Уникарт 2011, 25 с. (с Бони Петрунова). |
|||
⚫ | |||
⚫ | |||
*''Урвич – древният страж на пътя София-Самоков'', София: Уникарт, 2013, 23 с. (с Бони Петрунова). |
|||
*''Долината на скалните хора край Златоград'', Варна: Славена 2014, 36 с., (с Константин Перьов). |
|||
*''В Африка сред лъвове и сенки на предците'', Пловдив: Хермес 2014, 160 с. ISBN 9789542613770 |
|||
*''От Камчатка започва Русия'', Пловдив: Хермес 2015, 159 с. ISBN 9789542615132 |
|||
*''Археолог. От „Осанна!” до „Разпни Го!”'' Пловдив: Жанет 45 2015, 319 с. ISBN 978 619 186 175 0 |
|||
*''Слънцето залязва над Ангкор. Едно пътешествие из тайнствения Индокитай'', София: Хермес 2017, 191 с. ISBN 9789542616948 |
|||
*''Кипър. Островът на Афродита'', София: Хермес 2018, 159 с. ISBN 9789542618065 |
|||
== Научни монографии == |
== Научни монографии == |
||
Ред 62: | Ред 91: | ||
* ''Средновековната Българска империя''. Пловдив: Издателство „Летера“, 2006, 168 с. + 200 цветни илюстрации, на бълг., англ., немски. и фр. език. |
* ''Средновековната Българска империя''. Пловдив: Издателство „Летера“, 2006, 168 с. + 200 цветни илюстрации, на бълг., англ., немски. и фр. език. |
||
* ''Образът и подобието. Естетика на образа в българското средновековно изкуство''. София: Издателство „Захарий Зограф“, 2007, 77 с. |
* ''Образът и подобието. Естетика на образа в българското средновековно изкуство''. София: Издателство „Захарий Зограф“, 2007, 77 с. |
||
*''Некрополът на късносредновековното селище Галица край с. Нисово, Русенско.'' Варна: Славена 2010, (с Елена Василева). |
|||
*''Цар Иван Шишман – предател или светец'', София: Стандарт 2010, 62 с. |
|||
*''Цар Иван Шишман. Защитникът на Отечеството,'' София: Захарий Стоянов 2016, 157 с. |
|||
*''Цар Калоян. Пълководецът'', София: Захарий Стоянов 2017, 198 с. |
|||
*''Цар Иван Александър Асен. Миротворецът'', София: Фабер 2017, 136 с. |
|||
*Ц''ар Константин Тих Асен. Злочестият цар,'' София: Фабер 2017, 140 с. |
|||
== Вижте също == |
== Вижте също == |
Версия от 19:02, 17 септември 2018
Николай Овчаров | |
български археолог | |
Овчаров при Перперикон | |
Роден | |
---|---|
Учил в | Софийски университет |
Научна дейност | |
Област | Археология |
Работил в | Археологически институт с музей към БАН Славянски университет Нов български университет |
Николай Димитров Овчаров е български археолог, придобил известност с археологическите разкопки на обекта Перперикон, както и праисторическия култов комплекс край село Татул в Източните Родопи, Югоизточна България.
Биография
Николай Овчаров е роден на 19 юли 1957 г. във Велико Търново, син е на археолога проф. д-р Димитър Овчаров. Завършва история в Софийския държавен университет през 1981 г., във випуска на Георги Първанов, и започва работа в Археологическия институт с музей към БАН. Кандидат на историческите науки (днес равно на образователната и научна степен „доктор“) с дисертация на тема „Образът на човека в българското средновековно изкуство VII-XIV в.“ (1985). Доктор на науките с дисертация на тема „Вардарска Македония през XIV в. и мястото на Охридската област в нея“ (1998). От 1994 г. е старши научен сътрудник II-ра степен в Археологическия музей към БАН.
Доктор по археология (диплома № 15290/08.01.1986), Доктор на историческите науки (диплома № 26118/19.05.1999, старши научен сътрудник (доцент) в Националния археологически институт с музей към Българска академия на науките, където работи от 1981 г. (диплома № 17057/20.07.1994). Дипломиран професор в Международния славянски университет (институт) - Москва, където преподава между 2000 и 2005 г. (диплома № ПФ 021/25.04.2003, протокол № 14). Преподавал е също в Славянския университет (1995-1999), Нов български университет (1999-2002), Пловдивски университет „Паисий Хилендарски”, филиал-Кърджали (2009-2012) и Варненския свободен университет „Черноризец Храбър” (2017-2018 г.), Изнасял е лекции по археология в университетите в Илиноис и Кълъмбъс в САЩ (2008 г.) и Карловия университет в Прага, Чехия (2009 г.) При организираната от българското правителство „Мисия България” във връзка с българското председателство на ЕС през пролетта на 2018 г. изнася лекции за културно-историческото наследство по българските земи в университетите на Тараклия (Молдова), Гент (Белгия), Никозия (Кипър) , Уралския държавен университет в Екатеринбург (Русия), Атинския университет (Гърция), университета за чужди езици и култури в Пекин (Китай).
Николай Овчаров е член на Научния съвет на Националния археологически институт с музей (2011-2014 г.). Член на Изследователския борд на Американския биографичен институт. Член на Научния съвет на Македонския научен институт (1998-2002). Председател на Националния специализиран експертен съвет за опазване на недвижимите паметници на културата към Министъра на културата на Република България (от 2010 г.) [1]. Удостоен с титлата „академик” на Българската академия на науките и изкуствата, 2012 г. От декември 2014 г. е съветник на Министъра на културата на Република България (Вежди Рашидов, Рашко Младенов, Боил Банов). На 17 май 2011 г. е посочен от Румен Ралчев, Велик приор на българския Приорат на ордена на тамплиерите, като Велик офицер на приората и ръководител на неговия институт по средновековна история.
Археологическа дейност
Интересите на Николай Овчаров са в областта на древното изкуство, архитектура и епиграфика, проблемите на средновековната история, както и на морската история и археология. Името му нашумя със сензационните открития в областта на археологията. Той е член на колектива, разкрил южните части на царския дворец на Симеон във Велики Преслав. Научен ръководител е на проучванията, при които бяха намерени уникалните епископски златни одежди и проучен средновековния манастир „Св. Йоан Продром” в Кърджали. Венец на археологическата му дейност е разкриването на скалния град Перперикон и светилището на Орфей край с. Татул в Източните Родопи.
Медийни изяви
В продължение на 7 години Николай Овчаров води седмичното авторско предаване за археология „Изгубеният Граал” по телевизия „Евроком” . От 2005 г. насам има съботната страница „Индиана Джоунс” на вестник „Стандарт”. На 01. 09. 2007 г. по немско-френския канал Arte бе показан 30-минутен филм, посветен на най-големите находки на Николай Овчаров. На 23.09. същата година пък те влязоха в „Майкъл Палин: Новата Европа” – втората по зрителски интерес популярна програма на Би Би Си, гледана от повече от 12 млн британци. Заснемане и излъчване през септември 2010 г. от Японската национална телевизия NHK по канала си „Хай вижън” 90-минутен филм за траките, в който централно място е отредено на Перперикон . През 2016-2018 г. от Николай Овчаров са реализирани филми за американската „Travel channel” и „Discovery Channel”.
През последните години обемисти статии за неговите открития се появиха в британските вестници The Guardian , The Independent , американския Times, френския Le Figaro, италианския La Republica и много други. В последната книжка на National Geographic за 2006 г. излезе голяма статия за тракийските съкровища по българските земи .
Награди
Почетен гражданин на гр. Кърджали (2000 г.), на Златоград (2017 г.), на Търговище (2018), и на София (2018). Избран за „Достоен българин на 2005 г.” в класацията на в-к „24 часа”. Носител на Голямата награда за приноси в изследването на тракийската култура „Проф. Александър Фол”, 2009. Кавалер на орден „Св.св. Кирил и Методий” с огърлие за изключителни заслуги в областта на културата, 2010 г[2]. Специална награда за изключителен принос в популяризирането на българското културно-историческо наследство от Международната туристическа борса „Ваканция-Холидей”, София 2011. Носител на почетен знак „20 лет Московская областная дума”[3]. Носител на най-високото отличие на Министерството на културата – „Златен век” с огърлие (2017) . Носител на наградата „Златен орел” за опазване на културно-историческото наследство за 2018 г. Носител на почетния знак на Стопанската академия „Димитър Ценов” – Свищов (2018).
Спорни моменти
Според Овчаров професорската му титла е придобита в Международния славянски университет в Москва (такъв не съществува в руската столица, местоположението на Международен славянски университете е в град Харков. Директорът на Националния археологически институт с музей към БАН, Людмил Вагалински е съобщава за медиите, че научната степен, която Николай Овчаров е удостоверил е доцент). Към 2003 г. Международния славянски университет в Москва не съществува. Още на 5 декември 1994 г. Международният славянски университет и обществената организация Руско земско движение образуват Международен славянски институт, който на следващата година получава лиценз за образователна дейност, а едва на 23 декември 2002 г. му е даден държавен регистрационен номер, но във въпросното учебно заведение не съществува няма исторически факултет.
През 2013 година името на Овчаров за пореден път е забъркано в скандал. Участник в разкопките на обекта Перперек е заловен и осъден за иманярство във връзка с кражба на монети, а срещу Овчаров е започнато раследване.
През 2012 година Николай Овчаров е поканен за разпит в прокуратурата по сигнал на неучредената партия „Политическо обединение за многообразие, автентичност и култура“ (ПОМАК), чийто евентуален лидер е Ефрем Моллов, който е автор на сигнала. Овчаров определя членовете на въпросното обединение като сепаратисти.
Библиография
- Десет перли от короната на България, София: Български бестселър, 2005, 64 с. ISBN 9549308685
- Разказите на българския Индиана Джоунс, София: Стандарт, 2006, 160 с. ISBN 9549042650
- Средновековната българска империя, Пловдив: Летера, 2006, 168 с. ISBN 9789545166761
- Хроника на свещения град Перперикон, София: Български бестселър, 2006, 82 с. ISBN 9549308871
- Най-кратката история на България, Пловдив: Летера, 2006, 72 с. (също на англ.) ISBN 9545165820
- Светилището на Орфей при село Татул, Момчилградско, Варна: лавена, 24 с. ISBN 954579481X
- От Златоград до Перперикон, Варна: Славена, 2007, 58 с. ISBN 9789545796333
- Образът и подобието. Естетика на образа в българското средновековно изкуство, София: Захарий Стоянов, 2007, 80 с. ISBN 9789540900070
- Откритията на българския Индиана Джоунс. Изчезнали градове, забравени храмове, древни писмености, потънали кораби, София: Захарий Стоянов, 2008, 160 с. ISBN 9789540901855
- Археологически пътувания из Македония, Варна: Славена 2009, 93 с. ISBN 9789545797910
- Шифърът на Перперикон, София: Стандарт 2009, 64 с.
- Златоград – врата към Егейско море, София: Уникарт 2010, 22 с. ISBN 3800217941113
- Един археолог пътешества по света, София: Сиела, 2010, 355 с. ISBN 978-954-28-0785-8
- Българската епопея на виното. История на виното по българските земи, София: Стандарт, 2011, 65 с.ISBN 9789549457064
- Предречено на Перперикон, София: Стандарт, 2011, 63 с. ISBN 9789542934035
- Орфей – оракулът от Татул, София: Стандарт 2011, 64 с. ISBN 9789542934059
- Царственият Търновград, София: Стандарт, 2011, 64 с. ISBN 9789542934110
- Велики Преслав – столицата на Българската империя, София: Стандарт, 2011, 65 с. ISBN 9789542934141
- Урвич – между легендите и историческата истина, София: Уникарт 2011, 25 с. (с Бони Петрунова).
- Пътешествие из страни на орли и замъци, Пловдив: Хермес, 2012, 184 с. ISBN 9789542610977
- Търсачът на минало открива света, Пловдив: Хермес, 2013, 312 с. ISBN 9789542612582
- Урвич – древният страж на пътя София-Самоков, София: Уникарт, 2013, 23 с. (с Бони Петрунова).
- Долината на скалните хора край Златоград, Варна: Славена 2014, 36 с., (с Константин Перьов).
- В Африка сред лъвове и сенки на предците, Пловдив: Хермес 2014, 160 с. ISBN 9789542613770
- От Камчатка започва Русия, Пловдив: Хермес 2015, 159 с. ISBN 9789542615132
- Археолог. От „Осанна!” до „Разпни Го!” Пловдив: Жанет 45 2015, 319 с. ISBN 978 619 186 175 0
- Слънцето залязва над Ангкор. Едно пътешествие из тайнствения Индокитай, София: Хермес 2017, 191 с. ISBN 9789542616948
- Кипър. Островът на Афродита, София: Хермес 2018, 159 с. ISBN 9789542618065
Научни монографии
- Рисунките-графити от „Имарет-джамия“ в Пловдив като извор за историята на Средиземноморието през XV в. София: Издателство на БАН, 1987, 101 с. (Разкопки и проучвания, XVIII).
- Големият царски дворец във Велики Преслав, I. Преславска патриаршия през Х в. София: Издателство „Агрес“, 1991. (съвместно с Д. Овчаров и Ж. Аладжов).
- Корабоплаването по българското черноморско крайбрежие XIV–XIX в. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992, 175 с.
- Средновековен манастир в гр. Кърджали – център на епископията Ахридос XI–XIV в. София: Издателство на БАН, 1992.(с Д. Хаджиева) (=Разкопки и проучвания, XXIV).
- Ships and shipping in the Black Sea XIV–XIX centuries. Sofia: St. Kliment Ohridski University Press, 1993, 153 p.
- Проучвания върху Средновековието и по-новата история на Вардарска Македония. Ново след Йордан Иванов. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1994, 165 с.
- История и археология на Вардарска Македония през XIV в. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1996.
- Победите на цар Калоян (1197 – 1207 г.). Историческият избор на на България между православие и католицизъм. София: Издателство ТанНакРа, 2000.
- Перперикон и околните твърдини през Средновековието. Крепостното строителство в Източните Родопи. София: Издателство ТанНакРа, 2003, 112 с. (съвместно с Д. Коджаманова).
- The Warrior Saints in Old Bulgarian Art. Legends and Reality. Sofia: AGATO Publishers, 2003, 115 p.
- Perperikon. A civilization of the rock people. Sofia: Borina, 2005, 162 c. (същото на бълг., фр. и нем. език). ISBN 978-9545001406
- Исторически приноси към старобългарската и старославянската епиграфика и книжовност. София: Академично издателство „Марин Дринов“, 2006, 403 с.
- Средновековната Българска империя. Пловдив: Издателство „Летера“, 2006, 168 с. + 200 цветни илюстрации, на бълг., англ., немски. и фр. език.
- Образът и подобието. Естетика на образа в българското средновековно изкуство. София: Издателство „Захарий Зограф“, 2007, 77 с.
- Некрополът на късносредновековното селище Галица край с. Нисово, Русенско. Варна: Славена 2010, (с Елена Василева).
- Цар Иван Шишман – предател или светец, София: Стандарт 2010, 62 с.
- Цар Иван Шишман. Защитникът на Отечеството, София: Захарий Стоянов 2016, 157 с.
- Цар Калоян. Пълководецът, София: Захарий Стоянов 2017, 198 с.
- Цар Иван Александър Асен. Миротворецът, София: Фабер 2017, 136 с.
- Цар Константин Тих Асен. Злочестият цар, София: Фабер 2017, 140 с.
Вижте също
- Манастира „Свети Йоан Продром“ в Кърджали
Бележки
Външни препратки
- Йордан Ефтимов, „Напред към археологията“, в. „Сега“, 8 февруари 2005 г.
- Николай Овчаров, „Обущарю, не гледай над обувките!“, в. „Сега“, 10 февруари 2005 г.
|