Негър: Разлика между версии
Ted Masters (беседа | приноси) м Премахнати редакции на 212.39.89.93 (б.), към версия на Ted Masters Етикет: Отмяна |
Редакция без резюме |
||
Ред 2: | Ред 2: | ||
{{обработка|проверка на превода от италиански, подредба}} |
{{обработка|проверка на превода от италиански, подредба}} |
||
{{експерт|човешките раси}} |
{{експерт|човешките раси}} |
||
''' |
'''Н*гър''' ({{lang-la|niger}}, ''черен'', ''тъмен'') е обозначение. Обемът на понятието и съотношението му с '''чернокож''' и '''тъмнокож''' са спорни, най-често то обозначава представители на [[негроидна раса|негроидната раса]]. В ненаучната литература обикновено за н*гри се считат и представителите на [[капоидна раса|капоидната раса]] – [[бушмен]]и и [[койкой]]. Освен това например в [[Русия]] наричат н*гри също и тъмнокожите [[мулат]]и, докато в [[Латинска Америка]] между тях се прави ясна разлика. В много [[Европа|европейски]] [[държава|страни]] и в [[Северна Америка]] думите със същата етимология като „н*гър“ се схващат като [[унижение|унизителни]] и [[расизъм|расистки]].<ref>Добрева, Е. (2009). ''Толерантност, нетолерантност и нулева толерантност в съвременния български печат.'' Велико Търново: Изд. „Фабер“. ISBN 9789544000547</ref> |
||
== Негроидни етноси == |
== Негроидни етноси == |
||
''В този раздел са описани както хората, които принадлежат към [[негроидна раса|негроидната раса]], така и тези, които се приемат понякога за |
''В този раздел са описани както хората, които принадлежат към [[негроидна раса|негроидната раса]], така и тези, които се приемат понякога за н*гри, като е направено разграничение.'' <!-- Ами точно това разграничение, ако някой може, да го направи, Ф. --> |
||
В [[терминология]]та |
В [[терминология]]та „н*гър“ се използва, за да се идентифицира лице, което генетично принадлежи към един от африканските етноси, първоначално развили се в субсаханиална [[Африка]], поради което и тази територия е била наричана – а в художествената литература все още бива наричана – „[[черна Африка]]“. |
||
Такива хора имат типични '''негроидни черти''' като: |
Такива хора имат типични '''негроидни черти''' като: |
||
Ред 36: | Ред 36: | ||
'''Тъмнокожи [[америка]]нски етноси:''' |
'''Тъмнокожи [[америка]]нски етноси:''' |
||
* наричаните в [[САЩ]] „чернокожи“, „цветнокожи“ или „'''афроамериканци'''“ |
* наричаните в [[САЩ]] „чернокожи“, „цветнокожи“ или „'''афроамериканци'''“ |
||
* [[мулат]]и: кръвна смес между бялата раса и |
* [[мулат]]и: кръвна смес между бялата раса и н*гър |
||
* [[замбо]]си: кръвна смес между индианец и |
* [[замбо]]си: кръвна смес между индианец и н*гър |
||
== Произход, еволюция, значение и стил на думата == |
== Произход, еволюция, значение и стил на думата == |
||
Думи с такова звучене възникват в европейските езици през [[17 век]] във връзка с [[колониализъм|колониализма]]. Произходът е от [[испански език|исп.]] negro („черен“), което на свой ред произлиза от [[латински език|лат.]] niger („тъмен“); скоро след това думата |
Думи с такова звучене възникват в европейските езици през [[17 век]] във връзка с [[колониализъм|колониализма]]. Произходът е от [[испански език|исп.]] negro („черен“), което на свой ред произлиза от [[латински език|лат.]] niger („тъмен“); скоро след това думата „н*гър“ се появява и в руския език. С възникване на европейския [[империализъм]] и на псевдонаучния [[расизъм]] през [[19 век]] думата се разпространява широко, както в обикновената реч, така и в средите на учените. След краха на колониализма през втората половина на [[20 век]] употребата на думите, производни на negro, в множество езици по света силно се ограничава, освен във вулгарната реч (така, от [[1970-те|1970-години]] в [[САЩ]] думата ''Negro'' практически е изместена от '''black''', което също етимологически означава „черен“ във [[Франция]] е приета думата Africain). |
||
Н*гър означава просто ''[[черен]]'' на [[испански език|испански]], [[португалски език|португалски]] и [[италиански език|италиански]], всички неолатински езици, тъй като тази дума произлиза от латинското ''niger'' със същото значение. До [[1970-те|70-те години]] това е основната дума аз описване на лице с африкански произход и черен цвят на кожата в тези страни. Често тази единствена дума за тези езици има архаично или презрително значение в [[английски език|английския]]. Родеещата се дума „'''негроид'''“ се използва през [[19 век]] и 20 век в [[антропология]]та за обозначаване на тъй наречената [[раса]] на хората, произлизащи от [[Африка]]. |
|||
[[Файл:Maid cleaning fireplace fsa 8e04227.jpg|мини|250px|Домашна [[прислужница]] почиства камина в [[САЩ]], публ. 1942 г.]] |
[[Файл:Maid cleaning fireplace fsa 8e04227.jpg|мини|250px|Домашна [[прислужница]] почиства камина в [[САЩ]], публ. 1942 г.]] |
||
Въпреки че в [[Италия]] с термина се описва само принадлежността към описаната популация поради фонетичната и етимологичната сродност с английското '' |
Въпреки че в [[Италия]] с термина се описва само принадлежността към описаната популация поради фонетичната и етимологичната сродност с английското ''n*gger'' и ''n*gro'' и неговата все по-честа употреба в презрителен смисъл, днес често се смята за [[политически коретно|политически некоректен]], не неутрален и [[расизъм|расистки]], като вместо него някои предпочитат „от цвета на афроамериканците“; също и терминът „черен“ не е свързан с аурата на расизма, която някои придават на „н*гър“, поради което „нигър“ не се избягва<!-- тук не съм сигурен в превода, ама хич, Ф -->. |
||
Ситуацията в [[България]], [[Русия]] и [[Украйна]] се е различавала от Западна Европа и САЩ, поради факта, че хората от негроидната раса са били екзотика и рядкост в Източна Европа. В тези страни думата |
Ситуацията в [[България]], [[Русия]] и [[Украйна]] се е различавала от Западна Европа и САЩ, поради факта, че хората от негроидната раса са били екзотика и рядкост в Източна Европа. В тези страни думата „н*гър“ e неутрална и неоскърбителна. Няма признаци това да се променя. |
||
[[Африканистика|Учените-африканисти]] в [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]] още тогава рядко употребявали думата |
[[Африканистика|Учените-африканисти]] в [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]] още тогава рядко употребявали думата „н*гър“ (например, тя практически отсъства в енциклопедическия речник „Африка“ под редакцията на Д. А. Ольдерогге), така както в Африка думите [[френски език|фр.]] ''nègre'' и [[английски език|англ.]] ''negro'' ярко се свързвали с [[робовладелчество]]то. Обратно, в текстовете на специалистите по Латинска Америка и особено в текстовете за [[История на робството|историята на робството]] думата „н*гър“ и сега е неутрална. |
||
В българския народен епос често се явява образа на „църен арапин“. |
В българския народен епос често се явява образа на „църен арапин“. |
||
== Употреба на термина == |
== Употреба на термина == |
||
През значителна част от [[20 век]] терминът |
През значителна част от [[20 век]] терминът „н*гър“ е бил използван в частност за обозначаване на [[робство|африканските роби]]. И понастоящем в [[български език|българската]] и [[италиански език|италианската]] езикова практика думата се използва в тази връзка: с [[поговорка]]та „работя като н*гър“ се има предвид „''работя като поробен''“. Този израз има значение на [[експлоатация]], синоним за някой, който работи вместо друг. |
||
От [[19 век]] във [[френски език|френския език]] се разпространил метафоричния израз „литературен |
От [[19 век]] във [[френски език|френския език]] се разпространил метафоричния израз „литературен н*гър“ (''nègres littéraires''), означаващ реалните автори на литературно произведение, което се издава под името на друго лице (фиктивният автор наема „литературни н*гри“, и тяхното авторство се пази в тайна). Един от най-известните писатели, използващи труда на литературни н*гри бил [[Александър Дюма-баща|Александър Дюма (баща)]], написал за своя живот повече от 300 романа (вж. подробности в „Тримата Дюма“ на [[Андре Мороа]]). |
||
Аналогично, [[учен]]и, които публикуват работи под чужди име, в [[Русия]] понякога наричат „научни |
Аналогично, [[учен]]и, които публикуват работи под чужди име, в [[Русия]] понякога наричат „научни н*гри“. В тази връзка е известна [[шега]]та: „Ако автори на статията са [[академик]], [[професор]] и [[аспирант]], то тя е писана от аспиранта.“ |
||
== Източници == |
== Източници == |
Версия от 13:50, 18 септември 2018
- Негри пренасочва насам. За италианския философ вижте Антонио Негри.
Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: проверка на превода от италиански, подредба. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
Тази статия се нуждае от вниманието на редактор с по-задълбочени познания по човешките раси. Ако смятате, че имате необходимите знания, подобрете тази страница. |
Н*гър (Шаблон:Lang-la, черен, тъмен) е обозначение. Обемът на понятието и съотношението му с чернокож и тъмнокож са спорни, най-често то обозначава представители на негроидната раса. В ненаучната литература обикновено за н*гри се считат и представителите на капоидната раса – бушмени и койкой. Освен това например в Русия наричат н*гри също и тъмнокожите мулати, докато в Латинска Америка между тях се прави ясна разлика. В много европейски страни и в Северна Америка думите със същата етимология като „н*гър“ се схващат като унизителни и расистки.[1]
Негроидни етноси
В този раздел са описани както хората, които принадлежат към негроидната раса, така и тези, които се приемат понякога за н*гри, като е направено разграничение.
В терминологията „н*гър“ се използва, за да се идентифицира лице, което генетично принадлежи към един от африканските етноси, първоначално развили се в субсаханиална Африка, поради което и тази територия е била наричана – а в художествената литература все още бива наричана – „черна Африка“.
Такива хора имат типични негроидни черти като:
- тъмна коса и очи
- лице с прогнатизъм (издадени черепни кости)
- широк и плосък нос
- силно изразени устни
- понякога къдраво окосмяване
- дланите са по-светли на цвят.
- кожа значително по-тъмна от тази на европейците. Живота в тропиците води до това тяхната кожа да е много по-богата на пигменти, които защитават от слънчевата радиация. (Практически всички тропически човешки етноси имат тъмна кожа, дори и „по-светлите“ поради различието в пигмента меланин монголоидни популации.)
- нилотици: отличават се с високия си ръст
- суданци
- банту
- малгаши: кръвна смес между пигмеите малеси и банту
- пигмеи: отличават се с ниския си ръст
- бушмени: живеят в Централна Африка, принадлежат към най-древните човешки групи.
Тъмнокожи азиатски етноси:
- андаманци: пигмеи, живеещи на Андамански острови
- негритос: пигмеите на Филипините
Тъмнокожи австралийски етноси:
Тъмнокожи американски етноси:
- наричаните в САЩ „чернокожи“, „цветнокожи“ или „афроамериканци“
- мулати: кръвна смес между бялата раса и н*гър
- замбоси: кръвна смес между индианец и н*гър
Произход, еволюция, значение и стил на думата
Думи с такова звучене възникват в европейските езици през 17 век във връзка с колониализма. Произходът е от исп. negro („черен“), което на свой ред произлиза от лат. niger („тъмен“); скоро след това думата „н*гър“ се появява и в руския език. С възникване на европейския империализъм и на псевдонаучния расизъм през 19 век думата се разпространява широко, както в обикновената реч, така и в средите на учените. След краха на колониализма през втората половина на 20 век употребата на думите, производни на negro, в множество езици по света силно се ограничава, освен във вулгарната реч (така, от 1970-години в САЩ думата Negro практически е изместена от black, което също етимологически означава „черен“ във Франция е приета думата Africain).
Н*гър означава просто черен на испански, португалски и италиански, всички неолатински езици, тъй като тази дума произлиза от латинското niger със същото значение. До 70-те години това е основната дума аз описване на лице с африкански произход и черен цвят на кожата в тези страни. Често тази единствена дума за тези езици има архаично или презрително значение в английския. Родеещата се дума „негроид“ се използва през 19 век и 20 век в антропологията за обозначаване на тъй наречената раса на хората, произлизащи от Африка.
Въпреки че в Италия с термина се описва само принадлежността към описаната популация поради фонетичната и етимологичната сродност с английското n*gger и n*gro и неговата все по-честа употреба в презрителен смисъл, днес често се смята за политически некоректен, не неутрален и расистки, като вместо него някои предпочитат „от цвета на афроамериканците“; също и терминът „черен“ не е свързан с аурата на расизма, която някои придават на „н*гър“, поради което „нигър“ не се избягва.
Ситуацията в България, Русия и Украйна се е различавала от Западна Европа и САЩ, поради факта, че хората от негроидната раса са били екзотика и рядкост в Източна Европа. В тези страни думата „н*гър“ e неутрална и неоскърбителна. Няма признаци това да се променя.
Учените-африканисти в СССР още тогава рядко употребявали думата „н*гър“ (например, тя практически отсъства в енциклопедическия речник „Африка“ под редакцията на Д. А. Ольдерогге), така както в Африка думите фр. nègre и англ. negro ярко се свързвали с робовладелчеството. Обратно, в текстовете на специалистите по Латинска Америка и особено в текстовете за историята на робството думата „н*гър“ и сега е неутрална.
В българския народен епос често се явява образа на „църен арапин“.
Употреба на термина
През значителна част от 20 век терминът „н*гър“ е бил използван в частност за обозначаване на африканските роби. И понастоящем в българската и италианската езикова практика думата се използва в тази връзка: с поговорката „работя като н*гър“ се има предвид „работя като поробен“. Този израз има значение на експлоатация, синоним за някой, който работи вместо друг.
От 19 век във френския език се разпространил метафоричния израз „литературен н*гър“ (nègres littéraires), означаващ реалните автори на литературно произведение, което се издава под името на друго лице (фиктивният автор наема „литературни н*гри“, и тяхното авторство се пази в тайна). Един от най-известните писатели, използващи труда на литературни н*гри бил Александър Дюма (баща), написал за своя живот повече от 300 романа (вж. подробности в „Тримата Дюма“ на Андре Мороа).
Аналогично, учени, които публикуват работи под чужди име, в Русия понякога наричат „научни н*гри“. В тази връзка е известна шегата: „Ако автори на статията са академик, професор и аспирант, то тя е писана от аспиранта.“
Източници
- ↑ Добрева, Е. (2009). Толерантност, нетолерантност и нулева толерантност в съвременния български печат. Велико Търново: Изд. „Фабер“. ISBN 9789544000547
Вижте също
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Негр“ и страницата „Negro“ в Уикипедия на руски и италиански език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за творби създадени преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на техните съавтори.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |