Разлика между версии на „Емил Чакъров“

Направо към навигацията Направо към търсенето
Допълнение, разширение, редактиране, източници, форматиране.
(Допълнение, разширение, редактиране, източници, форматиране.)
| период_на_активност = ?-1990
| влияния =
| награди = Херберт фон Караян – 2
| подпис =
| общомедия =
}}
'''Емил Чакъров''' е [[България|български]] [[музикант]], цигулар и [[диригент]]. Кариерата се е състояла в [[концерт]]и и [[опера|опери]]. Записал е серия от [[Русия|руски]] опери.
 
== Биография и творчество ==
=== Ранни години ===
Емил Чакъров е роден на [[29 юни]] [[1948]] г. в [[Бургас]]. Завършва Музикалното училище в София като цигулар в класа на [[Петър Арнаудов]]. Когато е на 15, той започва да изучава дирижиране в [[Софийската консерватория]] и осем години по-късно е най-младият лауреат на конкурса по дирижиране [[Херберт фон Караян]] в [[Берлин]]. Впоследствие става негов асистент в оперните продукции в [[Залцбург]] и [[Берлин]].
Емил Чакъров е роден на [[29 юни]] [[1948]] г. в [[Бургас]]. Баща му е бил рибар, а майка му – начална учителка. Има сестра Виолета. Четиричленното семейство Яневи е живеело на втория етаж в двуетажна къща на улица "Републиканска" № 43 (сега "Цар Симеон I"). Още като дете Емил посещава първите уроци по [[цигулка]] в родния си град, където на 6-годишна възраст е открит необичайния му талант. Опитва се да дирижира и заявява , че ще стане диригент. Когато е в V клас, казват на родителите му, че в Бургас няма какво повече да научи и, те го изпращат на уроци в [[София]], въпреки трудностите. Сестра му също отива да учи в София. За да осигури жилище за децата си, баща му продава къщата и купува апартамент в София. Тъй като нямат софийско жителство, бащата записва апартамента на името на техен роднина, който злоупотребява и го присвоява. Децата остават без подслон на улицата. Бащата е съкрушен и според официалната версия изчезва в [[Черно море]] при една буря с лодката си през 1966 г. По-късно сестра му казва, че се е удавил от отчаяние. Майката с много трудности отглежда и възпитава децата си. <ref name="Родната къща">[https://chernomorie-bg.com/post/nyama-pomen-za-rodnata-kashta-na-emil-chakarov-8864 Няма помен за родната къща на Емил Чакъров] – Бисерка Станчева, 25.01.2018 г. 11:34 ч., обновена на 30.01.2018 г. 16:16ч.</ref>,<ref name="филм">„Последен концерт“, документален филм за Емил Чакъров, телевизионна версия; режисьор, продуцент и сценарист – Георги Тошев; 29 и 30 декември 2018 г. bTV.</ref>
 
Емил влиза в Софийската музикална гимназия през 1962 г. (цигулка). Когато е на 15 години, започва да изучава и дирижиране. Той завършва Музикалната гимназия като цигулар в класа на [[Петър Арнаудов]]. От 1967 до 1971 г. е студент в [[Софийската консерватория]], където дирижира [[оркестър]]а. В софийското читалище „[[Владимир Заимов]]“ Емил среща учителката по музика Възкреса Капнилова. След завършване на Консерваторията той е поканен от Капнилова за диригент на струнен оркестър, който тя създава към читалището. По паспорт името му е Емил Янев, но в читалище „Владимир Заимов“ е имало още един диригент Янев. Тогава Емил променя фамилията си на Чакъров. <ref name="aparis">Alain Pâris. ''Dictionnaire des interprètes et de l'interpretation musicale au XX siècle.'' Robert Laffont, Paris, 1995 (p923).</ref>
Емил Чакъров дирижира Берлинската филхармония, Бостънския симфоничен оркестър, Израелската филхармония, Френския национален оркестър, Лондонския симфоничен оркестър, Оркестъра на [[Лос Анджелис]], Оркестър Tonhalle, [[Цюрих]], и Чешкия филхармоничен оркестър. Дирижира редовно в продължение на много години Ленинградската филхармония в самия Ленинград, осъществявайки с тях многобройни записи и турнета в [[Германия]], [[Австрия]] и [[Италия]].
 
=== Възход ===
През 1986 г. основава Новогодишния фестивал в София, който се провежда ежегодно с участието на артисти с международна слава. Тук той дирижира Софийския Фестивален Оркестър, основан също по негова идея.
Влияние върху неговото развитие оказва запомнящ се случай от 60-те години. Емил чува музикално изпълнение по [[Българско национално радио|Националното радио]] преди осведомителния бюлетин в 12 ч., но не съобщават името на диригента. Той е силно впечатлен от музиката и отива пеша от [[Драгалевци]] радиото, където се среща с дежурния редактор, за да разбере кой дирижира оркестъра. Когато му отговарят, че е [[Херберт фон Караян]], Емил Чакъров за първи път чува това име, но световно известният диригент става негов кумир решава, че един ден ще се срещне с него и това се случва. Чрез Възкреса Капнилова младият Емил е въведен сред музикалните среди и културния елит. Представен е на тогавашния председател на Комитета за култура [[Павел Матев]] и препоръчан за участие в конкурса по дирижиране на [[Херберт фон Караян]] в [[Берлин]]. Талантът му е оценен и въпреки, че недочува с едното ухо, постъпва на лечение във Военна болница, след което е изпратен в Берлин. Там през 1971 г. печели награда на 2-ия международен конкурс по дирижиране. На 23 години той е най-младият лауреат на конкурса на Караян. Впоследствие става негов асистент в оперните продукции в [[Залцбург]] и Берлин и продължава своите проучвания в [[Хилверсум]] и [[:en:Tanglewood Music Center|Танглуд]]. През 1973-1974 година Емил Чакъров е в творчески контакти със [[Сейджи Озава]], [[Ленард Бърнстейн]], [[Зубин Мета]] и др. От 1974 до 1978 г. е главен диригент на [[Пловдив]]ската филхармония. През 1977 г. основава оркестър „Симфониета“ в София.<br>
Няколко години след първата си Караянова награда от конкурса Емил получава още една. Към края на 70-те години, едва на 30 години е сред най-известните и скъпоплатени диригенти в Европа. Той гостува на много оркестри по света: дирижира [[Берлинска филхармония|Берлинската филхармония]], [[Ла Скала|Миланската скала]], [[:fr:Orchester national de France|Френския национален оркестър]], [[Лондонски симфоничен оркестър|Лондонския симфоничен оркестър]], Оркестър Tonhalle ([[Цюрих]]) и [[Чешкия филхармоничен оркестър|Чешкия филхармоничен оркестър]]. Почти избягва да се връща в България и натрупва богатство. Сред придобивките му са просторен апартамент в центъра на [[Париж]] и триетажна къща в [[Монако]]. Гастролира и извън Европа: [[Израелска филхармония|Израелската филхармония]], Националния [[иран]]ски радио- и телевизионен камерен оркестър, [[Бостънски симфоничен оркестър|Бостънския симфоничен оркестър]], Оркестъра на [[Лос Анджелис]]. През 1979 г. дебютира в [[Метрополитън опера]] в [[Ню Йорк]], както и в други американски градове с [[:ru:Евгений Онегин (опера)|Евгений Онегин]] (1979-1980), връщайки се за [[:it:Il Barbiere di Siviglia|Севилският бръснар]] (1982-83) и [[:ru:Борис Годунов (опера)|Борис Годунов]] (1990). <ref name="Родната къща"></ref>,<ref name="aparis"></ref>,<ref name="Classic FM">[http://www.classicfm.bg/bg/news/view/4101/nov_film_za_emil_chakyrov_pokazvat_v_novogodishnija_muzikalen_festival_v_ndk/ Нов филм за Емил Чакъров показват в Новогодишния музикален фестивал в НДК], Classic FM 88 MHz.</ref>,<ref name="Личности">[https://persons-info.com/persons/CHAKYROV_Emil ЧАКЫРОВ Эмил], Личности.</ref>
 
През 1986 г. по идея на Емил Чакъров министърът на културата на [[България]] [[Георги Йорданов]] създава Софийския фестивален симфоничен оркестър към [[НДК]] с подкрепата на известни български музиканти, като провежда конкурс за всяка партия и за всеки индивидуален изпълнител. Там свирят най-добрите български инструменталисти от операта и филхармонията. Чакъров основава Новогодишния фестивал в София, който се провежда ежегодно с участието на артисти с международна слава – [[Пласидо Доминго]], [[Николай Гяуров]], [[Елизабет Шварцкок]], [[Мирела Френи]] и др. Дирижира [[Реквием на Верди]] на фестивалите в София през 1987 г. и в [[Люцерн]] (1989 г.). Под ръководството на маестро Чакъров преминават четири издания на форума. В края на 80-те години поради неговата международна известност [[Кълъмбия Рекърдс]] ([[Сони]]) го ангажира да запише поредица от шест руски опери, което той прави в продължение на четири години на Софийския фестивал в създаденото звукозаписно студио в НДК. <ref name="aparis"></ref>,<ref name="филм"></ref>,<ref name="Площад СЛАВЕЙКОВ">[https://www.ploshtadslaveikov.com/rekviem-za-emil-chakarov-na-novogodishniya-festival/ Реквием за Емил Чакъров на Новогодишния музикален фестивал], Площад СЛАВЕЙКОВ, 04.12.2018.</ref>,<ref name="Ирена Гъделева">[http://bnr.bg/post/101048668/novogodishniat-muzikalen-festival-v-ndk-v-pochit-kam-dirigenta-emil-chakarov Новогодишният музикален фестивал в НДК - в почит към диригента Емил Чакъров] – Ирена Гъделева, 22.11.18, 18:24 ч.</ref>
На 1 септември 1989 г. Емил Чакъров е обявен за постоянен гост-диригент на Ленинградския симфоничен оркестър. Чакъров е добре познат като оперен диригент, появява се на пулта на Ковънт гардън, Лондон („Евгений Онегин“), Метрополитан, Ню Йорк („Севилският бръснар“), Maggio musicale fiorentino („Танхойзер“), Миланската Ла скала, Сан Карло, Неапол („Кармен“), Ла Фениче, Венеция („Бохеми“) и Хюстън, САЩ („Борис Годунов“, „Аида“).
 
Емил Чакъров дирижира редовно в продължение на години [[Симфоничен оркестър на Санкт-Петербургската филхармония|Ленинградския симфоничен оркестър]] в самия [[Ленинград]] и осъществява с тях многобройни записи и турнета в [[Германия]], [[Австрия]] и [[Италия]]. През 1988 г. умира диригентът на оркестъра [[Евгений Мравински]]. Емил Чакъров е естественият му наследник на поста, но не може да го заеме, защото е чужденец. На 1 септември 1989 г. е обявен за постоянен гост-диригент на Ленинградския симфоничен оркестър. Чакъров е добре познат като оперен диригент, появява се на пулта на [[Ковънт гардън]], Лондон („Евгений Онегин“), Maggio musicale fiorentino („Танхойзер“), [[Милано|Миланската]] [[Ла Скала]], Сан Карло, [[Неапол]] („Кармен“), Ла Фениче, [[Венеция]] („Бохеми“) и [[Хюстън]], САЩ („Борис Годунов“, „Аида“). <ref name="aparis"></ref>,<ref name="филм"></ref>,<ref>[http://www.collegiummusicum.org/index.php?cat=378&subcat=379&page=727 Collegium Musicum website page for Emil Tchakarov] accessed 8 December 2015.</ref>
Последните му концерти в България са в [[НДК]] за новата 1990.
 
=== Последни години ===
Емил Чакъров умира на [[4 август]] [[1991]] г. на 43-годишна възраст в болница в Париж.
Последните концерти на Чакъров в България са в [[НДК]] за новата 1990 година. През 1990 г. здравословното му състояние се влошава. Започва да кашля мъчително, а лекарствата не помагат. В самия край на изтощителен концерт в Ню Йорк получава тежък белодробен [[пневмоторакс]]. Следва [[бронхопневмония]], която също не се поддава на лечение, и става хронична. В Монте Карло преживява тежка автомобилна катастрофа, после го напада мозъчен енцефалит. Имунната му система не може да се пребори с болестите, които слагат своя отпечатък върху професионализма му. Стига се и до конфликт с [[Антверпен]]ския симфоничен оркестър и прекъсване на отношенията. Той прави последния си концерт на 22 март 1991 г. в оперния театър на [[Шанз-Елизе|Шампс-Елисе]] в Париж с [[Френски национален оркестър|Френския национален оркестър]]. Изпълнена е ораторията "Свети Павел" от Феликс Менделсон. После е хоспитализиран в парижка клиника със специални грижи. Болничното му легло е оградено със специална защитна преграда, за да го предпазва от вируси. Последните му думи в болничната стая са: ''Музика. Пуснете музиката!''. Емил Чакъров умира на [[4 август]] [[1991]] г. на 43-годишна възраст в болницата в Париж. Волята му е била да бъде погребан в родината си. Тленните му останки са пренесени в [[София]] в луксозен затворен ковчег със самолет на [[Балкан (авиокомпания)|авиокомпания „Балкан“]] на 8 август. Погребан е в [[Централни софийски гробища|Централните софийски гробища]] на 12 август. На погребението му не присъстват официални лица и медии. <ref name="филм"></ref>,<ref>«Emil Tchakarov, The Energy» [Memorial brochure]. In Bulgarian, key dates in English.</ref>,<ref name="Пуснете музиката">[http://bnr.bg/radiobulgaria/post/100996099/pusnete-muzikata-bili-predsmartnite-dumi-na-virtuoznia-dirigent-emil-chakarov “Пуснете музиката” били предсмъртните думи на диригента Емил Чакъров], Radio Bulgaria, 16.07.18, 11:01 ч.</ref>
 
== Избрана дискография ==
* [[Лудвиг ван Бетовен]]: Концерт за цигулка в C WoO.5 : фрагмент; Романс № 1 в G Op.40 ([[Гидон Кремер]], цигулка) [[Лондонски симфоничен оркестър]]. Deutsche Grammophon, записан 1978.<ref name="Stuart"/>
* [[Александър Бородин]]: ''[[Княз Игор]]'' с Борис Мартинович, [[Стефка Евстатиева]], Калуди Калудов, [[Никола Гюзелев]], [[Николай Гяуров]], Александрина Милчева, Софийски фестивален оркестър. [[:en:Grand Prix du Disque]] 1989.
* [[Антон Брукнер]]. [[Симфония № 4 (Брюкнер)|Симфония № 4]]. Ленинградска филхармония, [[Meлoдия]] записана 1978 (Meлoдия 2LP C10 09477-80)
* [[Михаил Глинка]]: ''[[Живот за царя]]'' с Борис Мартинович, Крис Мерит, Стефания Точиска, Александрина Пендачанска, Софийски фестивален оркестър.
* [[Феликс Менделсон]]: Концерт за цигулка (сh [[Августин Думай]]). Лондонски симфоничен оркестър. EMI Франция, записан 1988.<ref name="Stuart"/>
* [[Модест Мусоргски]]: ''[[Борис Годунов (опера)|Борис Годунов]]'' с Николай Гяуров, Михаил Светлев, Йозеф Франк, Стефка Минева, Никола Гюзелев, Софийски фестивален оркестър. Записан 1986.
* Модест Мусоргски: ''[[Хованщина]]'' с Николай Гяуров, Александрина Милчева, Zdravko Gadjev, Никола Гюзелев, Калуди Калудов, Софийски фестивален оркестър. записан 1986.
* [[Франц Шуберт]]: Част от Концерт в D D345; Рoндo в A D438; Пoлoнезe в B плосък D580 (Гидoн Kрeмeр, цигулка) Лондонски симфоничен оркестър. Deutsche Grammophon, записан 1978.<ref name="Stuart"/>
* [[Ричард Щраус]]: Също така изстрелвам Заратустра. [[Национален радио-оркестър на Румъния|Симфоничен оркестър на Румънското радио и телевизия]]. Запис на живо от Фестивала на Джордж Енеску в Букурещ, 1981. Electrecord – F.E. 81-012
* [[Пьотр Илич Чайковски]]: ''[[Дама Пика (oпeрa)|Дама Пика]]'' с [[Виеслав Oшмaн]], Стефка Евстатиева, Пенка Дилова, Иван Консулов, Юрий Мазурок, Софийски фестивален оркестър. Записан 1988, Сoни.
* Пьотр Илич Чайковски: ''[[Eвгени Oнeгин (oпeрa)|Eвгени Oнeгин]]'' с Юрий Мазурок, [[Aннa Toмoвa-Синтoва]], Николай Геда, Росица Троева-Мирчева, Софийски фестивален оркестър. Сoни 1988
* Пьотр Илич Чайковски: Концерт за цигулка (с Августин Думай). Лондонски симфоничен оркестър. EMI Франция, записан 1988. <ref name="Stuart">Stuart, Philip. The LSO Discography. 2009. [http://www.charm.rhul.ac.uk/download/download.html Available at CHARM website], accessed 8 December 2015.</ref>
* 'Съкровищата на бароковата ера'. ('Албинони Адажио' (Гиaзoтo); [[Бранденбургски концерти |Бaх: Бранденбургски концерт № 3]]; Бокерини: [[Нощна музика на улиците на Мадрид|Нощна музика в Мадрид]]; Хендел: [[Големи концерти, Oпус 6 (Хендел)|Голям концерт Oпус 6, № 12]]; Рамо: Концерт № 6; Toрeли: Коледен концерт; Марчело: Въведение, aрия и прeстo; Вивaлди: Голям концерт oп. 3, № 8) - Национален ирански радио- и телевизионен камерен оркестър. EMI ASD 3613 & 3614 (SLS 5144)<ref>[http://www.worldcat.org/title/treasures-of-the-baroque/oclc/5881870#similar WorldCat entry for Treasures of the Baroque] accessed 8 December 2015.</ref> записан 1978, [[Техеран]].
 
== Памет ==
Когато в звукозаписната компания “[[Сони]]” известната българска оперна певица [[Соня Йончева]] пожелава да чуе най-великия запис на руска опера за всички времена, ѝ дават изпълнение, дирижирано от българския диригент Емил Чакъров. <ref name="Пуснете музиката"></ref>
 
Името на Емил Чакъров носят Бургаските музикални празници - летен фестивал на класическата музика в [[Бургас]], който продължава повече от два месеца <ref name="БМП">[https://www.burgas.bg/bg/info/index/1368 „Бургаски музикални празници - Емил Чакъров“], Община Бургас, 2018.</ref>,<ref name="БНТ">[https://www.burgas.bg/bg/info/index/1368 Започва 7-ото издание на музикалния фестивал "Емил Чакъров"] – БНТ, "Денят започва - 2 юли 2014".</ref>. През 1995 година родната къща на Емил Чакъров в Бургас е съборена и на нейно място е построена нова жилищна кооперация. Бургаската общественост прави опити да се постави там паметна плоча. <ref name="Родната къща"></ref>
 
Новогодишният музикален фестивал в Националния дворец на културата в София през 2018 г. е посветен на 70-годишнината от рождението на диригента, който го е създал. Юбилеят се отбелязва с изложба на фотографии на Емил Чакъров, както и панорама с филми и концертни записи. На 12 декември е представен и филмът „Като дъх музика“ I и II част, посветен на Маестрото, с режисьор Светла Фингова, оператор Борислав Илиев и сценарист музиковеда Екатерина Дочева. На 6 декември е премиерата на документалния филм „Последен концерт“, посветен на Емил Чакъров с режисьор, продуцент и сценарист Георги Тошев. На 30 декември 2018 г. в програмата на bTV е включена телевизионна версия на премиерата. Авторът предвижда продължение на „Последен концерт“ със заглавие „Реквием“ през 2019 г. на голям екран. <ref name="Classic FM"></ref>,<ref name="Площад СЛАВЕЙКОВ">[https://www.ploshtadslaveikov.com/rekviem-za-emil-chakarov-na-novogodishniya-festival/ Реквием за Емил Чакъров на Новогодишния музикален фестивал], Площад СЛАВЕЙКОВ, 04.12.2018.</ref>,<ref name="Ирена Гъделева"></ref>
 
== Източници ==
<references />
 
== Външни препратки ==
* {{цитат уеб|заглавие=Емил Чакъров знаеше какво иска от музиката| уеб_адрес=http://www.aba.government.bg/bg/Bd/Archive/Fabrik16/tchakurov16.htm| достъп_дата=2007-04-23 | език=bg}}
* {{цитат уеб|заглавие=Личности в Пловдив – Емил Чакъров| уеб_адрес=http://www.plovdivguide.com/figures/fig.php?id=424&lang_id=2&alpha=E| достъп_дата=2007-04-23 | език=bg}}
* {{цитат уеб|заглавие=Снимка на Емил Чакъров| уеб_адрес=https://ru.wikipedia.org/wiki/Файл:Эмил_Чакыров.jpg| достъп_дата=2018-12-30 | език=ru}}
 
{{нормативен контрол}}
3269

редакции

Навигация