Куково: Разлика между версии
{{lang-mk}} => {{lang|mk}} |
Редакция без резюме |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{друго значение|селото в |
{{друго значение|селото в Северна Македония|Гърция със старо име Куково,|Полидендро (дем Бер)}} |
||
{{Селище инфо|Република Македония |
{{Селище инфо|Република Македония |
||
| име = Куково |
| име = Куково |
||
Ред 22: | Ред 22: | ||
}} |
}} |
||
'''Куково''' ({{lang|mk|Куково}}) е [[село]] в източната част на [[ |
'''Куково''' ({{lang|mk|Куково}}) е [[село]] в източната част на [[Северна Македония]], община [[Пробищип (община)|Пробищип]]. |
||
== География == |
== География == |
Версия от 20:16, 3 април 2019
- Тази статия е за селото в Северна Македония. За Гърция със старо име Куково, вижте Полидендро (дем Бер).
Куково Куково | |
— село — | |
Страна | Северна Македония |
---|---|
Регион | Източен |
Община | Пробищип |
Географска област | Манговица |
Надм. височина | 570 m |
Население | 18 души (2002) |
Пощенски код | 2210 |
Куково в Общомедия |
Куково (на македонска литературна норма: Куково) е село в източната част на Северна Македония, община Пробищип.
География
Землището на Куково е 9,4 km2, от които земеделската площ е 992 хектара – 449 хектара обработваема земя, 404 хектара пасища и 24 хектара гори.[1]
История
В XIX век Куково е изцяло българско селце в Щипска кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Куково има 90 жители, всички българи християни.[2]
Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. В статистиката на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) от 1905 година Кукуво (Koukovo) е посочено като село с 80 жители българи екзархисти.[3]
При избухването на Балканската война в 1912 година от Куково има записани 7 доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4] След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Кукова (Kukova) като село с неясен етнически състав.[5]
Според преброяването от 2002 година селото има 18 жители (8 мъже и 10 жени), в 10 домакинства и 28 къщи.[1]
Бележки
- ↑ а б Сайт на Община Пробищип.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 232.
- ↑ Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp.134-135.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.855.
- ↑ Leonhard Schultze Jena. "Makedonien, Landschafts- und Kulturbilder", Jena, G. Fischer, 1927
|