Статуя на София

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Статуята на София след позлатяването в 2001 г.
Статуя на София със совата и лавровия венец, юмрука на лявата ѝ ръка се вижда на хоризонта на възприемане, но не и скулптираните монети, стикани в него
Статуя на София – глава

Статуята на София е 26-метров монумент, езическа алегория на християнската светица, поставен в чест на настъпването на третото хилядолетие. Намира се в столицата на България - София и е един от символите на града.

Контекст на мястото[редактиране | редактиране на кода]

Монументът е издигнат при мястото, където в античността е била главната западната порта на града, през която на 9 април 809 г. – Великден, стануващият в района на днешните квартали Надежда и Връбница [1] с българската обсадна войска хан Крум, най-вероятно е влязъл в предадения му от жителите град. По-късно тук е средновековната църква Свети Спас, където е обесен от турците и погребан от софиянци Киро Геошев, един от 4-мата софийски книжари, дали живота си за освобождението на България от османска власт, през Възраждането преустроена и станала след катедралите Света Неделя и Света София третата най-голяма църква в града. Англо-американските бомбардировки на София унищожават този православен храм заедно с намиращите се наблизо барокова католическа катедрала Св. Йосиф и тежко пострадалата Софийска синагога, една от най-големите в Европа. През комунистическия режим на мястото, където днес е монументът, е издигнат паметникът на комунистическия вожд и идеолог Владимир Ленин, премахнат в 1991 г. от посткомунистическата власт.

Композиция и характеристики[редактиране | редактиране на кода]

Автори на монумента са скулптурът Георги Чапкънов и арх. Станислав Константинов. Постаментът е облицован с тъмен гранит и е съставен от призматична база (вис. 4 m), върху която стои 12-метров призматичен, ъглово ориентиран стоманобетонен пилон. Статуята с височина 8,08 m гледа на изток, към пл. Независимост, където се намират сградите на хотел Балкан, Министерски съвет и Народното събрание. Статуята на София е алегорична, представена като властна езическа богиня, със символите на славата и мъдростта и носеща короната на Тюхе – древногръцката богиня на съдбата. Фигурата в дясната си ръка държи триумфален лавров венец, а в юмрука на изпънатата си лявата ръка стиска няколко антични монети. На левия ѝ лакът е кацнала висока 1,10 m сова – символ на мъдростта и познанието, в унисон със значението на думата „софия“. Фигурата е с характерна прическа, в духа на античните статуи, и е отлята с еротично женствени форми, очертаващи се под тънката драперия на хитона ѝ, главата ѝ е увенчана с корона от стилизиран крепостен зид с царски пандантиви. Фигурата тежи около 5 т, като е съставена от 160 части, излети, транспортирани и сглобени на място от автора и екипа му само за два дни – от нощта на 25 срещу 26 до 27 декември 2000 г. включително.[2] Изработена е за 9 месеца. Отлята е в леарните на СБХ в Илиянци.[3]

Първоначално е изцяло патинирана с червено-медна патина на косата, хитона и декоративните фигури на совата и венеца и тъмнографитна на наметката, а лицето, короната и отритите части тялото – стандартна зелена патина. Впоследствие, в 2001 г., с тънко златно фолио (варак) - проба 23,75 Au са позлатени лицето, короната, ръцете и пръстите на краката, а червеният, графитеният и зеленият колорит изчезват и статуята остава с хомогенна тъмна патина.[4] Тъй като тя няма изпълнени в материал очи, а прорези в метала, с това образът ѝ получава характерния дистанциран израз на антична златна маска. Стойността на монумента първоначално е 188 000 $, а с позлатяването, благоустройството на прилежащата площ и пр. към 2001 г. надхвърля незначително сумата от 200 000 $, които са изцяло платени от Столична община[5]

Инициатива, откриване и спорове[редактиране | редактиране на кода]

Инциативата за монумента е на тогавашния кмет на столицата Стефан Софиянски, от 1998 г.[6] Как без конкурс е станал изборът на скулптор, архитект и строител на такъв ключов като символ и значителен като финансиране монумент, изборът и определянето на неговия образ и модел, дали въобще е одобряван в този си вид от общинския съвет, е крайно дискусионно. Поставянето му е гласувано от Столичен общински съвет на 17 септември – Празника на София. По първоначален план статуята трябва да е „Света София“. След като фигурата в настоящия ѝ вид става ясна, православни християни са възмутени и я определят като „кощунство“ [7], Българската православна църква силно възнегодува да бъде свързвана с коя да е „светица“, защото фактически е еклектичен образ на нехристиянска богиня, допълнена с повече езически елементи, отколкото в нея да има нещо, каквото и да е, християнско. Големи дрязги предизвикват и монетите, които тя полуприкрито стиска, и голямата нощна сова с разперени криле, кацнала на едната ръка на „София“. Всъщност под „божия премъдрост“ християнската традиция разбира бога-слово, логоса, това не е жена, а самият Исус Христос.

В грубо нарушение на общинското решение фигурата да е на „Света София“, самият автор потвърждава, че неговата София въобще няма нищо общо с християнството, даже напротив, както той заявява: „Този монумент принадлежи на София, а не на християнската църква. Символът е за всички столичани, независимо дали са мюсюлмани, евреи, будисти или с друга вяра.“ [5] Това е ясно самопризнание, че е погазено не само задължителното общинско решение и това за което е платено, но и безспорния факт, че жителите на града, официално 1 170 842, а неофициално към 2 милиона, за които е монументът поръчан и платен от общината, почти всички са християни, мюсюлманите в София тогава са пренебрежимо малък брой, юдеите, с малки изключения, са напуснали града още в 1948 г., а за столично население от будисти и пр. е абсурдно да се говори. Тръгват слухове, че главата на статуята е завоалиран портрет на симпатичната съпруга на кмета Алиса Софиянска, а според други – по сравнителен признак – на една от дъщерите му, че фигурата, която е безспорно езическа, е на богинята на нощта и мрака Лилит (чиито неотменен символ и спътник е совата), богиня демон, жена на Сатаната, на Инана-Ищар, асоциирана със сексуалността и "свещената проституция", наричана „куртизанка на боговете, с женски образ на Мамон, с фараоновата Изис (Изида), Кибела и Хеката, с Тюхе, божество на съдбата и покровителката на хазарта, с масонска символика, софиянци се чудят защо е обърнала задника си на запад, откъдето идва главният транспортен поток, сред който тя стърчи, и с присъщото си чувство за хумор я наричат „златната кака на х... клечка с дълги крака“.[8][9][7] Статуята на София е официално открита на 28 декември 2000 г. от кмета Софиянски в присъствието на финансовия министър Муравей Радев, министъра на здравеопазването Илко Семерджиев, социалния министър Иван Нейков, видни депутати от СДС, политици и медии.[5]

Източници, публикации и външни връзки[редактиране | редактиране на кода]