Статуя на София

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Статуята на София след позлатяването в 2001 г.
Статуя на София със совата и лавровия венец, юмрука на лявата ѝ ръка се вижда на хоризонта на възприемане, но не и скулптираните монети, стикани в него
Статуя на София – глава

Статуята на София е 24-метров[1] монумент посветен на град София поставен в чест на настъпването на третото хилядолетие. Намира се в столицата на България – София.

Контекст на мястото[редактиране | редактиране на кода]

Монументът е издигнат при мястото, където в античността е била главната западна порта на града, през която на 9 април 809 г. – Великден, стануващият в района на днешните квартали Надежда и Връбница[2] с българската обсадна войска хан Крум, най-вероятно е влязъл в предадения му от жителите град. По-късно тук е средновековната църква Свети Спас, където е обесен от турците и погребан от софиянци Киро Геошев, един от 4-мата софийски книжари, дали живота си за освобождението на България от османска власт, през Възраждането преустроена и станала след катедралите Света Неделя и Света София третата най-голяма църква в града. Англо-американските бомбардировки на София унищожават този православен храм заедно с намиращите се наблизо барокова католическа катедрала Св. Йосиф и тежко пострадалата Софийска синагога, една от най-големите в Европа. През комунистическия режим на мястото, където днес е монументът, е издигнат паметникът на комунистическия вожд и идеолог Владимир Ленин, премахнат в 1991 г. от посткомунистическата власт.

Композиция и характеристики[редактиране | редактиране на кода]

Автори на монумента са скулпторът Георги Чапкънов и арх. Станислав Константинов. Постаментът е облицован с тъмен гранит и е съставен от призматична база (вис. 4 m), върху която стои 12-метров призматичен, ъглово ориентиран стоманобетонен пилон. Статуята с височина 8,08 m гледа на изток, към пл. Независимост, където се намират сградите на хотел Балкан (Президентството), Министерски съвет и втората сграда на Народното събрание (бивш Партиен дом). Статуята на София е алегорична, представена като властна езическа богиня, със символите на славата и мъдростта и носеща короната на Тюхе – древногръцката богиня на съдбата. Фигурата в дясната си ръка държи триумфален лавров венец, а в юмрука на изпънатата си лява ръка стиска няколко антични монети. На левия ѝ лакът е кацнала висока 1,10 m сова – символ на мъдростта и познанието, в унисон със значението на думата „софия“. Фигурата е с характерна прическа, в духа на античните статуи, и е отлята с еротично женствени форми, очертаващи се под тънката драперия на хитона ѝ, главата ѝ е увенчана с корона от стилизиран крепостен зид с царски пандантиви. Фигурата тежи около 5 т, като е съставена от 160 части, излети, транспортирани и сглобени на място от автора и екипа му само за два дни – от нощта на 25 срещу 26 до 27 декември 2000 г. включително.[3] Изработена е за 9 месеца. Отлята е в леарните на СБХ в Илиянци.[4]

Първоначално е изцяло патинирана с червено-медна патина на косата, хитона и декоративните фигури на совата и венеца и тъмнографитна на наметката, а лицето, короната и отритите части тялото – стандартна зелена патина. Впоследствие, в 2001 г., с тънко златно фолио (варак) – проба 23,75 Au са позлатени лицето, короната, ръцете и пръстите на краката, а червеният, графитеният и зеленият колорит изчезват и статуята остава с хомогенна тъмна патина.[5] Тъй като тя няма изпълнени в материал очи, а прорези в метала, с това образът ѝ получава характерния дистанциран израз на антична златна маска. Стойността на монумента първоначално е 188 000 $, а с позлатяването, благоустройството на прилежащата площ и пр. към 2001 г. надхвърля незначително сумата от 200 000 $, които са изцяло платени от Столична община.[6]

Инициатива, откриване и спорове[редактиране | редактиране на кода]

Инициативата за монумента е на тогавашния кмет на столицата Стефан Софиянски, от 1998 г.[7] Обект на дискусии е как без конкурс е станал изборът на скулптор, архитект и строител на такъв ключов като символ и значителен като финансиране монумент, изборът и определянето на неговия образ и модел и дали въобще е одобряван в този си вид от общинския съвет.[8] Поставянето му е гласувано от Столичен общински съвет на 17 септември – Празника на София.

По първоначален план статуята трябва да е на „Света София“. Град София носи името на късноантичната раннохристиянска съборна[9] църква на града - базиликата "Св. София - Премъдрост Божия", като Св. София (на гръцки Ἁγία Σοφία, на латински: Sancta Sophia) означава „Светата Премъдрост Божия“ (едно от имената на младия Исус Христос). Празникът на града обаче е на 17 септември, когато Православната църква отбелязва Светите мъченици София, Вяра, Надежда и Любов. Датата е определена и за Празник на София с решение на Столичния общински съвет от 25 март 1992 г.

След като фигурата става ясна в настоящия ѝ вид (езическа алегория на християнската светица), православни християни са възмутени и я определят като „кощунство“,[10] Българската православна църква силно възнегодува да бъде свързвана с коя да е светица, защото фактически е еклектичен образ на нехристиянска богиня, допълнена с повече езически елементи, отколкото християнски. Големи дрязги предизвикват и монетите, които тя полуприкрито стиска, и голямата нощна сова с разперени криле, кацнала на едната ръка на „София“. Всъщност под „божия премъдрост“ християнската традиция разбира бога-слово, логоса, това не е жена, а самият Исус Христос.

В разрез с общинското решение фигурата да е на „Света София“, самият автор потвърждава, че неговата София няма общо с християнството, заявявайки: „Този монумент принадлежи на София, а не на християнската църква. Символът е за всички столичани, независимо дали са мюсюлмани, евреи, будисти или с друга вяра.“ [6]

Появяват се твъдения, че главата на статуята е завоалиран портрет на съпругата на кмета Алиса Софиянска, а според други – по сравнителен признак – на една от дъщерите му, че фигурата, която е безспорно езическа, е на богинята на нощта и мрака Лилит (чийто неотменен символ и спътник е совата), богиня демон, жена на Сатаната, на Инана-Ищар, асоциирана със сексуалността и „свещената проституция“, наричана куртизанка на боговете, с женски образ на Мамон, с фараоновата Изис (Изида), Кибела и Хеката, с Тюхе, божество на съдбата и покровителката на хазарта, с масонска символика. Критика носи и фактът, че е обърната с гръб на запад, откъдето идва главният транспортен поток.[10][11][12]

Много критици осъждат статуята, защото казват, че тя символизира смъртта.

Статуята на София е официално открита на 28 декември 2000 г. от кмета Софиянски в присъствието на финансовия министър Муравей Радев, министъра на здравеопазването Илко Семерджиев, социалния министър Иван Нейков, видни депутати от СДС, политици и медии.[6]

Източници, публикации и външни връзки[редактиране | редактиране на кода]

  1. (https://stolica.bg/stolichna-obshtina/veche-20-godini-sveta-sofiya-na-chapkanov-bdi-nad-stolitsata)
  2. Петър Чергаров, Вдигат паметник на хан Крум в Северния парк, Новинар 14 май 2012.
  3. Светослава Татъръкова, Георги Чапкънов: София се яви като чудо в главата ми, За да сме на този хал, или ние сме идиоти, или тези, които ни ръководят, смята прочутият скулптор. Сега, 28.12.2000.
  4. Валя Стоянова, Спират движението заради статуята на София, Новинар, 27 декември 2000.
  5. Позлатени: статуята на Света София и др., София, Фартт ООД
  6. а б в Надежда Станкова, Охраняват денонощно „София“ от крадци на цветни метали, Вести БГ, 28 декември 2000.
  7. Мила Вачева, Чапкънов: Осветете „Св. София“ отгоре, 24 часа, 28.12.2010.
  8. newspaper.kultura.bg
  9. Сенгалевич, Георги. Вселенска или съборна църква? – Официален сайт на Светия синод на Българската православна църква Архив на оригинала от 2020-08-07 в Wayback Machine.. Българска патриаршия, София, 2.VII.2010.
  10. а б Росен Янков, Преименуването на Средец, 24 часа, 28.12.2013.
  11. Статуята в София, Форум, xnetbg, юни 17, 2011.
  12. арх. Виктор Чолаков, Сбъркаха ѝ мащаба, Архитектура БГ, 10.08.2009.