Териер (ЗРК)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
RIM-2 Terrier
Кърмовата ПУ Mk-10 на ракетния крайцер USS CAG-1 Boston
Обща информация
ВидЗенитно-ракетен комплекс с морско базиране и малка и средна далечина на действие
История на производство и служба
ИзобретателConvair,  САЩ
Създаване1949 – 1951 г.
Производителвиж. задействани структури
Производство1956 – 1967 г.
На въоръжение1956 г. – 1989 г.
На служба при ВМС на САЩ,
КМП на САЩ[1]
 Италия
Произведени бр.8000
ВариантиSAM-N-7 BW-0 (RIM-2A) (базов модел);
RIM-2B, RIM-2C, RIM-2D, RIM-2E, RIM-2F (модификации)
Габаритни характеристики
Маса480 кг (без ускорители)
Дължина8,25 м
Диаметър0,34 м
Технически характеристики
Бойна главаОсколочна-фугасна
или ядрена W-45-0
Взривна мощност100 кг или до 1 кт
Брой бойни глави1
Обсег18 км (първоначално)
36,5 – 72 км модернизиран
Скорост1,8 число на М
(базов модел)
ПлатформаНадводни кораби
RIM-2 Terrier
 в Общомедия

Конвеър RIM-2 „Териер“ (на английски: Convair RIM-2 Terrier) – американски корабен зенитно-ракетен комплекс. Първият в света зенитно-ракетен комплекс с морско базиране, приет на въоръжение. Разработен е като разклонение на програмата „Bumblebee“ (създаването на далекобойния ЗРК RIM-8 Talos). Състои на въоръжение във ВМС на САЩ от 1956 до 1980-те години, свален от въоръжение и заменен със ЗУР семейство „Стандарт“. Стоймостта на една ракета съставлява $40 хил. по цени от 1958 г.[1]

Разработка[редактиране | редактиране на кода]

Ракетен комплекс „Териер“ на борда на лекия крайцер „Провидънс“

Разработката на корабни зенитно ракетни комплекси за ВМС на САЩ започва в годините на Втората световна война. Още през 1944 г. започва разработката на зенитните управляеми ракети KAN-1 и Lark с радиокомандна система за насочване, предназначени за борба със заплахата от камикадзе. Нито една от тях не е приета на въоръжение, тъй като войната свършва, и флота вече не се нуждае от незабавното приемане на въоръжение на сравнително остарелите дозвукови ракети. Работите над системата KAN са спрени през 1946 г., работите над системата Lark продължават до 1951 г., но след успешни изпитания ракетата е определена като морално остаряла.

Вместо отменената програма Lark флота започва по-прогресивната програма „Bumblebee“ за създаването на корабни зенитни управляеми ракети. В нейните рамки се разработва далекобойна ракета с насочване „по лъча“ на корабния радар – бъдещият RIM-8 Talos. В хода на разработката на проекта, инженерите на ВМФ се сблъскват с малкото практически данни за динамиката на обектите, движещи се на свръхзвукови скорости. За събиране на информация, и отработване на особеностите на системата за управление, е разработен свръхзвуков апарат-прототип под кодовото обозначение CTV-N-8 Bumblebee STV. За първи път изстрелян през 1948 г., този апарат представлява неголяма твърдогоривна ракета, използваща се за отработването на системите за управление.

През 1949 г., когато става ясно, че разработката на технически доста сложния ЗРК RIM-8 Talos се затяга, а програмата Lark вече е технически остаряла и не съответства на съвременните изисквания, специалистите на ВМФ предлагат, като компромисно временно решение, да разработят бойна ракета на базата на съществуващия изследователски апарат CTV-N-8 Bumblebee STV. Технически, прототипа вече има всички необходими свойства на бъдещата ракета, и може да бъде доработен за доста кратки срокове.

Към създаването на комплекса фирмата „Convair“ пристъпва през 1949 г. (по-късно фирмата става филиал на корпорацията „Дженерал динемикс“). Първите пускове на ракетата са проведени още през 1951 г., но поради необходимост от доработки на системата за насочване, ракетата е приета на въоръжение едва през 1956 г.

Задействани структури[редактиране | редактиране на кода]

В разработката и производството на ракетите „Териер“ са задействани следните структури:[1][2][3]

Първостепенни доставчици (частен сектор)
Първостепенни доставчици (държавен сектор)
Подизпълнители (частен сектор)

Конструкция[редактиране | редактиране на кода]

Ракетата „Териер“ е двустепенна ракета, работеща с твърдо гориво. Дължината на първите версии на „Териер“ съставлява 8,25 м, последващите модификации са малко по-къси. Диаметъра на всички варианти на ракетата е еднакъв – 0,34 м.

Насочването на ракетата се осъществява „по лъча“ на РЛС („оседлан лъч“), т. нар. „метод на трите точки“. Ракетата се движи надлъжно по линията, описвана от тесния въртящ се лъч на радара, насочен към разчетната точка на прихващане. За насочването на ракетата се използва бордовата РЛС AN/SPG-55.

Радари AN/SPG-55 и пускова установка Mk-4

Насочването „по лъч“, макар и да е достатъчно точно на средни дистанции и малко влияещо се от средствата за РЕБ, има редица недостатъци: основният е невъзможността да се използва по нисколетящи цели, заради отразяването на въртящия се лъч от повърхността. По-късните версии на ракетата използват полуактивно насочване, при това подсветката на целите се осигурява със същия радар AN/SPG-55.

Управлението на ракетата в полета първоначално се осъществява с помощта на подвижни крила. Това решение се оказва неудобни и е използвано само в първите два модела, получили обозначението SAM-N-7 BW (на английски: Beam-Riding, Wing-controlled). Последващите модификации на ракетата имат неподвижни крила и поместени на опашната част рули. Те се обозначават като SAM-N-7 BT (на английски: Beam-Riding, Tail-controlled).

В качеството на бойна част ракетата носи 100-кг (218-фунтов) осколочно-фугасен заряд. Последващите модификации имат пръчковидни бойни части, които се смятат за по-ефективни за поразяване на самолети и крилати ракети. През 1957 г. е създадена и версията на ракетата BT-3A(N), носеща ядрен заряд W-45-0 с мощност около един килотон. Ракетите с ядрени БЧ са предназначени за ефективно поразяване на звена бомбардировачи и торпедоносци и прихващане на високоскоростни противокорабни ракети, например Х-22.

Всичко от 1956 до 1966 г. са произведени около 8000 ракети от всички модификации.

Модификации[редактиране | редактиране на кода]

Първата версия на ракетата, изпитана и приета на въоръжение през 1956 г. има обозначението SAM-N-7 BW-0 и по същество, си остава опитен образец. На бойни кораби тя никога не е поставяна, за това, че към момента на влизането в строй на първите кораби с УРО, вече е готова новата модификация на ракетата – SAM-N-7 BW-1. Основно, тя се отличава с опростена конструкция, разчитана на трудните условия за производство в ситуацията на тотална война. Двата варианта ЗУР са способни да поразяват въздушни цели, летящи само на дозвукови скорости.

Ракетата SAM-N-7 BT-3 е съществено подобрена модификация. Тя има управляващи плоскости на опашния отсек и нов маршев двигател, който позволява на ракетата да развива много по-голяма скорост на полета и уверено да поразява свръхзвукови цели. Далечината на полет на ракетата и нейния тава също се увеличават.

Към 1957 г. са готови още две модификации на ракетата: SAM-N-7 BT-3A и SAM-N-7 BT-3(N), имащи подобрени характеристики (в т.ч. намалена до 300 метра минимална височина на поразяване на целта). Ракетите SAM-N-7 BT-3A са първите „Териери“, които имат ограничена възможност за нанасяне на удар по наземни и надводни цели. Между себе си версиите се различават само с наличието на SAM-N-7 BT-3(N) на ядрена БЧ.

Варианта на ракетата SAM-N-7 HT-3 е първият, разчитан за използване с полуактивно насочване, което съществено подобрява възможностите за използването на ракетата по нисколетящи цели.

Последната версия на ракетата се появява след 1963 г. и съгласно изменената междувременно система за обозначение има само трибуквеният код RIM-3F. Това е подобрена версия на RIM-2E, имаща разширена далечина на полета.

Старо обозначение (до 1963 г.) Ново обозначение (от 1963 г.) Насочване Управление Скорост Далечина, мин-макс Височина на използване, мин-макс Бойна част
SAM-N-7 BW-0 RIM-2A По лъч Крила 1,8 М (дозвукови цели) 4,5 – 18,28 км 1200 – 12000 м Осколочно-фугасна
SAM-N-7 BW-1 RIM-2B По лъч Крила 1,8 М (дозвукови цели) 4,5 – 18,28 км 1200 – 12000 м Осколочно-фугасна
SAM-N-7 BT-3 RIM-2C По лъч Опашно оперение 3 М (свръхзвукови цели) 4,5 – 24,28 км 1200 – 12000 м Осколочно-фугасна
SAM-N-7 BT-3A RIM-2D По лъч Опашно оперение 3 М (свръхзвукови цели) 4,5 – 36,5 км 300 – 24000 м Пръти
SAM-N-7 BT-3A(N) RIM-2D По лъч Опашно оперение 3 М (свръхзвукови цели) 4,5 – 36,5 км 300 – 24000 м Ядрена, 1 кт
SAM-N-7 HT-3 RIM-2E Полуактивно Опашно оперение 3 М (свръхзвукови цели) 4,5 – 36,5 км 300 – 24000 м Пръти
Отсъства RIM-2F Полуактивно Опашно оперение 3 М (свръхзвукови цели) 4,5 – 75 км 300 – 24000 м Пръти

Освен стрелбата по въздушни цели, съществува също и възможността да се използва „Териер“ (започвайки от модела RIM-2E) по надводни цели в пределите на радиохоризонта. При това ракетата се насочва по лъча на радара, отразен от надстройките на кораба-цел. Поради неголямата маса и осколъчно-фугасната БЧ ракетата в конвенционалния си вариант може да бъде ефективна само против небронирани кораби, но в ядрения вариант може да порази всеки надводен кораб в радиуса си на действие.

Последващото развитие на линията на ракетата е прекъснато от появата на ракетите от серията SM-1.

Кораби – носители на комплекса[редактиране | редактиране на кода]

Между 1956 и 1971 г., ракетата е основното зенитно средство със среден радиус на действие на ред кораби на САЩ и съюзните по НАТО флотове:

За пуск на ракетите се използват пусковите установки Mk 4 или Mk 10.

Пускова установка Mk 4

Пусковата установка Mk 4, разработена през 1952 г., тежи 127 тона и има вместимост на вертикалния подпалубен пълнител до 144 ракети. Скоростта на презареждане на пусковата установка съставлява приблизително 15 секунди на ракета (от тях 11 секунди са необходими, за да се разтворят ръчно съхраняващите се в сгънат вид стабилизатори), което позволява да се изстрелват средно по 4 ракети в минута с два залпа по две ракети.

Установката Mk 4 е оценена за неудобна за експлоатация поради вертикалното съхраняване на сравнително дългите ракети, което изисква задействането на голям вертикален обем в корпуса на кораба и не позволява да се постави установката на кораби, отстъпващи по размери на крайцерите.

Разработената по-късно ПУ Mk 10 има маса от 110 до 200 тона, и хоризонтални подпалубни пълнители с различна вместимост. Ракетите са разположени на въртящи се барабани под палубата. На установката те се подават чрез стърчащата над палубата горна част на пълнителя, в който по таванни релси се премества окачен кран.

В базовата версия (Mk 10 Mod 1) се използва един въртящ се барабан за 20 ракети. Версия Mk 10 Mod 2 използва четири барабана с общ запас от 80 ракети. „Междинната“ версия Mk 10 Mod 7 има три барабана за 60 ракети и е поставяна само на италианския крайцер „Виторио Венето“.

След превъоръжаването на корабите на ВМФ на САЩ със ЗУР семейство „Стандарт“, пусковите установки Mk 10 се използват за носене на далекобойните ЗУР SM-1ER.

Наземният „Териер“[редактиране | редактиране на кода]

Малкоизвестен факт се явява използването на ракетите RIM-2 в наземни пускови установки от корпуса на морската пехота на САЩ. Поради липсата, през 1950-те, на пригодни за полево използване зенитни ракети с наземно базиране, морската пехота на САЩ адаптира морските зенитни ракети. Пусковите установки се превозват на камиони, поставят се на земята преди стрелба, и се презареждат от специално разработен автомобил-носител. Експлоатацията им е кратка, поради появата в началото на 1960-те на мобилния ЗРК MIM-23 Hawk[4]

Аналози[редактиране | редактиране на кода]

На базата на ЗРК „Териер“ френският флот разработва аналогичен ЗРК „Masurca“

Бойно използване[редактиране | редактиране на кода]

Комплекса „Териер-2“ се използва по времето на войната във Виетнам през 1972 г. от крайцерите тип „Белнап“ в хода на операциите при бреговете на ДРВ.

На 19 април крайцера „Стерет“ и неговото съпровождение са подложени на атаката на два виетнамски изтребителя МиГ-17. За отразяването на атаката, крайцера за първи път задейства комплекса „Териер“ в бойна обстановка. Един от МиГовете, атакуващ разрушител на съпровождението, е прихванат от радарите на крайцера и е поразен с ракета. По-късно на същия ден крайцера прихваща с ракетите „Териер“ неидентифицирана въздушна цел, предположително опозната като ПКР П-15[5].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ а б в Missiles, 1958: Terrier. ((en)) // Flight and Aircraft Engineer: First Aeronautical Weekly in the World. – L.: Iliffe and Sons Ltd., 5 декември 1958. – Vol.74 – No.2602 – P.895.
  2. ↑ Statement of Rear. Adm. William I. Martin, Acting Deputy Chief of Naval Operations (Air). ((en)) / Hearings on Military Posture, and H.R. 4016: Hearings before the Committee on Armed Services, 89th Congress, 1st Session. – Washington, D.C.: U.S. Government Printing Office, 1965. – P.908 – 909 – 1556 p.
  3. ↑ Bulova Annual Report to the stockholders 1958/59. ((en)) – N.Y.: Bulova Watch Company, 1959. – P.12 – 18 p.
  4. ↑ 5 Pictures for You | Marine Corps Stories | Scuttlebutt | Sgt Grit[неработеща препратка]
  5. ↑ Няма достоверни сведения за използването на ПКР от какъвто и да е клас от виетнамците по време на войната.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Николаев Е. Усовершенствованный корабельный ЗРК „Терьер“. Зарубежное военное обозрение. 71 – 73 с. (на руски)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Терьер (ЗРК)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Териер_(ЗРК)&oldid=11992828“.