Лонг Бийч (атомен крайцер, 1959)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
„Лонг Бийч“
USS Long Beach (CGN-9)
USS Long Beach (CGN-9) stbd beam view.jpg
Ракетният крайцер „Лонг Бийч“
Флаг Съединени американски щати САЩ
Клас и тип Атомен ракетен крайцер
Производител Bethlehem Steel Co в Куинси, САЩ
Живот
Заложен 2 декември 1957 г.
Спуснат на вода 14 юли 1959 г.
Влиза в строй 9 септември 1961 г.
Изведен от
експлоатация
отписан от флота на 1 май 1995 г., утилизиран
Състояние извън експлоатация
Характеристика
Дължина 219,8 m
Ширина 21,6 m
Газене 9,3 m
Задвижване 2 ядрени реактора C1W;
2 парни турбини General Electric;
2 гребни винта;
80 000 к.с.
Скорост 30 възела
(55,6 km/h)
Водоизместимост 15 111 t (стандартна)
16 602 t (пълна)
Екипаж 1 107 души
Далечина на
плаване
неограничена
Автономност 56 денонощия
Въоръжение
Артилерия 2x1 127 mm
Зенитна артилерия:
преди модернизацията няма, след нея 2 АУ Вулкан-Фаланкс
Ракети 1x2 ПУ за ЗРК Талос;
2x2 ПУ за ЗРК Териер
Торпеда 2x3 324 mm ТА
Други Противолодъчно въоръжение:
1x8 ПУ за ASROC[1]
„Лонг Бийч“
USS Long Beach (CGN-9)
в Общомедия

„Лонг Бийч“ (на английски: USS Long Beach (CGN-9)) е атомен ракетен крайцер на ВМС на САЩ. Първият в света надводен боен кораб с ядрена силова установка. Също така последният кораб на ВМФ на САЩ, построен с корпус на крайцер (последващите ракетни крайцери имат обводи на корпуса на разрушители и лидери). Построен специално за взаимодействие с атомният самолетоносачЕнтърпрайз“ (USS Enterprise (CVN-65)).

История создания[редактиране | редактиране на кода]

Конструкция[редактиране | редактиране на кода]

Въоръжение[редактиране | редактиране на кода]

Зенитно-ракетно въоръжение[редактиране | редактиране на кода]

Изначално проектиран за ракетоносен кораб, изпълняващ, преди всичко, задачите на противовъздушна отбрана на авионосните съединения, „Лонг Бийч“ е конструиран изходя от изискването да се унищожават самолетите и крилатите ракети на противника на голяма дистанция.

Основа на неговото противовъздушно въоръжение съставлява далекобойният зенитно-ракетен комплекс RIM-8 „Talos“, способен да поразява въздушни цели на разстояние до 150 километра. Комплекса, отнасящ се към късния тип Mk-12 се намира в кърмовата част на кораба. В основата на кърмовата надстройка се намира бронирания хангар, в който ракетите преминават предстартова подготовка (монтирането на крилата и стабилизаторите) преди поставянето им на пусковата. Под хангара се намира погреб за боеприпаси, където 52 заредени ракети лежат на стелажи и се подават нагоре със специален асансьор. В боекомплекта има както ракети с обикновени, така и с ядрени бойни части.

Покрива на хангара служи за основа на поставените на високи пилони РЛС, влизащи в състава на комплекса: две РЛС за управление на ракетите AN/SPW-2, и две РЛС за съпровождение и „подсветка“ на целите AN/SPG-49. Първите формират тесен въртящ се лъч, в който изстреляните ракети се движат на маршевия участък. Вторите се използват за самонасочването (полуактивно) на ракетите на финалния участък от полета. Имайки две двойки РЛС от всеки тип, комплекса може едновременно да съпровожда и обстрелва две цели с произволен брой ракети.

В носовата си част крайцера има линейно-терасовидно два комплекса за ПВО със среден радиуса на действие RIM-2 „Terrier“. Всеки от тях се състои от двурелсова пускова установка, хоризонтален пълнител-хангара на 60 ракети (поставени на три хоризонтални въртящи се барабана, по 20 на всеки) и две РЛС за съпровождение и „подсветка“ на целите AN/SPG-55. Предния комплекс се намира на горната палуба на крайцера с бараби под палубата; втория комплекс е монтиран зад и над първия. Предните две РЛС AN/SPG-55 са монтирани на високи пилони, вторите две – на покрива на масивната правоъгълна надстройка на крайцера.

В резултат, общите възможности на противовъздушната отбрана позволяват на крайцера едновремено да съпровожда шест цели, и да обстрелва две от тях с ракети „Талос“ на разстояние до 150 км, и още две с ракетите „Териер“ на разстояние 25 – 50 км (в зависимост от модела).

Противолодъчно ракетно въоръжение[редактиране | редактиране на кода]

Противолодъчното ракетно въоръжение е представено от една 8-зарядна контейнерна пускова установка за противолодъчните ракети RUR-5 ASROC. Комплекса е предназначен за отбрана както на самия кораб, така и на съединения, и осигурява поражение на подводни лодки на дистанции от 1 до 20 километра. В боекомплекта влизат както ракето-торпеда (снаряжени в качеството на бойна глава с малогабаритното самонасочващо се торпедо Mark 46, така и с тактическите ядрени дълбочинни заряди W44, с еквивалент до 10 килотона. Презареждането на пусковата установка се изпълнява през палубни люкове. Общият боекомплект се състои от 20 ракети.

В качеството на въоръжение за самоотбрана крайцера носи на всеки борд по тритръбен 324-милиметров торпеден апарат, фиксиран в корпуса.

Насочването на противолодъчните средства се осъществява с помощта на активния сонар AN/SQS-23, поставен в носов обтекател под кила. Сонара осигурява откриването и съпровождането на субмарини на дистанции от 1 и до 36 км.

Ударно ракетно въоръжение[редактиране | редактиране на кода]

При разработката на проекта на крайцера значително внимание се отделя на разполагането на него на стратегическо ракетно въоръжение. В изходния проект е предвидено поставянето на хангар и пускова рампа за стратегическите крилати ракети SSM-N-8 Regulus, впоследствие преработени за свръхзвуковите ракети SSM-N-9 Regulus II.

Окончателният проект предвижда поставянето на крайцера на четири пускови шахти за балистичните ракети със среден радиус на действие UGM-27 „Polaris“. Аналогични на поставяните на подводните лодки, ракетите са предназначени за нанасяне на стратегически ядрени удари по наземни цели в радиус 1600 – 1800 км. За поставянето на ракетите е запазено място в централната част на корпуса на крайцера; обаче, към момента на приемане на ракетите на въоръжение, се отказват от поставянето им на надводни кораби, и планираното въоръжение така и не е поставено.

В крайна сметка, единственото ударно въоръжение на крайцера първоначално е възможността да се използват ракетите RIM-2 „Talos“ с ядрени и конвенционални бойни части за удари по наземни и надводни цели. При обстрел на наземни цели, „Талос“ с ядрената бойна част се изстрелва по балистична траектория и се детонира по команда от СУО на крайцера (специално за балистични бомбардировки на борда има отделна ЕИМ). При обстрел на кораби или радиоконтрастни обекти в пределите на радиохоризонта на крайцера, целта се засича с радара AN/SPG-49, и ракетата пикира към целта. Енергията на удара на пикиращия със скорост около 2,8 МаХа тон и половинен „Талос“ е напълно достатъчна, за да се повреди тежко или да се унищожи военен кораб даже без детонация на бойната част на ракетата.

В края на 1960-те години на въоръжение са приети противорадиолокационните модификации на ракетите „Талос“, насочващи се по излъчването на наземните РЛС или корабните радари. Такива са успешно използвани за поразяване на РЛС във Виетнам, ставайки по този начин първите американски управляеми ракети, използвани от кораб по наземни цели.

Артилерийско въоръжение[редактиране | редактиране на кода]

Изходният проект не предвижда артилерийско въоръжение. След отказа от стратегическите ракети UGM-27 „Поларис“, освободеното място е използвано за поставяне в централната част на корпуса на двойка 127-мм/38 универсални установки Mk-32, предназначени за самоотбрана против самолети и леки кораби.

Радиоелектронно въоръжение[редактиране | редактиране на кода]

Крайцерът въплъщава всички нови достижения във военната електроника от онова време. За първи път в световната практика на военен кораб е монтиран обзорно-издирвателен радар SCANFAR с фазирана антенна решетка. Явявайки се развитие на предшестващия (не приет на въоръжение) по програмата за създаване на радар с ФАР AN/SPG-59, системата SCANFAR представлява комплекс от два радара – двукоординатната обзорна РЛС AN/SPS-32 и трикоординатната РЛС за съпровождение AN/SPS-33.

Двойката антени на двете РЛС са монтирани на страните на огромната квадратна „кула“ в носовата надстройка на крайцера. В оптимален режим, системата SCANFAR осигурява засичане на въздушни цели на дистанции до 740 км, и съпровождението им на съпоставима дистанция. Обаче, тъй като системата не е интегрирана в СУО, за поразяването на целите всички три корабни ЗРК използват собствените си радарни комплекси, получавайки от SCANFAR само обща информация.

За издирване и засичане на надводните цели служи двукоординатния радар AN/SPS-10, също използван като навигационен и артилерийски. Той се намира на мачта над носовата „кула“ на крайцера.

РЛС на бордовите ракетни комплекси („Талос“ и „Териер“) са описани по-горе.

Крайцера има стандартните средства за РЕБ във вид на комплекса AN/WLR-1 на предната мачта. Комплекса включва система антени и детектори, изпълняващи задачите по откриване на радиоизлъчванията на противника и определяне на параметрите им, и система за поставяне на активни смущения, позволяващи да са поставят като шумови смущения, така и прицелни по конкретни параметри. За разлика от по-късните системи, този комплекс за РЕБ не е автоматизиран, и се управлява ръчно, което съществено снижава неговата ефективност против радиолокатори, действащи на менящи се честоти. Като допълнителни средства за защита, по бордовете на крайцера са поставени пускови установки за неуправляеми ракети, снаряжени със заградителни бойни части от диполни отразители.

Силова установка[редактиране | редактиране на кода]

Силовата установка се състои от два реактора C1W, явяващи се представители на първото поколение американски атомни корабни реактори. Реакторите произвеждат пара, привеждаща в действие два турбозъбчати агрегата производство на „Дженерал Електрик“. Пълната им мощност достига 80 000 к.с. Максималната скорост на крайцера надминава 32,5 възела при пробата, и, благодарение на практически неограничената автономност по гориво, крайцера може да поддържа пълен ход значително повече, отколкото паротурбинните кораби.

Модернизации[редактиране | редактиране на кода]

В течение на срока на експлоатация крайцера нееднократно е модернизиран. Така например, през 1963 г. са поставени 127-мм артустановки, липсващи в първоначалния проект. През 1968 г., във връзка с неудовлетворителната надеждност на SCANFAR, радарното въоръжение на крайцера е допълнено с обзорно-издирвателния радар AN/SPS-12.

През 1980-те години кораба е подложен на основна модернизация, значително променила неговите характеристики:

  • Остарялата и недостатъчно надеждна система SCANFAR е демонтирана, и заменена с РЛС за трикоординатен обзор AN/SPS-48 (на носовата мачта) и двукоординатнатата издирвателна РЛС AN/SPS-49 (на кърмовата мачта)
  • двете носови ПУ за ЗРК „Териер“ са заменени с 2 ПУ за универсалните ЗРК „Стандарт“;
  • кърмовите ПУ на ЗРК „Талос“ са демонтирани и заменени с два 4-зарядни контейнерни ПУ за ракетите BGM-109 „Томахоук“; целият кърмови радарен комплекс е демонтиран.
  • на кърмовата надстройка линейно-терасовидно са монтирани 2 автоматични зенитни установки „Вулкан-Фаланкс“.
  • отстрани на кърмовата надстройка са добавени две 4-зарядни ПУ за ПКРХарпун“.
  • старият навигационен радар AN/SPS-10 е заменен с нов AN/SPS-67.
  • Сонара SQS-23 е заменен с новия SQQ-23B
  • Поставен е модернизиран комплекс на системата за РЕБ, включващ станцията за РЕБ AN/SLQ-32, генератори на смущения AN/SLQ-34 и пускови установки за лъжливи цели Mk 36 SRBOC.

Модернизациите, основната цел на които е да се замени старото въоръжение със съвременно и да се разшири спектъра на изпълняваните от кораба задачи, добавяйки възможност за нанасяне на удари по наземни и морски цели като цяло, увеличават бойната мощ и универсалността на кораба.

През 1980-те години, след появата на по-големите атомни съветски крайцери от проекта „Киров“ ВМФ на САЩ, опитвайки се да обосноват тяхното съществуване, извеждат концепцията за използване на подобни кораби, наречена CSGN или „ударен крайцер“ (на английски: Strike Cruiser). В рамките на разработката на програмата се предполага да се модернизира като прототип „Лонг Бийч“. Кораба трябва да бъде основно престроен с напълно изменена архитектура.

  • Старото ракетно въоръжение и радарното оборудване напълно се демонтира, с цел поставянето на радарите AEGIS и две пускови установки Mk-26 за ракетите SM-2MR.
  • Артилерийските установки се заменят с 203-милиметровите артсистеми Mk.71, използващи снаряди с лазерно насочване.
  • Предполага се поставянето на по-голям (до 32) брой ПУ за „Томахоук“ и ракети „Харпун“.

Проекта така и не е реализиран поради високата му стоймост и отсътствието във ВМФ на САЩ на пряка необходимост от създаването на подобни кораби.

Служба[редактиране | редактиране на кода]

Оценка на проекта[редактиране | редактиране на кода]

Крайцера „Лонг Бийч“ е първият ракетен крайцер специална постройка в света, един от първите атомни надводни кораби, и първият военен кораб, на който са използвани радари с ФАР. Към момента както на проектирането така и на влизането в строй, този крайцер въплъщава всички най-нови достижения на военноморската техника на САЩ, и се явява, без съмнение, най-силният кораб в своя клас.

Основното предназначение на крайцера е прикритието на авионосните съединения от въздушни и ракетни удари. За тази цел големият атомен крайцер подхожда практически идеално. Неограниченият запас на хода, осигуряван от атомната силова установка, позволява на крайцера да съпровожда непрекъснато плаващите на пълен ход самолетоносачи (в същото време обикновените крайцери и разрушители при движение на пълна скорост бързо изтощават запасите си от гориво). Развитото радарно въоръжение позволява да се засичат враждебните цели на голяма дистанция и да се съпровождат значителен брой цели, а многобройното и ефективно ракетно въоръжение позволява да се унищожават всички типове самолети и крилати ракети на дистанции до 150 километра. Сумарните възможности на ЗРК на крайцера му позволяват едновременно да обстрелва 6 (шест) цели, две с ракетите „Талос“ на дистанции до 150 километра, и четири с ракетите „Териер“ на дистанции до 50 километра.

Във възможностите на крайцера също влиза борбата с подводници. Макар нанасянето на удари по надводни и наземни цели да не е основна задача на крайцера, възможностите на RIM-8 „Talos“ също му позволяват ефективно да поразява надводни кораби (и наземни РЛС) и да нанася тактически ядрени удари по брегови обекти.

Главен недостатък на проекта „Лонг Бийч“ е недостатъчната надеждност и ефективност на неговата обзорно-следяща РЛС SCANFAR. Този комплекс от два радара с ФАР, въплъщаващ най-новата технология към началото на 1960-те страда от постоянни повреди и недомислия. Неговата значимост допълнително намалява този факт, че SCANFAR, явявайки се резултат от опростяването на амбициозната програма AN/SPG-59, не е способен да осъществява целеуказанието на ракетите на крайцера. Поради това реалната огнева производителност на крайцера „Лонг Бийч“ се оказва не по-голяма, отколкото тази на ракетните крайцери от типа „Олбани“, носещи по-старомодни радарни системи.

Още един недостатък на крайцера са неговите значителни размери и цена. Серийното строителство на големи, 15000-тонни, неавионосещи кораби е за американския флот от 1960-те години е прекалено скъпо. Освен това, далекобойният зенитен комплекс „Талос“, проектиран в средата на 1950-те години, се възприема вече за остарял, и неговото поставяне на нови кораби е безсмислено. Планираният за замяна на „Талос“ далекобоен ЗРК „Тайфун“ не е приет на въоръжение заради проблеми с AN/SPG-59; и в резултат, основното противовъздушно въоръжение на американския флот си остава RIM-2 „Terrier“, който напълно може да се носи от много по-малки, 5000 – 10000 тонни кораби.

Като следствие, независимо от неговите значителни възможности, крайцера „Лонг Бийч“ си остава единствен представител на своя клас.

Състав на серията[редактиране | редактиране на кода]

Название Номер на борда Корабостроителница Заложен на Спуснат на В строй от Списан Забележки
Long Beach CGN-9 Bethlehem, Куинси, Масачузетс 02.12.1957 14.07.1959 09.09.1961 01.05.1995

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Всички данни са към момента на влизане в строй, привеждат се по справочника на Conway.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Ненахов Ю. Ю.. Энциклопедия крейсеров 1910 – 2005.
  • Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995. ISBN 978-155-75013-25.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „USS Long Beach (CGN-9)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.