Хинку (манастир)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Манастир Хинку
Mănăstirea Hîncu
MoldawienKlosterHincu2.JPG
Moldova relief map.png
47.0791° с. ш. 28.3218° и. д.
Местоположение в Молдова
Вид манастир
Местоположение Молдова село Бурсук, Ниспоренски район, Молдова
Изграждане 1678
Съвременен статут действащ православен женски манастир
Сайт http://www.eph.md/hancu.html
Манастир Хинку в Общомедия

Женският манастир Хинку (на румънски Mănăstirea Hîncu) се намира в Молдова, близо до село Бурсук в Ниспоренски район, на 54 km от Кишинев.[1] Разположен е на река Когилник, в сърцето на вековния горски резерват Кодри.[2] Целият комплекс е обърнат на запад, има U-образна форма и от всички страни е заобиколен с гори.[3] Преди около 200 години, в средата на 19 век, манастирът е най-богатата обител в Молдова.[2]

История[редактиране | редактиране на кода]

Хинкувският манастир е основан през 1678 година като скит и носи името на Света Параскева, покровителка на Молдова. За създател на манастира се смята молдовският болярин, сердарят Михалча Хинку, който, по молба на дъщеря си, основава женски манастир.[1] Актът на дарението, което прави Хинку за манастира, е подписан на 9 декември 1678 година. Оригиналът му се съхранява в два екземпляра, написани на румънски език с кирилица, в Националния архивен фонд на Република Молдова.[4]

Дървените църкви и монашеските килии на обителта силно пострадват при татарското нашествие през 17 век. След това манастирът е опустошаван периодично, по различни причини.[1] По време на нашествията си в Молдова татарите подпалват и напълно унищожават сградите му.[5] В резултат на тези събития, той е закрит и монахините го напускат.[1]

През 1715 година Николаос Маврокордатос, с титла господар на Молдова и княз на Влахия, подчинява манастира на Александрийската патриаршия. На следващата година обаче, неговият приемник Михай Раковице отменя това решение.[5]

В края на 60-те години на 18 век Лупу Хинку, племенник на Михалча Хинку, става един от най-богатите боляри в страната. Той се обръща с молба към йеромонах Варлаам от Везарския мъжки манастир да възроди скита на негова земя. Както свидетелстват архивните данни, през 1757 година, обителта е възстановена и в нея вече живеят няколко монаха. За две години йеромонах Варлаам успява да благоустрои териториите около скита, създадени са цветни и зеленчукови градини, а килиите са ремонтирани. С дарение на Лупу Хинку започва строителството на още един храм.[5]

Hâncu monastery, Moldova.jpg

През 1784 година игумен на манастира става Варлаам Молдовски, основател на печатното дело в страната, летописец и преводач на религиозни текстове. Тогава са построени дървената църква „Успение Богородично“ и няколко килии за монасите. През 1808 година всички имоти на Михалча Хинку преминават във владение на монашеската обител.[1]

В периода от 1792 до 1802 година игумен на манастира е българският йеромонах Сава. Тъй като броят на монасите непрекъснато расте, по негово време са построени още няколко килии.[3] След него игумен става молдовецът Йезекил, по чието време избухва голям пожар, който причинява значими щети на манастира. Предполага се, че се случва вследствие на спор и е предизвикан от човек, който си е присвоил част от манастирските земи и отказва да ги върне. Йезекил реставрира зимната църква, която по онова време все още е дървена, и заменя иконостаса в лятната. Благодарение на нарасналия брой на монасите, през 1836 година, по време на игумен Доротей, оглавявал обителта в продължение на 11 години, скитът е превърнат в манастир.[6]

Съветска власт[редактиране | редактиране на кода]

След почти 200-годишно спокойно съществуване, по време на съветската власт, започва преследване на монашеските общини.[1] През 1944 година част от монасите се евакуират в Румъния, но по-голямата част са арестувани и изпратени в затвора на Браила. През същата година е иззето цялото имущество на манастира, от другата страна на река Прут.[7] През септември 1949 година манастирът е закрит. През следващите десетилетия на територията му е построен санаториум за болни от белодробни заболявания, лятната църква е превърната в клуб за развлечение на студенти, а зимната – в склад. Гробовете на монасите са унищожени и са окрадени много ценности.[1][7]

След завземането на Бесарабия от съветските войски, по решение на Окръжния изпълнителен комитет от 1946 годна, манастирът трябва да предаде на санаториума 1 ha обработваема земя, 20 ha овощни градини, 4,5 ha лозя, 1,5 ha зеленчукова градина и 30 ha пасища. На село Чучулен – 50 ha обработваема земя, 5 ha лозя и 15 ha с овощни дървета. На кооперативното стопанство в същото село – 9 ha обработваема земя и 5 ha лозя. В периода 1945 – 1947 година във владение на държавни предприятия минават повече от 70 ha манастирски земи, по силата на т.нар. „непригодност“.[7]

Съвременно състояние[редактиране | редактиране на кода]

MoldawienKlosterHincu3.JPG

През 1992 година Хинкувският манастир възобновява своята дейност. На 10 септември през същата година, е възстановена и Хинкувската монашеска община.[1] През 1992 и следващата година, голяма част от бившите манастирски земи са върнати на обителта.[8]

На 25 август младата послушница Зинаида Казаку полага монашески обет под името Параскева и става първата монахиня в манастира. На 27 октомври 1993 година, с митрополитски декрет е назначена за игуменка на манастира Хинку.[8]

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Всички сгради в комплекса, заедно с двете църкви, са органично свързани от един общ архитектурен стил. Класицизмът внася в облика на манастира принципите на симетрия, наличието на портик, колонади и аркади, но въпреки това е подчинен на националния молдовски стил. Елементи от народната архитектура са особено забележими при сградата с килиите и стопанските помещения. Такива архитектурни похвати в Молдова могат да се срещнат единствено в манастира Хинку. Те съответстват на тези в Южна Украйна и Русия от 19 век и представляват една от проявите на класицизма в архитектурата на Бесарабия. Постепенно стилът става официален, задължителен и моден по онова време в страната.[9]

Лятна църква „Света Параскева“[редактиране | редактиране на кода]

Mănăstirea Hâncu (5).jpg

След като скитът е обявен за манастир, вместо построената през 1678 година дървена църква, в памет на света Параскева е издигнат летен каменен храм с камбанария, който днес е ценен архитектурен паметник.[1] Изграден е в национален молдовски стил, с нюанси от класицизма.[2] Монашеските килии са преустроени и е направена водоснабдителна система.[1]

Църквата „Света Параскева“ е разположена в центъра на манастирския комплекс. Представлява куполна църква, в която е вградена камбанария с висок пирамидален покрив. На второто ниво на камбанарията са оставени също високи арковидни прозоречни отвори, през които се открива поглед към селото. Дължината на църквата е 33 метра, а ширината – 12,5 m. Коефициентът на пропорционалност (съотношението между дължина и ширина) на сградата е 2,64.[3]

През 1994 година започва реставрацията на църквата. Архимандрит Петру от украинския град Почаев осигурява художниците, а боите са доставени от Санкт Петербург. На 27 октомври следващата година работата по църквата е завършена и храмът е осветен отново.[9]

Зимна Успенска църква[редактиране | редактиране на кода]

През 1841 година, на 15 метра от лятната църква, е построена още един каменен храм – зимната Успенска църква с 28 каменни колони по фасадата си.[1] Представлява едноетажно каменно здание с удължена форма.[3]

Килии[редактиране | редактиране на кода]

Към Успенската църква е пристроена манастирската трапезария, построени са къща за гости, покои за игумена и девет нови килии. Отделно са построени жилищен корпус за монасите с 12 килии, както и 6 самостоятелни. Манастирът разполага с голяма библиотека, плевня, винарна, дърводелски цех, ковачница и други стопански постройки.[1]

Сградата с килиите е симетрично удължена и е заобиколена от аркади и колонади от четирите си страни. Централната част е отделена от външните стени на фасадата с портик в дорийски стил, с 4 колони, съединени помежду си от общ стилобат, издигнат на 1,5 метра над този на аркадите от двете му страни. Разстоянията между кръглите колони на портика са по 2 m, а между колоните от аркадата – по 1,2 метра.[3]

През 1884 година към манастира са открити училище-интернат за 10 сирачета и работилница за килими и художествена бродерия.[1]

В периода 1855 – 1856 година са построени трапезария и 5 дачи, за което са изразходвани 230 хиляди рубли. Започва благоустройството на прилежащите територии, прави се път за връзка на манастира с главното шосе, изграждат се басейнът и водопроводна мрежа.[7]

Заедно с реставрацията на „Света Параскева“ са построени отново трапезарията за гости и всички сгради са обновени. В реставрационните работи участват и специалисти от Кишинев. Три години след това започва строителството на нова сграда с 60 монашески килии. Тя е завършена и осветена на 29 август 2000 година.[9]

Стопанство[редактиране | редактиране на кода]

Manastirea Hancu inside shot1.jpg
Manastirea Hancu ceiling.jpg

Според последната инвентаризация от 1942 година, манастирът притежава следното стопанско имущество:

50 ha обработваема земя за зърнени храни, 16,91 ha гори, 6,362 ha двор и мелница, 13 ha лозя, 92,174 ha овощни градини, 4,631 ha гумно и сеновал, 3, 224 ha овощна и зеленчукова градина, 8,6 ha необработена земя, 11,118 ha езеро, 15, 108 ha манастирски парк.[10]

Днес манастирът разполага с 56 ha обработваема земя (дарение от село Чучулен), 1 ha сливова градина, посадена през 2001 година и 4,5 ha лозя. Фермата на манастира притежава 50 крави, 3 коня, 3 магарета, 300 овце, над 100 свине, 100 заека, 300 домашни птици, 93 пчелни кошера.[10]

Манастирът притежава още две коли, два трактора – MTZ и ДТ-80, подемен кран и 4 лекотоварни коли. През зимата монахините тъкат килими, бродират, изработват кърпи и дрехи от естествена вълна.[10]

Близо до манастира се намират множество пълноводни извори, а водата в един от тях е с високо съдържание на минерални вещества.[1]

Детски дом[редактиране | редактиране на кода]

През 1995 година към манастира е открит детския дом „Йосиф Блажени“ за сираци и изоставени деца. В него живеят деца от 3 до 18-годишна възраст. През следващите 10 години в дома намират приют 92 деца, от които 39 от многодетни семейства. Днес в него живеят 60 деца, 42 от които учат недалеч от манастира, в лицей с естетическо-хуманитарен профил.[11]

Сградата на дома е ремонтирана и напълно оборудвана, коридорите са изпъстрени с картини от детски приказки, създадена е читалня, открита е компютърна зала. През 1997 година корпусът за момчета е реконструиран и са създадени стаи за по три деца. През 2000 година същото е направено и за крилото на момичетата.[11]

Легенда[редактиране | редактиране на кода]

Историята на манастира, както и при много други, е обкръжена от много легенди. Според една от тях, в края на 17 век, Молдова е подложена непрекъснато на татарски набези. Врагът настъпвал, силите били неравни и единственото спасение за хората било да избягат. Сердарят Михалча Хинку предприел единственото разумно решение и заедно с дъщеря си Иляна напуснал родното място. Отправили се на дълъг път и когато силите им вече ги напускали, стигнали до брега на красива река и седнали да си починат. Именно там Хинку се заклел, че ако останат живи, ще построи на това място църква. Боляринът спазил обещанието си и през 1678 година създава край реката скит. Дъщеря му Иляна става първата монахиня в него, приемайки монашеското име Параскева.[2]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]