Хронология на българската историография

от Уикипедия, свободната енциклопедия

До 1944 г.[1][редактиране | редактиране на кода]

Дата Автор Произведение
1673 г. Петър Богдан Бакшев „За древността на бащината земя и за българските дела“[2]
1760 г. Франц Ксавер Иван де Пеячевич „История на българите“
1761 г. Блазиус Клайнер „История на България“
1761 г. Неизв. „3ографска история“ – „Кратка история на българския славянски народ“.
1762 г. Паисий Хилендарски „История славянобългарска“
1792 г. Спиридон Габровски „Кратка история на българския славянски народ“
1823 г. Йован Раич „История на разни славянски народи и най-вече на българи, хървати и сърби“
1844 г. Сава Радулов „История на славянобългарския народ“
1844 г. Христаки Павлович „Царственик или история болгарская“
1847 г. Захари Княжески „Въведение в историята на българските славяни“
1861 г. Добри Войников „Кратка българска история“[3]
1868 – 1874 г. Александър Хилфердинг Събрани съчинения, в които описва историята на отделните славянски народи.[4]
1871 г. Гавраил Кръстевич „История блъгарска“[5]
1875 г. Константин Иречек „История на българите“[6]
1878 г. Милан Савич „История на българския народ“
1917 – 1940 г. Васил Златарски „История на Българската държава през средните векове“[7][8][9][10]
1923 г. Стоян Шангов „Българска история“
1942 г. Николай Станишев „Кратка история на българите“
1943 г. Иван Пастухов „Българска история“
1943 г. Петър Мутафчиев „История на българския народ“

От 1944 г. до 1989 г.[редактиране | редактиране на кода]

Дата Автор Произведение
1947 г. – 1948 г. Николай Державин „История на България“ в 2 тома
1961 г. – 1964 г. Българска академия на науките „История на България“ в 3 тома
1979 г. – 2012 г. Институт по история към Българска академия на науките „История на България“ в 9 тома

След 1989 г.[редактиране | редактиране на кода]

Дата Автор Произведение
1993 Иван Лазаров, Пламен Павлов, Иван Тютюнджиев, Милко Палангурски „Кратка история на българския народ“
1993 Иван Божилов, Вера Мутафчиева, Константин Косев, Андрей Пантев, Стойчо Грънчаров „История на България“
1998 Иван Лазаров, Пламен Павлов, Иван Тютюнджиев, Милко Палангурски „История на България“, VII век – 1947 г.
2003 – 2009 Научен център за българска национална стратегия „История на българите“ в 8 тома

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ От статии в Уикипедия
  2. ↑ Илиева Л. Открит е първият трактат върху българската история: Петър Богдан, за древността на бащината земя и за българските неща. Balkanistic Forum. Том 1/2018. с. 98–103
  3. ↑ Кратка българска история. Виена, 1861
  4. ↑ Гильфердинг А.Ф. Собрание сочинений. Т.1. 1. История сербов и болгар. 2. Кирилл и Мефодий. 3. Обзор чешской истории. Санкт Петербург, 1868 // Архивиран от оригинала на 2017-02-02. Посетен на 2017-01-21.
  5. ↑ История блъгарска. Том 1. Цариград, 1869
  6. ↑ История на българите. 1886.
  7. ↑ История на българската държава през средните векове. Том I., История на Първото българско царство. Част I. Епоха на хуно-българското надмощие (679 – 852), София 1918
  8. ↑ История на българската държава през средните векове. Том I. История на Първото българско царство. Част II. От славянизацията на държавата до падането на Първото царство (852 – 1018), София 1927
  9. ↑ История на българската държава през средните векове. Том II. България под византийско владичество (1018 – 1187), София 1934
  10. ↑ История на българската държава през средните векове. Том III. Второ българско царство. България при Асеневци (1187 – 1280), София 1940
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Хронология_на_българската_историография&oldid=11997135“.